Р Е Ш Е Н И Е
№ 2064 , том. 1 , стр.
Гр. Кула 09.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание на единадесети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със секретаря Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова
гражданско дело № 76 от 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и осъдителен
искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 92 от ЗЗД, предявени с искова
молба вх. № 527/11.06.2020г. от „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „България” № 81, вх. В,
ет.8, с пълномощник адвокат В.П.Г. - САК против А.В.П., ЕГН ********** ***, за постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответницата, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца в размер на: 162,61 лв. - незаплатени
далекосъобщителни услуги, представляващи главница, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с номер М01924520 от дата 23.10.2017 г. и 29,03
лв. мораторна лихва за забава, както и
да се осъди ответницата на да заплати на ищеца сума в размер на: 62,46 лв. -
неустойка по договор за далекосъобщителни услуги М01924520 от дата 23.10.2017
г.
Ищецът твърди, че между „ Теленор
България“ ЕАД и ответика е сключен Договор за далекосъобщителна услуга № М01924520
от 23.10.2017г. за ползването на мобилен номер **********, при избран тарифен
план „Тотал“, с месечна абонаментна
такса 24,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, като ответникът е ползвал
предоставяните от „ Теленор България“ / за краткост „ Теленор“/ мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Твърди се също, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми, в която връзка от „ Теленор“ са издадени фактури за периода 15.10.2017 г. до 14.02.2018
г.. на обща стойност 216.25 лв, а именно: №**********/15.11.2017г.,№**********/15.12.2017г.,№**********/15.02.2018 г.,
като следва :за потребените от абоната-ответник услуги за периода 23/10/2017-14/11/2017г.
„ Теленор“ е издал: Фактура №********** с дата на данъчно събитие:
15/11/2017 ., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 259,58 лв. /без ДДС/, от които: 36,27 лв. без ДДС -
незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал 24,99лв.“ с ДДС, като стойността е
изчислена пропорционално на дните, в които е използвана услугата; 223,31 лв. - незаплатена,
ползваната услуга „Роуминг“, при
което абонатът е имал, предхождащи горепосочения отчетен период, задължения,
заплатил е сума в размер на 165,00лв., които са ги покрили, а остатъкът е
приспаднат от сумата, начислена по фактура №**********, като на абоната са
останали за плащане 146,50 лв., а дължимата сума е била платима
в срок 30.11.2017г. ; за потребените от абоната-ответник услуги за
периода 15/11/2017-14/12/2017г. е издал Фактура №
********** с дата на данъчно събитие: 15/12/2017, с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 20,82 лв. /без ДДС/, представляващи
незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал 24,99лв.“ с ДДС, а дължимата сума от
171,48 лв. е платима в срок 30.12.2018г. Посочва се, че абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 225,07лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 11/2017 и
12/2017г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка
от потреблението на ползвания номер. Твърди се също, че „ Теленор“ е издало кредитно известие
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 8,78лв.
и е
отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 162,61 лв., платима в срок 02.03.2018г.
, като е приложено
и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.
Посочва се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 162,61 лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка
с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил
едностранно индивидуалния договор на ответника и е издадал по абонатен номер №*********
на дата 15.02.2018г.
крайна
фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 225,07
лв., като в същата е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 62,46 лв. и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 162,61
лв. Твърди се също, че датата на деактивация на процесния абонамент е 31.01.2018г.,
като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора
при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Посочва се, че т.11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Излагат се твърдения, че към
настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер както следва: Чл.1.1. б. „а”
Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора.”Чл. 1.1. б.
”б” „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.”Твърди се, че са приложени уговорените правила за начисляване
на неустойката е начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на
тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x20,82 лв. без
ДДС = 62,46 лв. Твърди се също, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД абонатът, подписвайки
конкретна декларация,
се е съгласил и е приел Общите условия на „ Теленор“, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, а съгласно чл. 49 от Общите условия, „Теленор” има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „ Теленор“ /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него“.По силата на Общите условия, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги,
а сгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „ Теленор“. Твърди се също, че
съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се
заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени
от потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди се също, че въз
основа на договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията
’’Иновативни
финанси” ООД,
ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Теленор
България” ЕАД
по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и
начислена неустойка по него,
мобилният оператор с
търговска марка „Теленор” е прехвърлил вземания в общ размер на 245 074,10 лева
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора, като „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други. Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата
12.07.2019г., считано от подписването му, „Иновативни финанси” ООД има качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания , за което е извършено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „Иновативни
финанси“ ООД,
което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.12.2019г. В
исковата молба се посочва също, че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника е образувано ч.гр.д №352/2019г. и е издадена заповед
за изпълнение за парично задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги и
обезщетение за забава, като с оглед връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, са предявени
настоящите установителенни искове
за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение за сумата от
162,61 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги и 29,03лв. обезщетение за
забава, а тъй като не е издадена заповед за изпълнение по отношение на сумата
от 62,46 лв. – неустойка по процесния договор – същата се претендира с
осъдителен иск.
От ответника не е депозиран
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и не се представлява, като чрез пълномощника си
взема писмено становище по спора, с което поддържа исковата молба и моли съда
да уважи исковете в цялост. Ответникът също не се явява и не се представлява.
Не изразява становище по спора.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
От приетото за
послужване ч.гр. дело № 352/2019г. на РС – Кула, втори състав се установява, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение № 4/ 29.01.2020 г. по чл. 410
от ГПК, издадена по посоченото частно гражданско дело, е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца следните суми: 162, 61 лева– главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги №
М01924520, сключен между длъжника и „ Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* от
23.10.2017г. за отчетния период 23.10.2017г. до 14.02.2018г., 29,03 лв.
обезщетение за забава за периода от 06.03.2018г. до 06.12.2019г., както и
разноските по делото, от които – 25 лева– държавна такса и 360 лева– адвокатско
възнаграждение.
Препис от
заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с
определение от 13.03.2020 г. е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо,
предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1
от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта
за изпълнение. Налице
е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение.
С исковата
молба, ищецът е предявил и осъдителен иск за сумата от 62,46 лв. по посочения
договор, представляваща неустойка, който иск също е допустим, доколкото за
посочената сума няма издадена заповед за изпълнение.
От приетия по делото като писмено
доказателство, договор за мобилни услуги от 23.10.2017 година, се установява,
че между „ Теленор България“, от една страна и ответника от друга, като
потребител, е сключен договор за мобилни услуги с условия за избран абонаментен
план както следва: „ Тотал 24,99“ с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС, предпочетен номер +359*********,
за срок от 24 месеца с дата на издаване на фактура – петнадесето число
на месеца. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на
дружеството за предоставяне на мобилни услуги. В договора
е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива
на потребителя, или при нарушения на задълженията му по настоящия договор или
други документи, свързани с него и приложимите Общи условия, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора. Видно
от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено
задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя.
Съгласно чл.26 от Общите условия,
при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя, като неполучаването на фактурата от потребителя не го
освобождава от задължението му за заплащането на отразената в нея сума. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в
чл.27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. Видно от приетите по делото Фактура №
**********/15.11.2017г. за отчетния период 23.10.2017г. – 14.11.2017г. ;
Фактура № **********/15.12.2017г. за отчетния период 15.11.2017г. –
14.12.2017г.; Фактура № **********/15.02.2018г. за отчетния период 15.01.2018г.
– 14.02.2018г., „ Теленор“ е издал посочените фактури, както следва :за
потребените от абоната-ответник услуги за периода 23/10/2017-14/11/2017г. е издал:Фактура
№********** с дата на данъчно събитие: 15/11/2017 г„ с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 259,58 лв. /без ДДС/, от които: 36,27
лв. без ДДС - незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал
24,99лв.“ с ДДС и 223,31 лв. – разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги, като във фактурата е отразено, че абонатът е имал, предхождащи горепосочения отчетен период,
задължения, заплатил е сума в размер на 165,00лв., които са ги покрили, а
остатъкът е приспаднат от сумата, начислена по посочената фактура, с оглед на
което на абоната са останали за плащане 146,50 лв., а дължимата сума е била платима в срок 30.11.2017г. ; за потребените
от абоната-ответник услуги за периода 15/11/2017-14/12/2017г. „Теленор“ е издал
Фактура
№ ********** с дата на данъчно събитие: 15/12/2017г., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 20,82 лв. /без ДДС/,
представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал
24,99лв.“ с ДДС, а дължимата сума, към която е прибавено и предходното
задължение от 146,50 лв. или общо 171,48 лв. е платима в срок 30.12.2018г. Видно от приложените към фактурите справки,
към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Издадена е и Фактура №
**********/15.02.2018г. за отчетен период 15.01.2018-14.02.2018г., в която са
начислени неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 62,46 лв. и е
посочено задължение от предходен период в размер на 162,61 лв., платима в срок 02.03.2018г.
От приетите по делото Договор за прехвърляне на вземания № PLA 16528
от дата 12.07.2019г.между „ Теленор България“ЕАД, в качеството на цедент и „
Иновативни финанси“ ЕООД в качеството на цесионер , потвърждение за прехвърляне
на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно от „ Теленор България” ЕАД, с
което упълномощава „Иновативни финанси” ООД да
извършва уведомяване на длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД по посочения договор
за цесия, Договор за цесия от 29.11.2019г. между „ Иновативни финанси” ООД в
качеството на цедент и „ ЮБЦ” ЕООД в качеството на цесионер, извлечение от
Приложение № 1 към посочения договор, уведомление за цесия до А.В.П. от „ Иновативни
финанси” ООД, за цесия се установява, че с посочените договори и приложения, „
Теленор Българи“ ЕАД е прехвърлил процесното вземане спрямо ответницата на „
Иновативни финанси“ ООД на 12.07.2019г., което в последствие е цедирало
вземането на ищцовото дружество на 29.11.2019г., като по този начин ищецът се легитимира като
кредитор спрямо ответника на процесните вземания. По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, приетото по делото
уведомление за цесия от „ Иновативни финанси“ ЕООД до ответника по делото, с което се уведомява същия за двете
цедирания на вземането срещу него, да е надлежно връчено на ответника. Съгласно константната практика на ВКС обаче, уведомлението
за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата
молба, точно какъвто е и настоящият случай, в който смисъл е и Решение 114 от
07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС.
Не се доказа от
ответника, при разпределена за него доказателствена тежест с доклада по делото,
да е изпълнил процесното задължение и изпълнение да е получено от ищеца.
Затова, заявената искова претенция за признаване за установена дължимостта на
процесната сума в размер на 162,61 лв., представляваща стойността на незаплатени
далекосъобщителни услуги по процесния договор за периода от 23.10.2017г. до
14.02.2018г. за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4/29.01.2020г. по ч.гр.д. № 352 по описа за 2019 г. на Районен съд
Кула, втори състав, е основателна. Видно от цитираната от съда фактура №
**********/15.02.2018г. за отчетен период 15.01.2018-14.02.2018г., крайният
срок за плащане на сумата е бил 02.03.2018г. , с оглед на което и заявената
искова претенция за признаване за установена дължимостта на процесната сума в
размер на 29,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
06.03.2018г. до 06.12.2019г., за която сума е издадена посочената заповед за
изпълнение на парично задължение , също е основателна.
По отношение на
осъдителния иск по чл. 79, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В практиката си
по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че
клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение
(лизинг, наем) е нищожна на
осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, когато създава
условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът
е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на
всички неплатени по договора наемни или
лизингови вноски до края на срока му,
наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на
вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи
имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да
предоставя далекосъобщителните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на
договора (занапред). Следователно клаузата
за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е
процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД,
тъй като създава условия за неоснователно обогатяване
на бившия кредитор с размера
на договорената неустойка (таксите за
оставащия период) и нарушава
принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Не е основателно искането за неустойка
и с оглед обстоятелството, че се претендира неустойка в размер на 3 месечни
абонамента, какъвто размер е приложим към настоящите договори за мобилни услуги
сключвани от него, въз основа на постигнато споразумение между него и Комисията
за защита на потребителите, тъй като клаузата е нищожна – изначално към датата
на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на
неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в
тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Видно от
представеният от заявителя договор между страните, на което основание се претендира
неустойката, уредена в чл. 11, потребителят дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на
срока на договора.С оглед на изложеното, осъдителният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат
ищцовото дружество и ответника на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Искане за
разноски е направило само ищцовото дружество. Предвид изложеното на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати сторените от ищеца
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска. По отношение на претенцията от 25 лв. за
платена държавна такса в настоящото производство, за което плащане е
представено доказателство – плажежно нареждане от 10.06.2020г., съдът намира
същото за основателно поради следното: Таксата, регламентирана в чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е 4% за
всяко вземане, но не по-малко от 50 лева, като се приспаднат внесените по
делото. Претендира се сумата от 254,10 лева, 4% от която сума е 10,16 лева, с
оглед изложеното, дължимата държавна такса е 50 лв. Внесени са по делото, по
заповедното производство от ищцовото дружество 25 лева и дължимата сума за
държавна такса в настоящото производство е 25 лева. Ищцовото дружество
претендира и разноски в размер на 360 лв. за платено адвокатско възнаграждение,
за което е ангажирало доказателства – Договор за правна защита и съдействие от
14.05.2020г., в който е отразено, че посочената сума е платена в брой. Тъй
като претенцията от 254,10 лв. не е уважена изцяло, а за сумата от 191,64 лв.,
то и претенцията за разноски следва да се уважи съразмерно с тази сума, т.е тя
няма да е в общ размер на 385 лв. , а в размер на 290,30 лв. Също така, на
ищцовото дружество следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за държавна такса – 25 лв. и за адвокатско възнаграждение – 360 лв.,
за които ищцовото дружество също е направило искане, като на основание т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив. За разликата от общо 94,70 лв.
претенцията за разноски в исковото производство следва да се отхвърли
като неоснователна.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че А.В.П., ЕГН ********** *** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „ България”
№ 81, вх. В, ет.8, сумата 162,61 лв. /сто шестдесет и два лева и 61 стотинки/
лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги, представляващи главница, дължима по
Договор за далекосъобщителни услуги № М01924520 от дата 23.10.2017 г., сключен
между „ Теленор България“ ЕЕАД, ЕИК ********* и А.В.П. и сумата 29,03 лв./двадесет
и девет лева и 3 стотинки/- обезщетение за забава за периода от 06.03.2018г. до
06.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 4/29.01.2020г. по ч.гр.д. № 352 по описа за
2019 г. на Районен съд – Кула.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждането
на А.В.П., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „България” №
81, вх. В, ет.8, сумата 62,46 лв./шестдесет и два лева и 46 стотники/ -
неустойка по Договор за далекосъобщителни услуги № М01924520 от дата 23.10.2017
г., сключен между „ Теленор България“ ЕЕАД, ЕИК ********* и А.В.П., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********
*** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „
България” № 81, вх. В, ет.8 разноски в настоящото производство в размер на 290,30
лв./двеста и деветдесет лева и 30 стотинки/, както и сторените в заповедното производство
по ч.гр. дело № 352/2019г. по описа на РС – Кула разноски в размер на 385/триста
осемдесет и пет/лева/, като отхвърля претенцията за разноски в исковото
производство за разликата от 94,70лв./деветдесет и четири лева и 70
стотинки/като неоснователна, които суми може да се платят по банкова сметка: *** ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: