Р Е Ш Е Н И Е
№ 260091
гр.Н., 01.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н.
в публичното си заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и
първа година, в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Галина Николова
СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 135
по описа на НпРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Банка ДСК“
ЕАД, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д.
№ 975/2019г. на РС Н., срещу ответника С.А.А. ***, както следва: 1/ иск с
правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 12 883,81 лв. главница; 2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ за сумата от 1625,10 лв., договорна лихва за периода от
10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 92
от ЗЗД за сумата от 83,83 лв., обезщетение за забава за периода от 10.04.2018
г. до 27.12.2018 г.; 4/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86
от ЗЗД за сумата от 200,42 лв. законна лихва от ***до 24.07.2019 г.; 5/ иск по чл.
422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 120 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че съгласно договор от 15.04.2016 г.за
текущо потребление е предоставил на ответника сумата от 15 000лв. със срок за погасяване
от 120 месеца и при уговорени лихвени условия, начин на плащане и др.условия,
подробно описани в договора.
Ищецът сочи, че неразделна част от договора са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, предлагани от Банка ДСК.
Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения по
договора, като сумата от 15 000лв.е постъпила по разплащателната сметка на
ответника.
Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията
по договора на 28.06.2018 г. като са платени само 23 вноски.
Ищецът сочи, че е обявила кредита в предсрочно
изискуем и е изпратила на ответника нотариална покана, с която го е уведомила
за това. Поканата е приета за връчена съгласно констативен протокол (КП) от ***г.
на Нотариус с рег. №**на НК.
На 25.07.2019г. банката подала заявление до НПРС за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като било образувано
ч.гр.д.№ 975/19 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Предвид на горното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че
вземанията му за претендираните по заповедта за изпълнение суми съществуват и
се дължат от ответника.
При условие на евентуалност, в случай на отхвърляне на
исковете поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на
подаване на заявлението в съда, ищецът предявява осъдителни искове за всяко от
вземанията си.
Ищецът претендира направените по делото разноски и
тези по заповедното производство.
Ищецът желае присъждане на направените по делото
разноски.
Особеният представител на ответника е подал писмен
отговор на исковата молба и с него твърди, че не оспорва факта на сключване на
договора за кредит. Особеният представител на ответника сочи, че шрифта на договора
не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК и поради това договорът е
нищожен. Същото се отнасяло и до Общите условия на договора. Поради това
ответникът моли съдът да прогласи недействителността на договора за кредит.
Оспорва обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, т.к уведомителното писмо не е получено от длъжника, а за това е
съставен констативен протокол от нотариуса, относно връчване по реда на чл. 47,
ал.1 от ГПК. Предвид на горното ответникът твърди, че предсрочната изискуемост
на кредита не му е съобщена и поради това правото на кредитора не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението.
Относно евентуалните осъдителни искове, сочи, че ако
се установи, че предсрочната изискуемост настъпва с връчване на препис от исковата
молба и не са налице плащания от ответника, то същия се явява изцяло
основателен и следва да се уважи. Ако се уважи иска за главницата, ответникът
сочи, че съгл. ТР № 3/2017 г. дължи само законната лихва за забава след датата
на обявяване на кредита за предсрочноизискуем, но не и за периода преди това.
Предвид на горното, ответникът моли да се отхвърлят
изцяло предявените установителни искове, а осъдителните да се уважат за
главницата, договорната лихва до датата на предсрочната изискуемост – 10.03.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2021 г. до
окончателното й заплащане.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от 15.04.2016
г.за текущо потребление е предоставил на ответника сумата от 15 000лв. със срок
за погасяване от 120 месеца и при уговорени лихвени условия, начин на плащане и
др.условия, подробно описани в договора.
Към договора са приложени Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, условията по кредити за текущо
потребление, условията по стандартен кредит за текущо потребление, както и
тарифата за таксите, събирани от банката. Приложен е погасителен план и ГПР.
Към договора е приложен и договор за залог върху вземания от 15.04.2016 г.
Крайната дата за погасяване на вземането по договора,
съгласно погасителния план е 15.04.2026 г.
Приложена е нотариална покана изпратена до ответника С.А.А.
***, за връчване чрез нотариус П.А., рег. №**на НК, получена от нотариуса на ***г.
и регистрирана под №**и ***, том 2, Акт №**. С нотариалната покана до
ответника, същия е уведомен за изискуемостта на общо шест кредита към „Банка
ДСК“ ЕАД. Вземането на кредитора по настоящия договор е посочено в уведомление
№ 1.
По делото е приложен констативен протокол от ***г., с
който пом.нотариус по заместване от кантората на нотариус с рег. №**на НК е
удостоверил, че на 21.08.2018 г., на 04.09.2018 г. и на 20.09.2018 г., в
различно време е посетил адреса на ответника С.А.А. *** за връчване на
нотариалната покана, като при трите посещения не е намерен никой. На 20.09.2018
г. в 17,30ч. било залепено уведомление на входната врата на имота, с указания
за получаване на нотариалната покана в кантората на нотариуса. В указания срок
не се е явил никой за получаване на нотариалната покана.
По делото, във връзка с направеното оспорване
от особения представител на ответника е назначена съдебно техническа експертиза
със задача на вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да
определи размера на шрифта на който е изготвен договора за кредит и дали той
отговаря на изискванията на
От назначената
по делото компютърно – техническа експертиза,
във връзка с направеното оспорване от особения представител на ответника, за определяне на размера
на използвания в договора за кредит шрифт, съгл.изискванията на чл. 10 от ЗПК
се установява, че използваният от кредитора формат
и размер на шрифта в договор от 15.04.2016 е изписан на шрифт с формат Times с размер от 12pt, което отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съдът намира, че не е налице опорочаване на процедурата
по връчване на съдебните книжа, т.к извършените от пом.нотариусът посещения са
в неприсъствени дни в рамките на цял един месец. Залепеното уведомление е в
съответствие със закона по чл. 47, ал.1 от ГПК, но адресатът не се е появил за
да получи съдебните книжа, оставени в кантората на нотариуса.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост на вземането
на кредитора е надлежно предявена на длъжника с изтичането на срока за
получаване на съдебните книжа – 20.10.2018 г.
В подкрепа на горното е и установеното по заповедното
производство по ч.гр.д. № 975/2019 г., където са правени опити за връчване на
съдебните книжа и на двата посочени в справката НБД Население адреси в с. К.,
ул. ***, но лично връчване, респ.получаване на документите не е извършено, т.к
по данни на служител от кантората на ЧСИ А.Р.с рег. №**на КЧСИ, лицето с майка
си е в ***. Лицето няма регистрирани трудови договори на територията на
страната.
От посоченото в исковата молба и съпоставено с
погасителния план, се установява, че ответникът е спрял плащанията си на 28.06.2018
г., като са платени 23 от общо 120 плащания.
В т.19.1 от ОУ,
представляващи неразделна част от договора е посочено, че при забава на
плащането на месечна вноска за главница и/или лихва от седмия ден след
падежната дата, определена в договора, остатъкът от кредита се олихвява с
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от десет процентни пункта.
Съгласно чл. 19.2 от Общите условия е предвидено, че при допусната забава на
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10%. Посочено е, че последиците от
просрочието настъпват автоматично. Посочено е също, че след предявяване на
остатъка за събиране по съдебен ред, остатъкът по кредита се олихвява със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно посоченото в т. 18 от ТР № 4/2014
г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора и съгласно погасителния план на
28.06.2018 г.,
като след тази дата и до обявяването на предсрочната изискуемост са останали
непогасени общо 97 месечни вноски. Съдът намира, че банката, в съответствие със
закона и посоченото в т.18 от ТР е обявила на длъжника предсрочната изискуемост
на кредита, считано от ***г., въпреки, че е било възможно още с изтичане на
срока за получаване на нотариалната покана от ответника, на 20.10.2018
г. Предсрочната изискуемост на кредита е установена преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 25.07.2019 г. Оставащите непогасени задължения са осчетоводени от
банката, както следва: 12 883,81лв. непогасена главница, 1625,10 лв. дължима
договорна лихва, 83,83 лв. обезщетение за забава, 200,42 лв. законна лихва от ***г.
до 24.07.2019 г. Освен това са осчетоводени и 120лв. – разходи при изискуем
кредит.
Съдът намира, че искът за установяване на
съществуването на вземането за главница е основателен и доказан и съгласно
посоченото в т. 1 от ТР № 8/2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК
следва да се уважи.
Следва да се уважат и исковете относно дължимата
договорна лихва в размер на 812,11 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 31.01.2019
г., както и този за обезщетението за забава в размер на 48,81 лв. за периода от
25.12.2017 г. до 31.01.2019 г. и искът за сумата от 344,96 лв. законна лихва от
01.02.2019 до 12.08.2019 г.
Съдът намира, че претенцията за 120 лв.,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит е неравноправна клауза. Съгласно посоченото в т.20
от Договора и т. 5 от Тарифата за таксите на банката, кредитополучателят дължи
такси за принудителното събиране на вземането, платени от Кредитора, които са
за сметка на кредитополучателя.
Съдът намира, че исканите
разходи при изискуем кредит е нищожна, т.к противоречи на чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК,
съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и това, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Освен това, съгласно посоченото в договора, тези такси
трябва да са платени от Кредитора. Доказателство за плащането на таксите и то в
посочения конкретен размер липсва по делото.
Изискуемостта на един кредит включва в себе си и
действията на кредитора по неговото управление. Исканите разходи противоречат и
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса
разходи. Така с уговарянето на такъв вид такса е налице заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. С
оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследва забранена от закона цел.
Независимо от това, че кредита е бил обявен
за предсрочно изискуем и изискуемостта му е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.
417 ГПК, то искането е в нарушение на добрите нрави и на чл. 143 от ЗЗП.
Предвид на горното, съдът намира, че искането
за признаване на съществуването на вземането за 120 лева дължими разходи при
изискуем кредит следва да се отхвърли.
Поради уважаване
на исковете по чл. 422 от ГПК, досежно вземанията по 1/ иск с правно основание
по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл.
9 ЗПК за сумата от 12 883,81 лв. главница; 2/ иск по чл. 422 от ГПК
вр. 124 от ГПК вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ за сумата от 1625,10 лв., договорна лихва за периода от
10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 92
от ЗЗД за сумата от 83,83 лв., обезщетение за забава за периода от 10.04.2018
г. до 27.12.2018 г.; 4/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86
от ЗЗД за сумата от 200,42 лв. законна лихва от ***до 24.07.2019 г., то съдът
не дължи произнасяне по евентуално съединените осъдителни искове.
Относно
решението на съда, че искът по иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 120 лв. разходи при изискуем кредит е неоснователен и
следва да се отхвърли, то съдът счита, че следва да разгледа предявения
евентуален осъдителен иск.
Съдът намира,
че поради установената недължимост на сумата от 120лв., представляваща разходи
при предсрочно изискуем кредит, поради противоречието на основанието за нея с
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, както и поради липсата на доказателства за
действително направени разходи в посочения размер, то и предявения като
евентуален осъдителен иск следва да се отхвърли.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С
оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради частичното уважаване на исковете, само относно 1/ иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.430
от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 12 883,81 лв. главница; 2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ за сумата от 1625,10 лв., договорна лихва за периода от
10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 92
от ЗЗД за сумата от 83,83 лв., обезщетение за забава за периода от 10.04.2018
г. до 27.12.2018 г.; 4/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86
от ЗЗД за сумата от 200,42 лв. законна лихва от ***до 24.07.2019 г.
Тези искове са
на обща стойност 14592,74 лв.
По делото се
отхвърля иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК, както и евентуалния осъдителен иск за същата сума от 120 лв. разходи
при изискуем кредит.
За предявените искове на
обща стойност 14712,74лв. ищецът е
направил действителни разноски от 432,09лв.за държавна такса и 977,39лв. за
възнаграждение за особен представител и 200лв. за експертизата. Тези разноски
са общо 1609,48лв. Ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на
300лв. на основание чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Общо се претендират 1909,48лв.
разноски.
Относно
претенцията за възнаграждение на юрисконсулт съдът намира, че искането следва
да се уважи до минималния размер по чл. 25, ал.1 от НЗПП, доколкото от страна
на представителят на ищеца е депозирана единствено исковата молба и е
представен списък на разноските, ведно с писмено становище по основателността
на исковите претенции. Съдът намира, че справедливото възнаграждение е в
минимален размер от 100лв. и следва да се отхвърли за разликата до исканите
300лв.
В
този смисъл, съдът намира, че при преценката за разноските следва да се приема
за относими само тези, които са действително направени и които са дължими,
относно възнаграждението за юрисконсулт, а именно в размер на 1709,48 лв.
Поради частичното уважаване
на исковите претенции, следва да се уважат претенциите за разноски по правилото
на чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете. Това
означава, че следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 1695,54лв. и да се отхвърли за разликата до
1709,48лв.
Следва да се отхвърли и
претенцията за възнаграждение за юрисконсулт
над присъдения минимален размер по чл. 25, ал.1 от НЗПП от 100лв. до поисканите
300лв.
Ответникът не е направил
разноски, същия е представляван от особен представител на разноски на ищеца.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно
задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които по отношение на
ответника са в общ размер на 298,26лв. ДТ и 150лв. възнаграждение за
юрисконсулт. Общо разноските са 448,26 лв. Претенцията за тези разноски следва
да се уважи пропорционално на уважената част от исковете от 14592,74 лв., спрямо
присъдените по заповедта за незабавно изпълнение, общо 14712,74лв. Това прави,
признати разноски в размер на 444,63лв.
Относно
отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Относно
отхвърлените искове.
Поради отхвърляне на предявения по
настоящето дело иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК, както и евентуалния осъдителен иск за същата сума от 120 лв. и съгласно задължителните
указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, за сумата от 120лв., и съгласно закона, чл. 422, ал.3 от ГПК
изпълнението по образуваното изпълнително производство се прекратява и се
прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.
Съгласно посочената разпоредба съдът, който е постановил решението, издава
изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото
решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното
производство. Самото издаване на обратния изпълнителен лист става по молба на
заинтересования длъжник, в случай, че по изпълнителното дело са събрани суми и
за недължимото вземане.
Относно
непредявените (оттеглените) искове.
Няма непредявени или оттеглени искове за вземания, присъдени по Заповед № 586/26.07.2019 по ч.гр.д. № 975/19г. на НПРС.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 12 883,81 лв. (дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и три лева осемдесет и една ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 586/26.07.2019 по ч.гр.д. № 975/19г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 1625,10 лв. (хиляда шестстотин двадесет и пет лева и десет ст.) , договорна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 27.12.2018 г, за което вземане е издадена Заповед № 586/26.07.2019 по ч.гр.д. № 975/19г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 83,83 лв. (осемдесет и три лева осемдесет и три ст.), обезщетение за забава за периода от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г., за което вземане е издадена Заповед № 586/26.07.2019 по ч.гр.д. № 975/19г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 200,42 лв. (двеста лева четиридесет и две ст.) законна лихва от ***до 24.07.2019 г., за което вземане е издадена Заповед № 586/26.07.2019 по ч.гр.д. № 975/19г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 422 от ГПК
вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК, предявен от „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н.,
***, срещу С.А.А. с ЕГН ********** ***,
за признаване за установено, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК
********* за сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева) разходи при изискуем
кредит, съществува.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 10а ЗПК на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София,
Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***,
срещу С.А.А. с ЕГН ********** ***,
за заплащане на сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща разходи
при изискуем кредит.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК С.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М.,
***и Д.Н.Н., ***, направените и дължими
по делото разноски в размер на 1695,54лв. (хиляда
шестстотин деветдесет и пет лева петдесет и четири ст.), като отхвърля за
разликата до 1709,48лв.
Отхвърля искането за
разноски за възнаграждение за юрисконсулт
за разликата над присъдения минимален размер по чл. 25, ал.1 от НЗПП от 100лв.
до поисканите 300лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, С.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М.,
***и Д.Н.Н., ***, направените по заповедното производство
разноски в размер на 444,63лв. (четиристотин четиридесет и четири лева шестдесет
и три ст.), присъдени по Заповед № № 586/26.07.2019 по ч.гр.д. № 975/19г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № 975/19г.
Районен
съдия: ………………………
Галина
Николова