М О
Т И В
И към Н О Х Д N 575/14
г.
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подсъдимия С. Й. Г. е повдигнато обвинение по
чл. 195 ал. 1 т. 4 и 7 вр. чл. 28 ал. 1 от НК затова, че на 24.10.2013 г.
в с. Средногорово, общ. Казанлък чрез
използуване на техническо средство -
клещи, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 103,68 лв. от
владението на собственика им М. Д. Ч., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно и е немаловажен
случай.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие представителят на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да
признае подс. за виновен, като му определи наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години при първоначален строг режим и на основание чл. 53 от НК да
бъдат отнети клещите, послужили за извършване на престъплението.
В съдебното заседание подс. С. Й. Г. се признава за
виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не събират доказателства за тези факти – чл.
371 т. 2 НПК.
Защитникът на подс. С. Г. след приключване на
съдебното следствие пледира съдът да го признае за виновен, като моли наказанието
да бъде определено под минимума предвид здравословното му състояние.
Съдът като взе предвид фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните на досъдебното
производство доказателства, установени с доказателствени средства -показания на свидетели, писмени, експертно
заключение на съдебно-оценъчната експертиза, както и направените признания от
подс. Г. и след като ги прецени поотделно и в съвкупност, приема за установено
следното ;
На 24.10.2013 г.
подс. Г. решил да отнеме вещи от дома на св. Ч. с. Средногорово, тъй като
знаел, че жилището е необитаемо поради това, че свидетелката живеела в
гр.Казанлък и посещава периодично имота си.
Подс. Г. взел от дома си клещи и през прозорец, на който нямало стъкло,
влязъл в къщата на св. Ч..
След това отишъл на втория етаж на къщата, качил се на
един стол и с носените от него клещи отрязал от изолаторите четирите жила на
медния проводник тип ПВО 6 кв.мм. /рекордоман/ с дължина 16 метра, чрез който
къщата била захранвана с ел. ток.
След като
проводника паднал на земята подс. Г. отишъл до стълба и отново с клещите
прерязал жилата на височината, до която стигал взел кабела и се прибрал в дома
си.
На следващия ден 25.10.13 г. в гр.Казанлък предал в пункт за изкупуване на
отпадъчни метали на фирма ‘Метал харт’ ООД
отнетия меден проводник, за които бил договор за покупко-продажба №
2985/25.10.13 г..
След разкриване на кражбата с протокол за доброволно
предаване от 14.11.13 г. подс. Г. предал на органите на МВР клещите, с които отрязал кабелите.
От експертното
заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че общата
стойност на отнетия проводник е за
сумата от 103,68 лв..
Така описаната фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства - показания на св. М. Ч. и Ч. В., от експертното заключение на
съдебно-оценъчната експертиза и от писмените доказателства - покупко-изплащателна
сметка № 2985 от 25.10.13 г. и протокол за доброволно предаване от
14.11.2013 г., които подкрепят изцяло направените признания на подс. С. Г..
Имайки предвид така изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт съдът намира, че подс.С. Й. Г.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195 ал. 1 т .4 и 7,
вр. чл. 28 ал. 1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна, чрез отнемането на вещите без
съгласието на собственика им подс. Г. е
осъществил изпълнителното деяние на
престъплението кражба.
По този начин подс. Г. е прекъснал връзката между
вещите и техния собственик, като е установил своя трайна фактическа власт върху
нея и е имал възможност да се разпорежда с нея, както в своя, така и в полза на трето лице.
За осъществяване на деянието си подс. Г. е използвал и
техническо средство - клещи. По този начин той се е улеснил при извършване на
престъплението, поради което същото следва да се квалифицира по чл. 195 ал. 1
т. 4 от НК.
Към момента на деянието подс. Г. е бил осъден с влязла в законна сила присъда
по НОХД 853/12 г. по описа на КРС за същото такова деяние и тъй като не са
изтекли пет години по смисъла на чл. 30 ал. 1 от НК, то сегашната му престъпна
дейност следва да се квалифицира като повторност /специален рецидив/ по смисъла
на чл. 28 ал. 1 от НК, а деянието следва да се квалифицира и по чл. 195 ал. 1
т. 7 от НК.
Деянието с оглед обществената си опасност и личната
опасност на подс. /осъждан, с лоши характеристични данни/ не представлява
маловажен случай.
От установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на подс. Г. следва извода, че към момента на деянието
същият е действувал умишлено.
Подс. Г. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено-опасните последици от него, искал е тяхното настъпване и се е
стремил към тях..
Касае е се за форма на вината - пряк умисъл.
В този смисъл е и практиката на ВКС-Р-147-80,
Постановление 6-71 на Пленума на ВС и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът намира, че подс. С. Й. Г. следва да
бъде признат за виновен и наказан.
ПО ИНВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
оцени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства съгласно
изискванията на закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема
обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства
съдът приема направеното признание, критичното му отношение към извършеното и
недоброто му физическо състояние –
ампутация на лява ръка и увредено зрение.
Следователно наказанието му следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36
от НК - една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на
основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС в затворническо общежитие от закрит тип - затвор.
На основание чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371
т. 2 от НПК на основание чл. 58а ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и намалява
така определеното наказание с една трета на осем месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС.
Налице са основанията на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1
от НК, поради което съдът кумулира така определеното наказание на подс. Г. с
наказанията му, наложени по НОХД № 101/14 г. и 76/14 г. и двете по описа на РС-Казанлък,
като му определя едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях – осем
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим - затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК зачита изтърпяното до
момента наказание.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК отложеното наказание
по НОХД № 853/12 г. по описа на РС-Казанлък от една година и шест месеца
лишаване от свобода следва да се изтърпи
отделно от подс. Г. при първоначален строг режим - затворническо общежитие от закрит тип -
затвор.
На основание чл. 53 ал. 1 б. А от НК съдът отнема в
полза на държавата – 1бр. клещи като вещ, принадлежаща на подсъдимия и била
предназначена и послужила за извършване на умишлено престъпление, като след
влизане на присъдата в сила, бъде унищожена поради своята малозначителност .
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс. С. Й. Г.
следва да заплати направените по делото разноски в размер от 80 лв. - възнаграждение
за експерта.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;