Определение по дело №2753/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2046
Дата: 15 октомври 2019 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20197180702753
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 2046/15.10.2019г.

 

гр.Пловдив, 15. 10 . 2019г.

Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

           

Административен съдия :Здравка Диева

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2753 по описа за 2019г., взе предвид следното :

            В.П.Ч.,***, с пълномощник адв.Зв.З., обжалва Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г., издадена от Заместник – министъра на културата, в частта, „която се отнася до поземлен имот 70737.28.110, собственост на В.П.Ч.“.

            1. С р./04.09.2019г. жалбата е оставена без движение - до представяне на документ за собственост на В.П.Ч.,*** – като физическо лице, на поземлен имот 70737.28.110 и извлечение от кадастралния регистър по отношение данните за собственост на ПИ 70737.28.110, **** или уточняване качеството на жалбоподателя в съответствие с приложения към жалбата нотариален акт, ведно с приподписване на жалбата от законния представител на търговското дружество ВЕНИКОМ ЕООД – собственик на ПИ 70737.28.110 /л.3/. Представено е заявление от 18.09.2019г., което не уточнява от чие име се поддържа подаването на жалбата. С второ р./18.09.2019г. жалбата е оставена повторно без движение - до писмено уточняване в 7 дневен срок от получаване на съобщението – от чие име се поддържа подаването на жалбата. На 30.09.2019г. постъпи уточнение, предвид съдържанието на което делото е насрочено в открито съдебно заседание на 30.10.2019г. - жалбоподатели са В.П.Ч.,*** и ВЕНИКОМ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.П.Ч. със седалище и адрес на управление - ****, с пълномощник адв.Зв.З.. Служебно е изискана информация от СГКК – Пловдив /р. от 01.10.2019г./ и видно от представена извадка от кадастралния регистър на 10.10.2019г. – собственик на ПИ 70737.28.110 е Веником ЕООД, а на сградата в този ПИ с идентификатор ПИ 70737.28.110.1 /сграда/ по КККР на с.Сини връх, община Асеновград, е физическото лице В.Ч..

            В изпълнение на указания по доказателствената тежест, на 14.10.2019г. ответникът Заместник – министър на културата, чрез процесуален представител представи писмени доказателства и заяви, че административното производство по издаване на Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г., е образувано по предложение вх.№ 33-00-578/25.07.2018г. от Директора на НИНКН съгл. чл.69 ал.1 вр. чл.64 ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, като е направено възражение за местна неподсъдност. Според ответника, АССГ неправилно е приложил чл.133 ал.1 АПК като е приел, че обжалваната Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г. на заместник-министъра на културата е индивидуален административен акт и следва жалбата да се разгледа от административния съд по постоянния адрес или седалището на неговия адресат. Поддържа се, че Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г. на заместник-министъра на културата, е общ административен акт по см. на чл.65 АПК и е издадена при спазване разпоредбите на чл.65-74 АПК. С позоваване на чл.133 ал.5 АПК се твърди, че компетентен да разгледа оспорването против общия административен акт е административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт – в случая Административен съд – София град.

            2. Административно дело № 2753/2019г. по описа на АС – Пловдив е образувано, след като с Определение № 6478 / 30.08.2019г. постановено по адм.д.№ 9849 по описа за 2019г. на Административен съд – София – град, образуваното на 28.08.2019г., производство по жалба на В.П.Ч.,***, против Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г., издадена от Заместник – министъра на културата, е прекратено и делото е изпратено на АС – Пловдив по компетентност, на основание чл.135 ал.2 вр. с чл.133 ал.1 АПК.

            АССГ приема, че не е местно компетентният съд, тъй като считано от 01.01.2019г. – преди образуване на делото пред АССГ, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Изводът на АССГ е основан на квалификация на оспорената заповед в конкретната й част – индивидуален административен акт и чл.66 ал.3 ЗКН.

            3. След отстраняване на нередовностите в оспорването и преглед на административната преписка се установи, че оспорената заповед е издадена след проведено административно производство по реда на чл.66 АПК. В адм.д.№ 9849/2019г., АССГ /л.141 и сл./, се съдържа Уведомление по чл.66 АПК за откриване на производство по издаване на общ административен акт за : промяна на статут – изключване на урбанизираните територии на махала „Кабата“ и с.Врата, община Асеновград, област Пловдив, определени със Заповед № РДР-0002/19.10.2010г. на министъра на културата, от териториалния обхват на охранителна зона – II – ри режим /урбанизирани територии/ на АНКЦ „Тракийско скално светилище Белинташ“, землище на с.Сини връх, община Асеновград.

            В оспорената заповед е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК пред АССГ, което обстоятелство, ведно с административното производство по издаването й, не определят сами по себе си характера на административния акт. Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г. на заместник-министъра на културата променя статут, като : изключва урбанизираните територии на махала „Кабата“ и с.Врата, община Асеновград, област Пловдив, определени със Заповед № РДР-0002/19.10.2010г. на министъра на културата, от териториалния обхват на охранителна зона – II – ри режим /урбанизирани територии/ на АНКЦ „Тракийско скално светилище Белинташ“, землище на с.Сини връх, община Асеновград и определя режими за опазване на АНКЦ в териториален обхват на АНКЦ „Тракийско скално светилище Белинташ“ /имоти – общинска частна собственост, държавна частна собственост и частна собственост, индивидуализирани с кадастрални идентификатори л. 53 и сл./, ведно с посочени граници на АНКЦ по КККР; определя териториален обхват на охранителна зона I-ви режим /горска и земеделска територия, включващ множество имоти – общинска частна собственост, държавна частна собственост и частна собственост/, ведно с посочени граници на охранителна зона I-ви режим; определя териториален обхват на охранителна зона II-ри режим /урбанизирани територии/, включващ множество имоти – частна собственост, ведно с посочени граници на охранителна зона II-ри режим; с предписания за опазване териториите на АНКЦ „Тракийско скално светилище Белинташ“, на територията на охранителната зона I-ви и II-ри режим – конкретно посочени допускания и забрани.

            Възражението на заместник-министъра на културата, заявено чрез процесуален представител е направено в срока по чл.134 ал.2 АПК и е допустимо. Предвид характера на оспорения акт /в частта за собствени на жалбоподателите ПИ и сграда в същия/, възражението е основателно. Според съдържанието на оспорената заповед, същата следва да бъде определена на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК -  променя статут, определя режими за опазване на археологическа недвижима културна ценност /АНКЦ/ „Тракийско скално светилище Белинташ“, вкл. определя териториален обхват, граници и предписания за опазване на територията на АНКЦ и на териториите на охранителната зона – разграничена с обхват на режими. Съдържанието на заповедта е с последици по отношение права, свободи и интереси на неопределен, но определяем кръг правни субекти. Предвид посоченото и на основание чл. 133 ал.3 АПК, делото е подсъдно на Административен съд София-град, а нормата на чл.133 ал.1 АПК не е приложима в случая. Съгласно чл. 133 ал. 3 АПК - делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на органа, издал оспорения акт, поради което следва, че компетентен да разгледа делото е АССГ /в този смисъл Определение № 13051/03.10.2019г., по адм.д.№ 11178/2019г., ВАС, III отд.; арг. и от Определение № 3821/15.03.2019г. по адм. дело № 2066/2019г., ВАС, II отд./.

            В хипотеза на чл.135 ал.5 АПК делото следва да бъде изпратено на Върховния административен съд, за определяне на подсъдността : „Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността..“. 

            Предвид изложеното и на основание чл.135 ал.3 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            Повдига спор за подсъдност с Административен съд - София град пред Върховния административен съд на Република България, относно жалбата на В.П.Ч.,*** и ВЕНИКОМ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.П.Ч. със седалище и адрес на управление - ****, против Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г., издадена от Заместник – министъра на културата, в частта за поземлен имот 70737.28.110.

            Делото да се изпрати на Върховния административен съд за определяне на компетентен съд, който да разгледа жалбата на В.П.Ч.,*** и ВЕНИКОМ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.П.Ч. със седалище и адрес на управление - ****, против Заповед № РД9Р-85/12.11.2018г., издадена от Заместник – министъра на културата, в частта за поземлен имот 70737.28.110.

            Заличава дата на насрочено съдебно заседание – 30.10.2019г., 14.30ч.

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните по делото.

            При връщане на делото на АС – Пловдив, същото да се докладва за насрочване.

 

 

 

 

                                                                                  Административен съдия  :