Р Е Ш Е Н И Е
№ ........./01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, XХI - ви
състав в публично съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретар С.
Б., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №3274 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „В. и К.Д.”
АД, ЕИК **, представлявано от изп. директор ** Т.Г., със седалище и адрес
на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, чрез упълномощения юрисконсулт Г.Х.срещу З. С.А., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.203 от ЗВ, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане към
ответника по заповед за изпълнение №1161/14.05.2018г.
издадена по ч. гр. д. №1892 по описа
на ДРС за 2018 г. за сумата в размер
на 2316.10 лв., представляваща
задължение за главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 25.08.2010г. до 27.03.2018г. на адрес: село
К., община Д.ка, по партида с клиентски номер
**; сума в общ размер на 758.54 лв., представляваща обезщетение за
забава върху тази главница за периода от 29.09.2010г.
до 10.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 10.05.201г.
до окончателното й плащане.
В
ИМ ищецът твърди, че ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и
има открита индивидуална партида с кл. №** за обект, находящ се в с.К., общ.Д.ка,
ул. ***№**. В обекта имало монтиран един водомер, съобразно чиито показания
били отчитани потребените количества вода. Инкасаторът /служител на ищцовот
дружество/ е начислявал ежемесечно е отчитл потреблението на длъжника и е начислявал
консумацията в карнета.
Възникнало е задължение на З.А. към
дружеството, поради неплатени фактури от страна на горецитирания потребител,
поради което ищецът е подал в ДРС заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу
лицето, въз основа на това е било образувано ч. гр. д. №1892/2018г. и е била
издадена Заповед, като е разпоредено длъжникът З. С. да заплати на ищцовото
дружество сумите от 2316.10 лв., представляваща стойността на предоставените от
ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведена вода за периода от 25.08.2010г.
до 27.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда, както и 758.54 лв. – сбор от обезщетение за
забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и
незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след
изтичане на 30-дн. срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на
всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през
посочения по-горе период, начиная от 29.09.2010г. до 10.05.2018г., а също така
и разноските по заповедното производство – 61.49 лв. за държавна такса и 50.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на З. С. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви
установителни искове, за да докаже по основание и размер вземането си срещу
потребителя.
В указания срок, ищецът е депозирал
настоящата искова молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответникът
му дължи сумите по издадената заповед по ч. гр. д. №1892/2018г. по ДРС.
Претендират се съдебните разноски.
С разпореждане от 10.09.2018г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на
ответника – адв. Д. Д. на 03.12.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът, чрез назначения му особен представител
е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер
исковете, навежда твърдения за недължимост на сумите, моли за отхвърляне като
неоснователни и недоказани на исковите претенции. Прави се възражение за
изтегла погасителна давност на част от вземанията, респ. и на акцесорния иск.
Оспорват се, че начисленото количество вода е реално потребено. Излага се, че
било поставено заключващо устройство върху спирателния кран преди водомеера и с
това водоподаването в имота на ответника било прекъснато и оттам няка как
посочените кубици вода да са били реално потребени. Начислената служебно вода била неправомерно вписана като
задължение на длъжника. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №1892/2018г. на ДРС се установява, че същото е образувано по
подадено от „В. и К.Д.” АД, заявление от 10.05.2018г.
срещу З.С.А., ЕГН **********, за претендираните с иска суми.
Представени са като доказателство по делото карнети за
отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат З. А. с кл.
№**, за периода от 25.08.2010г. до 27.03.2018 г., от които е видно, че
потреблението от ответника на ВИК услуги за претендирания период е отчитано от
ищеца, вкл. и тогава, когато от страна на абоната не са били изпълнени
предписанията на дружеството за подмяна на водомера, поради повреда - чрез
служебно начисляване на съответните количества ВИК услуги.
По делото не са представени ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор на „В. и К.Д.” АД, нито решенията на
ДКЕВР за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от "В. и К.Д."
АД, гр. Д., но съдът приема същите за ноторно известни, предвид водените
многобройни еднотипни дела на водното дружество в ДРС.
От предоставената по делото справка се
установява, че титуляр на партидата с кл. №** - водомер и обект на потребление
село К., община Д.ка, ул. ***№** в процесния периода е ответникът З.С.А..
По делото бе допусната и приета като
доказателство ССЕ на вещото лице Д. Д.. От заключението /л.77-93/ се
установява, че ответникът е титуляр на партида с кл. №**. Общият размер на
месечните задължения по тази партида за периода от 25.08.2010г. до 09.05.2018
г. възлиза на 2316.70 лева /951 кубика вода/, за който период са издадени 91
бр. фактури. Било е извършено частично плащане на стойност 0.59 лв. по фактура
№**/29.09.2010г. и така остатъкът от задължение в първи вариант е в размер на
2316.10 лв. С оглед направеното възражение за давност, съдът е задължил вещото
лице да направи изчисленията в два варианта, като за периода от 25.08.2010г. до
09.05.2015г. главните задължения възлизат на 1332.87 лв. По всички фактури не е
извършено плащане /с изключение само на платените 0.59 лв. по първата фактура
от 29.09.2010г., както бе упоменато по-горе/.
Размерът на обезщетението за забава в изплащането на
главното задължение /2316.10 лв./ за периода от 29.09.2010г. до датата на
подаване на заявлението /10.05.2018г./ е 744.40 лв., а същото обезщетение, но
върху главницата от 1332.70 лв. за периода от 29.09.2010г. до 22.04.2015г. е в
размер на 658.40 лв. Размерът на обезщетението за забава в изплащането на
главното задължение /938.83 лв./ за периода от 31.05.2015г. до 30.04.2018г. е
86.00 лв.
Вещото лице е констатирало, че счетоводството на
ищцовото дружество е редовно водено. Издадените фактури са за количествата
консумирана вода, по всеки отделен данъчен период, посочени подробно в същата
таблица на датите на издаване на фактурите и по цените, визирани за всяка
отделна фактура. Записите по тетрадката-карнет съответствуват на данните по
издадените фактури за консумирано количество вода за целият претендиран период.
В счетоводната електронна система са налични всички фактури със съответните
номера и дати на издаване на платеца З А.. Процесните фактури по номера, по
дати, по периоди на консумация, по количество консумирана вода и по стойност с
вкл. ДДС са включени в електронната база данни за дневниците за продажби.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно и неоспорено от страните.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно предявения иск, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено
плащане за доставените услуги.
Срещу
претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения за давост на
част от вземанията и за липса на основание за начисляване на посочените в
карнетните листи количества, поради това, че водата не е реално потребена.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „В. и К.Д.” АД, гр.Д..
В настоящия случай не е спорно между страните, че
ответницата е собственик на обекта на потребление в с. К. за процесния период. Няма данни друг да има учредено вещно право
на ползване, или да ползва имота на облигационно основание, поставящо го в
качеството на потребител вместо собственика. Безспорно установено е, че имотът в
с. К., община Д.ка, ул. ***№** е присъединен към водоснабдителната мрежа на
оператора ищец. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът З. А. има
качеството на ползвател на ВиК услуги по отношение на имота с горепосочен адрес.
Гореизложеното
обуславя извода, че бе установено съществуването на облигационно
правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща
потребеното от него количество ВиК услуги.
Не се споделят
и възраженията на ответната страна за липса на основание за служебно
начисляване на вода.
По делото се
установи, че към имота е налице монтиран водомер за отчитане на консумираните
количества вода и че същият е извън метрологична годност, като са правени
предписания за подмяната му и няколко пъти водоподаването е било спирано,
поради неплащане на задълженията и неспазване на предписанията. Установи се
също от приложените карнетни листи, че в голяма част от периода на претенцията,
количествата на потребена студена вода са отчитани служебно ежемесечно в
съответствие с чл. 25, ал.8 и ал.10 във вр. с 20, ал.3 ОУ и Наредба № 4/2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи.
Съгласно чл.
18, ал. 3 от Общите условия и чл. 11, ал.4 и 5 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ на основание чл.
135, т. 15 ЗВ и чл. 84, ал. 3 ЗУТ, всеки потребител е длъжен да постави
индивидуален водомер. Това означава, че задължението за закупуване, монтаж,
проверка на метрологичната годност, поддържане и ремонт на индивидуалните
водомери е на потребителите. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата, операторът
на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само водомерите,
монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери. За
разлика от тях, индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които
носят отговорност за тяхната изправност. В случай на неизправност на водомера,
за потребителя възниква задължение да отстрани повредата или да монтира нов
изправен водомер, да уведоми оператора и да осигури достъп до новия водомер за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. По делото не са
ангажирани доказателства за изпълнение от страна на ответника на посочените
задължения. Липсата на изправен индивидуален водомер не освобождава потребителя
от заплащане на потребените ВиК услуги, тъй като монтирането му е изцяло негов
ангажимент и не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Поради липса на изправен водомер в обекта на потребление за ответника в
качеството му на потребител е възникнало задължението да заплаща стойността на
потребената вода, изчислени съобразно предвидените в ОУ компенсаторни
механизми. По този начин в полза на дружеството - ищец се поражда правото да
приложи методиката, предвидена в одобрените Общи условия и служебно да начисли
вода.
В случая,
следва да се има предвид също, че служебно начислената консумация не е санкция
за потребителя, а се явява форма на компенсация за водоснабдителното
предприятие за неотчетеното количество услуги. Приемане на обратното би довело
до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на
услугата.
Съгласно заключението на проведената по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, за претендирания период по абонатният номер на
ответника са начислени и незаплатени суми в общ размер от 2316.10 лева. В
тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че
ответникът дължи претендираната сума на главното задължение.
Поради липса на
заплащане на дължимите суми в сроковете по чл. 31, ал. 2 от Общите условия
ответникът дължи и заплащане и на обезщетение за забава върху всяко месечно
плащане, считано от съответния падеж до 10.05.2018 г., което съобразно
заключението на вещото лице е в размер на 744.40 лева.
Ответникът
дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 10.05.2018
г., до окончателното му изплащане.
По изложените
съображения съдът намира иска за доказан по основание и размер.
Предвид установяване
дължимостта на претендираните по заповед за изпълнение №1161/14.05.2018г.
издадена по ч.гр.д. №1892 по описа на ДРС за 2018 г. суми, съдът дължи
произнасяне по повдигнатото от ответника възражение за тяхното погасяване по
давност.
Направеното възражение
за погасителна давност се поддържа от особения представител на ответната страна
в частта му, относно главниците и мораторните лихви, отразени в 51 броя
фактури, издадени в периода от 25.08.2010г. до 09.05.2015г. на обща стойност 1332.87,
за която сума, съдът приема възражението за основателно.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги представляват периодични плащания по
смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В случая, не се представиха доказателства, а и не се
твърди прекъсване или спиране изтичането на давността върху вземанията по тези фактури
за горепосочения период. Спрямо тези вземания е приложима разпоредбата на чл.
111, ал. 1, б. ”в” ЗЗД, като от датата на изискуемостта на вземанията по тези 51
броя фактури, до датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.05.2018г.
са минали повече от три години. Така за исковия период от 25.08.2010год. до 09.05.2015г.
година, вземанията на „В. и К.Д.” АД, са погасени с изтичане на кратката
тригодишна давност, започнала да тече от датата на изискуемостта на вземанията
за съответния отчетен период по процесните 51 бр. фактури /описани подробно в
табличен вид в СТЕ/ и изтекла към датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.05.2018г.
Предвид това, за погасени по давност следва да се
считат вземанията по отчетените в карнетите количества ВиК услуги за периода от
25.08.2010г. – 09.05.2015 г. Така, погасените по давност за този времеви период
искови претенции на ищеца за главница, възлизат общо на сумата от 1332.87 лева.
За непогасени по давност следва да се считат
акцесорните претенции на ищеца за обезщетение за забава върху главниците,
дължими по отчетен период от 31.05.2015 до 30.04.2018 г. Изчислен, размерът на
непогасената мораторна лихва върху главницата от 1332.87 лева за периода от 25.08.2010
г. до 09.05.2015г. възлиза на 658.40 лева, а размерът на обезщетението за
забава в изплащането на главното задължение за периода от 31.05.2015г. до
30.04.2018г. е 86.00 лв.
Предвид изложеното, искът на ищеца за главници следва
да бъде уважен до размера от 983.83 лева, а акцесорният иск за обезщетение за
забава подлежи на уважаване до размера от 86,00 лева. За разликата над тези
суми, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на
производството в размер от 826.33 лв., от които: 81.15 лв. за заплатената
държавна такса, за вещо лице по ССчЕ – 200.00 лв., 445.18 лв. – депозит за
назначаване на особен представител на ответника и за юрисконсултско
възнаграждение – 100.00 лв., съобразно представените писмени доказателства, но
определено предвид изхода на спора и съразмерно на уважената част от исковете,
предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 826.33 лв. следва да се редуцира
до 287.52 лв.
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№1892/2018г., които са в общ размер на 111.49 лв., съобразно ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г., т. 12, но преизчислени, с оглед изхода на спора са в размер на 38.79
лв. и се следват в полза на ищеца-заявител.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че З. С.А., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „В. и К.Д.” АД, ЕИК **, представлявано от изп. директор ** Т.Г.,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, по заповед за
изпълнение на парично задължение с №1161/14.05.2018г.
издадена по ч.гр.д. №1892/2018г., по
описа на ДРС сумата в размер на 983.83
лв. (деветстотин осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
главници за цената на ползвани и незаплатени В и К услуги по фактури за периода
от 09.05.2015г. до 27.03.2018г. на
адрес: село К., община Д.ка, ул. ***№** по партида с клиентски номер **, както и
сума в общ размер на 86.00 лв. (осемдесет
и шест лева), представляваща обезщетение за забава върху тези главници за
периода от 31.05.2015 г. до 30.04.2018г.,
а също и законната лихва върху главницата от 983.83 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.05.2018г.
до окончателното ѝ плащане, на основание чл.422, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главници за разликата
над 983.83 лв. до пълния предявен размер от 2316.10 лв., относно периода от 25.08.2010
г. до 09.05.2015 г. и иска за обезщетение за забава за разликата над 86.00 лв.
до пълния предявен размер от 758.54 лева, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА З. С.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „В. и К.Д.” АД, ЕИК **, представлявано
от изп. директор ** Т.Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**”
№**, сума 38.79 лева (тридесет и осем
лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща реализирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1892/2018 г.
на ДРС, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З. С.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „В. и К.Д.” АД, ЕИК **, представлявано
от изп. директор ** Т.Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**”
№**, сума в размер на 287.52 лева
(двеста осемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляващи
съдебни разноски в настоящото производство по гр. д. №3274/2018г. по описа на
ДРС, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: