Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4447 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 565194/19.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 9304/2018 г. по описа на СРС, II ГО, е
признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че „ДКЦ * - София“ ЕООД
дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2 612, 49 лв. - стойност на потроебена от
ответника топлинна енергия за периода м.10.2016 г. - м.01.2017 г., 213, 17 лв.
- обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 612, 49 лв. за периода 01.12.2016 г. - 25.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, като
искът е отхвърлен за сумата над 2 612, 49 лв. до пълния предявен размер от 2
783, 32 лв. и за сумата над 213, 17 лв. до пълния предявен размер от 227, 11
лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 465, 05 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, както и сумата от
103, 43 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК - сторени разноски в заповедното
производство. Ищецът е осъден да заплати на сумата от 46, 03 лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е
депозирана въззивна жалба от ответника „ДКЦ * - София“ ЕООД. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. По
делото не е установено наличието на облигационна връзка между страните. Не е
доказано публикуването на общите условия на ищеца в един местен и в един
централен вестник. Счита, че този факт не е общоизвестен по смисъла на чл.155 ГПК, поради което изводите на СРС в тази насока са неправилни. Съдът се е
позовал на нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ, но по делото не са ангажирани
доказателства, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е в режим
на етажна собственост. По делото няма никакви данни в сградата да съществуват
самостоятелни обекти с отделни собственици, което да наложи разпределението на
топлинната енергия да се определя по системата за дялово разпределение. С оглед
на това счита, че комплексната експертиза не е съобразена с действителното
правно положение на сградата и е изчислила несъществуваща стойност и количество
на доставена топлинна енергия, респ. - на задължението на ответника. Счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че заключението по изслушаната съдебно -
техническа експертиза съставлява доказателство за наличието на доставка на
топлинна енергия до процесния имот. Експертното заключение е своевременно
оспорено от ответника, тъй като е изготвена въз основа на документи, които не
са представени по делото. Вещото лице е ползвало и оспорените от ответника
документи. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е обсъдил
избирателно ангажираните по делото доказателства, без да извърши съвкупна
преценка на всички събрани доказателства. С писмения отговор на исковата молба
е направил възражение, че не е потребител на топлинна енергия по смисъла на §
41б б.„а“ ДР на ЗЕ. С оглед на това счита, че не дължи претендираните от ищеца
суми на заявеното основание за това. Такова задължение имат собствениците и
титулярите на вещно право на ползване съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ. Съдът не е
обсъдил това негово възражение. В мотивите на обжалваното решение съдът не е
изложил съображения за кредитиране на оспореното експертно заключение. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по
делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника е сключено споразумение за разсрочено плащане на
задължения за заплащане на топлинна енергия. Ответникът не е изпълнил точно
задълженията си по това споразумение за заплащане на признатата стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г. - м.01.2017 г. в размер на
2 783, 32 лв., както и 227, 11 лв. - лихва за забава за периода 01.12.2016 г. -
25.09.2017 г. За посочените вземания е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 82340/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 78 състав, срещу която е депозирано възражение от длъжника. Претендира
установяване съществуване на вземанията му в горепосочените размери и периоди,
както и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че между страните по
делото не съществуват облигационни задължения, по силата на които ответникът да
се е задължил да заплаща на ищеца суми. Ответникът не е бил уведомен по
надлежния ред за това, нито е имал възможност да оспори или да приеме. Счита,
че ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че за исковия период страните
са били обвързани от договор с предмет - доставка на топлинна енергия. От
ангажираните по делото доказателства счита, че не може да се обоснове такъв
извод. По делото не са ангажирани доказателства за публикуване на общите
условия на ищеца в един местен и един централен всекидневник. Продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява по силата на писмен договор,
какъвто не е представен по делото. Действително ответникът е извършил плащания
по цитираното от ищеца споразумение, но плащането не е дължимо. Твърди, че не е
собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, поради което няма
никаква връзка с него и няма как да потребява топлинна енергия. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
На 22.11.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ДКЦ V - София“
ЕООД за сумата от 2 783, 32 лв. - главница, както и 227, 11 лв. – лихва за
забава за периода 01.12.2016 г. - 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжникът е ползвател на доставена от заявителя топлинна енергия
през периода м.10.2016 г. - м.01.2017 г., като е признал съществуването на
задължението му чрез сключване на споразумение, което не е изпълнил за
посочения период за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост I“, филиал, аб. № 00361.
Счита, че по тази причина длъжникът се е обогатил неоснователно без основание
за сметка на заявителя, поради което е длъжен да върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. На основание § 1, т.43 ДР на ЗЕ потребител
на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди,
както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
На
27.11.2017 г. съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 110, 20 лв.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което е заявил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
С молба от
27.09.2000 г. ответникът е отправил искане до ищеца да му бъде открита партида
за заплащане на ползвана топлинна енергия за помещение в „Младост 1“ -
Мусагеница, до 8-мо училище, филиал. Заплащането ще се извършва по банков път.
Топлата вода ще се отчита по водомер.
С писмо
вх. № П-4239/13.06.2016 г. СО - Район „Студентски“ е уведомил ищеца относно
ползвателите на имот, находящ се в ж. к. „Младост 1“, срещу сградата на 8-мо
СОУ, представляващ филиал на „ДКЦ V София“ ЕООД. Към момента
помещенията се ползват на основание сключени договори с кмета на Район
„Студентски“ и подписани към тях споразумения за заплащане на финансово
обезщетение.
С писмо
изх. № П-04/26.01.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че на основание чл.149,
ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди от ищеца се
извършва само въз основа на писмен договор. Заедно с писмото са изпратени необходимите
формуляри за уреждане на търговските им взаимоотношения. Посочени са
непогасените задължения на ответника към ищеца. Писмото е получено на
27.01.2017 г.
На 22.02.2017 г. между страните в производството е подписано
споразумение, по силата на което ответникът - длъжник, е признал наличието на
непогасено задължение към ищеца - кредитор, за доставена топлинна енергия за
топлоснабдени имоти на адрес: гр. София, ул. „******, аб. № 543 и ж. к.
„Младост 1“ с аб. № 361 и код на платеца Ш102100, сума в общ размер от 84 273,
29 лв., от която: 78 675, 13 - главница, представляваща стойност на доставена
незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2015 г. - 31.01.2017 г. и 5 598,
16 лв. - лихва за забава, изчислена към датата на подписване на споразумението.
Ответникът е признал задълженията си към ищеца в горепосочените размери и се е
задължил да ги погаси съобразно уговорения между страните погасителен план,
посочен в чл.2 от споразумението. В чл.3 от споразумението страните са се
съгласили, че при точно спазване на погасителния план от страна на ответника
ищецът се задължава да не предприема действия за принудително събиране на
сумите, предметна споразумението, както и да не начислява законна лихва за
забава за срока на разсроченото изпълнение на задължението. В чл.4 страните са
уговорили, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по
погасителния план или при забавено плащане на дължима сума от страна на
ответника повече от 5 календарни дни ищецът има право да предприеме действия за
принудително събиране на дължимите суми от имуществото на длъжника, ведно със
законната лихва за забава върху дължимите суми от деня на изпадането в забава
на изпълнението по погасителния план до окончателното изплащане на
задължението.
С писмо изх. № П-5286/10.05.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че в 7 -
дневен срок следва да заплати задълженията си за имотите, посочени в
споразумението от 22.02.2017 г., които възлизат на 5 225, 24 лв. - първа, втора
и трета вноска по споразумението, от която: 5 201, 34 лв. - главница и 23, 90
лв. -лихва. Посочени са и текущите задължения на ответника. Указано е, че при
неизпълнение на задълженията в определения срок вземанията ще се съберат по
съдебен ред. Писмото е получено на 10.05.2017 г.
С писмо изх. № П-8850/09.08.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че в 7 -
дневен срок следва да заплати дължимите суми за имотите, посочени в
споразумението от 22.02.2017 г., които
възлизат на12 636, 21 лв. - първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста вноски
по споразумението от 22.02.2017 г., от които: 12 253, 35 лв. -главница и 382,
86 лв. - лихва за забава. Посочени са и текущите задължения на ответника. Указано
е, че при неизпълнение в срок и на основание чл.4 от споразумението от
22.02.2017 г. ще събере вземанията си по съдебен ред. Писмото е връчено по
пощата на 11.08.2017 г.
От заключението на вещото лице инж. В.В.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза се установява, че в процесния имот няма монтирани уреди
за дялово разпределение, поради което топлинната енергия за отопление се
изчислява пропорционално на коригираните отопляеми обеми да имотите, а
топлинната енергия от сградна инсталация, се разпределя пропорционално на
пълните отопляеми обеми на абонатите по проект. Задължението за исковия период,
изчислено от вещото лице, възлиза на 2 612, 49 лв., а начислената от ищеца сума
е на стойност от 2 783, 49 лв. Сумите за топлинна енергия за разглеждания
период са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице е обсъдило и
съобразило характеристиките на общия топломер, както и реда за снемане на
данните от него и изчисляване на подадената топлинна енергия за топлоснабдения
имот. Общият топломер е монтиран на 19.03.2013 г. и е проверяван на 13.02.2013
от Лаборатория към „А.Б.С.“ ЕООД, с констатация „съответства“, както и на
26.02.2015 г. от „Газ Тест“ ЕООД, със същата констатация.
Заключението на вещото лице инж. В.В.е оспорено от процесуалния
представител на ответника при изслушването му относно данните за количеството
доставена топлинна енергия.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице В.С.се установява, че в счетоводството на ищеца не са отразени
извършени плащания от ответника за периода м.10.2016 г. - м.01.2017 г. Общият
размер на осчетоводеното при ищеца задължение на ответника за разглеждания
период е в размер на 2 783, 32 лв. Лихвата за забава за периода 22.11.2017 г. -
08.02.2018 г. върху непогасените суми по процесните фактури възлиза на 61, 08
лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Страните не спорят, че процесният топлосналден имот е предназначен за
задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди, доколкото същият
представлява поликлиника (Диагностично - консултативен център).
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след
17.07.2012 г. и следователно – през исковия период, определя като „небитов
клиент“ - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В случая ищецът е отправил предложение до ответника за сключване на
писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди в съответствие
с изискванията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. По делото не е представен самия
договор, подписан между страните. Исковата претенция обаче се основава на
неизпълнение на подписано между страните споразумение от 22.02.2017 г. Нужно е
да се отбележи също така, че позоваването на ищеца на неоснователно обогатяване
поради неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на ответника, не
води до квалифициране на исковата претенция с нормата на чл.59 ЗЗД. Това е
така, защото правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, се
определя от съда съобразно заявените от ищеца фактически твърдения. При наличие
на фактически твърдения, посочени в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и поддържани в исковата молба, че страните са сключили на 22.02.2017
г. споразумение, което не е точно изпълнено от ответника, следва да се приеме,
че ищецът се стреми да ангажира договорната отговорност на ответника.
По делото се установи поетото договорно задължение от страна на ответника
за разсрочено погасяване на задълженията му към ищеца, сред които и за исковия период.
Страните не спорят, че ответникът е предприел изпълнение на сключеното на
22.02.2017 г. споразумение, като е погасил само част от уговорените погасителни
вноски. Това от своя страна налага извода, че ответникът не оспорва валидността
и действието на подписаното между страните споразумение. Същевременно неизпълнението на задълженията на ответника
по погасителния план за период от 5 календарни дни дава право на ищеца, на
основание чл.4 от споразумението, да предприеме действие за събиране на
дължимите суми по съдебен ред, ведно с всички дължими лихви. С оглед на това,
след като ответникът е спрял погасяването на разсрочения дълг, ищецът може да
претендира непогасената част от задължението на ответника, включително и за
вноски, за които не е настъпил уговорения падеж на разсрочено плащане. Следва
да се отбележи също така, че посредством подписване на споразумението от
22.02.2017 г. ответникът признава също така и наличието на облигационна връзка
между страните, възникнала по силата на сключен договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че липсва облигационна връзка
между страните, тъй като ответникът не е собственик или вещен ползвател на
топлоснабдения имот, нито има данни сградата да е в режим на етажна
собственост, предвид нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ. В посочената норма е
регламентирано, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване обаче
са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които
са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия, съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1. В
случая обаче ищецът не твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Ето защо принадлежността на правото на собственост на
топлоснабдения имот, респ. наличието на вещно право на ползване върху него,
няма отношение към придобиването на това качество и съответно към продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди. С оглед на това доводите на жалбоподателя
в тази насока са неотносими към спорния предмет.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
За установяване реалния размер на доставената от ищеца до топлоснабдения
имот топлинна енергия по делото е изслушана съдебно - техническа експертиза.
Същата е обстойно обоснована от вещото лице инж. В.В., който дал пълен и точен отговор на всички възложени
от съда задачи. Вещото лице е съобразило особеностите в топлоснабдения имот във
връзка с отчитането на доставената топлинна енергия, както и наличието на
периодични проверки на топломера, монтиран в абонатната станция, чието
техническо състояние е в съответствие с нормативните изисквания. Отделно от
това по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят или разколебаят изводите на вещото лице. Ето защо
правилно решаващият съд е възприел изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно - техническа експертиза. Липсата на изложени мотиви за кредитиране на
това експертно заключение, в каквато насока са доводите на жалбоподателя, съставлява
процесуално нарушение, което въззивният съд следва да отстрани при
постановяване на въззивното съдебно решение.
Жалбоподателят излага съображения, че ищецът не е ангажирал доказателства
относно публикуване на общите му условия в един местен и един централен
ежедневник. Това обстоятелство обаче няма значение за качеството на ответника
на небитов клиент през исковия период, което е признато с подписаното между
страните споразумение от 22.02.2017 г. за разсрочване на задълженията на
ответника към ищеца, както и няма отношение към точното изпълнение на поетите
договорни задължения със споразумението от 22.02.2017г.
Предвид обстоятелството, че стойността на реално доставената топлинна
енергия до процесния топлоснабден имот за разглеждания период възлиза на 2 612,
49 лв., която сума е част от признатия от ответника дълг, разсрочен със
споразумението от 22.02.2017 г., предявеният иск се явява основателен в този
размер.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания относно размера и периода на
лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответникът
по жалбата не претендира разноски за настоящата инстанция, а и липсват
доказателства такива да са сторени, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 565194/19.12.2018 г., постановено по гр. д.
№ 9304/2018 г. по описа на СРС, II
ГО, 78 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 ГПК, че „ДКЦ V - София“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес
гр. София, ул. „******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес ***, сумата
от 2 612, 49 (две хиляди шестстотин
и дванадесет лева и четиридесет и девет стотинки) лв., представляваща стойност
на потребена от ответника топлинна енергия за периода м.10.2016 г. - м.01.2017
г., както и сумата от 213, 17 (двеста
и тринадесет лева и седемнадесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 2 612, 49 лв.
за периода 01.12.2016 г. - 25.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение - 22.11.2017 г., до окончателното изплащане.
Решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.