Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.06.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Чомпалов
ч.гр.д. № 4611/2021 г., взе предвид следното:
Подадена е жалба от „З.“ ООД и „М.“ АД,
които са съдружници в ДЗЗД “Обединение З.-М.“, срещу
постановление за разноските на ЧСИ С.Я.по изп.дело N 20218440400233, с което адвокатското възнаграждение е
намалено до минималния размер от 200 лв. Според жалбоподателите, че актът на
съдебния изпълнител за намаляване на адвокатското възнаграждение не съдържа
мотиви. Освен това за образуване и процесуално представителство по изп.дело се дължи отделно възнаграждение от това, което е
за изваждане на изпълнителен лист. Иска се от жалбоподателите да се отмени
обжалваното постановление за разноски на съдебни изпълнител.
Ответникът по жалбата „Т.Бг“ ЕАД, който е длъжник по изпълнението, не е
подал възражение и не взема становище.
Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Изп.дело N
20218440400233 на ЧСИ
С.Я.е образувано по молба на „З.“ ООД и „М.“ АД, които са съдружници
в ДЗЗД “Обединение З.-М.“, въз основа на изп.лист от
28.01.2021 г. на ВАС по адм.дело N 8256/20 г., с което „Т.Бг“ ЕАД е осъден да заплати на ДЗЗД
“Обединение З.-М.“, с участници „З.“ ООД и „М.“ АД разноски в размер на 5500
лв. В молбата е посочен начин на изпълнение – запор върху банкови сметки на
длъжника.
С платежно нареждане от 04.02.2021 г. “Обединение
З.-М.“, с участници „З.“ ООД и „М.“ АД са платили на адв.П.сумата
от 2400 лв.
С постановление на съдебния изпълнител от
15.02.2021 г. са приети разноски в полза на взискателите
в размер на 2400 лв.
Поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 18.02.2021 г.
С платежно нареждане от 26.02.2021 г.
длъжникът е платил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 8776,50 лв.
С обжалваното разпореждане от 23.02.2021 г.
съдебният изпълнител е намалил адв.възнаграждение на взискателите до размера от 200 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е
постановлението за разноски на съдебния изпълнител.
Според съда обжалваното постановление за
разноски на съдебния изпълнител, с което е намален размерът на адвокатско
възнаграждение на взискателите, е законосъобразно.
Това е така, защото единственото извършено от процесуалния представител на взискателите процесуално действие по изпълнението се
изразява в подаването на молбата за образуване на изп.дело,
в която е посочен изпълнителен способ – запор, а вземането по изп.лист е било погасено в срока за доброволно изпълнение – на 26.02.2021 г. /8 дни след
получаване от длъжника на поканата за доброволно изпълнение на 18.02.2021 г./.
В молбата за образуване на изпълнително
дело взискателите са посочили конкретен изпълнителен
способ – запор върху банкови сметки на
длъжника, но посочването на „начин на изпълнение“ представлява част и е задължително съдържание на молбата
за образуване на изпълнителното дело - чл. 426 ал.
2 ГПК. Следователно за
посочването в молбата на изпълнителен способ не се дължи отделно адв.възнаграждение от това за образуването на изп.дело.
Дългът
по изп. лист е погасен изцяло в срока на доброволно изпълнение – на 26.02.2021 /осем дни след получаване от длъжника на
поканата за доброволно изпълнение на 18.02.2021 г./, поради което в тежест на
длъжника по изпълнението следва да се възложат разноски за адв.възнаграждение,
но само за образуване на изп.дело. Това е така,
защото дългът е погасен в срока за
доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени след изтичане на
срока за доброволно изпълнение изпълнителни способи, които са различни от
способа, посочен в молбата за образуване на изп.дело.
Преди да изтече срокът за доброволно изпълнение по чл. 428 ал. 1 ГПК съдебният изпълнител няма право и не е длъжен да предприема извършване на действия по
принудително събиране на дълга, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за
доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за разноски на взискателя по водене на изп.дело.
На взискателя се
дължат разноски за адв.възнаграждение само за
образуване на изп.дело, когато дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат
на осъществени след този срок изпълнителни способи, които са различни от
способа, посочен в молбата за образуване на изп.дело.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение не са били предприети спрямо имуществото
на длъжника принудителни действия, поради което няма основание в негова тежест да
се възлагат разноски за адв.възнаграждение за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, защото такива действия не са
реално сторени.
При тези факти съдът намира, че
правилно и законосъобразно съдебният изпълнител с обжалваното разпореждане е
намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателите
до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело.
С
оглед на изложеното съдът намира, че
жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.“ ООД и „М.“ АД,
които са съдружници в ДЗЗД “Обединение З.-М.“, срещу
постановление за разноските на ЧСИ С.Я.по изп.дело N 20218440400233, обективирано в
разпореждане от 23.02.2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.