Номер 45523.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Милена Б. Рангелова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20205000600424 по описа за 2020 година
докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Второинстанционното производство се развива по реда на глава 22-ва от НПК
Образувано е по частна жалба на адв. И.В., назначен за особен представител
(повереник) на Община Б. на основание чл. 29, ал. 4 ГПК, срещу определението №
337/19.08.2020 г. по н.о.х.д. № 760/17г. по описа на ПзОС, с което по реда на Наредбата за
заплащането на правната помощ му е определено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 500 лева (платими от бюджета на ОС-Пазарджик).
В жалбата, която не е просрочена, се възразява относно реда, по който е определено
възнаграждението, като се аргументира, че приложимият ред е не визираният в Наредбата за
заплащането на правната помощ, а този по Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 13, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2).
В тази връзка се обръща внимание на основанието за осъщественото представителство,
което е уредено не в норма от НПК или ЗПП, а в норма от ГПК, а, от друга страна,
представляваната община не попадала в кръга на лицата, на които, според чл. 5 ЗПП, може
да се предостави правна помощ. Формулира се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
определяне на възнаграждение по претендирания ред.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
съображенията в обжалваното определение и аргументите на жалбоподателя, прие, че
жалбата не е основателна, а определението е правилно и законосъобразно.
Постановилият го съд е бил прав да приеме, че на адв. В. се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на Община Б., доколкото е назначен за неин особен
представител и в това си качество е развил съответната процесуална активност – предявил е
и е отстоявал граждански иск за обезщетение на имуществени вреди от инкриминираното
1
деяние. Бил е прав, по-нататък, да приеме, че въпросното възнаграждение е дължимо по реда
на Наредбата за заплащането на правната помощ, а не на Наредба № 1/04г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка правилно е отбелязал
факта, че осъщественото процесуално представителство не е реализирано в условията на
свободно договаряне, а адв. В. е представлявал „ощетената“ община като служебен
повереник.
Вярно е, че решаващата инстанция е посочила като правно основание на споменатото
представителство разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК (в която е уредена хипотезата на
противоречие в интересите между представител и представляван). Осъществяването на
хипотеза, визирана в субсидиарно приложимия в наказателния процес ГПК, не отнема
качеството на адв. В. на служебен процесуален представител. В ЗПП изрично е посочено, че
правната помощ се предоставя на основанията, посочени и в други закони, а
представителната власт на адв. В. произтича от акт на съда, постановен на основание
разпоредба от ЗПП (чл. 26, ал. 2). Както се сочи в ТР № 4/10 г. на ОСНК на ВКС, след
влизане в сила на ЗПП назначаването на служебен защитник и определянето на неговия
хонорар задължително произтича по неговите ред и условия, които нямат аналог в друг
нормативен акт и са приложими за наказателните, гражданските и административните дела.
Следователно в настоящия казус е приложима Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която ЗПП препраща.
Всъщност претенцията на жалбоподателя за определяне на възнаграждение като на
договорен представител не отчита целта на ЗПП. Целта се състои в гарантиране на равен
достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. Без всякакво
съмнение приложената хипотеза на чл. 29, ал. 4 ГПК е функционално свързана с въпросната
цел. Назначаването на адв. В. за особен представител е действие, което е насочено не
толкова към реализиране правата на представляваната община, а преди всичко към
отстояване интереса на правосъдието от осигуряване на равнопоставеност и ефективност на
правната защита на всички участници в наказателното производство. Договорното
представителство няма и не може да има подобно предназначение, поради което
неприложимостта на Наредбата на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждение е вън от съмнение.
Не е основателен и аргументът, изведен от визираното в чл. 5 ЗПП принципно
положение, че правната помощ се предоставя на физически лица. Разглеждано в контекста
на останалите принципни правила (визирани в останалите уводни разпоредби на ЗПП),
споменатото правилото означава само, че финансирането от страна на държавата не
обхваща правното подпомагане на юридическите лица. Ето защо председателят на НБПП е
отказал заплащане на възнаграждение за осъщественото от адв. В. процесуално
представителство, а ПзОС, на свой ред, е разпоредил определеното възнаграждение да се
поеме от бюджета на този съд.
2
Проверяваното определение е коректно и в частта относно определяне на конкретния
размер на възнаграждението на служебния повереник адв. В..
Казано накратко, проверяваната инстанция е постановила законосъобразен акт, който
подлежи на потвърждаване.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.08.20 г. по н.о.х.д. № 760/17 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, с което е постановено на адв. И.В. да се изплати от бюджета на
съда възнаграждение за процесуално представителство на Община Б. в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3