Присъда по дело №4/2022 на Районен съд - Златоград

М О Т И В И

ПО ПРИСЪДА № 1/22.02.2022 г. по
НОХД № 4 по описа за 2022 г. на РС - Златоград

Подсъдимият Д. СТ. Ч., ЕГН **********, е предаден на съд по
обвинение в извършване на престъпление по чл. 150,ал.1 НК.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по правилата на
чл. 371, т. 2 от НПК.
При постановяване на присъдата, съдът е обявил в съдебно заседание,
че ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебната
фаза доказателства - гласни доказателства, съдебнопсихиатрична експертиза
и писмени доказателства.
Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, изявлението на
подсъдимия, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, както и събраните на ДП доказателства, съдът прие за установено
следното:
Подсъдимият Ч. живее на постоянния си адрес в гр. З., обл. С.. Той не
е осъждан, няма противообществени, криминални прояви и регистрации,
пенсионер е и няма трудова ангажираност. Свидетелката А.. А.. К. живее в с.
Д., общ. З., обл. С.заедно с майка си, в къщата на втория й съпруг Н. З. Т.,
където живеят тя и брат й, както и Н. Т. и сестра му. Свидетелката А.К. е
ученика в СУ „А.I“ гр. З. в 9-ти „.“ клас. В училище се чувства добре, разбира
се със съучениците, както и с учителите й, към които проявява уважение, не е
известна на ИДП за извършени противообществени прояви, като всяка сутрин
от 07,00 часа пътува до гр. З. до училището с училищен автобус, и се
прибира след обяд в с. Д., общ.З., около 15,00 часа. Подсъдимият Д.Ч. от
няколко месеца се опитвал да се сближи със св. А.К., под предлог, че са
далечни роднини, същият й давал дребни парични суми - стотинки и й кавал,
че я уважава много. Свидетелката А.К. се опитвала да го избегне, след като
забелязала, че почти всяка сутрин подсъдимият Д.Ч. стои пред училищния
автобус и я търси с поглед. На 11.11.2021 г. отново св. К. тръгнала сутринта в
07,00 часа с училищния автобус от с. Д., общ. З. в посока гр. З.. Автобусът
спрял до магазина на М. Б. в гр. З., като още от автобуса св. К. забелязала, че
на една маса пред сградата на .... е седнал подсъдимият Д.Ч.. Свидетелката
А.К. слязла от автобуса и го видяла, същата го познавала и знаела, че е
някакъв роднина на нейната баба, като и друг път се е случвало той да я
заговаря, като я питал как са близките й. Свидетелката К. била с приятелката
си св. В.Б., която влязла в магазина „М. м.“ в началото на пешеходния мост в
гр. З., а св. К. останала отвън да я изчака, била сама, не забелязала покрай нея
1

други хора. Тогава подсъдимият Д.Ч. се показал от ъгъла на сградата (бивше
....) на фирма „Б.“ ЕООД и я повикал по име, казал й да отиде към него, като
това го направил с жестове, махал с ръка и я викал към него. Тя се
приближила до ъгъла на същата сграда, където има банкомат, подсъдимият Ч.
вървял напред, като завил наляво към стълбите и входа на сградата -
административен офис на фирма „Б.“ ЕООД. Свидетелката К. отишла към
него, той се намирал пред вратата на сградата на фирма „Б.“ ЕООД и св. К.
протегнала ръка към него за здрависване, той й отговорил на жеста. Попитала
го, защо я вика и той й казал, че искал да я види, при което св. К. му
отговорила, че бърза и нямала време да я види, като той й казал: „Добре...“ и
св. К. си тръгнала. Обвиняемият Ч. обаче й казал: „Ела...“, хващайки я за
китката на ръката и я дръпнал навътре към сградата. Нямало свидетели на
случилото се. Вратите на сградата се затворили, като не се виждало отвън и
вътре. Когато влезнали навътре, в коридора, подсъдимият Ч. започнал да я
прегръща, сложил в якето, с което била облечена в джоба банкнота от 5 лева
и след това започнал да я опипва в областта на гърдите, след което я опипвал
в областта на половия й орган. Всичко това станало през дрехите, не е свалял
дрехите й. Непосредствено след това отново я прегърнал и й казал „Ако ме
пипнеш тука...“ и дърпайки ръката й понечил да сложи същата на половия си
орган, казвайки й, че ще й даде още пари, като продължавайки да я дърпа за
ръката й, насочвал същата към неговия полов орган. Подсъдимият не си е
свалял дрехите и не е пъхал ръката й в панталона си. Свидетелката К. се
паникьосала и се опитала да избяга навън, но той отново я дръпнал за ръката,
като тогава тя успяла да се отскубне и на бегом излязла от сградата.
Подсъдимият Д.Ч. се опитал да я задържи за ръката, като самото задържане
не я е наранило и не й е причинило болка и всичко това продължило за около
10 минути. След това св. К. отишла веднага при своята приятелка св. В.Б. и
след като плачейки й разказала за случая, думите на св. Б. били, че всъщност
не е видяла как отива към подсъдимия Д.Ч., защото е била в магазина и й
казала да се обади на майка си или на полицията. Свидетелката К. била
уплашена и силно разстроена, непрекъснато плачела, устата й пресъхвала от
притеснение и поискала от св. Б. вода. Веднага след това св. К. позвънила на
майка си св. В. МЛ. М., която се обадила на подсъдимия Ч. и се скарала с него
за случилото се, като той отрекъл за стореното. Непосредствено след това св.
К. отишла пред училището, в което учи - СУ „А.“- гр. З., като продължавала
да плаче силно, поради което майка й поискала да си тръгне. Около нея
дошли и други нейни съученички, които се опитвали да я успокоят, тъй като
не спирала да плаче. Това било забелязано и от свидетелите Б.С.-А. и Д.Ю. -
учителки в същото училище, които отишли при нея, попитали я, какво се е
случило и на тях, както от св. К., така и от съученичките си им била обяснена
причината за силното й безпокойство. Въпреки че изминало време от случая,
св. А.К. продължавала да бъде силно разстроена, не спирала да плаче,
чувствала се много притеснена, не могла да продължи учебния процес и си
тръгнала от училище с вуйчо си, който дошъл да я вземе. За случилото се от
страна на посочените учителки била уведомена и директорката на училището.
От своя страна майката на св. К. - св. М. своевременно подала жалба в
2

полицията.
По ДП е назначена и изпълнена съдебно-психиатрична експертиза от
вещото лице А.К.. Съдът приема заключението на вещото лице като
обективно, компетентно и пълно.
От заключението по извършената съдебнопсихиатрична експертиза се
установява, че непълнолетната А.. А.. К., живуща в с. Д., общ. З., обл. С., е
психично здрава и не се води на учет в ЦПЗ-С.. Към момента на извършване
на деянието спрямо А.К. на 11.11.2021 г. същата е била изненадана и
уплашена от поведението на извършителя Д.Ч. и преживяното от нея носи
характера на остра психотравмена реакция, която е описана в обсъждането.
Към момента на прегледа и изследването на вещото лице тази реакция е
отшумяла. Към момента на извършване на престъплението 11.11.2021 г.,
както и преди това непълнолетната А.К. не е страдала от душевно заболяване
или болестно състояние, което не би й позволило да разбира свойството и
значението на извършеното от подсъдимия. Като психично здрава,
независимо от непълнолетието си А.К. е в състояние правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за досъдебното и
съдебното производство и да дава показания за фактическата обстановка
около извършеното закононарушение. Като психично здрава, независимо от
непълнолетието си, при А.К. е налице психическа годност да участва в
досъдебното и съдебното производство.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
подсъдимият Д. СТ. Ч., не е осъждан. Същият притежава жилищен
апартамент в гр. З. и лек автомобил. Притежава по банкова сметка 1000.00
лева.
Пострадалата А.К. е чувствителна и емоционална, като лесно се засяга.
Всичко това е предизвикано от здравословното и състояние. През миналата
година е получила епилептичен припадък. Същата получава постоянна
подкрепа от целия клас, всички преподаватели и от медицинския служител в
училище.
Горната фактическа обстановка се установява по правилата на чл. 372,
ал. 4 НПК.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
След като подсъдимият е поискал съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, той е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. признал е извършеното от
него престъпление по чл. 150, ал.1 НК. Това негово самопризнание се
подкрепя от всички събрани доказателства по ДП № 151/2021 г. по описа на
РУ - Златоград, съдебно-психиатрична експертиза, писмени доказателства.
Обект на престъпленията по чл. 149 и чл. 150 НК, са обществените
отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността, със
свободния избор на сексуален партньор, с осигуряване на половия морал.
Индиректно се засяга и личната чест и достойнство. Освен това, с оглед на
3

обстоятелството, че е невъзможно осъществяване на полов контакт без
физическо съприкосновение с жертвата, при тези престъпления се засяга и
личната свобода на пострадалия.
При блудствата, освен всичко горе изложено се засягат и отношенията
във връзка с нормалното полово и духовно съзряване на малолетни и
непълнолетни.
Субект на престъплението, може да бъде всяко наказателно отговорно
лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява само чрез
действия и по-точно физически контакт между дееца и пострадалия. Този
контакт може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без
съвкупление.
Проявните форми на физическия контакт могат да бъдат различни -
въздействие върху ерогенни зони, прегръдки, целувки, орален акт и други
подобни.
В настоящия случай изпълнителното деяние покрива горепосочените
теоретични постановки, с оглед на това, че е налице физически контакт
между подсъдимия и пострадалата, като същият е пипал ерогенни зони на
пострадалото момиче и го е прегръщал. Опитвал се е да я накара с нейната
ръка да пипа половия му орган. Целта на подсъдимия е била точно да възбуди
или удовлетвори полово желание. Възможно е да са били налице и двете
цели.
Деянието блудство се осъществява от подсъдимия с пряк умисъл.
Извършителят следва да съзнава, че при престъпление по чл. 150 от НК
действията му са насочени спрямо непълнолетно лице и че това става с
употреба на сила. Външният вид на пострадалия също следва да се отчете от
подсъдимия, за да се ориентира за възрастта.
В настоящия случай е налице прекия умисъл на подсъдимия, още
повече, че той от няколко месеца преследва целта си, обръщайки внимание на
пострадалото момиче, като разговаря с нея и й дарява дребни суми. С оглед на
това, че подсъдимият и пострадалата са и в родствени отношения, а и
знаейки, че е ученичка в 9-и клас подсъдимият е знаел, че тя е непълнолетна.
Съзнавал е също, че ако не е бил употребил сила, като я дърпал за ръка, тя е
нямало да се съгласи да влезне с него в посоченото помещение - бивша
сграда на АПК.
За съставомерността на деянието не е необходимо целта на дееца - да
възбуди или удовлетвори полово желание да е постигната. Достатъчно е тази
цел да съществува в съзнанието на подсъдимия и да я преследва, чрез
определени действия за постигането и.
Съставът на чл. 150, ал. 1 НК изисква липса на съгласие за извършване
на горепосочените действия от непълнолетния, за да е съставомерно
деянието. При доброволност от лице навършило 14 г. възраст, състав на
престъплението липсва. Употребата на сила представлява физическо
въздействие върху пострадалия, с цел последният да извърши желаните
4

действия от дееца. Липсва изискване за причинена телесна повреда. Силата
или заплашването следва да предшестват или да съпътстват блудствените
действия при престъплението по чл. 150, ал. 1 К. В настоящия случай
пострадалата е била дърпана за ръка, за да влезе в помещението, била е
прегръщана на сила и ръката и е била дърпана към половия орган на
подсъдимият, т.е. безспорно е налице употреба на физическа сила.
В практиката на ВКС се приема, че за съставомерността на деянието
законът не изисква от жертвата активна съпротива. Достатъчно е нежелание
от страна на жертвата. ВКС приема също, че постигане на целта на дееца е
несъставомерен признак на престъплението и би могъл са се отчита
единствено при индивидуализация на наказанието. Тоест ако тази цел е
постигната ще е налице отегчаващо обстоятелство, но когато целта не е
постигната, съставът на престъплението е консумиран и в случая не може да
се говори за смекчаващо обстоятелство. Тоест от всичко гореизложено се
налага извода, че всички елементи от състава на престъплението по чл. 150,
ал.1 НК са налице и следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия Д. СТ. Ч..
При определяне размера на наказанието, съдът следва да отчете като
смекчаващи обстоятелства - кратката продължителност на действията на
подсъдимия, че тези действия са извършени все пак през дрехите на
пострадалата, разкаянието на подсъдимия, обстоятелството, че се извинява
няколко пъти в съдебно заседание, неговата преклонна възраст (70 г.) и
чистото му съдебно минало.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат - предварителната
подготовка на подсъдимия за извършване на престъплението - тя трае
няколко месеца, а също и състоянието, в което е изпаднала пострадалата след
деянието.
Като смекчаващо обстоятелство не следва да се третира признанието
на вината, тъй като самата процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НК, практически
означават признание на вина - признавайки фактите се налага и извода в
обвинителния акт.
Тоест наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи
обстоятелства, което означава, че предвиденото наказание „Лишаване от
свобода“ следва да бъде около минималния размер, а именно, на подсъдимия
следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ от две години и
шест месеца. Съобразявайки разпоредбата на чл. 58а от НК и намалявайки с
една трета определеното наказание от 30 месеца се стига до извода, че на
подсъдимият следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 20 месеца или една година и осем месеца.
С оглед на обстоятелството, че подсъдимият се разкайва, извинява се
няколко пъти в съдебно заседание и е на преклонна възраст, съдът намира, че
за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК не е наложително Ч. да
изтърпява реално наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Склонността му към поправяне обаче следва да се провери, чрез един по-
продължителен изпитателен срок, а именно - четири години.
5

Вещественото доказателство 1 бр. банкнота от 5.00 лева следва да се
отнеме в полза на държавата на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, а не да се върне
на пострадалата, тъй като тази банкнота на първо място е послужила за
извършване на престъплението, а освен това е дадена на пострадалата с
неморална цел.
Подсъдимият следва да понесе и направените по делото разноски.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд – Златоград:_Д.Х._________
6

Номер на акта:	1
Дата:	22 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия:	Динко Карамфилов Хаджиев

Дело:	20225420200004
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 януари 2022 г.

Присъда по дело №4/2022 на Районен съд - Златоград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите