РЕШЕНИЕ
№ 7547
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110100399
по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу Ж. Г. Б., с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2521,24 лв.,
представляваща главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.07.2020 г. до
14.12.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит № ***от 28.02.2020 г., сключен
между „***“ ЕАД и Ж. Г. Б., вземанията по който са прехвърлени от „***“ ЕАД с договор за
цесия от 19.11.2021 г. на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1966,52 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 14.07.2020 г. до 14.12.2021 г. сумата от 439,82 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 14.07.2020 г. до 18.04.2022 г., за
които суми на 24.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 20930/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 28.02.2020 г. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит № *** между „***“ ЕАД и Ж. Г. Б., по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя парична сума в размер на 20 301 лв. Посочва, че кредитополучателят се
задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване – 14.02.2030 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 6,90 %.
Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в
необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 19.11.2021 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ ЕАД и „***”
ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит от 28.02.2020 г. е изкупено от „***” ЕООД. Сочи, че на
длъжника е било изпратено уведомление на посочения в договора адрес на 30.12.2022 г., но
писмото се е върнало с отметка „преместен“. Посочва, че с приложеното към настоящата
искова молба уведомление и пълномощно за уведомяване от името на цедента следва да се
приеме, че длъжникът е уведомен за цесията с получаване на препис от настоящата искова
молба, като считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по
отношение гореописаното парично вземане е „***” ЕООД.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Ж. Г. Б.,
чрез адв. Б., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Посочва, че предявените искове са недопустими, тъй като цесията не му е съобщена.
Твърди, че кредитът е бил обезпечен с медицинска застраховка по застрахователна полица
„Кредитна протекция плюс“, като застраховано лице или бенефициент е кредитодателят
„***“ ЕАД, а застрахователи са „***, клон ***“ и „***, клон ***“. Излага подробни
твърдения, че след сключване на договора за потребителски кредит ответникът е претърпял
критично влошаване на здравето, като с решение на ТЕЛК му била призната 80% намалена
работоспособност. Счита, че застрахователите „***, клон ***“ и „***, клон ***“ на
основание сключената застрахователна полица трябва да изпълняват задълженията си по
тази полица и да изплащат кредита на ответника вместо него за периода на установена
неработоспособност. Навежда, че поради това искът е насочен неправилно срещу ответника,
а не срещу застрахователите „***, клон ***“ и „***, клон ***“. На следващо място оспорва,
че да е получил уговорената в договора сума в размер на 20 100 лв., като твърди, че е
получил единствено сумата от 8500 лв. Оспорва клаузите на чл.7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от
процесния договор за кредит като неравноправни на основание чл.143, ал. 2, т. 2 и т. 10 и чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Оспорва клаузата за договорна възнаградителна лихва като
нищожна на основание чл.143, ал. 1 и ал. 2, т. 5, т. 19 и т. 20 ЗЗП, с твърдения, че не е
посочен ясен критерии по какъв начин е формиран размера на лихвата и методиката за
формиране и изчисляване на лихвените проценти по кредита. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № *** от
28.02.2020 г., се установява, че на 28.02.2020 г. между „***“ ЕАД и Ж. Г. Б. е сключен
договор за паричен заем, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на
ответника сумата от 20100 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да
върне сумата от 29918,66 лв., в това число 201 лв. – такса за разглеждане на кредита и 14,27
лв. – застрахователна премия месечно. Съгласно уговореното в договора
кредитополучателят се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни
вноски, всяка от които по 249,32 лв., платими на 14 – то число на всеки календарен месец,
като съгласно погасителния план първата вноска е следвало да се извърши на 14.03.2020 г., а
последната – на 14.02.2030 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 6,90 %,
увеличен с референтен лихвен процент от 0,07 % и фиксирана надбавка от 6,83 %, а ГПР –
8,80 %. Видно е, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при общи
условия, надлежно подписани от кредитополучателя Ж. Б., като те също са представени и
приети в заверен препис по делото.
Представено е искане от кредитополучателя до кредитодателят от 28.02.2020 г. с
отпуснатите му суми по процесния кредит № *** да бъдат погасени задълженията му по
друг кредит към същия кредитор в размер на 13738,81 лв.
По делото са представени и общи условия за застрахователна програма „Кредитна
протекция Плюс“ на кредитополучатели на потребителски кредити, отпуснати от „***“
ЕАД, от които се изяснява, че между „***“ АД, действащ чрез клона си – „***“ – клон ***,
КЧТ и „***“ ЕАД, в качеството му на застраховащ, е сключен Групов застрахователен
договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, „Защита Макс“ и „66
плюс“, като за присъединяването си към него кредитополучателят Ж. Б. е изразил
съгласието си, обективирано в подписаната от него декларация за приемане на
застраховането и общи условия към същата програма.
Видно от клаузата на т. 9 от общите условия при неплащане от застрахования на
текуща месечна застрахователна премия (заедно с ДЗП) на съответния падеж,
застрахователите осигуряват гратисен период до падежа на следващата месечна погасителна
2
вноска, в срока на който избраните от застрахования покрития остават в сила.
Като доказателство по делото е представен и приет Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2021 г., по силата на който „***“ ЕАД
– цедент, е прехвърлил на ищеца – цесионер, съгласно чл. 2.1 от Рамков договор от
11.12.2020 г., заедно със съпътстващите гаранции, на цесионера портфолио от необслужвани
от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от рамковия
договор от 11.12.2020 г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица. В чл. 1.2. от договора е посочено, че продадените и прехвърлени
вземания са описани в Приложение № 1 към договора за цесия, представляващо неразделна
част от договора.
Видно от представения препис – извлечение от Приложение № 1 към индивидуален
договор за цесия от 21.06.2021 г., под № 256 фигурира вземането по процесния Договор за
потребителски паричен кредит № ***/***г., сключен с ответника, а именно: 21935,60 лв., от
които 19760,61 лв. – главница, и 2174,99 лв. – лихви.
Представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е прехвърлило с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.12.2020 г., като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към
Индивидуалния договор.
По делото е представено писмено потвърждение от „***“ ЕАД относно
извършената продажба на вземания в полза на „***“ ЕООД, съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г., Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г. с подробно индивидуализирани парични вземания,
описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Индивидуалния договор за
цесия. Цедентът потвърждава, че е поучил от цесионера договорената цена за прехвърлените
вземания.
По делото е приложено уведомително писмо, изх. № 8168/30.12.2021 г. от ***“
ЕАД, като пълномощник на „***“ ЕАД до ответника Ж. Г. Б. относно прехвърляне на
процесните вземания.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № № 8169/30.12.2021 г. ответникът Ж.
Г. Б. е поканен доброволно да погаси процесното задължение /без посочване на размера на
задължението/ в 15-дневен срок, като е отправено изявление, че същото е изцяло и
незабавно дължимо/ предсрочно изискуемо.
Съгласно представеното известие за доставяне, уведомителното писмо изх. №
8168/30.12.2021 г. и покана за доброволно изпълнение, изх. № 8169/30.12.2021 г. е върнато в
цялост с отбелязване „преместен“ на 31.12.2021 г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 28.02.2020 г.
по банкова сметка IBAN № *** (съвпадаща с посочената в договора за кредит банкова
сметка с титуляр Ж. Г. Б.) е преведена сумата от 6361,19 лв., а сумата от 13738,81 лв.
кредиторът е превел за рефинансиране на съществуващ предходен кредит № ***/***г.
Вещото лице е установило, че по процесния договор за кредит за извършени плащания в
3
общ размер на 1151,55 лв., които са били отнесени за погасяване на главница за периода от
14.03.2020 г. до 14.06.2020 г., която е отложена с падеж 14.03.2021 г., в размер на 540,39 лв.,
договорна лихва по вноски с падежи от 14.03.2020 г. до 14.06.2020 г., която е отложена с
падеж 14.03.2021 г. в размер на 401,72 лв., застрахователна премия по вноски с падежи от
14.03.2020 г. до 14.06.2020 г., която е отложена с падеж 14.03.2021 г., в размер на 185,51
лв., лихва за гратисен период в размер на 19,60 лв., и лихва за забава в размер на 4,33 лв.
Последно заплатената сума от ответника е на 17.05.2021 г. и е послужила за погасяване на
вноска с първоначален падеж 14.06.2020 г., след което няма последващи плащания по
договора. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 9 от ОУ за застрахователна програма
„Кредитна протекция плюс“, застрахователят осигурява гратисен период до падежа на
следващата месечна погасителна вноска. По този начин на 13.05.2020 г. са отложени
вноските с падежи 14.05.2020 г., 14.06.2020 г., 14.07.2020 г., 14.08.2020 г., 14.09.2020 г. и
14.10.2020 г. и срокът на кредита е удължен с 6 месеца. Допълнително на 17.12.2020 г. са
отложени вноските с падежи 14.12.2020 г., 14.01.2021 г. и 14.02.2021 г., като срокът на
кредита е удължен с още 3 месеца. Поради това вещото лице е изготвило заключението в два
варианта – по първоначални падежи на месечните вноски и по отложени падежи на
месечните вноски. Според първия вариант незаплатени са вноските с първоначални падежи
от 14.07.2020 г. до 14.12.2021 г., както следва: незаплатена договорна лихва с падежи от
14.07.2020 г. до 14.12.2021 г. в размер на 1966,52 лв., незаплатена главница с падежи от
14.07.2020 г. до 14.12.2021 г. в размер на 2264,38 лв., и незаплатени застрахователни премии с
падежи от 14.07.2020 г. до 14.04.2021 г. в размер на 142,70 лв. Вещото лице е посочило, че в този
случай лихвата за забава върху главницата от 2264,38 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 18.04.2022
г. възлиза на сумата от 403,81 лв. Според втория вариант, незаплатени са месечните вноски с
отложени падежи от 14.04.2021 г. до 14.12.2021 г., както следва: незаплатена договорна лихва с
падежи от 14.04.2021 г. до 14.12.2021 г. в размер на 1009,44 лв., незаплатена главница с падежи от
14.04.2021 г. до 14.12.2021 г. в размер на 1106,01 лв., и незаплатени застрахователни премии с
падежи от 14.07.2020 г. до 14.04.2021 г. в размер на 14,27лв. Размерът на лихвата за забава върху
главницата от 1106,01 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 18.04.2022 г., е в размер на 197,24 лв.
Вещото лице е установило, че след цедиране на вземането, в счетоводството на „***“ ЕООД са
постъпили три плащания от ответника в общ размер на 180 лв., както следва: на 07.01.2022 г. за
заплатени 100 лв., на 07.03.2022 г. – заплатени 50 лв. и на 06.04.2022 г. – заплатени 30 лв., но няма
информация дали и какви задължения са погасени с така направените плащания. Според
заключението счетоводството на ищеца по отношение на процесния кредит е редовно водено.
Съдът като взе предвид уговореното в т. 9 от ОУ към застрахователна програма „Кредитна
протекция Плюс“, както и разясненията на вещото лице, че кредиторът е приложил
посочената клауза по отношение на процесния договор за кредит, намира, че в случая следва
да се кредитира втория вариант на заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
По делото са събрани и други писмени доказателства, неотносими към предмета на
настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
4
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че
предявените искове са недопустими, тъй като същите следва да се предявят срещу
застрахователите „***, клон ***“ и „***, клон ***“, които да изпълнят задълженията си по
застрахователна полица „Кредитна протекция плюс“ и да заплащат вместо ответника
вноските по кредита за периода на неговата трудоспособност. Процесуалната легитимация в
процеса се определя от заявеното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и
петитума на исковата молба. Съдът е длъжен да прекрати делото, ако липсва правото на иск.
В случая с оглед изложените твърдения в исковата молба, съдът намира, че ответникът е
процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове. Твърденията на ответника, че
в срока на действие на застрахователния договор, сключен за обезпечаване на задълженията
на кредитополучателя по процесния договор, е възникнало застрахователно събитие, което е
основание за възникване на задължение на застрахователите за заплащане на оставащите
вноски по кредита вместо ответника не могат да бъдат предмет на изследване в настоящето
производство. В този случай законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 382, ал. 1 КЗ
правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя
за заплащане на застрахователната сума.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на:
валидно облигационно отношение между „***“ ЕАД и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в
размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума; размерът на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на
процесното вземане; сключен договор за цесия, по силата на който „***“ ЕООД е придобило
посочените по-горе вземания на „***“ ЕАД срещу ответника; съобщаване на цесията на
длъжника от страна на цедента.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че между „***“ ЕАД и
ответника, в качеството му на кредитополучател, на 28.02.2020 г. е сключен договор за
потребителски паричен кредит за сумата от 20 100 лв., срещу насрещното му задължение да
върне сумата на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 249,32 лв., като общо
дължимата сума е 29 918,66 лв. Установява се от съдебно-счетоводната експертиза, че
кредиторът е превел на 28.02.2020 г. по банковата сметка на кредитополучателя Ж. Б. сумата
от 6361,19 лв., като останалата сума от 13738,81 лв. била използвана за рефинансиране на
съществуващ предходен кредит № ***/***г. Следователно за ответника е възникнало
задължение да върне падежиралите по договора вноски за главница и възнаградителна
лихва, съгласно приложения към него погасителен план.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на
основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2021 г., сключен
между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, и Приложение № 1 към него, вземането, произтичащо от
процесния договор за кредит, е
прехвърлено на ищеца. По делото е представено изрично потвърждение от цедента за
извършената цесия на вземането, произтичащо от процесния договор.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на активна
материална легитимация на ищеца, произтичаща от договора прехвърляне на вземания от
19.11.2021 г., тъй като извършената цесия не е надлежно съобщена на ответника.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
5
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е
неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/
– чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С оглед принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията – това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4
ЗЗД. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, не може да
бъде игнорирано. Настоящият съдебен състав споделя изцяло приетото в решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, съгласно което цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В случая по делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на
дружеството, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.11.2021 г. Предвид изложеното ищецът се явява материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания от по процесния договор за кредит.
Предвид наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит и надлежната легитимация на цесионера, съдът е длъжен да извърши служебна
проверка за валидност на договора, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и
задължителните за съдилищата указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит е посочена чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора. Ето защо за жалбоподателя е налице яснота относно
6
финансовата тежест, която поема чрез сключването на оспорения договор за потребителски
кредит, като е обезпечена възможността му да извърши обоснована преценка относно общ
размер на задължението, което произтича от договора за потребителски кредит.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с
поставянето на подпис на общите условия, доколкото кредитополучателят е посочил, че е
получил необходимата преддоговорна информация. Подпис на потребителя се съдържа на
всяка страница от представените по делото и приети като доказателства общи условия и
авторството му не е оспорено. Представен е договорът за кредит и общите условия към него,
които са подписани и отговарят на изискванията на ЗПК.
На следващо място, съдът приема, че клаузите в процесния договор относно
уговорената възнаградителна лихва са действителни и не са нищожни като противоречащи
на закона и на добрите нрави. Годишният процент на разходите не надхвърля петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, а като се
вземе предвид размера на предоставения кредит, неговия срок и необезпечения му характер,
установеният годишен процент на разходите от 8,80 % не противоречи и на добрите нрави.
Съдът намира, че релевираните в отговора на исковата молба възражения за
нищожност на процесния договор, поради липса на съгласие и като сключен в противоречие
на закона, са неоснователни, още повече, че по делото се установи по безспорен и
категоричен начин, че от страна на ответника са извършени плащания на дължими
погасителни вноски по кредита, считано до 17.05.2021 г., респ., същите са осчетоводявани и
са извършвани погасявания на задължения по процесния договор за потребителски кредит
от страна на дружеството кредитор, което по безспорен начин сочи наличие на съгласие
между страните с уговорките, залегнали в процесния договор.
Извършените плащания от страна на ответника представляват извънсъдебно
поведение, което съдът цени като признание съществуването на договорни отношения
между страните, със съдържанието, обективирано в Договор за потребителски паричен
кредит № ***от ***г., сключен между „***“ ЕАД и Ж. Г. Б., както и признание на
задължението на кредитополучателя за заплащане на уговорените между страните по
кредитното правоотношение погасителни вноски.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер на
1151,55 лв., като последното заплатената сума е от 17.05.2021 г. и е послужила за погасяване
на вноска с първоначален падеж 14.06.2020 г., отложена за 14.03.2021 г. Установява се още,
че на основание чл. 9 от ОУ към застрахователна програма „Кредитна Протекция Плюс“ на
13.05.2020 г. са отложени вноски с падежи 14.05.2020 г., 14.06.2020 г., 14.07.2020 г.,
14.08.2020 , 14.09.2020 и 14.10.2020 г. и срокът на кредита е удължен с 6 месеца.
Допълнително на 17.12.2020 г. са отложени вноски с падежи 14.12.2020 г., 14.01.2021 г. и
14.02.2021 г., като срокът на кредита е удължен с още 3 месеца. Съгласно заключението за
процесния период незаплатената главница по договора е в размер на 1106,01 лв.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан до размера от
1106,01 лв., и следва да бъде уважен, като за разликата над него до пълния предявен размер
от 2521,24 лв. следва да се отхвърли.
Като законна последица върху претенцията за главница следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 12.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на:
7
валидно облигационно отношение между „***“ ЕАД и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в
размера, посочен в исковата молба, наличието на валидна уговорка за договорна
възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер.
По делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и „***" ЕАД по договор за потребителски паричен кредит № ***/***г. Съгласно
сключения договор за кредит страните са договорили годишен лихвен процент от 8,80%, при
плаваща лихва, като сбор от референтен лихвен процент от 0, 07 % /едномесечен ОДИ/ и
фиксирана надбавка от 6,83 %.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че клауза за
възнгарадителна лихва по процесния договор е нищожна, тъй като същата надхвърля
установената в ЗЗП, както и че не е уговорена индивидуално, а при общи условия.
В чл. 6 от ОУ е предвидено, че потребителят дължи плаваща лихва, начислена върху
главницата, съобразно приложимия към съответния период променлив годишен лихвен
процент, по методика за определяне на плаващата лихва, заложена в ОУ, която не подлежи
на едностранна промяна. ГЛП се състои от два компонента - референтен лихвен
процент+фиксирана надбавка. Променливия РЛП представлява осреднен депозитен индекс
/ОДИ/, изчисляван от „УКФ“ ЕАД на база лихвената статистика на БНБ с конкретно
посочена таблица от нея, публикувана на интернет страницата на БНБ. Посочен е начина по
който се изчислява като средно претеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити
на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства в банковата система в България.
Указано, че посочената методика за изчисление е публикувана на интернет страницата на
„УКФ“ ЕАД. Указано е че актуалната стойностна ОДИ се публикува на интернет страницата
на кредитодателя в първия работен ден на всеки календарен месец.
Договорна клауза е неравноправна, когато не е индивидуално уговорена, сключена е
в нарушение на принципа за добросъвестност и създава съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат е във вреда на
потребителя. Съобразно константната практика на касационния съд приложното поле на
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП изисква изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от волята на търговеца или доставчика на финансови
услуги и са породени от въздействието на свободния пазар и/или от акт на държавен
регулатор. В тези хипотези се приема, че търговецът/доставчикът на финансови услуги не
може да се счита недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Другото изискване е договорните клаузи да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, а потребителят предварително да е
получил конкретна информация от какви фактори ще зависи промяната на цената на
предоставената финансова услуга. Във формираната постоянна практика е прието, че
уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства,
които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата
дефиниция на чл. 143 от ЗЗП. Конкретно по отношение на банковия кредит, уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност банката едностранно да увеличава
първоначално уговорения размер на базовия лихвен процент при липса на клаузи,
съдържащи ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се
променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност,
поради което по отношение на тази клауза изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е
неприложимо.
В настоящия договор и общите условия към него, съдът намира, че промяната на
РЛП се извършва едностранно от кредитодателя, но при настъпване на конкретни обективни
8
факти, извън неговата преценка, каквато е лихвената статистика на БНБ, публикувана
ежемесечно от централната банка, като е посочена конкретната таблица, от която се вземат
данните. Посочена е методиката за изчисление - като средно претеглен лихвен процент по
целия обем на левови депозити на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства в
банковата система в България. Налична е и разписана Методика с ясна формула и посочване
в нея на данните, необходими за изчислението и. Действително самото изчисление изисква
знания, каквито средният потребител е възможно да няма за да го направи сам, но изходните
данни за изчислението, даващи основание за промяната му, както и формулата, по която се
извършва промяната, са извън субективната преценка на кредитодателя, и информацията за
тях е достъпна за средния потребител. На следващо място следва да се отбележи че не всяка
промяна на обявения ОДИ води до промяна на РЛП, а само ако тази промяна представлява
изменение с повече от 0.25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната
негов процент, което е изрично разписано в чл. 6, ал. 2 от общите условия към договора.
Ето защо съдът счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а
вр. чл. 33а от ЗПК, поради което не е налице неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, т.
10 от ЗЗП тъй като не е налице уговорка, съгласно която едностранно да се променят
условията по договора въз основа на непредвидено основание.
Според заключението на приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза
дължимата възнаградителна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 14.12.2021 г. е в размер на
1009,44 лв., до който размер предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1966,52 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера на задължението.
Съобразно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза размерът на
законната лихва върху главницата от 1106,01 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 18.04.2022 г.
е в размер на 197,24 лв. Отделно от това вещото лице е установило, че след извършената
цесия от страна на ответника са извършени три плащания в общ размера на 180 лв., като
експертът няма информация задължения са погасени с посочената сума. Предвид
изложеното следва да се приложи правилото на чл. 76 ЗЗД и с посочената сума да се погаси
лихвата за забава. При това положение искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде частично уважен за сумата от 17,24 лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до 18.04.2022 г., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 439,82 лв. искът подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в
заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 278,55 лв., от които 98,55 лв. – заплатена държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 430,96 лв., от които 130,96 лв. – заплатена държавна такса и 300
лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно уважената част от претенции и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕООД има право на разноски в размер на
9
120,56 лв. за заповедното производство и 186,96 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Ц. З. П. има право на разноски съразмерно
на уважената част от исковете. Ответникът претендира разноски в размер на 1000 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява
основателно, като изчислението на дължимите разноски с оглед отхвърлената част от иска
следва да бъде извършено на основа сумата от 800 лв., изчислена по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 453,75 лв., представляваща разноски в
производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, срещу Ж. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове, че Ж. Г. Б., дължи на „***“
ЕООД следните суми: сумата от 1106,01 лв., представляваща главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 14.07.2020 г. до 14.12.2021 г. по Договор за потребителски паричен
кредит № ***от 28.02.2020 г., сключен между „***“ ЕАД и Ж. Г. Б., вземанията по който са
прехвърлени от „***“ ЕАД с договор за цесия от 19.11.2021 г. на „***“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 1009,44 лв., представляващи договорна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 14.12.2021 г.,
и сумата от 17,24 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 18.04.2022 г., за които суми на 24.05.2022 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20930/2022 г. по описа на
СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. ЗЗД за разликата над сумата от 1106,01 лв. до пълния предявен
размер от 2521,24 лв., представляваща главница за вноски с настъпил падеж за периода от
14.07.2020 г. до 14.12.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит № ***от
28.02.2020 г., иска по чл. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
2 ЗЗД за разликата над сумата от 1009,44 лв. до пълния предявен размер от 1966,52 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 14.12.2021 г., и иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 17,24 лв. до пълния предявен
размер от 439,82 лв.
ОСЪЖДА Ж. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от186,52 лв. –
разноски сторени в исковото производство пред Софийски районен съд и сумата от 120,56
лв. – разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ № ***, да заплати на Ж. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 453,75 лв. –
разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11