Решение по дело №123/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./……….…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и прокурора КАТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. дело № 123/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК,  вр.  чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Г.П.П., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** против Решение № 1023/08.12.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 4136/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 345/29.07.2021 г. на Зам.- кмет на Община Варна с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание, „Глоба“ в размер на: 50,00 лева на основание 178е ЗДвП.

С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са обсъдени голяма част от изложените в съдебно заседание доводи, а и са допуснати процесуални пропуски, като решението се явява постановено в нарушение на закона и е необосновано. Настоява се, че в нарушение на процесуалните правила ВРС не се е произнесъл по възраженията на касатора относно мястото на извършване на нарушението. Сочи се липсващ анализ в решението на ВРС на възраженията относно липсата на тротоар на мястото на паркиране. Налагат се доводи за липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението.  Излагат се подробни доводи за неправилна преценка на фактите, извеждащи се от доказателствата по делото, както и че в случай, че нарушението и нарушителят не са установени на място не е установен, актът за установяване на административното нарушение (АУАН) следва да се състави при условията на чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Изтъква се, че в обжалваното решение не е посочено на кои пешеходци и на какво им пречи, а и не е съобразено, че липсва пълно и точно описание на нарушението, което засяга правото на защита. Според касатора предвид допуснатите процесуални нарушения е налице и неправилно приложение на материалния закон. Искането е да се отмени съдебния акт на ВРС и отвяна на НП. С писмени бележки касаторът поддържа доводите си и направените искания с жалбата, като претендира присъждане на разноски в двете инстанции.

Ответникът – Община Варна не изразява писмено становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, извеждащите се от събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Г.П.П. с ЕГН: ********** срещу НП № 345/29.07.2021 г. на Зам.- кмет на Община Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 178е ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от същия закон.

Според НП нарушението се състои в това, че на 29.06.2021 г., около 13:25 ч., в гр. Варна на ул. „****“ срещу № **, като водач на МПС – лек автомобил БМВ с ДК№ *******, е паркирал върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците и виновно е нарушил нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. В НП е посочено, че е издадено въз основа на АУАН № 0001512/15.07.2021 г.

За да потвърди обжалваното НП, ВРС приема следното:

НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния срок и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направен е извод, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, като не е допуснато нарушение по отношение изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Въз основа на свидетелските показания ВРС е приел, че жалбоподателят е спрял лекият си автомобил на тротоара на ул. „*****” № ** в нарушение на въведената със закона забрана. Приел е, че не се установява управляваното от жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на пътници или товаро-разтоварни дейност и че в конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е било определено за паркиране. Позовал се е на предвидените в Наредбата за обществения ред на Община Варна разпоредби налагащи абсолютна забрана за паркиране на МПС на тротоари на територията на общината.

ВРС е приел за недоказано, че автомобилът е бил паркиран на място което да било определено за тази цел от собственика на пътя или администрацията и за установено, че МПС се намира върху тротоара, а последния не е измежду местата определени за паркиране. Според въззивното решение в конкретният случай отсъства едната предпоставка - тротоарът, върху който е паркиран автомобилът да е място, което да е определено за такава цел, като наличието или липсата на втората предпоставка не може да промени крайния извод за извършено административно нарушение и тя следва да бъде изследване само ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки е на лице.

Възражението, че така спряното МПС не е създавало опасност и не е правило невъзможно преминаването на другите участници в движението ВРС е счел за неотносимо, като релевантно към оспорване на ПАМ и без отношение към фактическите основания за налагане на процесното административно наказание за нарушение на чл. 94, ал. З ЗДвП.

ВРС е отхвърлил релевираното възражение, че не е установено, че именно въззивника е управлявал автомобила и реално паркирането на тротоара е извършено от него. В тази връзка е изложил мотиви, че не е била изпълнена нормата уредена в закона указваща на собственика на автомобила да посочи лицето което го е управлявало при извършване на нарушението с идентификационите му данни. Доколкото е налице възражение без да е подкрепено с данни за лицето, което е паркирало автомобила, то съобразно нормата на закона адм. наказание следва да бъде наложено на собственика му.

Законосъобразно, в съответствие с правилно посочената санкционна норма на чл. 178е ЗДвП, според ВРС, е определено и наказанието като вид и размер. Неприложимостта на чл. 28 ЗАНН въззивният съд обосновава с обстоятелството, че извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е незначителна.

ВРС е счел, че нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите с него интереси - тези на останалите участници в движението и предвид безкритичното отношение на жалбоподателя към деянието.

Предвид изхода на спора, ВРС е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

Касационната жалба е неоснователна и не се установява наличие на касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.

Неоснователно е възражението на касатора, че ВРС не е обсъдил голяма част от изложените от наказаното лице доводи. По така заявените възражения настоящият състав на съда намира, че ВРС е формирал изрични мотиви: Направен е извод, че се установява по делото извършването на нарушението – паркиране на тротоар в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, въз основа на доказателствата по делото, както и че е ясна и непротиворечива забраната за паркиране в случая, въведена с конкретната организация на движението, с оглед и възможността за паркиране и престой в „Синята зона.

Въззивният съд е стигнал до извод за доказаност на извършването на посоченото в НП нарушение въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, като правилно ги е ценил и е извел релевантните факти от тях.

От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалваното НП – че не е паркирано превозното средство на тротоар и то на определено от собственика на пътя или администрацията място, успоредно на оста на пътя, като откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Същевременно съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл, предвид наличието на обвързваща доказателствена сила на АУАН не е основателно възражението на касатора по отношение недоказаност на вмененото нарушение, с оглед липсата на тротоар на мястото на паркиране. Наличието на тротоар се установява и чрез показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели. От друга страна, предвид конкретното съдържание на посочената за нарушена правна норма – чл. 94, ал. 3 ЗДвП, са без значение твърденията на касатора, че не са създадени пречки за останалите автомобили. Недоказано от страна на жалбоподателя остава и обстоятелството, че автомобилът е бил паркиран на различно място от посоченото в НП и АУАН.

Несъстоятелно е и възражението на касатора, че в административнонаказателното производство (АНП) и пред ВРС не е било установено, че именно касаторът е управлявал автомобила и реално паркирането на тротоара е извършено от него. Приложимо в случая е правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП за наказване собственика на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение. Последният се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая липсват данни, че в хода на АНП П. е възразил за това, че че автомобилът е паркиран от друг. Не е било посочено и друго лице, което да го е управлявало към него момент. Такова възражение е направено едва пред въззивната инстанция. Безспорно установено по делото е, че именно касаторът П. е собственик на паркирания автомобил. Ето защо именно той следва да понесе административнонаказателната отговорност за извършеното с процесното МПС нарушение. Неоснователно е и възражението на касатора за непосочване (текстово и/или цифрово), че отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Подобно изискване с оглед съдържанието на НП и АУАН в закона липсва.

Въпреки че санкционната норма на чл. 178е ЗДвП и посочената за нарушена материалноправна норма – чл. 94, ал. 3 ЗДвП, не определят създаването на пречки за преминаването на пешеходци като елемент от фактическия състав на процесното нарушение, това обстоятелство се приема единствено като утежняващо вината, при извършване на нарушението. В този смисъл напълно несъстоятелно касаторът приема, че в НП липсва надлежно описание на нарушението. Нарушението е пълно и точно описано в НП и в АУАН, като не е налице засягане на правото на защита на наказаното лице. Не е ясно какви конкретни факти и обстоятелства при които е извършено нарушението и какви потвърждаващи го доказателства, извън процесните по делото, касаторът твърди, че е следвало да се посочат в НП, за да може да се преценил правилно ли е квалифицирано и правилно ли е приложена санкционната норма.

Възражението на касатора, че нарушението не е доказано по безспорен начин, е неоснователно. От писмените доказателства и свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля констатирал нарушението се установява, че автомобилът е бил паркирал на тротоар, който не е определен от собственика на пътя като място за паркиране. Доказателствата са разгледани от ВРС, както се посочи и поотделно, и в съвкупност, в съответствие с правилата, разписани в НПК.

Правилно ВРС приема, че НП не страда от пороци, влечащи неговата отмяна, доколкото е установено по делото, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и административно нарушение безспорно се установява, че е извършеното от П..

Правилен е и изводът за законосъобразност на определеното наказание като вид и размер, както и изводът за липсата на основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН. С оглед установеното, че автомобилът е бил паркиран на тротоара и с оглед на констатациите че са създадени пречки за преминаване на пешеходците, обществената опасност на нарушението не е явно незначителна. То не е извършено поради изключително спешни и свързани с опазване на нечий живот и здраве обстоятелства, поради което правилно не е приложен чл. 28 ЗАНН, а е издадено НП, с което е наложена минималната глоба от 50 лв., предвидена в чл. 178е ЗДвП. Тя е съответна на нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се налага, поради което правилно НП е потвърдено като законосъобразно издадено.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му. Решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

В обобщение подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ-ми тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1023/08.12.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 4136/2021 г., по описа на ВРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.