№ 1060
гр. Пазарджик, 20.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Н.а
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Н.а Гражданско дело №
20245220100563 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
Ищецът М. А. се явява лично, редовно призован. Представлява се от
адв. Г., редовно упълномощен.
Ответникът „Екоинвест“ ЕООД, редовно призован се представлява от
адв. С., редовно упълномощен.
Явява се К. И. - преводач. Представя потвърждение за преводач от
МВнР, Дирекция „Консулство“.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРИСТЪПИ се към изясняване на фактическата страна на спора по чл.
143, ал. 1 от ГПК.
АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба. Нямам възражения по
проекто доклада.
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Нямам възражения по проекто доклада.
Предвид липсата на възражения от страните по изготвения по делото
1
проект на доклад, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА проекта на доклад за окончателен по делото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба.
АДВ. Г.: Искаме само ищецът да се върне на работа. Не претендираме
дори разноски.
АДВ. С.: Във връзка с предявената искова молба и отговора на исковата
молба назначаването на чужд гражданин в РБългария, както е в процесния
случай е сложен фактически състав, който включва, както административна
процедура, така и гражданско-правна част. За да бъде назначен един работник
на работа в Република България от чужда държава трябва да има
административна процедура по Закона за предоставяне на право за
продължително пребиваване на чужденци в РБългария, като в чл. 24и от този
закон за разписани правилата, на които трябва да отговаря чужденеца. На
същият да бъде предоставено право за продължително пребиваване на
чужденец в РБългария и едва след това идва гражданско-правната част, а
именно сключване на трудовия договор. В настоящият случай при
назначаването на ищеца на работа е подадено заявление до директора на
сектор „Миграции“ за предоставяне право на продължително пребиваване на
чужденец в РБългария лицето М. А.. С удостоверение изх. № 312р-
17162/13.07.2023 г. група „Миграция“ при ОД на МВР – Пазарджик е издало
удостоверение на М. А. в уверение на това, че лицето е със статут на
продължително пребиваващ в РБългария чужденец, с Решение, рег. №
1004694/11.07.2023 г. на Дирекция „Миграция“ и настоящ адрес в гр.
Пазарджик, общ. Пазарджик, ул. „******. Едва след като е извървяна тази
административна процедура е последвало сключване на трудов договор с
лицето М. А. на дата 20.07.2023 г. Така е завършен сложния фактически
състав по назначаването на чужденци на работа в РБългария. При
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца тази процедура трябва
да бъде извървяна, но в обратен ред. След издаване на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - Заповед №
1711/13.12.2023 г. „Екоинвест“ - работодателят в изпълнение на своите
задължения, както и по КТ, така и по специалния закон е уведомил, както
НАП, така и Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“, че
2
трудовия договор с бангладешкия гражданин М. А., който е бил на работа във
фирмата е прекратен. Въз основа на това уведомление е издадена Заповед №
53649-182/18.01.2024 г. на МВР, Дирекция „Миграция“, съгласно която се
отнема правото на продължително пребиваване в РБългария на М. А. -
гражданин на Бангладеш, ЛНЧ ******. Така към настоящия момент ние сме
уведомени от сектор „Миграция“, че на това лице е отнето правото на
продължително пребиваване в РБългария, поради което считам, че не са
налице основания за уважаването на предявеният иск и възстановяването на
ищеца на работа, доколкото, както имах възможността да спомена в случая
трудовото правоотношение е сложен фактически състав, включващ
административна процедура и гражданско-правен елемент, а именно
сключването на трудов договор. Към настоящия момент с отнемането на
правото на продължително пребиваване на М. А. не е налице един от
елементите на фактическия състав, което да позволява възстановяването му в
ответното дружество. В тази връзка, с оглед на изложените от мен доводи,
прилагам и моля да приемете като доказателства заявление до директора на
сектор „Миграция“ от М. А. и работодател „Екоинвест“ за назначаването му
на работа както и Удостоверение от група „Миграция“ на ОД на МВр –
Пазарджик, с рег. № 312р17162/13.07.2023 г., с които доказателства ние
доказваме, че когато е бил назначен на работа ищецът е разполагал със статут
на продължително пребиваване в РБългария чужденец, за което сме били
надлежно уведомени от ОД на МВР. Към настоящия момент съм представил
Заповед № 53649-182/18.01.2024 г., с което се удостоверява, че на лицето се
отнема правото на продължително пребиваване в РБългария. Съпоставянето
на тези доказателства сочи, че към настоящия момент не е налице първия
елемент от сложния фактически състав за възстановяване на работа, а именно
същия да притежава право за пребиваване по закона, за което работодателя
„Екоинвест“ да е надлежно уведомен от група „Миграция“ от ОД на МВР –
Пазарджик. Това е основание, с което считаме, че заповедта е
законосъобразна и моля да не бъде отменяна. С оглед направените
оспорвания от ищеца, представям Отчетна форма за явяване и неявяване на
работа на лицето М. А., надлежно заверена, за месец ноември 2023 г. и за
месец декември 2023 г. Видно от тези отчетни форми лицето се е явявал на
работа през целия месец ноември, а през месец декември не се е явявал на
работа от 01.12.2023 г. до 12.12.2023 г., като видно от същите легендата „С“
3
означава самоотлъчка, а „П“ означава почивка. Вижда се, че лицето на 01.12.
е било в самоотлъчка, в почивка на 02-ри и 3-ти декември, в самоотлъчка от
04-ти до 08-ми декември, в почивка от 09-ти до 10-ти и отново в самоотлъчка
от 11-ти до 12-ти, което е дало основание на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение на лицето, поради неявяването му на работа без
уважителни причини, повече от два дни. От работодателя ми казаха, че в
момента „Екоинвест“ не може да назначи работника на работа, защото имаме
официално уведомление от ОД на МВР, че е с отнето право на
продължително пребиваване.
АДВ. Г.: Това, което каза колегата е почти вярно, с уточнението, че М.
А. има разрешение за пребиваване, валидно до 2026 г., което означава, че
веднъж процедурата е извървяна. В следващ момент, от отговора на исковата
молба разбираме, че му е отнето правото на пребиваване, а не картата и в
един следващ момент аз обжалвам принудителната административна мярка,
моля да се приеме това разпореждане като доказателства, и по законите на
РБългария обжалването на административния акт спира изпълнението му, т.е.
в момента не му е отнето пребиваването, а чакаме заповедта за отнемане на
пребиваването да влезне в сила. Ако влезне сила, той си тръгва за Бангладеш,
докато не влезне в сила заповедта, той може да работи. Даже той в момента
работи в друга фирма. Уточнението ми е, че в момента не му е отнето
правото за пребиваване. Представям картата за разрешение за пребиваване на
ищеца и паспорта му в оригинал за извършване на констатация и копие от
паспорта на ищеца, в което пише кога е напуснал България и кога се е върнал.
Не възразявам да се приемат представените от пълномощника на ответника
писмени доказателства.
АДВ. С.: Не възразявам да се извърши констатация. В случай, че
приемете това доказателство, считам, че на основание чл. 229, т. 2 или 4 от
ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до произнасяне с
влязло в сила решение по адм. дело № 540/2024 г. на АС – Пазарджик,
доколкото обстоятелството дали ищецът разполага с разрешение за
продължително пребиваване на чужденец се явява преюдициален въпрос за
решаване на настоящото дело.
АДВ. Г.: Искането е неоснователно, защото по административното дело
не се решава преюдициален въпрос.
4
Искането за спиране на производството по делото съдът намира за
неоснователно, доколкото към предмета на делото, който е законността на
уволнението, няма отношение обстоятелството дали ищецът има разрешение
за постоянно пребиваване в страната или не, поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране
производството по делото до приключване на влязло в сила решение на адм.д.
№ 540/2024 г. по описа на АС – Пазарджик.
ПРИЕМА като доказателства по делото отчетна форма за месеците
ноември и декември 2023 г., заявление /приложение № 3 към чл. 60/,
удостоверение от ОД на МВР, разпореждане по адм.д. № 540/2024 г. по описа
на АС – Пазарджик.
ИЗВЪРШИ СЕ констатация на оригинала за картата за разрешение за
пребиваване на ищеца, като се констатира, че същата е с валидност до
11.07.2026 г.
ИЗВЪРШИ СЕ констатация на оригинала на паспорта на ищеца, при
която се установи, че на страница 10 от паспорта има поставен печат за
напускане на страната през ГКПП Калотина на 14.12.2023 г. с автомобил, а на
страница 12 има печат за влизане в Република България през ГКПП Калотина
на 17.12.2023 г. също с автомобил. На страница 5 от паспорта има поставени
четири печата от дата 14.12.2023 г. от ГКПП Градина, ГКПП Батовци и ГКПП
Баджаково и един печат от 17.12.2023 г. от ГКПП Градина.
ВЪРНАХА СЕ оригиналите на картата за разрешение за пребиваване и
паспорта на ищеца.
ПРИЕМА като доказателство по делото заверено копие от страница от
паспорт на ищеца.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 от
ГПК:
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач от английски език К. Б. И..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА, КАКТО СЛЕДВА:
К. Б. И. - на 56 години, българин, български гражданин, разведен,
5
неосъждан, без родство с ищеца.
Преводачът предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2
от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ К. И.: Обещавам да дам верен превод.
Съдът указва на ищеца, че може да приеме за доказани обстоятелствата,
за изясняване на които е отказал да отговори без основателна причина или е
дал уклончиви или неясни отговори.
ИЩЕЦЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176, ОТ ГПК: Напуснах България, за да
пътувам до Хърватия. Напуснах България на 14-ти декември 2023 г. и се
върнах обратно на 17-ти декември 2023 г. Ходихме на екскурзия, защото
исках да видя Хърватия. Това беше целта ни. На 11-ти, 12-ти, 13-ти декември
работих тук в България, на 14-ти тръгнах за Хърватия и на 17-ти се върнах от
там и тогава началника ми каза, че не му трябва повече, защото съм избягал.
На 11-ти, 12-ти и 13-ти работих в „Екоинвест“. За да отида до Хърватия, не
съм имал отпуска. Нямах официално писмено разрешение за отпуска. Преди
когато имах нужда от един ден, казвах на началника: „Трябва ми един ден“ и
той ми го даваше. Винаги, преди това, когато съм казвал на началника, че ми
трябва един ден, той ми е разрешавал и не ми се е налагало да имам писмено
разрешение. Сега поисках един ден, защото смятахме, че можем да отидем до
Хърватия за един ден и да се върнем. От 1-ви до 11-ти декември работех в
„Екоинвест“.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА да се изплати възнаграждение за превода на К. Б. И.
по сметка на фирмата, към която е служител „ЕДЕЛВАЙС МКМ“ ЕООД, в
размер на 30,00 лева. Сумата да се изплати от бюджета на съда на основание
чл. 83, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ГПК.
АДВ. Г.: Не водим свидетел, отказваме се от него.
АДВ. С.: Водим допуснатия ни свидетел.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел на ответника.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. Й. Н. – на 45 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с ищеца, в служебни отношения с ответното дружество.
6
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Н.: Работя в „Екоинвест“ приблизително 7 години и половина на
длъжност „Безопасни условия на работа“ и втората ми длъжност, която е
официална е Началник „Складове“. Изготвям графици на машините в отдел
„Гранулат“. Познавам М. А.. Той работеше на линия за преработка на
полиетилен. Той до края на 11-ти месец се явяваше по график на работа, а от
01-ви декември спря да идва на работа. Брат му работеше при нас. Попитах го
къде е, той каза, че е болен. Имаше почивка по графика два дни и му идваше
новия график - два дни дневна/два дни нощна. Пак го нямаше и започнахме
да се съмняваме, че пребивава в квартирата, дадена от фирмата. И на 11-ти
или 12-ти декември, с шофьора на фирмата, отидохме да го потърсим в
квартирата. Нямаше да го там и тогава момчетата, с които живее, казаха, че от
началото на месеца липсва от квартирата. Не съм му се обадил по телефона,
защото му нямам телефона. Не знам дали са го търсили по телефона от
фирмата.
Съдът предявява на свидетеля отчетна форма за явяване /неявяване на
работа за месец декември 2023 г.
СВИД. Н.: Имаме жена която изготвя графиците. Не съм изготвил
графика аз. „С“ означава самоотлъчка. „П“ означава почивка. Квартирата се
предоставя от нашата фирма. Не знам подробности. Така е заложено в
договора с Агенцията, която ни осигурява персонала, че трябва да им
осигурим квартира. Когато отидох в квартирата на М. А. той липсваше и
нямаше негов багаж. Питам съквартирантите му: „Тук ли е А. М.?“, те казаха
„Няма го“, „Можем ли да видим багажа му?, те казаха „Няма багаж“ и ми
отвориха един гардероб, който беше празен. Нямаше следа от него.
Момчетата казаха, че го няма от няколко дни. Не мога да кажа конкретни
дати. Той не се явяваше на работа от 01-ви до 12-ти декември. Търсих го във
фирмата. В квартирата неговите приятели ми показаха неговата стая. На 13-ти
декември не съм го търсил, защото вече беше освободен от работа. Не сме
спрели да питаме за него от 01-ви до 11-ти декември. Аз не съм му пряк
ръководител. Изпратиха мен да го търся, защото съдействам, когато има
проблеми. След това той изобщо не се появи. От декември месец не съм го
виждал. Днес го виждам за първи път. Аз знам абсолютно всичко, което се
7
случва във фирмата. С много неща се занимавам. Ако беше идвал във
фирмата, щях да знам. Той изобщо не се е връщал. Днес го видях за първи
път оттогава. Брат му в началото казваше, че е болен. Каква е версията, която
са изиграли не знам. Мисля че беше 11-ти декември беше понеделник, като
установихме че го няма и директорът „Производство“ е предприел
съответните мерки. Мен ме изпратиха в квартирата да го потърся, за да
разговаряме. От 01-ви декември до днес - 20.05.2024 г., не съм го виждал. Не
знам как му се е връчила заповедта за уволнение. Другите момчета от
квартирата продължават да работят във фирмата. Когато питам къде е А. М.
те казват – „В София“, а брат му казва – „В Италия“.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
АДВ. С.: Представям списък с разноски. Нямам доказателствени
искания. Да се приключи делото.
АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, ищецът е уволнен на
13.12.2023 г. за две последователни отсъствия на 11-ти и 12-ти декември.
Търсен е за обяснения на 11-ти декември. По закон следва да се търси
обяснение след нарушението и преди нарушението. Той е търсен на първия
ден на нарушението и на втория ден, т.е. по време на самото нарушение. На
13-ти не е търсен. Търсен е във фирмата, която е със седалище Пловдив, а
предприятието е в Пазарджик. Никой не го е търсил в предприятието. Самата
му отчетна форма за присъствието и отсъствията също е за фирмата в гр.
Пловдив, а тя не е от предприятието. В договора в чл. 13, т. 3 от договора е
установено, че две последователни отсъствия са нарушение на трудовата
дисциплина. В т. 16.1 от договора е казано, че работника може да е уволнен
за две нарушения на трудовата дисциплина, т.е. трябва четири нарушения, а
не два дни. Тук са уговорени по-благоприятни условия за работника.
Установи се, че той не е бил изслушан, защото обяснения не са му търсени
след нарушението. Той бил търсен в стая, посочена от свидетелите и това,
8
което са му казали другите работници, това е приел за истината. Претендирам
разноски и моля за срок за писмени бележки. Моля да отмените уволнението
като незаконосъобразно.
АДВ. С.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите
предявеният иск. Първото основание е, че за да бъде назначен чужд
гражданин в РБългария е налице сложен фактически състав, като трябва да
има административен акт за пребиваване на чужденец в РБългария и тогава е
допустимо, законосъобразно сключването на трудов договор. В настоящия
случай, от събраните доказателства и приложената заповед на ОДМВР се
установи, че с процесната заповед на ищеца е отнето продължителното
пребиваване в РБългария, като няма никакво значение до коя дата е
разрешението му за продължаване пребиваването в РБългария, след като
същото е предсрочно отнето, поради прекратяване на трудовия договор,
поради което считам, че не може същия да бъде възстановен на работа, тъй
като няма да бъде изпълнена процедурата на чл. 24и от закона. На второ
място, считам уволнението за законосъобразно, тъй като се позоваваме на
разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно работодателят е направил
всичко възможно да се свърже с работника и да поиска неговите обяснения.
Уточнявам, че под „фирма“ свидетеля има предвид местоработата на ищеца,
като това е и логично, тъй като, както същия посочи работи в производството
и няма как производството да се намира в офиса на фирмата. Съгласно Закона
за чужденците в РБългария, работодател е бил длъжен да осигури квартира на
работниците, което той е сторил. Така, че работодателят е бил насяно къде
може да намери работника, възложил е на двама работници да посетят
квартирата да го потърсят и поискат обяснения, но поради факта, че същият
отсъства от квартирата тези обяснения не са дадени, но това не е по вина на
работодателя. В унисон с тези твърдения е казаното от свидетеля, че ищецът,
след като се е самоотлъчил от работа на 01.12.2023 г. не се е появявал във
фирмата след тази дата, дори до ден днешен. Няма как да звучи
правдоподобно един работник, който отива на екскурзия за два дни, след това
да не потърси контакт с работодателя си, да попита какво става с неговото
работно място и да поиска евентуално да продължи работа. Това доказва, че
обясненията, дадени по реда на чл. 176 от ГПК са защитна теза на ищеца.
Същите, доколкото не носят неблагоприятни за него данни не следва да бъдат
ценени. Следва да бъдат ценени единствено и само представените по делото
9
писмени доказателства, които са в унисон с приетите по делото свидетелски
показания, а те установят безпротиворечиво факта, че след 01.12.2023 г. М. А.
самоволно не се е явявал на работа, което дало право на работодателя да
упражни законосъобразно правото си на уволнение. Същият е отсъствал от
мястото, където той обичайно пребивава, където е неговия адрес на
квартирата, на който е бил търсен и не е бил намерен, поради което считаме,
че причината за не даване на обяснения е единствено само на работника.
Моля да ни бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ на ищцовата страна едноседмичен срок за представяне
на писмени бележки.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок до 03.06.2024 г., от която
дата тече срокът за обжалването му пред ОС – Пазарджик, който е
двуседмичен.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:55
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10