Решение по дело №628/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Вселена“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], к.к. „Свети Свети Константин и Елена“, [улица], представлявано от управителя П. К. Ш., чрез адв. Е. С. срещу Решение № 170/09.02.2024 г., постановено по АНД № 20233110203816/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2300326/26.04.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена „Имуществена санкция“ на „Вселена“ АД, [ЕИК] в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, за нарушение по чл.142, ал.6 от КТ.

С жалбата решението на РС – Варна се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НПК. Сочи се, че неправилно в диспозитива на решението са посочени санкционни норми на НК, както и квалификацията на извършеното нарушение. Твърди се, че въззивният съд едностранно е приел за достоверни и достатъчни доказателствата, представени от административнонаказващия орган. Посочва се, че достигнатият извод за извършено нарушение се обосновава само на предположения, тъй като за времето между двете проверки от 13 часа не са представени никакви доказателства, че провереното лице полага труд в полза на работодателя. Счита се, че неправилно районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетеля по съставяне на акта, който е в трудови правоотношения с административнонаказващия орган и заинтересоваността му от изхода на делото не е отчетена. Изтъква се, че показанията на работника, който е установен при извършване на проверка, по категоричен начин доказват случилото се в периода между двете проверки. Сочи, че тези показания не са оспорени от административнонаказващия орган, нито са опровергани. Счита се, че в случая е останало недоказано соченото за извършено нарушение. Поради тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което се отмени постановеното НП. Претендира се присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касация – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с писмена молба чрез процесуален представител М. М., оспорва жалбата. Сочи, че показанията на свидетеля по съставяне на акта са последователни, непротиворечиви и логически свързани, както и същите са подкрепени от писмени доказателствата. Изтъква, че по категоричен начин се установява извършването на вмененото нарушение, за което юридическото лице е санкционирано. Посочва се, че са обсъдени всички възражения на жалбоподателя в обжалваното решение. Твърди се, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като в съдържанието им присъстват всички задължителни реквизити. Предвид това се иска отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, А. съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 09.03.2023 г. по повод постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сигнал е извършена проверка от инспектори Р. П. и П. Б. на портала на хотел „Света Елена“ в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“. При проверката инспекторите установяват, че Е. Г. на длъжност „пазач“ в декларация по чл.402 от КТ декларира, че работи от 07:00 часа до 19:00 часа, както и почивни дни и трудово възнаграждение. По-късно в 21:00 часа същия ден от инспекторите е извършена последваща проверка, при която установяват, че Г. е все още на работното си място. При тези констатации от инспектор при ДИТ – Варна е прието, че е извършено нарушение на чл.142, ал.6 от КТ, тъй като Г. е престирал труд повече от 12 часа на 09.03.2023 г. За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2300326/11.04.2023 г. след извършване на документална проверка, от която е констатирано, че от дружеството-работодател с правилник за вътрешния трудов ред е въведено сумарно изчисляване на работното време. Актът е надлежно предявен и връчен, като в законоустановения срок са подадени възражения.

Въз основа на АУАН, приемайки за неоснователни подадените възражения, административнонаказващият орган издава НП, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.142, ал.6 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева.

При постановяване на обжалваното решение РС – Варна приема, че процесното НП е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, АУАН и НП са издадени в предвидените в закона срокове, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Направен е извод, че съдържащото в НП описание на нарушение отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като присъстват и обстоятелствата, при които същото е извършено. Въззивният съд обосновава извод, че по категоричен начин се констатира извършването на нарушение. Установената е неприложимостта на института на маловажност, поради продължителността на работно време повече от 12 часа, както и липсата на предпоставките за прилагане на чл.415в от КТ, тъй като извършеното нарушение не е отстранено веднага след като е установено.

Решаващият състав при РС-Варна, така мотивиран, постановява решение, с което изцяло потвърждава процесното НП № 03-2300326/26.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Административнонаказващият орган е посочил като основание за привличане към административнонаказателна отговорност на дружеството извършено нарушение на чл.142, ал.6 от КТ. Текстът на тази разпоредба в актуалната редакция към датата на извършване на нарушението – 09.03.2023 г. предвижда, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Споделят се изводите на първостепенния съд, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, съдържащи законоустановените в чл.42, ал.1, съответно в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Правилно въззивният съд обоснова извод за съставомерността на извършеното деяние, което се установява както от писмените доказателства – собственоръчно попълнените от Е. Г. декларациии по чл.402 от КТ, така и от събраните в хода на въззивното производство свидетелски показания.

Неоснователни се явяват възраженията на касационния жалбоподател относно допуснатата техническа грешка при изписването на квалификацията на вмененото нарушение в диспозитива на решението, доколкото от мотивите на постановеното решение по категоричен начин става ясно, че се обсъжда противоправно деяние по чл.142, ал.6 от КТ, за което е наложена имуществена санкция по чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ.

С нарушената правна норма законодателят е регламентирал максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време – до 12 часа. В конкретния случай времето, през което Г. е полагал труд в полза на работодателя е повече от 12 часа, което надхвърля определения в разпоредбата на чл.142, ал.6 от КТ максимум. Нарушаването на правилата за максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време се установява и от саморъчно попълнените декларации, в които е записано следното: „от 7 до 19 часа“ – при извършената в 08:40 часа на 09.03.2023 г. проверка, а при повторната проверка в 21:30 часа лицето декларира, че работи от 07:00 часа на 09.03.2023 г. до 07:00 часа на 10.03.2023 г., т.е. полага труд в полза на работодателя 24 часа. Следователно, продължителността на смяната е продължила повече от 12 часа. Ето защо, настоящият тричленен състав приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно некредитираните свидетелски показания на Г., тъй като същите изцяло противоречат на съдържанието на декларациите, което е попълнено от свидетеля собственоръчно. Нещо повече, в съдебното заседание, проведено на 07.12.2023 г. пред първостепенния съд, Г. категорично заявява, че е попълнил декларациите, без помощта от проверяващите.

За сумирано изчисляване на работното време, касационният състав взе предвид и детайлната уредба в Наредба за работно време, почивките и отпуските, приета с Постановление на Министерски съвет № 72 от 30.12.1986 г. С чл.9а, ал.1 от Наредбата законодателят вменява задължение на работодателя, който едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Ал.3 на посочената правна норма урежда, че поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б. В настоящия случай, жалбоподателят не е представил поименни графици, изготвени за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, за да докаже тезата си, че неговото поведение е съобразно с разписаните правила. Нещо повече, за твърдения, за които законодателят изисква писмени доказателства, каквито са поименните графици, недопустимо е същите да се доказват със свидетелски показания. Ето защо, настоящият състав при А. съд – Варна намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид горното касационната инстанция намира, че атакуваното решение не страда от касационни пороци по смисъла на чл. 348 от НПК. Жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор, своевременно направената претенция от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл.63д, ал.1 и ал.4 вр. чл. 143, ал.3 от АПК следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции се явява неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 170/09.02.2024 г. по АНД № 20233110203816/2023 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА „Вселена“ АД, [ЕИК] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.