РЕШЕНИЕ
№260371/10.11.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На дванадесети октомври Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2925
по описа на съда за 2020.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.С.Б.
– ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0000359/ 24.04.2020г. на и.д. Директора на Регионална Дирекция ”АА”-Варна, , с което
му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.
на основание чл.93”в” ал.17 т.1 от ЗАвП .
В
жалбата се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, а именно, че постановлението е издадено от некомпетентен орган, че
нарушението е описано неясно и противоречиво, че липсват доказателства за това,
че въз.Б. въобще е извършил описаното нарушение, че дадената правна квалификация
е некоректна, тъй като наименованието на приложимия регламент не е било
изписано в цялост, че липсват мотиви за това дали случаят не е маловажен и др.
Поради тези и други съображения се иска постановлението да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание въз. Б. , редовно призован, не се явява , не се представлява.
Постъпило е писмено становище, в което
изцяло се поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания и отново се
излагат съображения за некомпетентност на наказващия орган, за допуснати
нарушения на процесуалните правила , свързани с описание на нарушението от
фактическа страна и дадената му правна квалификация, за несъответствие между
приетата за нарушена материална норма и наложената санкция, за липса на доказателства
за това, че превозното средство е било с монтиран аналогов тахограф и за такива, че въз.Б. въобще е управлявал
превозно средство, за това, че приложимите норми от регламента не предвиждат
санкциониране на водач за непредставяне на удостоверителни документи, когато не
се намира в превозното средство, че не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като изложените мотиви в постановлението са схематични и формални и др.В
заключение отново се иска отмяна на постановлението като нищожно или незаконосъобразно.
Въззиваемата страна,
редовно призована , представлява се от
процесуален представител , който
счита жалбата за неоснователна и по същество пледира постановлението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане
на юрисконсултстко възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 07.02.2020г. въз.Б. управлявал
т.а. „Ман” от кат. N 3 с рег. № СА 22 70 СТ, собственост на „Белииса Трейд” ЕООД, като извършвал превоз за собствена
сметка на хранителни стоки, по маршрут София –Шумен-Добрич-Варна-София. Около 09.50ч. на автомагистрала „Хемус”, на пътен възел „ Летище
Варна” , той бил спрян за проверка от служители
на РД „АА”, един от които св. К.К.. При нея се установило, че в управляваното от въз. Б.
превозно средство имало монтиран
аналогов тахограф „ Siemens ”, тип модел
1324510015680100, сер. 02693665. Служителите на РД „АА“ поискали да им бъдат представени тахографски
листи за последните 28 дни.Въз. Б. представил тахографски листи само за 8 и
13.01.2020г., но не и листи или удостоверение за дейности за периода от 00.00ч.
на 10.01.2020г. до 05,25 часа на 13.01.2020г.
Поради това против въз.Б. бил
съставен акт за нарушение за това, че не е представил при проверката
тахографски листове, карта на водача, ако притежава такава, всеки ръчен запис
или разпечатка, или удостоверение за дейности, за периода от 00.00ч. на 10.01.2020г. до 05,25
часа на 13.01.2020г., съдържащ се в периода на предходните 28 дни. Установеното
нарушение било квалифицирано като такова
по чл.36 § 1 т. i от Регламент / ЕС/
165/2014г. При личното предявяване на
акта , както и в срока по ч.44 ал.1 от ЗАНН
въз.Б. не направил и не депозирал възражения.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление №
23-0000359 / 24.04.2020г. , с което административно-наказващият орган възприел посочените в него фактически
констатации и правната квалификация на нарушението- по чл.36 § 1
т. i от Регламент / ЕС/ 165/2014г.
.За него на въз. Б.
било наложено наказание „Глоба” в размер на 1 500лв. на основание чл.93”в” ал.17 т.1 от ЗАвП. В постановлението били изложени мотиви за това, че в
случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. К.К. - свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на акта, чиито показания съдът
кредитира като дадени обективно и безпристрастно.От тях се установи, че
нарушението на въз. Б. е било
установено при проверка на поискани му документи . Доколкото фактическата обстановка
бе изяснена от разпита на този свидетел, съдът заличи от списъка за призоваване
редовно призования и неявил се по уважителни причини св.А.К..
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства , които преценени в
тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000359 / 24.04.2020г. е издадено от
компетентен орган- от и.д. Регионална
Дирекция „Автомобилна
инспекция”-Варна към изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", съгласно Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните
технологии, в шест месечния преклузивен
срок. Тази заповед, копие от която е приложена по преписката, е издадена на
основание чл.92 ал.2 от ЗАвП. Според тази норма
наказателните постановления се издават от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица.В случая са налице доказателства за надлежно упълномощаване на Директор на
регионална дирекция „Автомобилна администрация” да издава наказателни
постановления. Поради това и съдът намира, че постановлението е издадено от
компетентен орган . То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената
материално- правна норма,като и в акта, и в постановлението изрично е посочено,
че е нарушена разпоредба на Регламент /ЕС/ № 165 /2014г. на Европейския
парламент и Съвета.Обстоятелството, че не е изписано пълното заглавие на
регламента по никакъв начин не е ограничило санкционираното лице да разбере кой е приложимия правен акт , което е видно
от съдържанието на жалбата и писменото становище, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни. Наказанието за извършеното нарушение е
индивидуализирано. Нито при предявяване
на акта, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени
възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. При издаване на постановлението наказващият орган е изложил мотиви
защо не приема случаят за маловажен, като в ЗАНН не се съдържа изискване за
вида на тези мотиви.Поради това и възраженията за това, че са схематични и
формални, са неоснователни.По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е приел, че
въз. Б. е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.36 §1 т.i от Регламент / ЕС/ 165/2014г.Съгласно този текст когато водачът
управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва
да е в състояние на представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и за
листовете, ползвани пред предходните 28 дни.Регламентът предвижда още, че
водача следва да е в състояние да представи и всеки ръчен запис и разпечатка
или Удостоверение за дейности по образец . От доказателствата по делото,
а именно от показанията на св.К. и приложените заповед и два броя тахографски
листове, по безспорен и категоричен начин се установява, че превозното
средство, което въз.Б. е управлявал по време на проверката, е било снабдено с
аналогов тахограф, поради което и възраженията за недоказаност на това
обстоятелство, са неоснователни. По делото няма спор, че въз.Б. при извършената му проверка не е
представил нито тахографски листи, нито
карта, нито ръчен запис, нито удостоверение за дейности, от които да е видно
какви действия е извършвал в периода от 00.00ч. на 10.01.2020г. до 05,25 часа
на 13.01.2020г., съдържащ се в периода на предходните 28 дни.В този смисъл
правилно е било прието, че след като въззивникът не е преставил
изисканите му тахографски листи, то той е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушение на чл.36 §1
т.i от Регламент / ЕС/ 165/2014г. Именно в изпълнение на правните норми на регламента,
водачът е този, които следва да докаже, че в проверявания период не е
управлявал или респективно управлявал, превозното средство, като за целта
представи на контролните органи съответните документи.Поради това и
възраженията в тази насока са
неоснователни. В хода на производството
не са били допуснати и твърдените в жалбата и писменото становище нарушения на
процесуалните правила, свързани с описанието на нарушението на фактическа страна.
Обстоятелството, че в акта и в постановлението са описани всички документи,
които са визирани в правната норма и които един водач би могъл да представи, по
никакъв начин не води до неяснота на нарушението от обективна страна и до
противоречие във волята на наказващият орган.
Правилно е била приложена и
санкционната норма.Именно чл.93 “в“ ал.17 т.1 от ЗАвП
предвижда наказание за водач, който при проверка от контролните органи не
представи тахографски листи от предходните 28 календарни дни, каквото нарушение
в случая е налице.Правилно на въз. Б. е била наложена „ глоба“
в размер на 1 500лв., който е
императивно предвиден в закона. Съдът не намира несъответствие между
приетата за нарушена правна норма и приложената санкционна такова. Напротив,
извършеното нарушение на чл.36 §1 т.i от
Регламент / ЕС/ 165/2014г. се санкционира именно на основание чл.93 „в” ал.17
т.1 от ЗАвП.Поради това и възраженията в тази насока
са неоснователни.
Съобразно събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира че случаят не е маловажен.Въз.Б. не е представил изискуемите от него
документи както към момента на проверката,
така и в последствие. С това
съставът на нарушението е било осъществен.То е формално по своя характер
и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици.В
този смисъл съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не се отличава
от останалите от своя вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. В този смисъл е и решение
по к.а.д. № 1860 / 2017г. на Административен съд-Варна.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на РД „АА“ -Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да присъди на РД „АА“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000359/ 24.04.2020г. на и.д. Директора на Регионална Дирекция ”АА”-Варна, , с което на В.С.Б. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв. на основание
чл.93”в” ал.17 т.1 от ЗАвП .
ОСЪЖДА В.С.Б. – ЕГН **********,
да заплати на РД „АА“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/ осемдесет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: