№ 151
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500219 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
1635/15.04.22г. на ЯОС от Б. А. К., ЕГН: **********, от гр.Плевен, ж.к.„С.",
ул.„М." № 13, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Б.
Д. С., ЕГН: ********** от гр.Плевен, с.адрес, чрез адв.Д.П., съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул. „Ш***“ № 187, ет.3, офис 2-2, против решение № 49 от
18.03.22г. по гр.д.№ 20212300100181/2021г. на ЯОС , в частта, с която е
отхвърлен предявеният против "Д** - О** З***" ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Витоша" № 89Б,
представлявано от К.Х.Ч., заедно с Б.А.В., иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сума за размера над
60 000лв. до претендирания размер от 170 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 04.06.2016г.
по път II-53, в посока от с.Калчево към гр.Ямбол, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.06.2021г., до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от
иска. Заявява, че в горната част решението не е правилно. Счита, че на
основание събраните писмени и гласни доказателства, съдът е направил
неправилен краен извод, свързан с преценка на претърпените болки и
страдания и техните последици, като силно е занижил размера на
определеното обезщетение. Моли в обжалваната част решението да бъде
отменено и претенцията бъде изцяло уважена, с последиците по закон. Няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
1
"Д** - О** З***" ЕАД оспорва въззивната жалба, чрез ю.к.В.Й., в
депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Позовава се на изтекла
погасителна давност по отношение на непредявената с исковата молба част от
претендираната сума. Моли за решение в горния смисъл и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач – З* „Б** И**“ АД гр.София оспорва
въззивната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и съобразено
със закона и справедливостта. Моли да бъде потвърдено. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивната страна. Не ангажира нови доказателства, не
претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитиМ.ано лице и е
допустима.
Предявеният иск пред ЯОС е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от Б. А. К.,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С., против
Д** „О*** З***“ ЕАД, гр.София, с предявен иск за заплащане на обезщетение
в размер на 70 000лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокатско
възнаграждение. Твърди, че на 04.06.2021г. пострадал при ПТП.
Застрахованият при въззиваемия със задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите водач на автомобил марка „БМВ“ модел 318Д, с рег.№
А6537КА, А.К.К.., допуснал ПТП. При управление на автомобила с
превишена скорост, навлязъл в кръгово кръстовище и последвал сблъсък с
автомобил марка „Ауди“ модел 80, с рег.№ У1794ВВ, управляван от трето
лице, което от своя страна също нарушило ЗДвП и не пропуснало движещия
се по път с предимство автомобил марка „БМВ“, модел 318Д. В резултат от
това въззивникът – пътувал на задната седалка на л.а. „БМВ 318Д“ като
пътник, получил политравма: контузия на белия дроб, фрактура на ребра,
открита фрактура на лява раменна кост, фрактура на дясна бедрена кост,
изкълчване на лява акромиоклавикуларна става, представляващи в своята
съвкупност средна телесна повреда.
Така претърпял болки и страдания, свързани с описаните травми и
последвалите оперативни интервенции. Наложило се да се възстановява за
период от около 5-6 месеца, през което време било затруднено и
придвижването му. Впоследствие здравето му се подобрило, но останала
психическа травма. Въззивникът заявява, че има ясен спомен от удара, от
2
изхвърчането на автомобила от пътното платно и установяването му в нивата.
Преживяното рефлектирало върху психическото му състояние и освен
изпитания в момента силен страх, до подаване на исковата молба не може да
се освободи от чувството на несигурност и напрежение при пътуване с
автомобил. Заявява, че възстановителният период още не е приключил. На
основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за
застраховка „ГО“ за едно от МПС-тата, причинили ПТП-то, обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в горепосочения размер. Моли за
присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
В хода на производството с допълнителна молба от 10.03.2022г.,
депозирана пред ЯОС в с.з., проведено на същата дата, е увеличил иска си до
170 000лв. Заявява, че счита сумата от 200 000лв. за справедлив размер на
дължимото обезщетение, от които Застрахователят доброволно, преди
образуване на исковото производство, е заплатил 30 000лв. С протоколно
определение съдът е приел изменението на иска.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззиваемият оспорва иска. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за ППС-то, в което пътувало увреденото
лице. Не оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за
претърпените телесни повреди, болки и страдания. Позовава се на вина и на
пострадалия, като заявява, че е пътувал без поставен предпазен колан. Счита,
че по този начин съществено е допринесъл за настъпването на телесните
повреди. Заявява, че в случай, че бе с предпазен колан, те не биха настъпили
или щяха да бъдат в значително занижен размер.
На следващо място заявява, че по повод предявяване на щета,
Застрахователят вече е заплатил обезщетение в размер на 30 000лв., ерго –
увреденото лице вече е възмездено за преживените страдания. НаМ.а
претендираното обезщетение за несъобразено със стандарта на живот в
страната. Въвежда възражение прекомерност, съобразно икономическите
условия към датата на ПТП-то. С отговора против исковата молба е направил
възражение за изтекла погасителна давност, като пред тази инстанция го
поддържа само относно частта на иска, с който е увеличена първоначално
заявената претенция. Моли за присъждане на разноски. Също ангажира
доказателства.
По искане на въззиваемия в процеса е привлечено трето лице-помагач
– З* „Б** И**“ АД, гр.София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Л****“, бул.“Джеймс Баучер“, застраховател на
водача, управлявал л.а. „Ауди“ 80 и съпричинил ПТП-то.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/06/115002315961, между
застрахователя и А.К., управлявал автомобил „БМВ“ 318Д е сключен валиден
и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка
„ГО на МПС“ за л.а. марка "БМВ", модел „318Д“ с peг. № А6537 КА. Също е
3
безспорно, че третото лице-помагач на въззиваемия – З* „Б** И**“ АД,
гр.София, е застраховател по договор, сключен със застрахователна полица
BG/02/115002123524, действащ към настъпване на застрахователното събитие
за л.а. „Ауди“ 80.
Страните нямат противоречия относно механизма на ПТП-то и той е
следният: на 04.06.2016г., около 16.00ч. на път І-7, в посока от с.Козарево
към с.Окоп, обл.Ямбол, в участъка на кръстовището, образувано с път ІІ-53 от
с.Калчево към гр.Ямбол, въззивникът пътувал на задната седалка в л.а. марка
„БМВ“ модел 318Д, управляван от А.К.. При навлизане в кръстовището, на
сух път, в равнинен участък с добра видимост, при дневна светлина, запазена
асфалтова настилка, с ясно различима маркировка и налична знакова уредба
за статута на преминаване през кръстовището, водачът на л.а. „БМВ“ 318Д
навлязъл в кръстовището със скорост от приблизително 140.64км.ч., при
максимално допустима скорост в участъка от 50км.ч.
В същото време в кръстовището, перпендикулярно на траекторията на
л.а. „БМВ“ 318Д, навлязъл и л.а. марка „Ауди“ модел 80, при незачитане на
задължителен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“
Между двата автомобила настъпил силен сблъсък, челен за л.а. „БМВ“
318Д и страничен за л.а. „Ауди“ 80. Поради високата интензивност на
сблъсъка, последвало аварийно безконтролно движение на автомобилите, те
започнали да се преобръщат и в крайна сметка се установили в крайпътната
нива. В резултат от силния удар, последвали телесни повреди на пътуващите
в автомобил „БМВ“ 318Д, включително и на въззивника. От разпита на
св.Христов се установява, че при удара между двата автомобила, пътуващите
на задната седалка деца са изхвърчали от колата и очевидците на ПТП-то,
както и водачът К., са ги търсили в нивата.
От приложената на стр.29 по гр.д.№ 181/2021г. на ЯОС епикриза на
Детско гръдно отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.София,
както и от извършената по делото СМЕ – стр.116, се установява, че
въззивникът е постъпил след ПТП-то в тежко общо състояние. Установени са
контузия на белия дроб и хемопневмоторакс, фрактура на ребра, открита
фрактура на лява раменна кост, фрактура на дясна бедрена кост, изкълчване
на лява акромиоклавикуларна става.
От извършената по делото СМЕ и епикризата се установява, че на К. е
извършена двукратно торакоцинтеза за отвеждане на плевралния излив.
Посредством латерален и медиален миниинвазивен достъп е извършена
репозиция на фрактурата на дясно бедро, фиксирана с 3 еластични титаниеви
пирона. С делтидопекторален достъп е репонирана и фиксирана с 3 К-игли
фрактурата на проксимален хумерус. Извършена е репозиция и на
супракондиалната фрактура на ляв хумерус, чрез 4 К-игли. Манипулациите са
извършени под обща анестезия, лявата ръка и десният крак са имобилизирани
с гипс. Впоследствие, видно от свидетелските показания на св. С. – майка на
4
пострадалия, последвала втора хоспитализация за премахване на пластините
на бедрото и иглите от раменната кост.
Според заключението на в.лице, политравмата представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота, фрактурите на лява
раменна кост и десен долен крайник, трайно затрудняват движението на
крайниците, а тази на гръдния кош, със счупване на ребра – трайно
затруднява движението на снагата. Разпитан в съдебно заседание, експертът е
посочил, че всъщност се касае за една тежка, съчетана травма, със засягане на
главата, гърдите, горни и добни крайници, довела до изпадане на пострадалия
в състояние на травматичен и хеморагичен шок. Всички контузии общо
обуславят телесна повреда, представляваща разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Това състояние е продължило няколко дни.
Според в.лице, възстановяването на здравето, при правилно протичане на
оздравителния процес, би отнело около 5-6 месеца. Този краен извод в.лице
прави, при липса на допълнителни данни и доказателства за последващи
рехабилитационни и други възстановителни процедури.
Въпреки това, от разпита на св. С. и св. Ц. – леля на пострадалия, се
установява, че около два месеца въззивникът бил на легло, не можел да става,
поради обездвижването на крака и поради силните болки от фрактурите.
Първите няколко дни, след изписването му от лечебното заведение, отказвал
да се храни и да пие вода и силно страдал. Приблизително шест месеца след
операциите повторно бил приет в болница, за отстраняване на металните
пирони и отново последвала рехабилитация и раздвижване. Общо процесът
по физическото му възстановяване отнел около година, но според двете
свидетелки крайниците му са трайно загрозени от белези. Детето изпитва
неудобство и вече не иска да ходи на плаж без тениска. Според св.С. след
заздравяване на фрактурата на лявата раменна кост, К. не може да вдигне
нагоре и да изпъне ръката си напълно, останала е и болка в гърдите при
физическа натовареност.
Освен физическите травми се установява и преживяване на силен
стрес от страна на въззивника. В първите дни, след изписване от болницата,
спял неспокойно, бълнувал, търсел на сън баща си и брат си. Това, според
двете свидетелки, все още се случва, но не с такава честота, както преди.
Детето се променило, затворило се в себе си, ограничило контактите си с
други деца, понеже вече не можело да участва в спортни изяви, наред с тях.
Все още изпитва страх от пътуване с автомобил и почти не пътува.
С покана, получена на 25.02.2021г. – стр. 90 по гр.д.№ 181/2021г.
ЯОС, въззивникът е поискал от застрахователя „Д*** – О** З***“ ЕАД
заплащане на обезщетение за преживените в резултат от описаните
травматични увреждания болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди. От становищата на страните става ясно, че Застрахователят е изплатил
сума в размер на 30 000лв. от общо претендираните 100 000лв.
На основание описаното се налага извод, че със сила на присъдено
5
нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по
чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените на въззивника К.
неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 04.06.2016г., около
16.00ч. на път І-7, в посока от с.Козарево към с.Окоп, обл.Ямбол, в участъка
на кръстовището, образувано с път ІІ-53 от с.Калчево към гр.Ямбол, при
пътуване с лек автомобил, марка "БМВ" 318Д, с peг. № А6537КА, като ПТП-
то е причинено от застрахован водач при въззиваемия по задължителната
застраховка „ГО“ на автомобилистите.
За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът
съобрази следното: Касае се за дете на навършени 9 години към датата на
инцидента, с ясно съзнание и спомени за случилото се и последиците от него.
От събраните гласни доказателства се установява, че след извършените
оперативни намеси, детето изпитвало силни физически болки, плачело,
отказвало да се храни и да поема вода в продължение на няколко дни.
Приблизително два месеца било почти на легло, поради счупения долен
крайник, лекуван оперативно и обездвижен. През това време се нуждаело от
постоянни грижи и присъствие на възрастен, който да го обслужва и
подпомага в ежедневните битови дейности. Физическото възстановяване
продължило около година, защото след извършените операции, се наложили
повторни манипулации за отстраняване на поставените игли и пирони.
Въпреки това, видно от показанията на св.С. – майка на детето и пряк
свидетел на последствията от ПТП-то върху физиката му, то все още не е
възстановено в онази физическа форма, в която е било преди инцидента.
Вследствие от травмата на белия дроб и фрактурите на ребра, при физическо
натоварване се оплаква от болка и затруднение, не може да използва лявата
ръка напълно и да върши с нея всички неща, които е вършил преди.
От разпита на св.С. и св.Ц. – леля на детето, става ясно, че от
инцидента е останала и силна психична травма. Случилото се рефлектирало
върху психиката му, в крехката възраст, в която подобно силно и опасно
изживяване дава трайно отражение върху последващото поведение и
световъзприятие.
След първоначалните кошмари за сблъсъка и преобръщането на
автомобила в нивата, въззивникът продължава да се буди, сънувайки ПТП-то,
търси баща си, децата, които са пътували с него в колата, вече се страхува от
пътуване с лек автомобил и избягва да се качва в кола. Освен описаното,
неудобство създават и трайните белези по ръката и рамото, силно видими,
според св.С.. За млад човек, в пубертетна възраст, подобни белези, без
изгледи за естественото им заличаване, обуславят силно понижаване на
самочувствието, избягване на обичайни и обичани на тази възраст забавления
като ходене на плаж, посещаване на басейни и др., а това от своя страна води
до самоизолация.
При описаното, настоящият състав приема, че физическите и
психически преживявания на въззивника следва да бъдат компенсирани, чрез
6
заплащане на обезщетение, макар и парите да не могат да репарират изцяло
горните вреди, поради тяхното естество. За да определи справедливия размер
на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че въззивникът, като участник в
ПТП, е преживял силни болки от фрактурите на крайниците, на ребрата,
последвалите оперативни интервенции, изпитал е стрес не само от удара в
другия автомобил, но и това, че в резултат от силния сблъсък е излетял навън
от колата, с всички описани по-горе последици върху физическото му и
психическо състояние и развитие.
Безспорно е, че е пътувал без предпазен колан, но явно това не е от
съществено значение, понеже в.л. Ч. е заявил в с.з., че при положение, че бе с
поставен предпазен колан, въззивникът не би изхвърчал от автомобила.
Въпреки това, силата на сблъсъка и тежките деформации по двата
автомобила, предполагат получаване ако не на същите, то на подобни
увреждания, също тежко изразени. Ето защо възражението на въззиваемата
страна в тази връзка не оказва влияние върху крайните изводи на съда.
Ето защо БАС приема, че справедливото обезщетение възлиза на 90
000лв., като следва да бъде намалено с 30 000лв. - размера на доброволно
изплатеното от Застрахователя обезщетение, както е приел и окръжният съд.
Тук, за яснота на въззивника, съдът разяснява, че съгласно трайно
установената и безпротиворечива съдебна практика, размерът на вредите се
определя към датата на деликта. Това означава, че размерът на обезщетението
следва да бъде определен и съобразен с икономическите условия в страната
към датата на катастрофата – 04.06.2016г. Обжалването на постановеното
решение на Ямболски окръжен съд е свидетелство в подкрепа на извода, че
страната не е доволна от определения размер обезщетение, но то не може да
бъде в онзи обем, в който щеше да бъде, ако се преценяваха вреди, нанесени
през настоящата или предходната година. Само за сравнение съдът посочва,
че през годината на инцидента – 2016г., минималната работна заплата е била
420лв., а съответно и доходите на населението са били значително по-ниски в
сравнение с тези от 2021г. и 2022г., в които минималната работна заплата е
била съответно: 650лв. и 710лв. – с приблизително 50% по-висока през
първата посочена година и със 70% по-висока през втората. Завеждането на
исковата молба в един по-късен период не променя момента на злополуката и
се отразява на размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се счита в забава от датата на
увреждането. От този момент се дължат лихви, по принцип, в случай, че се
претендират и те компенсират увреденото лице за периода, до получаване на
обезщетението. По настоящото дело лихви се претендират от завеждане на
исковата молба, както са и присъдени.
Ето защо съдът споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на БОС и
приема, че постановеното решение е правилно и съобразено със закона и
следва да бъде потвърдено.
7
В полза на въззиваемата страна се следва юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, в размер на
150лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 18.03.2022 г. по гр. д. №
20212300100181/2021г. на ЯОС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. А. К., ЕГН: **********, от гр. Плевен, ж.к.„С.", ул.„М."
№ 13, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С.,
ЕГН: ********** от гр.Плевен, с.адрес, да заплати на Д** „О*** З***“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище: гр.София, район „Т****“, бул. Витоша № 89Б,
представлявано от Главния изпълнителен директор, за разноски в тази
инстанция сумата от 150лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на Д**
„О*** З***“ ЕАД - З* „Б** И**“ АД, гр.София, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Л****“, бул.“Джеймс
Баучер“.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8