Решение по дело №195/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1237 от 16.05.2024 г., подадена от П. С. И. от гр. Габрово, с [ЕГН], против Решение № 56 от 03.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1070 от 2023 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 35-0002482 от 28.11.2023 г., издадено от началника на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РДАА/, с което на касатора е наложена глоба на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3, предл. 4 от ЗДвП в размер на 1 500.00 лв., за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТ.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 04.05.2023 г., в гр. Габрово, [улица], в посочен пункт за ГТП, притежаващ разрешение за извършване на периодични технически прегледи за изправността на ППС, като член на комисията за ПТППТИППС И. е извършвал годишен технически преглед на лек автомобил Ш. О. с д.к. № [рег. номер], като не е извършил визуална проверка съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 към горепосочената Наредба и е издал протокол и знак за преминат технически преглед на същото МПС. АУАН е съставен след преглед на видеозапис от проведения преглед.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Оспорва твърдяните в НП факти. Намира, че са изтекли преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН за търсене на административнонаказателна отговорност. НП е издадено от некомпетентен орган. Неточна е правната квалификация на нарушението.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че НП е издадено при спазване на процесуалните изисквания за установено от обективна и субективна страна административно нарушение. Съдът се позовава на приложения и приет по делото видеозапис от проведения технически преглед и свидетелски показания, от които се установява, че при прегледа на практика жалбоподателят фактически е отсъствал. На място е било друго лице, въпреки че като член на комисията е посочен П. С. като технически специалист, като в това му качество от него е потърсена и отговорност. Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, обсъждайки прилагането на нормата на чл. 34 от ЗАНН, вземайки предвид, че извършването на нарушението е на 04.05.2023 г., а АУАН е съставен в рамките на едногодишния срок от тази дата – на 15.11.2023 г. Освен това по отношение на другия преклузивен 3-месечен срок съдът е отчел, че деянието е установено на 02.11.2023 г. – при запознаване на контролните органи с предоставения им видеозапис, изпратен чрез сигнал до актосъставителя. Според районния съд, деянието е описано пълно и точно и съответства на хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Обсъдена и приета е липсата на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като съдът е изложил съображения по какви причини не намира нарушението за маловажно.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП. В касационната жалба отново се изтъкват съображения за неспазване на процесуалните срокове по чл. 34 от ЗАНН и основно 3-месечния такъв от установяване на нарушението до датата на съставянето на АУАН, като се твърди, че деянието следва да се счита за установено със изготвянето на видеозаписа от 04.05.2023 г. Твърди се и че решението на РС е непълно, т.к. в него не са обсъдени други възражения на жалбоподателя, а именно – неправилната правна квалификация, т.к. в сочената като нарушена правна норма липсват предложения 1 на чл. 44, ал. 1, т. 1 от процесната Наредба и предложение 4 от чл. 178а, ал. 7, т. 3 на ЗДвП.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се явява адвокат С. К., който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Процесното НП съдържа предвидените от закона реквизити.

По делото са приложени доказателства, от които е видно, че АУАН и НП са издадени от оправомощени административни органи, в рамките на предоставената им от закона компетентност.

Касаторът не е провел успешно оспорване на твърденията на АНО и доказателствата в тяхна подкрепа в насока, че при въпросния технически преглед на посоченото МПС той не е присъствал, следователно и не е извършил визуален оглед на автомобила на 04.05.2023 г.

По делото няма твърдения и данни, от които да се установява, че нарушението е установено на датата на неговото извършване. Напротив, разпитаните в качеството си на свидетели пред РС – Габрово служители на РДАА заявяват, че записът е изгледан от тях на 15.11.2023 г. в присъствието на жалбоподателя, като този запис им е бил представен от техни колеги от РДАА – Плевен. По делото няма доказателства, представени от П. И., от които да може да се установи, че органите, имащи правомощието да установят процесното нарушение, са узнали за него по-рано и конкретно – че това е станало при изготвянето на самия запис от 04.05.2023 г. Записът е бил предоставен на актосъставителя с доклад от 02.11.2023 г., както е отразено в АУАН и НП. В допълнение настоящият съдебен състав следва да отрази, че процесното НП е изготвено 13 дни след съставянето и връчването на АУАН, също в изпълнение на законовите изисквания относно сроковете за неговото съставяне. В заключение настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно спазване на преклузивните срокове за установяване на нарушението и за налагане на санкция за същото.

РС вярно е отразил в съдебния си акт какви обстоятелства се установяват от приложения видеозапис и свидетелските показания. Действително няма данни касаторът да е провел преглед на автомобила на процесната дата, въпреки че е съставил протокол за това, подписан от него и с поставен неговия номер 436-5, който номер съответства именно на касатора, според приложения списък на техническите специалисти на автосервиза. Касаторът и не оспорва, че подписът в приложения протокол е негов.

Настоящата съдебна инстанция не споделя оплакванията на касатора за липса на мотиви на РС досежно твърдението му за неправилно посочена нарушена правна и санкционна норми. Напротив, съдът се е спрял на този въпрос, изтъкнал е доводи, поради които не споделя това възражение и е мотивирал извод за липса на нарушение, допуснато при съставянето на АУАН и НП в тази връзка.

Според чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „а“ от сочената като нарушена Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията: 1. извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като: а) извършва визуалната проверка на превозното средство съгласно част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 и отразява данните от прегледа в протокола по приложения № 9, 10 или 11. Актосъставителят и АНО са посочили именно това нарушение в описанието на деянието и са цитирали тази норма, като вместо б. „а“ са посочили „предл. първо“, но, както е мотивирал и районният съд, в ЗНА и УПЗНА предложенията не са част от структурата на правната норма и тяхното посочване не е задължително, нито очертава точно дефинирана част от съдържанието на дадена норма. В случая е достатъчно посочването на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредбата, т.к. касаторът изобщо не е присъствал на проверката на процесното МПС, въпреки че е техническо лице, издало и подписало протокола за преглед, съответно – адресат на тази норма. При това положение той не е извършил и предвиденото задължително поведение по т. „а“ – визуална проверка на превозното средство. Описанието на деянието съответства на хипотезата на тази норма, поради което настоящата съдебна инстанция споделя извода на РС – Габрово, че в тази връзка не е налице съществено нарушение на изискванията за форма на акта, както и процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на дееца, които следва да доведат до отмяна на процесното НП.

Според санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, наказва се с глоба 1500 лв. технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. Санкцията е фиксирана и съответства на наложената. Касаторът е субект на това деяние, осъществил неговия фактически състав чрез бездействие – неизпълнение на предписано от закона задължително поведение, поради което правилно и законосъобразно от него е потърсена административнонаказателна отговорност.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 56 от 03.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1070 от 2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 35-0002482 от 28.11.2023 г., издадено от началника на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РДАА/, с което на П. С. И. от гр. Габрово, [ЕГН], е наложена глоба на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП в размер на 1 500.00 лв., за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТ.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.