Р Е Ш Е Н И Е № І-85
град Бургас ,.24.01.2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
.......24.01................................................... през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря..................................,като разгледа
докладваното
от..........съдията М.Карастанчева.....гр.д.
№ 1883 по
описа за
2019 год.,за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 435 ал.2 ГПК и е образувано по повод жалбата на М.Г.Г.
с вх. № 15937/11.10.2019 г. на БОС против действията на частен съдебен изпълнител Трифон Димитров по изп.д. №
20198010400151г. по описа му , изразяващи се в запор върху трудовото му възнаграждение .С
доста неясно изложение на търсената правна защита /при все ,че жалбата е
оставяна без движение за уточнение на петитума на искането /длъжникът твърди ,че
не дължи търсените от взискателя
суми.Оплаква се ,че не е призован по делото ,за да докаже недължимостта на сумите ,за които има доказателства ,че е платил и не се дължи
данъкът върху превозните му средства . Моли
се за отмяна на атакуваното действие. Взискателят
– ответник по жалбата не взема становище
по нея. .Приложено е становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което
се сочи ,че жалбата е допустима
,но неоснователна .
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното
дело е образувано по молба на взискателя
Община Бургас против жалбоподателя М.Г. за принудително събиране на публични общински задължения ,установени
с актове за установяване на задължение
по декларация № ГЧ 11–14/2/231.2-1/19.10.2016
г.;№ ГЧ11–14/2/231.1-1/19.10.2016 г. и № ГЧ11–14/2/231.1-1/19.10.2016 г .Покана
за доброволно изпълнение с изх.№ 2225/02.05.2019 г. е изпратена до
длъжника и е получена лично на
25.05.2019 г.Наложен е и запор при работодателя на длъжника „Флайт ел“ЕООД.
С
молба от 05.06.2019 г.длъжникът е поискал
спиране на изпълнението по
изп.дело ,защото е подал жалба в БРС.Твърдял е ,че не дължи тези данъци /за
които е задължението му към Общината / и ще го докаже в съда.видно от
приложеното определение от 29.05.2019
г. на БРС производството по образуваното
гр.дело е било прекратено и изпратено по компетентност на БОС-за разглеждане на
жалба против действията на ЧСИ/каквато по същество съдът е приел ,че е жалбата
на Г./.Междувременно на 11.06.2019 г. по
сметка на ЧСИ е постъпила цялата дължима сума
от 305 лв. от работодателя на длъжника ,след което запорът върху
трудовото му възнаграждение е бил вдигнат .
При
тази фактическа обстановка на първо
място жалбата се явява недопустима.Съгл.чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва само постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,което смята за
несеквестируемо,отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,поради
това ,че не е уведомен надлежно за изпълнението ,както и постановлението за
разноски.
В
случая не се твърди нито една от хипотезите на този текст ,поради което и
жалбата се явява недопустима.
Независимо
от това същата е и неоснователна .
Длъжникът
–жалбоподател твърди ,че не дължи сумите
,за които е образувано изпълнителното
дело ,че всички дължими данъци за притежаваните от него превозни средства са
били платени ,че неговите автомобили не
трябва да се облагат с данъци и че тези
данъци били надвишени.Доказателства за своевременно плащане на дължимите данъци
обаче не са представени нито пред ЧСИ,нито пред съда .На лист 76-81 от изп.дело
са приложени приходни квитанции за плащане на данъци ,но за други периоди
,извън процесните .Така е видно ,че
данъкът за лек автомобил рег. № А 0230ВК е бил платен за 2011 ,но не и за 2013 и 2014
г. ,за които години се претендира .Другите квитанции са за 2003,2005 г.,2009 г.
,но не и за годините ,за които са издадени
актовете за установяване на задълженията по чл. 107 ал. 3 от ЗОПК
.Останалите твърдения са твърде неясни
и неразбираеми ,поради което съдът не
може да ги обсъди ,но независимо от това те не могат да доведат до извод за незаконосъобразност на
действията на ЧСИ,поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Ето
защо Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Г. от гр. ***
,ЕГН ********** с вх. № 15937/11.10.2019
г. на БОС против действията на частен съдебен изпълнител Трифон
Димитров по изп.д. № 20198010400151г. по описа му , изразяващи се
в запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника .
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
`
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.