№ 41771
гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110156339 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на АСВ ЕАД с ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. ХР. ИЛ. с ЕГН ********** за
сумата от 809, 51 лева, която се претендира да представлява главница за „неплатени суми по
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт
№2031199, сключен между „БТК“ЕАД и длъжника, обективирано в издадени и непогасени
фактури“. Посочва се, че вземанията са прехвърлени на заявителя от „БТК“ЕАД по силата
на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018 г. Със заявлението заявителят
поддържа, че между длъжника като потребител и „БТК“ЕАД като доставчик на
телекомуникационни услуги е налице договорно правоотношение за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за което е открит посочения акаунт. Твърди, че на основание
приложимите Общи условия са издавани ежемесечни фактури от „БТК“ЕАД за дължимите
от потребителя суми, но същите не били заплатени в установения 14-дневен срок от
издаването на съответната фактура.
С разпореждане от 21.11.2021 г. съдът, преценявайки, че заявлението не отговаря на
изискванията на да чл. 410, ал.2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, е дал подробни указания
на заявителя да отстрани констатирани нередовности. На заявителя е указано да уточни
какви вземания се включват в общата претендирана сума по заявлението като ги посочи по
характер /според конкретното основание в рамките на правоотношението, на което се
претендират/, размер и период, за който са дължими и в съответствие с уточненията да
формулира надлежно искане към съда. Разпореждането е получено, като в предоставения
срок заявителят е подал молба, с която не е изпълнил указанията, но е изложил подробни
съображения против същите.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С
оглед изричното препращане, предвидено в разпоредбата на чл. 410, ал.2 ГПК към чл. 127
ГПК, редовността на заявлението изисква посочване на конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска /127, ал.1, т.4 от ГПК/, както и в какво се състои
искането / чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК/. Следователно заявителят трябва да изложи
фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на вземането, както и размера му, т.е. заявителят следва да посочи от какво
произтича вземането му като наведе ясни доводи, че той има вземане към длъжника именно
за процесната сума и на конкретно основание, а когато се касае за различни по естеството си
претенции сумите следва да бъдат конкретизирани за всяка.
Заявителят в случая не е индивидуализирал ясно и недвусмислено източника на
претендираните вземания, тъй като в заявлението е посочил, че търси издаване на заповед за
изпълнение на задължения „за неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт №2031199 , сключен между
„БТК“ЕАД и длъжника, обективирано в издадени и непогасени фактури“. Предвид така
заявената претенция неясно е дали се търси изпълнение на едно или няколко вземания и кое
е основанието, от което се поддържа, че е възникнало всяко.
Индивидуализация на основанието, което се твърди, че е породило вземането се налага и за
да е възможна преценката на съда налице ли са предпоставки за издаване на заповед
съгласно чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3. ГПК. Съдът не би могъл да прецени дали искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави /т.2/ или се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т.3/ при
положение, че заявителят нито сочи конкретния договор, респективно конкретните негови
клаузи, на които се основава искането му, нито парично вземане за какво претендира – за
стойност на ползвани услуги, за месечен абонамент, за неустойка за неизпълнение или за
друго. Обстоятелството, че в заявлението заявителят е посочил номера на фактури и дати на
издаването им за сумите, чийто сбор претендира, по никакъв начин не съставлява надлежно
посочване на обстоятелствата, на които основава претенциите си. Номерата на фактурите и
датата на издаването им не предоставят информация за характера и основанието на
вземанията, които са твърди да са възникнали в рамките на договорни правоотношения,
регламентирани от писмен договор /договори/ и общи условия. В допълнение следва да се
посочи, че посочените в заявлението фактури са за различни суми, като последната по дата
на издаване е за значително по-висока сума от останалите, което в практиката на
отношенията между потребители на телекомоникационни услуги и мобилния оператор
често е свързано с начисляване на неустойка за прекратяване на договори или неизпълнение
на задължение, а вземанията за неустойка и за неизпълнени задължения за месечни
абонаменти и/или изразходвани услуги са коренно различни по основание вземания.
Нежеланието на заявителя да опише какви вземания включва глобалната сума, посочена в
заявлението, съдът намира за насочено към препятстване възможността да се прецени
съответствието на искането със закона и добрите нрави. Поради това и сочените
2
съображения в молбата на заявителя за липса на необходимост да се прецизират
твърденията съдът не споделя, като счита че дадените указания целят спазване на
процесуалния закон, а не са проява на „дребнавост“ в каквато насока са твърденията на
заявителя. Именно както сочи самият заявител юридическите факти , от които произтича
вземането са тези които позволяват индивидуализацията му и са задължителен реквизит на
съдържанието на заявлението. Именно тези факти обаче заявителят не сочи.
Индивидуализация на вземането на кредитора е необходима и с оглед гарантиране на
правата на длъжника чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл.414 ГПК, като изложението на обстоятелствата, на които са основава
претенцията, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да
направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го
оспорва, или да оспори дължимостта само на някои вземания, които счита за недължими.
Ясен следва да е и предмета на евентуално производство по реда на чл. 422 ГПК. Поради
това не е възможно да бъде издадена заповед за изпълнение на задължение – общо за сума
по „акаунт“ или „по фактури“, а е необходимо заявителят да посочи по кой договор какво
вземане или вземания в случай, че се касае за различни по характер претенция, претендира.
С оглед посоченото и предвид неизпълнение на дадените от съда указания заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не следва да бъде издадена.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
полза на заявителя АСВ ЕАД с ЕИК ********* срещу Т. ХР. ИЛ. с ЕГН ********** въз
основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. №56339/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3