Решение по дело №206/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 244
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700206
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

244                                       14.06.2021год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА                                                                                     

                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Албена Ангелова с участието на прокурора Констатин Тачев като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №206 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против Решение №260160/15.03.2021г, постановено по АНД №101/21г. по описа  РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №349а-97/24.06.2020г на Директор ОД МВР Стара Загора с наложена на С.С.С. глоба в размер на 300 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето за това, че на 30.04.2020г около 21.40ч се намира на открито обществено място, град Стара Загора, парк „Бранителите“, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушила противоепидемична мярка, въведена с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г, изменена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г на министъра на здравеопазването, по чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, а именно : ВСички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата“, виновно нарушение на чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. Предвид обявеното извънредно положение в страната е преценено, че не приложим чл.28 от ЗАНН.

За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че е издадено въз основа на АУАН съставен на 30.04.2020г, а номерът му сочи на дата на издаване 14.05.2020г, когато е изведен и съответния му регистрационен номер.  В наказателното постановление е вписан АУАН с №1959а-839/14.05.2020г, което е в противоречие с изискването на чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН да се впише датата на издаване на АУАН, както се изисква и в чл.42 т.2 от ЗАННV Не е представен посочения в НП АУАН от 14.05.2020г, тъй като видно от представения такъв в него са посочени два номера – 514001, именуван регистрационен, и 1959а-839/14.05.2020г. Остава неясно кога е бил съставен АУАН тоест коя е датата на образувано на административно наказателното производство, а този факт не се извежда логически. Трябва да бъде посочен като задължителен реквизит на официалния документ, който слага началото на административно наказателното производство. Налице и противоречие между квалификацията по АУАН и тази по НП относно противоепидемичната мярка, за неизпълнение на която е наложено административното наказание. Съгласно АУАН не е спазена мярка по чл.63 ал.1 от Закона за здравето, каквато норма няма, а в НП е вписано, че не е спазена мярка по чл.63 от същия закон, а това е от значение с оглед на факта, че чл.209а ал.1 от ЗЗ препраща към мерките по чл. 63 ал.1 или ал.2 в редакцията към 30.04.2020г. Дори да се касае за явна фактическа грешка, то тя води до неяснота на обвинението и поради това не е предвидено нейното поправяне, съгласно препращата норма на чл.84 от ЗАНН към правилата на НПК. Предвид бланкетния характер на чл.209а ал.1 от ЗЗ трябва да се посочи мярката по коя разпоредба е издадена – чл.63 ал.1 или ал.2 от ЗЗ.

С касационната жалба се твърди, че датата на съставяне на АУАН е изписана собственоръчно от актосъставителя и е 30.04.2020, а номера и датата на регистриране в системата на МВР не са от значение за образуване на производството, не са реквизити по смисъла на ЗАНН. Освен това изрично е вписано коя противоепидемична мярка се нарушава, както и че тя е издадена по силата на чл. 63 ал.1 от ЗЗ, което може да бъде уточнено в НП за първи път. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт и се прави възражение за прекомерност на заплатения хонорара за един адвокат.

Ответника С.С.С. иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Допълва, че към датата на налагане на административното наказание деянието вече не представлява административно нарушение и в този смисъл иска от съда да приеме, че отмяната на наказателното постановление на това самостоятелно основание се явява правилно приложение на материалния закон.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба.

          Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Датата на съставяне на АУАН е датата на образуване на административно наказателното производство, а документа се съставя с подписа на актосъставителя като се връчва на нарушителя също срещу подпис. Това е задължителен реквизит на АУАН и в тази връзка действително в НП е вписан АУАН с датата на регистрационния му номер от съответната деловодна система, но доколкото този номер и датата на входиране на документа тоест на администрирането на преписката, не са релевантни за момента на образуване на производството, то няма основание да се приеме, че се касае за неяснота относно момента на установяване на нарушението със съставяне на акта. Този момент е ясен и той е 30.04.2020г. Освен това в АУАН е написано, че се касае за мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗ, която норма вменява компетентност за установяване на противоепидемични мерки, чието нарушаване са явява административно наказуемо деяние по чл.209а ал.1 от ЗЗ. В този смисъл е важно да се посочи съответната заповед за налагане на противоепидемична мярка, за да се провери нейното действие във времето, пространството и спрямо лицата, съответно дали е такава по смисъла на чл.63 от ЗЗ, за чието не спазване се носи административно наказателна отговорност. Състава на чл.209а ал.1 от ЗЗ е общ, но се попълва с конкретното неизпълнение или нарушаване на  противоепидемичната мярка, а в случая тези условия са изпълнени. Тъкмо в тази връзка и поради това, че  административно наказателната норма е бланкетна / за неизпълнение на заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки/,  следва да се провери дали към датата на налагане на административното наказание, деянието продължава да отговаря на определението на чл.6 ал.1 от ЗАНН или е последвала промяна по смисъла на чл3 ал2 от ЗАНН – по благоприятен закон. Съгласно чл.209а ал.1 от ЗЗ към датата на издаване на НП продължава да е наказуемо деяние, което не съответства на разпоредени противоепидемични мерки, поради което не може да се приеме, че поради изменената с т.9а от Заповед № РД-01-247/01.05.2020г, министъра на здравеопазването мярка за поставяне на защитно средство на носа и устата на открити обществени места, само при контакт с други хора, е промяна на закона по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Не спазването на противоепидемичната мярка продължава да бъде наказуемо деяние, и то на конкретната за носене на защитно средство, покриващо носа и устата на обществени пространства, макар и само в случаите на контакт с други лица. Претенцията за разноски, заявена от касатора е основателна, но само за настоящата съдебна инстанция, тъй като за въззивната не е предявено своевременно същото искане – не е се явявал представител, нито е представено писмено становище, в което да е поискано присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

      ОТМЕНЯ решение №260160/15.03.2021г. постановено по АНД №101/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-97/24.06.2020г издадено от Директор ОД на МВР Стара Загора.

      ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 80лв /осемдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №206/21г по описа на АС Стара Загора.  

 

 

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

  

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

 

                                                           2.