Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260030
25.02.2022 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На петнадесети февруари
през две хиляди и двадесет и първа година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско
дело № 2776 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Н.С. *** против Решение № 260043 от 29.09.2020г. по
гр.д.№96/2020 г. по описа на Несебърския районен съд.
С решението са отхвърлени
исковете на въззивника против въззиваемата И.В.В. ***, за изменение на мерките относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
малолетното дете на страните- М.М. С., определени със
съдебна спогодба по гр.д.№800/2019г. по описа на РС- Добрич, а въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата разноски в
размер на 1112,40 лв.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, както и
постановяване на въззивно решение по съществото на
спора, с което исковете му бъдат уважени. Изложени са оплаквания, че решението
на РС- Несебър е неправилно, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон, явно необосновано. Съдът не
отчел новото обстоятелство- първоначално определените мерки относно
родителските права не били изпълнени и детето се установило трайно в семейната
среда на бащата и разширеното семейство /баба и дядо/, в която се чувствало
спокойно и сигурно. Причината майката да не можела да го вземе било нежеланието
на детето да отиде да живее при нея, което според въззивника
е последица от поведението на последната, а не защото бащата го отчуждавал.
Районният съд допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, като не обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, дал вяра и обосновал решението си само на допуснатата
съдебно- психологическа и психиатрична експертиза, което довело до неправилно
установяване на релевантните факти и обстоятелства, както и до неправилно
приложение на материалния закон. Развити са подробни съображения, почиващи на
анализ на доказателствата, събрани пред НРС. Въззивникът
излага новонастъпили
обстоятелства, които намира от значение за правилното решаване на спора-
постъпване на детето в училище и пълна незаинтересованост на ответницата към
детето, включително прекратяване на комуникация между двамата по телефона. Ангажирани
са доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.В.В.. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалваното решение за правилно,
обосновано и правно издържано, а оплакванията в жалбата за неоснователни.
Счита, че не са налице основания за изменение на мерките, касаещи упражняването
на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката
на детето на страните. Акцентира, че трудностите по изпълнението и
неефективността на постигнатото от страните споразумение относно тези мерки се
дължат само и единствено на неспазването на клаузите му от въззивника,
който настройвал детето спрямо неговата майка, което влияело пагубно на психиката
на детето. Изложени са подробни аргументи. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Ангажира доказателства.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения
срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес
от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на М.Н.С. *** против И.В.В. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.59,
ал.9 от СК- да изменение на мерките относно родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете на страните М.М. С..
Ищецът твърди, че от 2006г. до м.
юли 2019г. живели с ответницата в на семейни начала в жилището на бащата на
ищеца в ***. Заедно с тях живяло и детето им М. родено на ***г.
В последната година от съвместния им живот ответницата започнала системно
да злоупотребява с алкохол, вдигала ежедневно скандали и обиждала ищеца, сестра
му и родителите му, като това се случвало пред детето им. За да злепостави
ищеца, ответницата подавала неоснователни жалби в полицията и завеждала дела по
ЗЗДН.
На 17.07.2019г. около 16.30ч. ответницата, заедно с детето отишли в обекта
на ищеца в КК „Слънчев бряг“, чиято дейност била производство и продажба на
закуски. Без причина вдигнала скандал, извикала полиция, измислила си, че
ищецът я бил, оставила му детето в „баничарницата“, качила се на автомобила си
и си тръгнала. Ищецът бил принуден да затвори обекта и да се прибере с детето в
дома си. На следващия ден ответницата се прибрала в дома им около 22ч. , а
ищецът отишъл на работа. Понеже разбрал, че тя е подала срещу него молба за
защита от домашно насилие, той я помолил да я оттегли, но тя не го направила.
На 22.07.2019г. ответницата го напуснала и отвела детето със себе си, като се
установили да живеят в дома на ответницата в гр. Несебър, ул. „Любен Каравелов“
№5, ет.1, ап.3. На 23.07.19г. между 22 и 23ч. ответницата отишла отново в
обекта му, като водела със себе си и детето с една раничка,
като заявила на ищеца „Ето ти детето, гледай си го“. Той и обяснил, че е на
работа и не може да го гледа, поради което тя започнала да го обижда. Понеже не
си тръгвала, ищецът се обадил на тел.112, дошли полицаи, казали и да си вземе
детето, след което тя си тръгнала. На 26.07.2019г. между 19- 20 ч. ищецът
отново бил на работа, когато ответницата и детето му се обидили да вземе детето
от Здравната къща, заедно да вземат колелото му от дома на ищеца и да го върне
заедно с велосипеда при ответницата. След като сторил това, ищецът завел детето
до дома на майката, като на телефонното обаждане на детето отговорил брата на
майка му, който заявил, че имат работа със сестра си и не са у дома. Тогава
ищецът и детето погледнали към дома на майката и видели вуйчото на детето да
стои на терасата и така разбрали, че ги лъже. Детето се разстроило много, тъй
като помислило, че майка му и вуйчо му не го искат, а ищецът отново не отишъл
на работа, за да се грижи за детето си. След този случай детето останало при
него, а ответницата се дезинтересирала от него, като
единствено от време на време му се обаждала по телефона. Всички грижи за отглеждането,
възпитанието и финансовата издръжка на детето поел ищецът. Тъй като ответницата
дълго време неглижирала здравословен проблем на
детето- затруднено носно дишане, хъркане при сън и секрети от носа, ищецът го
завел на преглед и на 24.10.2019г. по лекарска препоръка му била извършена
операция в клиниката по ушно- носни и гърлени болести при УМБАЛ „Касипела“ гр.Пловдив. При тридневния си престой в болницата
детето било придружавано от баща си.
Двамата родители сезирали районния съд с искове за предоставяне на
родителските права спрямо детето, като двете дела били обединени и разгледани
като гр.д.***. Понеже ответницата била майка на детето и за разлика от ищеца не
работела, последният решил, че ще бъде по-добре родителските права да бъдат
предоставени на нея, а местоживеенето на детето да бъде при майката. На
21.11.2019г. страните сключили спогодба в горния смисъл, при определен режим на
лични контакти между бащата и детето, като ищецът се задължил да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 250 лв., считано от 1.12.2019г.
Ищецът заявява, че след сключването на спогодбата обстоятелствата се
изменили и се оказало, че споразумението не е ефективно и не се изпълнява от
ответницата, поради което ищецът счита, че са налице основания за изменение на
мерките относно детето.
Заявява, че многократно е водил детето при майка му с намерение то да
остане постоянно при нея, но тя го връщала след няколко часа. При прибирането
си детето било разстроено и разплакано, като споделяло, че е обиждано,
наказвано, бито, ограничаван бил достъпът му до телефона, за да не може да се
обади на баща си. На 10.12.2019г. ответницата изгонила детето, който, плачейки
се обадило на ищеца да го вземе, понеже майка му го изпъдила с думите „Къш, аз ще си намеря друго дете, махай се от къщата ми“.
Детето не можело да си поеме дъх от плач и било разстроено до такава степен, че
няколко часа трябвали на бащата, за да го успокои. В резултат на упражнявания от ответницата тормоз спрямо детето, то се
страхувало от нея и не искало да ходи повече при нея.
Ищецът твърди също, че изпълнява клаузите на споразумението между страните,
като на 9.12.2019г. заплатил договорената издръжка за м. декември 2019г.
Забавил следващата вноска, тъй като детето живеело при него, но все пак я
платил със закъснение. Въпреки това и въпреки, че детето не живеело с нея,
ответницата завела изпълнително дело срещу ищеца за принудително събиране на
издръжката. Образувала и изпълнително дело за предаването на детето, въпреки,
че според ищеца е можело да вземе детето от детската градина или от дома на
ищеца, както и да го задържи при себе си, когато ищецът й го водел, но вместо
това му го връщала разстроено след няколко часа. Счита, че основната причина ответницата да се въздържа да взема детето
от детската градина е, че детето се страхува от майка си, не иска да живее с
нея и няма да тръгне с нея.
На 23.01.2020г. ищецът посетил ДСИ при СИС на РС- Несебър и обяснил, че
детето е на градина и майката може да отиде да го вземе оттам. Самият ищец
направил опит, заедно с родителите си, да отведат детето при майката, но то се
разплакало, задушавало се от плач и умолявало баща си да не го води при нея,
дори опитало да избяга. Понеже държал да изпълни съдебното решение, ищецът се
обадил на ДСИ ответницата да отиде в съда, за да вземе детето оттам, но тя
отказала, за което бил съставен протокол, след което ищецът и детето се
прибрали в дома си.
С цел възстановяване отношенията между майката и детето и по искане на
бащата, тримата били насочени от ДСП Поморие към посещения в Центъра за
социална рехабилитация и интеграция „Слънчице“ при Община Несебър за работа с
психолог, но ответницата отказала това. По тази причина ищецът предприел почти
ежедневно, когато майката е свободна, да организира срещи между него, майката и
детето, но при тях ответницата не пропускала да напада словесно ищеца и
роднините му, изказвайки негативното си отношения пред детето.
Заявява, че не ограничава срещите на майката и детето, насърчава ги и прави
всичко възможно за изграждане на отношенията между майка и син. Същевременно
ответницата, въпреки че не живее с детето получава издръжката за него, както и
детските надбавки, като ги разходва за себе си, което според ищеца разкрива
моралният й облик, както и загрижеността й за детето. Според въззивника, ответницата не разполага с необходимите родителски
качества и морален облик да отглежда и възпитава детето им, което не желае да
живее с нея в резултат на лошото й отношение към детето. От друга страна
намира, че самият той притежава необходимите родителски качества, морален
облик, битови и финансови възможности да се грижи добре за детето, като може да
разчита и на помощта на родителите си. Счита, че е по- подходящият родител с
оглед възрастта и пола на детето, предвид поведението на ответницата и
отношението й към детето, както предвид възможността му да разчита на помощта
на родителите си.
Моли, след като се установи твърдяната промяна в обстоятелствата, да бъдат
изменени мерките спрямо детето, уговорени със съдебната спогодба, като
упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено
на него, местоживеенето на детето да бъде предоставено на него, а майката да
бъде осъдена да заплаща на детето издръжка в размер на 250 лв., считано от
подаването на исковата молба в съда, като й се определи подходящ режим на лични
контакти с детето. Ангажира доказателства.
В законоустановения едномесечен срок ответницата И.В.В. е подала отговор на исковата молба /становище на л.45 и
сл./, с който е оспорила всички твърдения на ищеца, освен това за
продължителността на фактическото им съжителство. Сочи, че същите са неверни,
целят злепоставянето й, неплащането на издръжка и умишлено манипулиране на
детето, което е на крехка възраст, при която лесно може да бъде манипулирано.
Твърди, че проблемите между страните по делото започнали преди няколко
години. Бизнесът не ищеца не вървял и той си го изкарвал на ответницата, като
всекидневно я обиждал и предизвиквал скандали. В присъствието на детето ищецът
упражнявал физическо и психическо насилие спрямо ответницата, която била
принудена да подаде жалби до РП- Несебър и до РУ- Несебър, както и да заведе
дело за защита срещу домашна насилие, а по-късно и дело за родителски права
/гр.д.№800/19г. на НРС/.
Заявява, че на 26.07.2019г. синът на страните бил отвлечен от баща си, който
го държал при себе си, без да й даде възможност да го види до датата на
съдебното заседание по гр.д.№800/19г. на НРС- 21.11.2019г. За тези близо 4 месеца отчуждение детето било повлияно от баща си,
който, използвайки крехката възраст и
психика на детето, успял да го настрои против майката и да му внуши, че тя не
го иска, не иска да се грижи за него, не му е майка и не го обича, както и че е
най-лошата майка на света.
Сочи, че след като спогодбата за родителските права влязла в сила на
1.12.2019г. ищецът завел детето в дома й, но когато тя поискала да прегърне и
целуне детето и направило впечатление, че то се отдръпнало, като й казало „ Тати каза без да ме прегръщаш, без да ме целуваш“. През
цялото време питало за часа, защото трябвало да си тръгва. Направило й също
впечатление, че детето не я нарича „Мамо“, а „Ванче“,
защото баща му казал така. Макар, че тя успяла да предразположи детето да се
отпусне, да играят и да се забавляват, през цялото време бащата звънял по
телефоните, при което детето моментално променяло отношението си към нея,
ставало резервирано и студено и настоявало да си тръгне. След три часа било
взето от бащата, като й казало, че иска отново да отиде при нея. На следващия
ден, въпреки уговорката им, бащата и детето не отговаряли на телефоните си,
които били изключени. Към 19ч. тя отишла лично до жилището на бащата, понеже се
притеснила, че нещо се е случило, като се обадила на тел.112. Отзовали се
служители на полицията, а след проведен разпит бащата ги уверил, че на
следващия ден ще се погрижи лично да заведе детето до дома й. Подписал и
протокол по ЗМВР. На 3.12.2019г. около 12 ч. тя чакала детето пред блока с брат
си и приятелката й Елена. Детето било в автомобила на баща си, а на задната
седалка бил бащата на ищеца, който снимал разигралата се сцена. Детето
започнало да плаче и да вика, че не иска да отиде с нея, казвало й да се махне,
защото не му е майка и не я иска. Тя се опитала да прегърне детето и да го
успокои, но ищецът застанал между тях. Започнал да обижда и брат й. Понеже брат
й отново подал сигнал на тел.112, на място отишли полицаи, които разговаряли с
всички и успокоили обстановката, включително детето. По тяхна препоръка тя се
качила в колата с бащата и детето, а по- късно отишли заедно на разходка, за
което съдействал и ищецът. Тя и детето се забавлявали чудесно, а детето греело.
Подчертава, че поведението на детето към нея се променя коренно, в зависимост
от това дали бащата съдейства. Макар да плачело, да се дърпало и да не искало
да отиде при нея, когато баща му казвал да отиде в дома й то се отпускало,
забавлявало се с нея и се държало така, като че ли преди това не е имало нищо.
Това продължило до 13.01.2019г. Целия ден детето прекарало с майката, поради
което тя решила да не го връща на бащата, понеже било делничен ден и според
спогодбата детето следвало да е при нея. До този момент детето не било оставало
с преспиване при нея, за да може преходът да бъде плавен и то да не се
стресира. Тогава тя обяснила на детето, че се е разбрала с баща му, че то
трябва да остава да преспива и при нея, вечерта протичала нормално- гледали
анимация, вечеряли, чели приказки, къпали се. По искане на майката детето се
обадило на бащата, за да му каже, че ще преспи при майка си, но бащата се
развикал по телефона, чене казаното от майката не е вярно, че тя го лъже и че
няма да спи при майка си. Тогава детето се сковало, разстроило се, но
ответницата го успокоила и то все пак заспало около 23ч. Около полунощ
пристигнал ищецът и започнал да прави сцени, а съседите излезли по балконите.
Ответницата слязла при него и го помолила да не прави сцени и да не разстройва
детето. Към един часа през нощта братът на ответницата също слязъл при ищеца ,
за да го успокои, че детето спи и всичко е наред. Въпреки това бащата цяла нощ
стоял пред жилището й и обикалял и звънял по телефона на нея и на детето,
поради което тя ги изключила. На следващия ден детето поискало да се види с
баща си и тъй като ответницата никога не го спирала да има контакт с баща си,
то му се обадило по телефона, за да се видят и за да си поиграят, като се
разбрали след обед детето да се върне при нея. Оттогава повече не видяла
детето.
Същата вечер, когато детето преспало при майката, бабата на детето по
бащина линия подала сигнал в Агенцията за закрила на детето- София, че майката
е осъществила физически тормоз спрямо детето, което не отговаряло на истината.
На следващия ден ответницата била извикана за обяснения в службата за закрила
на детето в гр.Несебър.
Ответницата счита, че над нея се оказва психически тормоз от страна на
ищеца и семейството му, представляващ обещано от него отмъщение чрез детето за
това, че си е тръгнала от него, избягвайки постоянния тормоз. Сочи, че лично
ищецът е заявил, че ще й вземе детето. Същата отрича да употребява алкохол, да
е била пияна, да е била детето, че е заплашвала и гонила детето и, че не го
иска. Заявява, че обича сина си и ще положи всички усилия, за да има той
спокойно и сигурно детство.
Сочи, че е образувала изпълнително производство за предаване на детето,
защото бащата не изпълнявал спогодбата. Признава, че е подписала протокола от
23.01.2020г. по изп.д. №6/2020г. по описа на НРС,
като твърди, че умишлено поискала бащата да вземе детето от детската градина,
за да не го разстройва, а не защото не иска детето и не е заинтересована. Сочи,
че детето й казало, че тя има ограничителна заповед да не го взема от детската
градина и да не тръгва с нея. Сочи, че детето не е било отведено при нея в
часа, посочен в протокола на ДСИ, а бащата го отвел в съдебно- изпълнителната
служба около 17.45 ч. в присъствието на свидетели- родителите на ищеца.
Получила позвъняване детето да бъде взето от службата, което тя отказала, след
като разбрала, че детето е много разстроено, а тя искала да пощади психиката
му. Намира, че детето е било предварително подготвено за това от бащата. Затова
посочила, че ще разговаря с бащата по телефона, за да уточнят подробностите по
предаването му в подходяща среда. Извикана била от ищеца в неговия дом, но
отказала да влезе, тъй като там били родителите на последния. Детето излязло
навън при нея, било спокойно и се държало нормално с нея, без да плаче, но
отказвало да отиде с нея без баща си. По тази причина тя поканила двамата в
жилището си, но бащата отказал, а детето, което го чуло, също отказало.
Ответницата твърди, че по препоръка на ДСП посещава ЦОП- Несебър и семейни консултации и прави
всичко възможно, за да се сближи със сина си. Намира, че ищецът не съдейства в
тази насока, а прави всичко възможно тя да няма достъп до детето. Затова счита,
че у детето е налице Синдром на родителското отчуждение.
Моли иска да бъде отхвърлен, като й се присъдят разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал е свидетели, приел е
социален доклад и комплексна съдебно- психологическа и психиатрична експертиза.
За да постанови обжалваното решение, с което е приел, че искът е
неоснователен, поради което го е отхвърлил, районният съд е приел, че след
преценка на доказателствата- поотделно и в тяхната съвкупност, не се установя
изменение на обстоятелствата, налагащи промяна на сключената между страните
спогодба относно мерките спрямо детето. Посочил е, че по-голямата част от
посочените от тях обстоятелства касаят периода преди сключването на спогодбата.
Приел е, че липсват доказателствата майката да не полага грижи за детето и да
проявява безотговорно поведение, като е ценил показанията на майката на ищеца
като заинтересовани, предвид родството им. Посочил е, че и останалите свидетели
също следва да се считат пристрастни било предвид родството им, финансова
зависимост или приятелски отношения със страните. По тази причина съдът е
изградил изводите си главно въз основа на заключението на съдебно-
психологическата и психиатрична експертиза. Посочил е, че според заключението
на експертите детето е силно емоционално привързано към майка си, към която
изпитва силна любов, а единствената причина то да бъде поставено в конфликт на
лоялност, който е причина да реагира по негативен начин на майка си, било
отношението на бащата към майката. По тази причина детето заемало солидарна
позиция с тази на бащата, като напрежението намирало външен израз в стегнатост,
затвореност, блокирана емоционалност, отсъствие на типична детска спонтанност. При детето присъствало
страх от „кастрация” от страна
на бащата, заради
любовта на
детето към майката. Установено е, че
детето ставало силно напрегнато в присъствие на двамата си
родители, като следяло реакциите на бащата, търсило
одобрението му, отговаряла плахо и лаконично на въпросите, което ясно насочвало към
отсъствие на автономност у детето и обуславяло наличието на зависимост от бащата.
Вещите лица са посочили, че
запазването на тенденцията към отхвърляне и дисквалификация на майката ще се отрази
крайно негативно на детето предвид етапа на
детското развитие, като е възможно да доведе
до значими емоционални и поведенчески разстройства и проблеми в личностното развитие и функционирането на детето като възрастен.
В проведените интервюта с двамата родители майката била тази, която
заявявала готовността си за съвместно
сътрудничество с бащата по въпроси, касаещи
израстването на детето, а желанието на бащата да
не възпира необходимостта от връзката на детето
с майка му било само негово
убеждение, но не намирало реални
проявления. Вещите лица категорично са заключили, че
се откриват ясни проявления на синдром на
родителско отчуждение, като в перспектива, при запазване отчуждението на
детето към майката, ще доведе до негативни ефекти върху цялостното му развитие като
зрял човек.
Установено е, че детето е привързано
към майка си и не иска
тя да бъде
наранена, като последната показва ангажираност и осведоменост относно психичните му потребности. Същевременно от страна
на бащата е налице настройване против майката, което според вещите
лица може да повлияе пагубно
в дългосрочен план върху детето в изграждането му като личност. Затова съдът е счел, че в интерес на детето е да живее с
майка си, с цел да бъде сърханен като емоционално и
психически добре развита личност.
Посочено е още, че битовите условия
и при двамата родители са добри,
но това не
може да обоснове
извод за уважаване на иска
за промяна на родителските права.
В заключение съдът е подчертал, че двамата родители задължително следва да намерят общ език /сами или
с помощта на специалисти/ с оглед пълноценното развитие и доброто психическо състояние на детето
си, като загърбят обидата си един към
друг в името и в интерес на сина
си. Акцентирал е, че режимът на
лични контакти на детето с баща
му е достатъчно широк, което допринася детето да расте
с активното участие и на двамата си
родители, което е най- благоприятно за него. Посочил е още, че при необходимост двамата родители следва да
се обърнат и към специализирана помощ за приобщаването на
детето към майката, за възстановяването
на връзката майка- син плавно
и по начин, който да не
разстройва детето.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивната
инстанция приема, че обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в законоустановената писмена форма, съдържа
реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК, при ясно изложение на мотивите, при които е
формирана волята на съда да отхвърли иска, поради което намира, че същото е
валидно, а не нищожно. Постановено е по допустим иск, в рамките на търсената
защита, поради което е допустимо.
Районният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, като е установил правилно фактическата обстановка и е
достигнал до законосъобразни правни изводи. Въззивната
инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционният
съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 ГПК и не следва да ги
преповтаря.
Въпреки това, с оглед трайната съдебна практика на ВКС, необходимо е въззивната инстанция да изложи и собствени мотиви по фактите
и правото.
Детето на страните М., родено на ***г. е навършило осем години, ученик в
начален курс на училище. До раздялата на страните в средата на м. юли 2019г.
детето живяло с тях в жилище, собственост на родителите на ищеца. Макар в
началото ответницата да напуснала жилището заедно с детето, в края на м. юли
2019г. то било задържано от бащата, където продължава да живее и понастоящем.
Предвид невъзможността родителите да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, двамата предявили искове пред съда да им бъде
предоставено упражняването на родителските права. На 21.11.2019г. по гр.д.*** е
одобрена съдебна спогодба между двамата, съгласно която упражняването на
родителските права спрямо детето е предоставено на майката, като при нея е
определено и местоживеенето на детето на адрес гр.Несебър, ул. „Любен
Каравелов“ №5, ет.1, ап.2. Не се спори, че това е наследствено жилище на
ответницата и нейния брат, разпитан по делото като свидетел. На бащата е
определен разширен спрямо обичайния режим на лични отношения с детето- всяка
седмица от 18.00ч. в петък до 12 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец
през лятото, през който майката не ползва платен годишен отпуск, както и по
всяко друго време, с предварително уведомяване и съгласие на майката. Разпределени между родителите са и
празничните дни, рождените дни на детето и времето през ваканциите. Уговорено е
при всяка среща бащата да взема детето от дома на майката и да го връща на
посочения по-горе адрес. Бащата се е задължил да заплаща издръжка за детето в
размер на 250 лв., считано от 1.12.2019г., с падеж- до 10- то число на месеца,
по посочена от майката банкова сметка. ***дбата да
предаде детето на майката на 1.12.2019 г. Въпреки постигнатото споразумение
между страните, детето не се е установило при майката, макар, че е гостувало
спорадично в дома й. Същата е предприела неуспешни действия детето да й бъде
предадено чрез съдебно- изпълнително производство.
Противоречиви са становищата на страните за причините за това положение-
бащата счита, че детето не желае да живее при нея, поради това, че е отблъснато
от поведението на майка му, която не го искала, пъдела го и го обиждала, докато
майката, която признава, че детето показва в определени ситуации негативни
чувства към нея и не желае да остава с преспиване в дома й под предтекст, че ще бъде отвлечено счита, че същото е
манипулирано от бащата, с цел отмъщение за това, че го е изоставила.
Разпитаните по делото свидетели пред първата, така и пред въззивната инстанция, които са близки роднини на страните,
а именно св.Соколова- майка на ищеца и св.М.- брат на ответницата,
възпроизвеждат в показанията си пред двете инстанции подробно обстоятелствата,
изложени от съответно исковата молба // майката на ищеца, респективно- отговора
/брата на ответницата/. Ето защо, предвид заинтересоваността им от изхода на
делото, съобразена от настоящата съдебна инстанция на основание чл.172 ГПК,
техните показания не допринасят за обективното установяване на правно релевантните
факти, а именно- причините за негативното отношение на детето спрямо майката и
ролята на бащата за това.
Свидетелката А.О., работник в
баничарницата на ищеца, потвърждава изложеното от последния, че след раздялата
на страните, когато детето било все още с майката, тя го закарала на работа при
бащата и му казала, че той трябва да го гледа, под предлог, че в дома й детето
няма легло, в което да спи. След намесата на полицията ответницата взела детето
със себе си. Заявява, че нейното дете й е споделяло, че детето М. се крие от
майка си. Сочи, че в нейно присъствие детето на страните е отказвало да говори
по телефона с майка си, а когато баща му искал обяснение, казвало, че не иска.
На 26.06.2020г. ответницата отишла в баничарницата, където било и детето, за да
му занесе подаръци, но то избягало от нея с колелото си и отказало да приеме
подаръците. Станал скандал, тъй като ответницата започнала да обижда ищеца, че
не възпитава детето и му казала, че ще вземе детето, започнал да обижда бащата,
че е помияр и баничар, а майка му- че е курва. Това
станало в присъствието на детето, което казало на свидетелката, че вече се е
уверила колко лоша е майка му, тъй като св.О. не му вярвала. Тогава ответницата
извикала един мъж, който казал на детето, че ще го набие. Детето се напишкало от страх. По тази причина били извикани полицаи и
страните и свидетелите писали обяснения.
На 28.07.2020г. ответницата отишла отново в баничарницата около 3.00ч.,
била неадекватна /или пияна или дрогирана/, взела парче стъкло и го хвърлила по
ищеца, а по късно го замерила и с порцеланова чаша. Искала да разговаря с
ищеца, като казала, че си го иска, както и че не иска да го водят на
баничарницата да го карат да работи.
Свидетелката Георгиева, която е близка приятелка на ответницата от няколко
години, сочи, че докато страните живели заедно, ответницата винаги си гледала и
се грижела за детето. Същата сочи, че ответницата постоянно търси детето, но
няма достъп до него, тъй като детето се води и взима от детската градина от
бащата. Сочи, че когато двете отишли на празненството, по случай завършването
на детската градина през м.юни 2020г., в момента, в който детето я видяло се
развикало, че тя ще го отвлече и се разревало и избягало. Едва след идването на
бащата детето се успокоило. Заявява, че майката непрекъснато купува подаръци на
детето, но не може да му ги предаде. На 26.06.2020г. отишли двете до
баничарницата в с.Равда, където работи бащата. Детето играело на улицата с
колелото си въпреки натовареното движение. Започнало да бяга от майката, било
стресирано. Когато ответницата поискала обяснения от ищеца, той хвърлил бутилка
вода по нея. Заявява, че ответницата непрекъснато плаче за детето. Признава, че
ответницата е правила забележки на бащата, защо детето се води на работата му и
защо се оставя без надзор, но твърди, че не е имало викове от нейна страна. По
време ва великденските празници бащата казал на
детето да не взима занесените от майката подаръци, защото тя имала коронавирус. По същата причина не и давали детето по време
на пандемията от КОВИД 19. Заявява, че е присъствала на инцидента, когато в
защита на ответницата се намесил мъж на име Иван, но твърди /за разлика от
предходната свидетелка/, че той не носел никаква пръчка, нито заплашвал,
напротив- ищецът извадил нож. Пред очите на детето двамата си разменили
приказки, но после дошла полиция.
С влязло в сила решение № V- 238 от 16.11.2020г. по в.гр.д.№2478/20г. на БОС срещу ответницата са
наложени мерки за защита срещу осъществено от нея домашно насилие над ищеца, осъществено
на 28.07.2020г. около 3.00ч. в баничарницата, където последния работи. Актът на
домашно насилие е идентичен с посочения от св.О.. На ответницата са наложени
мерки по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, ведно с глоба от 400 лв., като на същата е
забранено да приближава ищеца на по-малко от 100 м., местоработата му и местата
му за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.
В показанията си пред въззивната инстанция братът
на ответницата- М. М. признава, че ответницата е обиждала ищеца, но намира, че
е била предизвикана от неговите думи към нея, тъй като ищецът я обиждал, че е
„същата курва“ /като покойната им от повече от 20 години майка/ и „че трябва да
отиде при нея“, наричал ги двамата с брат й „спермояди
и педерасти“.
От социалните доклади, депозирани пред двете инстанции се установява безпротиворечиво, че битовите условия в жилищата на двамата
родители са много добри и са подходящи за отглеждането на детето. Последното
има личен лекар, като същият е установил, че бащата е този, който води детето
на лекар и между двамата има силна емоционална връзка. От социалните доклади се
установява също, че в училище детето е спокойно, не говори обидни думи по адрес
на майка си. За подготовката му в училище се грижи неговия баща, с когото
детето има силна емоционална връзка.
Безспорно е, че и двамата родители имат финансова възможност да се грижат
за детето, като майката отдава свои имоти под наем, а бащата има собствен
бизнес- баничарница, който бил временно затворен поради пандемичната
обстановка.
И двамата родители имат подкрепата на роднините си, както и тяхната помощ
при необходимост.
Безспорно е, че и двамата родители обичат детето, привързани са към него,
до раздялата си са полагали необходимите грижи за неговото благополучие
/майката- лични грижи, а бащата най- вече със средства.
При това положение от съществено значение за преценката за най-добрия
интерес на детето са родителските качества и моралният облик на родителите,
както и желанието на детето при кого от двамата да живее.
От събраните писмени доказателства- доклади от работата с детето и
родителите в Центъра за обществена подкрепа, както и комплексната съдебно-
психиатрично и психологическа
експертиза, се изяснява, че както майката, ката и бащата не са
преодолели личните конфликти помежду си, обвиняват се взаимно за раздялата си,
държат непременно да бъдат квалифицирани като много добри родители. Няма
съмнение, че в техния конфликт е въвлечено и детето, като според експертите,
това се отразява пагубно за психично- емоционалното и личностно развитие на
детето.
Въззивната инстанция намира,
че родителският капацитет и на двамата родители е задоволителен, поради което
на този етап не е необходимо извеждането на детето от семейната среда, въпреки
психическите травми, причинени на детето вследствие конфликта на родителите му.
Не се установяват твърденията на ищеца за системна злоупотреба на ищцата с
алкохол. И двамата родители имат прояви на непристойно поведение един към друг
и на този етап не са преодолели неприязънта си спрямо другия родител. Особено укоримо е поведението на ищеца, който макар да демонстрира
разбиране за ролята на майката в живота на детето, с действията си пречи на
нормалното развитие на отношенията между майката и детето.
От експертизата се изяснява, че бащата е родителят, който отчуждава детето
от майката, като споделя негативни неща за нея пред детето и така формира
негативни представи за нея у него, макар детето да няма лични спомени за
събитията, които преповтаря от казаното от бащата. Същевременно, предвид
възрастта му и това, че се идентифицира с образа на бащата, у детето е
задействан т. нар. „конфликт на лоялност“ към родителя, с който детето живее и
от когото е зависимо, който е възприеман от детето като по-силният от двамата,
поради което детето застава на негова страна спонтанно, без да подлага на
обмисляне и възражение това, което казва бащата. Така детето е демонстрирало
пред експертите висока информираност и заинтересованост по отношение спорове,
касаещи двамата родители, в който майката се представя като възрастен, който
злоупотребява с доверието му и с това на бащата. Същевременно, експертите
отчитат и причините за изява на синдрома на родителско отчуждение в историята
на отношенията между родителите.
От експертизата се установява също, че у детето са формирани специфични
нагласи на дистанциране, отхвърляне и отблъскване по отношение на майката,
особено в очевидно в нейно присъствие. Потребността към общуване с майката е
изтласкано, като детето изказва категорично несъгласие да общува с нея или да
прекарва време с нея. Контактът с майката става източник на тревога у детето,
тъй като в психиката на детето се е задействал механизъм на дисоциация
/разцепване/. В противовес на това, всичко свързано с бащата се схваща като
добро. В експертизата се подчертава критичната важност за бъдещото развитие на
детето поддържането на пълноценна връзка с двамата родители, за която двамата
следва да съдействат, което становище се споделя и от двете съдебни инстанции.
Въззивната инстанция
възприема заключението като обективно, всестранно и пълно и го кредитира за
установяване обстоятелствата по делото.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че районният съд не е проявил
активност и не допуснал допълнителна задача към експертизата. Видно от
протокола на откритото съдебно заседание, ищцовата
страна не е оспорила експертиза, нито е поискала допълнителна или повторна
такава. Въпреки това, допълнителна експертиза е допусната от въззивната инстанция по искане на въззивника,
но същият се е отказал неоснователно от нея с мотив, че е назначено същото вещо
лице.
В хода на въззивното производство, предвид
обясненията на страните, показанията на св.М. и приложените писмени
доказателства от ЦОП, се забелязва напредък в отношението на детето към
майката, вследствие работата с психолог по преодоляване на родителското
отчуждение. Това несъмнено е индиция, че негативното
поведение на детето спрямо майката е силно повлияно от бащата и е в зависимост
дали същият оказва съдействие. В случая обаче, според съдът, това съдействие е
единствено по повод неприключилото дело, а не изразява действителната позиция
на ищеца.
Съгласно чл.59 ал.9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на
единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки и да определи
нови. Следователно, за да е основателен главния иск следва да бъде доказано по
делото, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, които са
от значение при определяне мерките относно местоживеенето на децата и упражняването
на родителските права.
Правилно районният съд е констатирал, че не са налице съществени изменения,
които да налагат промяна относно режима на упражняване на родителските права
спрямо детето М.. Това е така, понеже нежеланието на детето да общува и живее с
майката преимуществено /наред с невъздържаното и грубо отношение на майката към
бащата и неговите родители/ се дължи на поведението на бащата, който системно и
целенасочено отчуждава детето от майката.
При съвкупна преценка на всички доводи на страните и събраните
доказателства, въззивният съд намира, че не са налице
предпоставките на чл.59, ал.9 СК, поради което иск за промяна на мерките
относно детето М. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено.
Не са налице основания за отмяна на хода по същество, предвид изложените в
искането на въззивника обстоятелства, тъй като същите
по съществото си обосновават нов иск за промяна на родителските права.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да
заплати на въззиваемата разноски в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което според разписката в договора за защита и съдействие е 600
лв. На въззивника не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043 от
29.09.2020г., постановено по гр.д.№ 96 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА М.Н.С. да заплати на И.В.В.
*** сумата от 600 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.