Решение по дело №89/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2018 г.
Съдия: Пламен Неделчев Неделчев
Дело: 20183401000089
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

93

гр. Силистра, 05.11.2018 год.

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:             Добринка Стоева

                                Кремена Краева

При секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев въззивно търговско дело № 89/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от С.Г.Ц. с ЕГН ********** ***, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 997 от 24.04.2018г. постановено по гр. дело № 1444/2016г. на РС - Силистра, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на С.Г.Ц. с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК - за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 177 / 17. 07. 2017г., постановено по гр.д. № 1444 / 2016г. по описа на СРС, по отношение на отразяване на стопанските години, за които се дължат арендни вноски - 2011 / 2012г., 2012 / 2013г., 2013 / 2014 г., 2014 / 2015 г. и 2015 / 2016 г. вместо стопанските години 2010 / 2011 г, 2011 / 2012 г., 2012 / 2013 г., 2013 / 2014 г., 2014 / 2015 г.

Въззивникът – С.Г.Ц. с ЕГН ********** ***, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно и несъобразено със събраните по делото доказателства, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да допусне поправка на твърдяната очевидна фактическа грешка в диспозитива на в Решение № 177 / 17. 07. 2017 г., постановено по гр.д. № 1444 / 2016 г. по описа на СРС.

Въззиваемият – ЗК „Дунав“, чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение. Излага аргументи в подкрепа на тезата си.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на настоящата въззивна жалба е решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Въззивникът приема, че изявлението на съда обективирано в диспозитива на постановеното по първоинстанционното дело съдебно решение е различно от формираното в хода на процеса вътрешно убеждение на решаващия съдия. По конкретно въззивникът счита, че на страница пета, абзац първи от решението ред втори вместо текста „стопанската 2013 - 2014г. съдът е имал предвид 2012 – 2013г.; на страница пета, абзац втори от решението ред дванадесети вместо текста „стопанската 2014 - 2015г. съдът е имал предвид 2012 – 2013г.; на страница пета, абзац трети от решението ред двадесет и втори вместо текста „стопанската 2015 - 2016г. съдът е имал предвид 2014 – 2015г. Според жалбоподателя се касае за очевидна техническа грешка допусната при изписването на диспозитива на постановеното по гр.д. № 1444/2016г. на РС – Силистра. След постановяване на решението ищецът е подал молба по чл. 247 от ГПК, по която първостепенния съд се е произнесъл с атакуваното по настоящем решение за поправка на ОФГ, с което е отхвърлил ищцовата молба, като неоснователна. От мотивите на атакуваното решение се установява, че постановявайки коментирания диспозитив решаващия съд е имал предвид именно посочените в него стопански години и изписването им не се дължи на техническа грешка. Коментира се още, че ако съдът е възприел погрешно искането на ищеца обективирано в петитума на исковата молба и се е произнесъл съответно, то страната е можела да възрази срещу доклада по делото или да атакува самото решение по реда на въззивното обжалване, като по този начин защити правата си. Сочи се, че първоинстанционният съдебен състав е възприел фактите и обстоятелствата релевантни, към предмета на правния спор /включително коментираните стопански години/ именно, така както са обективирани в диспозитива на постановеното Решение № 177 от 17.07.2017г., което го е мотивирало да отхвърли молбата за поправката му.

            За да обоснове жалбата си жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че като падежна дата на ответниковото задължение за съответната стопанска година е посочен момент, в който тя още не е изтекла. В жалбата се коментира и възприетата от районния съдия релевантна за спора погасителна давност, която според жалбоподателя не е изтекла предвид момента на подаване на исковата му молба. Коментира се и доклада по делото обективиран в Определение № 268 от 24.01.2017г., като се сочи липса на яснота в същия относно предмета на делото.

Според въззивния съдебен състав доводите изтъкнати в подкрепа на жалбата са изцяло доводи по основателността на исковата претенция и нямат отношение, към хипотезата на чл. 247 от ГПК. Жалбоподателят е имал правната възможност да оспори констатациите на първоинстанционния съд досежно процесните периоди обективирани в проекта за доклад още преди приемането му за окончателен на съдебното заседание проведено на 20.02.2017г., както и да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в случай, че не е съгласен с постановеното от съда. Основание за поправка на съдебно решение по реда на чл. 247 от ГПК, е само и единствено допусната очевидна фактическа грешка при изготвяне на решението, която представлява несъответствие между формираната воля на решаващия съд и обективирания в диспозитива на съдебния акт текст. ОС намира, че в случая не се касае за такава хипотеза, което води до неоснователност на настоящата въззивна жалба.

По изложените съображения въззивния съд намира първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка за правилно, споделя изцяло мотивите, към решението и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.

Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 997 от 24.04.2018г. постановено по гр. дело № 1444/2016г. на РС - Силистра

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

        1:                                                                                                    2: