РЕШЕНИЕ
№ 4095
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209883 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Ива Алексова, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 9883 по описа на СРС за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.).
Образувано е по жалба на Управляващо дружество (УД) „*******” ЕАД, срещу
Наказателно постановление № Р-10-489 от 14.06.2021г., издадено от зам.-председателя на
Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Надзор на
инвестиционната дейност” (Управление „НИД”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.15, ал.1, т.7 от Закона за
КФН (ЗКФН) и чл.247, ал.1 от Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и
на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция” от 10 000 (десет хиляди) лева
за нарушение по чл.273, ал.5, т.10 вр. чл.56, ал.1 от ЗДКИСДПКИ.
В жалбата се сочи, че НП било неправилно и незаконосъобразно, като било издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон не бил
приложен правилно. Сочи се, че дружеството не било извършило вмененото му
административно нарушение, доколкото посочената в НП информация не попадало в
обхвата на т. нар. „съществени елементи” по чл.72 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, защото информация за членовете на Съвета на директорите (СД) на
жалбоподателя, които не били изпълнителни членове и на които не било възложено
управлението, не попадала в обхвата на посоченото понятие. Позовава се също така, че по
идентичен казус имало отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз (СЕС), по което имало образувано дело C-473/20г., което според жалбоподателя било
основание производството по настоящото дело да бъде спряно до произнасянето на СЕС.
Допълва се в жалбата, че информацията относно новите членове на СД не била съществена,
а публично и достъпна за всеки от инвеститорите, налична била в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), в официалния сайт на
1
дружеството и не е била укривана. Алтернативно се излагат аргументи за наличието на
основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател УД „*******” ЕАД, редовно
призовано, се представлява от упълномощения си представител адв. K. Г. (вж. л.5-6 от
съд. д.), който поддържа изложените в жалбата съображения, като моли НП да бъде
отменено, като не се вземе под внимание становището на генералния адвокат по делото пред
СЕС по преюдициалното запитване, но не се претендират разноски.
Въззиваемата страна и наказващ орган – Зам.-председател на КФН и ръководител на
Управление „НИД”, редовно уведомена, се представлява от юрк. А. Г. (вж. л.52 от съд. д.),
който моли оспорваният акт да бъде потвърден, като се вземе предвид становището на
Генералния адвокат по заведеното дело № С-473/20г. (вж. л.85-93) и представените писмени
съображения по случая (вж. л.96-98), като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, установява следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Дружеството, подало жалбата, се явява УД „*******” ЕАД с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление в гр. ************, представлявано заедно от лицата К.В.С.
и Е.А.П., което организирало и управлявало договорен фонд (ДФ) „*********”.
Дружеството било вписано под № ********* в регистъра на чл.30, ал.1, т.5 от ЗКФН ,
воден от Комисията за финансов надзор (накр. Комисията или КФН), и като управляващо
дружество било адресат на разпоредбите на ЗДКИСДПКИ и подзаконовите актове по
прилагането му.
С Решение № 1028-ДФ/17.10.2006г. на КФН на УД „*******” ЕАД било издадено
разрешение да организира и управлява ДФ „*********”, който бил вписан под № *********
във водения от КФН регистър по чл.30, ал.1, т.4 от ЗКФН.
По партидата на дружеството в ТРРНЮЛНЦ (вж. л.24 ), воден от Агенция по
вписванията към Министерство на правосъдието, на дата 18.11.2020г. с вписване №
20201118150955/18.11.2020г. били отразени промени в състава на СД на управляващото
дружество, изразяващи се във вписването на двама нови членове – Е. K.ов Н. и К. Л. ВЛ..
След вписването на промяната по партидата в ТРРНЮЛНЦ, дружеството – жалбоподател
следвало да актуализира и проспекта си относно промяната в състава на СД на
УД „*******” ЕАД и да уведоми контролните органи (КФН), в срок от 14 дни, т. е. до
02.12.2020г. (вкл.).
В КФН била извършена дистанционна проверка относно дейността на дружеството, в
процеса на която, била констатирана липсата на уведомление от страна на юридическото
лице – жалбоподател до надзорния орган за извършената промяна в състава на СД на
юридическото лице, поради което заместник-председателят на КФН и ръководител на
Управление „НИД” изпратила писмо изх. № *********-2/11.01.2021г. (вж. л.17) до
„*******” ЕАД с цел изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.
В отговор с писмо изх. № 04/18.01.2021г., заведено с вх. № *********-2 от
18.01.2021г. (вж. л.19), дружеството изпратило на Комисията уведомление по чл.56, ал.1 от
ЗДКИСДПКИ, протокол от заседание на СД за приемане на актуализирани проспекти на
управляваните от дружеството ДФ, вкл. и за ДФ „*********” (вж. л.20-22 от съд. д.).
При така установеното от проверката, свид. Р. Т. (на длъжност „главен експерт” в
отдел „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН), приела, че има данни за
административно нарушение. По тази причина с писмо изх. № *********-3/21.01.2021г. до
представляващия дружеството била изпратена покана да изпрати законен или негов
2
упълномощен представител в срок до 5 работни дни, в сградата на КФН на ул. „Будапеща”
№ 16, в часовете от 10:00 ч. до 12:00 ч. и от 14:00 ч. до 17:00 ч. за съставяне, подписване и
връчване на АУАН (вж. л.12).
На 26.01.2021г. бил съставен АУАН № Р-06-75/26.01.2021г. от страна на
свид. ТР. – В., в присъствието двама свидетели (свид. Ж. Ф) и на упълномощен
представител на търговското дружество – жалбоподател, за това, че УД „*******” ЕАД,
което организира и управлява ДФ „*********”, не било актуализирало проспекта на ДФ
„*********” и не го е представило в Комисията в законово установения срок до
02.12.2020г. (вкл.), след като са настъпили промени в състава на СД, което нарушавало
разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗДКИСДПКИ, като в Акта били отразени обстоятелствата по
извършената проверка и по извършването на нарушението.
Актът бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели, като екземпляр от него
бил връчен на упълномощения представител, който не отразил възражения или обяснения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били представени писмени възражения вх. № 91-01-
52#1/29.01.2021г. (вж. л.9-11).
Въз основа на коментирания АУАН № Р-06-75/26.01.2021г., на 14.06.2021г.
заместник-председателят на КФН и ръководител на Управление „НИД” издала обжалваното
НП № Р-10-489/14.06.2021г., в което били отразени обстоятелствата по проверката, описани
били фактическите обстоятелства по нарушението и неговата правна квалификация
идентични на посоченото в АУАН, като с този санкционен акт на
дружеството – жалбоподател, на осн. чл.273, ал.5, т.10 от ЗДКИСДПКИ, било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева,
за извършеното нарушение на чл.56, ал.1 от ЗКИИСДПКИ. НП било връчено на 18.06.2021г.
(вж. л.7).
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали – гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Р. Н. Т. и Ж. Ф. Ф, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, както следва: съставения АУАН, известие за връчване на НП (л.7),
пълномощно (л.8), писмени възражения (л.9-11), писмо-покана за съставяне на АУАН (л.12-
13), извлечение от публичния регистър (л.14-16), писмо от 11.01.2021г. за изискване на
информация (л.17-18), писмо вх. № *********-2#2/18.01.2021г. с изпращане на документи
относно проспектите (л.19-23), извлечение от ТРРЮЛНЦ (л.24-26), заповед № З-
249/20.10.2020г. на зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление „НИД” (л.27-
28), писмо от КФН от 31.03.2022г. (л.59), разпечатка от деловодната системата на КФН
(л.60), уведомление до КФН по чл.56, ал.1 от ЗДКИСДПКИ (л.61), протокол от 18.01.2021г.
от заседание на СД на жалбоподателя (л.62), проспект на ДФ „*********” (л.63-82),
становище на генералния адвокат по преюдициално дело № С-473/20г. (л.85-94), решение на
СЕС по дело № С-473/2020г. (л.105-111).
Този съдебен състав на първата инстанция преценява показанията на свидетелките
Р. Т. и Ж. Ф , като логични и безпристрастни, без наличие на противоречия в тях, като
първата съобщава доказателствена информация относно осъществената от контролните
органи проверка спрямо жалбоподателя, наличието на промяна относно членовете на СД на
УД, вписана в търговския регистър, но и липсващо изпращане на актуализиран проспект и
уведомление до КФН за тези промени , поради което съставът на съда ги кредитира изцяло,
доколкото от същите еднозначно се извеждат фактите относно случая; показанията на
втората също спомагат за изясняване на обстоятелствата относно съставянето на Акта, като
показанията са в синхрон с другите доказателствени източници и затова съдът ги ползва при
формиране на фактическите изводи.
По повод на наличните писмени доказателства, доколкото същите изясняват в
детайли и подробности обстоятелствата по случая, спомагат за проверката на свидетелските
3
показания, и са приобщени по надлежния ред, то и този съдебен състав ги кредитира в
цялост.
Съвкупният анализ и преценка на доказателствените източници изяснява по
еднозначен начин фактическите обстоятелства, и доколкото доказателствената съвкупност е
вътрешно непротиворечива, с аргумент a contrario от чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, не се налага
по-подробно тяхно обсъждане.
При така изложените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционирано юридическо
лице, при спазване на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 18.06.2021г., а жалбата
е от 24.06.2021г.), и е насочена срещу подлежащо на обжалване НП, поради което се явява
процесуално допустима.
По съществото разгледана жалбата е неоснователна в цялост при следните
съображения:
След внимателно извършена проверка относно спазването на правилата на
компетентността, съставът на настоящата инстанция приема, че АУАН е съставен от
надлежно оправомощено длъжностно лице съгл. чл.274, ал.1, предл.1 от ЗДКИСДПКИ (вж.
и т.1.2.5. от Заповед № З-249/20.10.2020г. на зам.-председателя на КФН; л.27-28), а
оспореното НП е издадено също от компетентен орган съгл. чл.274, ал.1, предл.2 от
ЗДКИСДПКИ (посочения зам.-председател на КФН по арг. от чл.3 от цит. з.).
Настоящият съдебен състав не констатира нарушения на разпоредбите относно
съставянето и връчването на АУАН, доколкото е била отправена покана (чл.40, ал.2 от
ЗАНН) до дружеството, и в присъствието на упълномощен представител и двама
свидетели е бил съставен АУАН, като след подписването му от актосъставителката и
двамата свидетели, на пълномощника е бил връчен екземпляр от него, с което са изпълнени
изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2, и на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Съдебният състав намира, че сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, доколкото
АУАН в рамките на три месеца от „откриване на нарушителя”, станало в рамките на
проверката от служителите на КФН, както и в рамките на две години от извършване на
нарушението. НП е издадено около пет месеца след съставянето на АУАН, т. е. в рамките
на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Първостепенният съдебен състав смята, че императивните изисквания на
разпоредбите на чл.36 – чл.46 от ЗАНН относно съдържанието, формата и реквизитите
на АУАН , са изпълнени, доколкото съставеният Акт съдържа съответните изискуеми
законови реквизити, вкл. описанието на административното нарушение, вкл. неговите
времево-пространствени параметри, обстоятелствата по извършването му и неговата
правна квалификация, както и обстоятелствата по проверката и по установяването му.
Издаденото НП също отговаря на изискванията в закона за формата и реквизитите му,
като е налице фактическо описание на нарушението, вкл. времето и мястото на
осъществяването му, със съответната правна квалификация, като са отразени и данни за
извършената проверка и за установяването му, което означава, че разпоредбите на
чл.47 – чл.58 от ЗАНН са изпълнени.
При така установените фактически обстоятелства този съдебен състав счита, че
юридическото лице – жалбоподател е реализирало състава на административно нарушение
по чл.56, ал.1 от ЗДКИСДПКИ, доколкото доказателствените източници установяват
категорично и несъмнено неговото извършване. Съгласно въпросната разпоредба при
всяка промяна на съществените данни, включени в проспекта на колективната
инвестиционна схема (КИС), в 14-дневен срок от настъпване на промяна, проспектът се
актуализира и в същия срок се представя в КФН. Иначе казано, разпоредбата задължава
4
управляващото дружество, доколкото същото управлява ДФ като една от формите на КИС
(арг. чл.5, ал.1, ал.2 и ал.4 от цит. з.), при наличието на промяна в съществените данни, в
рамките на 14-дневен срок от настъпване на промяната да извърши актуализация в
проспекта на управлявания договорен фонд, и в същия срок – да представи променения
проспект в Комисията.
Въпросното административно нарушение е формално (или т. нар. „нарушение на
просто извършване”), като съставът му се осъществява чрез бездействие (непредставяне на
актуализирания проспект в посочения в закона срок). Санкционната разпоредба на чл.273,
ал.5, т.10 вр. ал.1, т.10 от ЗДКИСДПКИ (ред., ДВ, бр.64 от 18.07.2020г. – в сила от
21.08.2020г.) предвижда за нарушението на разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗДКИСДПКИ
(ред., ДВ, бр.64 от 18.07.2020г. – в сила от 21.08.2020г.), когато го е извършило от
юридически лица, налагане на наказание „имуществена санкция” в размер от 10 000
(десет хиляди) лева до 5 000 000 (пет милиона) лева.
Минималните изисквания към съдържанието на проспекта са уредени в Наредба № 44
от 20.10.2011г. на КФН за изискванията към дейността на колективните инвестиционни
схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр.85 от 01.11.2011г. – в сила
01.11.2011г., изм. и доп.). Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от Наредба № 44 от
20.10.2011г. на КФН, проспектът на КИС съдържа най-малко информацията съгласно
приложение № 1, като в Приложение № 1 към същата е посочено минималното
съдържание, и според т.1.5. от Приложението проспектът на всеки управляван от УД фонд
е необходимо да включва данни относно имената и длъжностите в дружеството на
членовете на административните, управленските и надзорните органи, както и сведения
за техните основни дейности извън дружеството, когато те са от значение за него.
В този ред на мисли следва да се приеме, че безспорно установено е, че с
извършеното в ТРРНЮЛНЦ на 18.11.2020г. вписване № 20201118150955 на нови членове в
състава на Съвета на директорите (управителен орган) на жалбоподателя
УД „*******” ЕАД, за последния е възникнало задължението в установения от закона срок
от 14 дни (т. е. до 02.12.2020г. вкл.) да извърши актуализиране на проспекта на
ДФ „*********” и да го представи в същия срок в надзорния орган (КФН) с отразена в
него промяна в състава на СД на дружеството, което не е било направено в посочения срок
и съставът на нарушението е бил реализиран на 03.12.2020г. в столицата. Правилно и
законосъобразно в тази връзка наказващият орган е ангажирал административно-
наказателната отговорност на юридическото лице управляващо дружество за посоченото
нарушение.
По повод на възражението дружеството – жалбоподател е относно понятието
„съществени елементи” и дали промяната на състава на СД на УД е елемент от
съдържанието на проспекта и е от такова естество, то този съд намира за необходимо да
посочи, че доколкото в чл.72 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на
Съвета от 13.07.2009г. относно координирането на законовите, подзаконовите и
административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в
прехвърлими ценни книжа (изм., с Директива 2014/91/ЕС на ЕП и на Съвета от 23.07.2014г.)
е определено задължителното минимално съдържание на проспекта и състава на
съвета на директорите е част от този необходим минимум, то следва, че така посочените
данни са съществени. В тази насока, и доколкото в посочения смисъл е било застъпено
становището на Генералния адвокат при СЕС по дело № С-473/20г. (вж. л.85-94), а в
своето Решение от 20.10.2022г. по същото дело Съдът на ЕС е споделил идентично
разбиране за „съществените елементи” в съдържанието на проспектите. (вж. л.105-
111 от съд. д.)!
В случаите, в които законодателят предвижда задължителни реквизити, които да
5
покрият минимума от информация, който следва да е обективиран в съответния документ,
то разсъждения в обратна на тази насока, са недопустими. Данните за членовете на
административните, управленските и надзорните органи са съществени, предвид водещата
роля на лицата, които управляват и представляват УД при вземането на решения
относно управляваните от него КИС, като тази информация на свой ред е от
съществено значение за инвеститорите при формирането на обосновано решение по
отношение на инвестицията в съответната КИС. Още по-съществено е тази информация да
достигне пряко и непосредствено до контролните органи в лицето на КФН, и то в краткия
установен в закона срок, доколкото регулираните отношения са от естество на голяма
динамика и осигуряването на своевременен контрол, прозрачност и обезпечаването на
гарантиран достъп до проспекта на дружествата, заедно с минималното необходимо
съдържание, е гарант за постигането на целите заложени в закона.
Следва да се посочи в допълнение към казаното, че с писмо № РГ-08-00-
13/21.03.2018г. на надзорния орган (КФН), изпратено до всички управляващи дружества
(вж. л.47-51 от съд. д.), жалбоподателят е бил уведомен за значението на понятието
„съществени елементи”, както и за прилагането на нормата на чл.56, ал.1 от ЗДКИСДПКИ.
Неоснователни се явяват, в светлината на изложените по-горе аргументи,
възраженията на управляващото дружество – жалбоподател, че след като е публикувало
промяната в персоналния състав на СД в ТРРЮЛНЦ, както и след като КФН е одобрила
новия състав на СД, то дружеството е изпълнило задължението си за публичност и
откритост, които се изразяват и в задължението му за своевременно актуализиране на
проспекта на управлявания от него договорен фонд като КИС. Целите на публично
достъпните регистри са постигане на прозрачност и информираност на всеки отделен
субект. От друга страна, уведомяването на КФН и изпращане на актуализиран проспект,
станало едва на 18.01.2021г. и то след напомнително писмо от надзорния орган (вж. л.12-
13), е свързан с целите на чл.2 от ЗДКИСДПКИ, които в по-тясна насоченост са осигуряване
на защита на правата и интересите на инвеститорите, повишаване на тяхната
информираност, създаване на условия за развитието на справедлив, открит и
ефективен пазар на дялове на предприятия за КИС, поддържане на стабилността и на
общественото доверие в капиталовия пазар.
По доводите на жалбоподателя за маловажност на случая, според настоящата
съдебна инстанция за така установеното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.). Същото разкрива типичната
степен на обществена опасност за нарушенията от този вид – неизвършване в законовия
срок на актуализация на проспект при промяна на съществени елементи, и неизпращане на
КФН на този актуализиран проспект в същия срок, поради което не може да намери
приложение хипотезата на „маловажен случай” на административно нарушение.
Показателно е и обстоятелството, че в нито една от разпоредбите на Глава Двадесет и пета
„Административнонаказателна отговорност” на ЗДКИСДПКИ не е предвиден състав за
маловажно нарушение, за да бъде въобще приложим този институт (арг. чл.39, ал.2 от
ЗАНН), и това е лесно обяснимо с оглед обект на защита. Защитават се обществените
отношения, осигуряващи условия за повишаване на информираността на инвеститорите за
пазара на дялове на предприятия за колективно инвестиране, поради което са поставени по-
високи изисквания спрямо КИС относно разкриването на информация, с оглед
осигуряването на защита на инвеститорите, като ненавременната актуализация на
проспект и представянето му на КФН, при настъпили промени в съществени елементи,
се отразяват негативно на стабилността и на общественото доверие в капиталовия пазар, а и
периодът на забава (над един месец) при разкриване на информацията, особено при
динамиката на пазарите, не е незначителен.
6
С оглед на изложеното съдът счита, че жалбоподателят УД „*******” ЕАД е
извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано..
Съгласно разпоредбата на чл.273 от ЗДКИСДПКИ (ред., ДВ, бр.64 от 18.07.2020г. – в
сила от 21.08.2020г.) който извърши или допусне извършването на нарушение на … чл.56,
ал.1 … се наказва с наказание „глоба” в размер от 4 000 до 5 000 000 лева (чл.273, ал.1, т.10
от цит. з.), а за нарушения по ал.1 на юридически лица и еднолични търговци се налага
наказание „имуществена санкция” от 10 000 до 5 000 000 лева при нарушение по ал.1,
т.10, а при повторно нарушение – от 20 000 до 10 000 000 лева (чл.273, ал.5, т.10 от цит. з.).
В случая наказващият орган, при съобразяване с критериите по чл.273а от ЗДКИСДПКИ,
правилно и законосъобразно, е наложил минималното, предвидено в закона (чл.273, ал.5,
т.10 вр. ал.1, т.10 от с. з.) наказание от съответния вид с оглед субекта на отговорността.
Наложеното наказание следва да се приеме за справедливо и не подлежи на намаляване (арг.
чл.27, ал.5 от ЗАНН).
Тъй като административно-наказателната отговорност е ангажирана спрямо
юридическо лице, то и не следва да се обсъжда субективна страна на нарушението (арг.
от чл.83 от ЗАНН).
За пълнота на изложението, настъпилите законодателни промени в ЗДКИСДПКИ
след издаването на оспорваното НП, не налагат приложение на правилото на чл.3, ал.2 от
ЗАНН за прилагане на по-благоприятен за дееца закон, т. к. при идентични наказания за
юридическите лица, нарушили чл.56, ал.1 от цит. з., промяната е в правното основание за
налагане на наказанието – по силата на новелата в чл.273, ал.5, т.13 вр. ал.1, т.13 от
ЗДКИСДПКИ (ред., ДВ, бр.16 от 25.02.2022г.).
При този изход на делото, се явява и основателна претенцията на въззиваемата
страна, за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото такъв е
представлявал наказващия орган в делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП) възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е в размер
от 80.00 до 150.00 лева. На осн. чл.63, ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в определен от
съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт (чл.63, ал.5, изр.1 от ЗАНН),
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), който препраща към цитираната НЗПП. Съдът определя размера на дължимото
възнаграждение въз основа на сложността на делото и осъществените действия за
процесуална защита, и воден от тези критерии, при сравнително лека сложност на
настоящото производство с провеждане на две съдебни заседания, справедливо следва да
бъде възнаграждение в размер от 85.00 лева, която сума дружеството – жалбоподател
следва да заплати в полза и по сметка на КФН.
При законосъобразно протекло административно-наказателно производство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно приложен
материален закон, с категорично установено административно нарушение с неговия автор,
санкционирано със справедливо наказание, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло, и затова на осн. чл.63, ал.1, изр.1, предл.1 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ,
бр.13 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № Р-10-489 от 14.06.2021г., издадено от Зам.-председателя на КФН и
7
ръководител на Управление „НИД”, с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15,
ал.1, т.7 от ЗКФН (ЗКФН) и чл.274, ал.1 от ЗДКИСДПКИ на жалбоподателя УД
„*******” ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 10 000
(десет хиляди) лева за нарушение по чл.273, ал.5, т.10 вр. ал.1, т.10 вр. чл.56, ал.1 от
ЗДКИСДПКИ.
ОСЪЖДА жалбоподателя УД „*******” ЕАД ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на
КФН сумата в размер от 85.00 (осемдесет и пет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8