№ 862
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202339 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21–
1030-000975/17.02.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на С.В.Т., ЕГН ********** от ******, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП.
По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. Т.Т., жалбоподателят Т. моли съда да
отмени НП. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП.
Прави възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA № 369217/30.01.2021г.,
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП за
това, че на 30.01.2021г. в 21:01ч. в гр. Пловдив, на бул. „Освобождение“ №
47, като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 323 ЦИ“ с рег. № ******
извършва следното нарушение: автомобилът е технически неизправен -
неизправно шумозаглушително устройство.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Н.П.К., както и от писмените доказателства по делото.
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
двата акта не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН относно тяхното
съдържание, тъй като при описание на нарушението и обстоятелствата по
извършването му не са спазени разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН, съответно
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, която указва движещите се по пътя
пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано в случая на основание разпоредбата на
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП, съгласно която всеки който управлява технически
неизправно ППС се наказва с глоба от 200 лв. при констатирани значителни
неизправности. При отразяване на нарушението както в АУАН, така и в НП,
липсват в пълнота изложени обстоятелства, релевантни за състава на
изследваното нарушение, което от своя страна води до неяснота на
обвинителната теза и невъзможност за преценка дали са налице обективните
съставомерни елементи на деянието. В случая даденото в акта и в
постановлението описание на нарушението се свежда до това, че процесното
МПС е технически неизправно поради неизправно шумозаглушително
устройство. Нито актосъставителят, нито наказващият орган, са изложили в
своите актове твърдение за управление от страна на жалбоподателя на МПС,
което да е било технически неизправно така, както изисква приложената
санкционна разпоредба на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП. От дадените в хода на
настоящото производство показания на св. К. се установява, че процесният
автомобил е бил паркиран и едва след пристигането на полицейските
служители, жалбоподателят е запалил двигателя на МПС след изричното
настояване на проверяващите, т.е. към момента на установяване на
нарушението жалбоподателят не е бил в ситуация на управление на лекия
автомобил, за който е било констатирано, че е с неизправно
шумозаглушително устройство.
2
Отделно от това в акта и постановлението липсва описание в какво
точно се изразява твърдяната техническа неизправност, каква по вид е тя,
съобразно дадената в закона класификация и как е констатирана. Никъде в
описанието на фактическата обстановка не съществува твърдение, че
установеното „неизправно шумозаглушително устройство“ съставлява
„значителна неизправност“. Подобно твърдение се въвежда едва в онази част
от акта и постановлението, в които се цитира посочената като нарушена
законова норма, без отново по никакъв начин да става ясно защо „неизправно
шумозаглушително устройство“ съставлява „значителна неизправност“, още
по-малко как е установено същото. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.6 от
ЗДП санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в
зависимост от естеството на констатираните неизправности, като са
предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни
/т.1/, значителни /т.2/ или опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно
определени в § 6 т.т.71, 72 и 73 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДП.
За точна класификация на всяка една неизправност ЗДП с нормата на
чл.101 ал.4 препраща към наредбата по чл.147 ал.1 от ЗДП, а именно Наредба
№ Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл.37 ал.1-4 от
процесната наредба категоризираните незначителни, значителни и опасни
неизправности са дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо
уредбата в § 6 т.т.71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДП. Видът на неизправностите се
определя конкретно от Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от наредбата, съгласно която
неизправностите се оценяват от гледна точка на рисковете, които крият за
безопасността на движението по пътищата. В случая относимата т.8.1.1 от
въпросната методика, касаеща системата за намаляване на шума, включва
неизправности, отнасящи се както до нивото на шума, което превишава
допустимото, съгласно изискванията, така и до друг тип неизправности,
свързани със състоянието, захващането, монтажа на системата, липсата или
изменението на такава, както и наличието на сериозен риск от падане. В тази
насока и в методиката оценката на тези неизправности по системата за
намаляване на шума би могла да е както като значителни такива, така и като
опасни неизправности с оглед на техния конкретен вид. С оглед на тази
оценка, както се каза, е съобразена и санкционната норма на чл.179 ал.6 от
ЗДП, предвиждаща различни санкции според характера на неизправността. В
случая по начина, по който е описано нарушението е засегнато съществено
правото на жалбоподателя да разбере в какво конкретно се изразява
вмененото му нарушение. Както се посочи по-горе нито в акта, нито в
постановлението, е отразено в какво се изразява твърдяната неизправност на
шумозаглушителното устройство, а това са обстоятелства със съществено
значение, чието отразяване е изискуемо съгласно императивните разпоредби,
3
уреждащи минималното необходимо съдържание на двата акта и доколкото
от тези обстоятелства зависи как ще се квалифицира поведението на водача. В
тази насока от начина, по който е описано и то твърде лаконично
нарушението, без необходимата конкретика, не може да се извърши преценка
дали въпросното нарушение е правилно съотнесено към конкретната
санкционна норма, доколкото неизправностите на шумозаглушителна
система биха могли да са различни по своя характер и според това да се
определят както като значителни, така и като опасни. В случая не става ясно
по какъв начин се е достигнало до извода, че неизправността е именно
значителна. В този смисъл нарушението остава недоказано, още повече, че
липсват данни то да е установено и доказано по необходимия за това начин
чрез осъществяване на конкретно замерване нивото на шума за определяне на
това несъответствие. Следва да се има предвид, че действително съгласно
посочената методиката по Наредба Н-32/16.12.2011г. установяването на
неизправност по системата за намаляване на шума е въз основа на субективна
оценка, но възложена на лице - технически специалист, което, ако прецени, че
нивото на шума може да е на границата на допустимото, също може да
извърши измерване със шумомер.
Така установените процесуални нарушения са от категорията на
съществените понеже пряко засягат правото на защита на санкционираното
лице и възможността на същото да я реализира в пълен обем като узнае какво
нарушение е осъществил, при какви факти и обстоятелства е приел
наказващият орган, че е реализирано то и които следва да оборва. Така
коментираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата
съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата, което налага
отмяна на НП.
При този изход на спора и предвид претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, направена пред настоящата инстанция, съдът
намира, че такива се следват на жалбоподателя. Съобразно представения
договор за правна защита и съдействие ще следва да се присъдят такива в
пълния претендиран размер, който е 300 лв. и е минимално предвиденият
такъв в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението на
ответната страна за прекомерност не се явява основателно.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21–1030-000975/17.02.2021г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
4
с което на С.В.Т., ЕГН ********** от ******, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т., ЕГН **********
сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5