РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500727 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. Д. П.,
ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №260118/21.01.2021г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4156 по описа на съда за 2020г., с което е
признато за установено, че въззивникът дължи на „Дженерали Застраховане“ АД –
гр.София, сумата 309.58 лв., представляваща дължим остатък от изплатеното от
дружеството на 28.08.2018г. обезщетение – общо 379.58 лв., по застраховка
“Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица
№ G/08/117002203997, със срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г., за
управлявания от него лек автомобил “Хонда Сивик“, рег.№ *******, по щета №
*********/ 21.08.2018г., за причинени имуществени вреди – повреди по лек автомобил
“Пежо 207“ с рег.№ *******, в резултат на ПТП, станало на 09.06.2018г. в ***, по вина
на П., който е напуснал мястото на настъпването му преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е било задължително по закон, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. дело № 2252/2020г. на РС Бургас, като въззивникът е осъден да заплати
на “Дженерали Застраховане“ АД направените в заповедното и в исковото
производства разноски – общо 200 лв. за държавна такса и експертиза и
юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Излагат се подробни пунктуални съображения, с които се оспорват изводите на съда:
- че въззивникът е напуснал местопроизшествието: че това не е така било
видно от показанията на св.П. и от положен от подпис под протокола за ПТП и от
съставения АУАН. Ответникът останал на местопроизшествието, изчакал пристигането
на органите на МВР и им оказал пълно съдействие. Между него и водача на другото
1
МПС П.Б. не е имало разногласия.
- че съставеното наказателно постановление на осн. чл.300 ГПК се ползва със
задължителна сила в гражданския процес: според въззивника самото наказателно
постановление е незаконосъобразно.
- досежно установяване употребата на алкохол при управление на ПТП от
страна на въззивника – оспорват се изводите на съда, че той не е бил тестван за алкохол
поради напускане на ПТП – това е станало по вина на служителите, които пристигнали
на място, т.к. ответникът не е напускал ПТП. Ако служителите са имали съмнения,
биха го отразили в протокола за ПТП.
- досежно регресната отговорност на ищеца спрямо ответника по чл.500, ал.1,
т.3 КЗ, вр. чл.125, т.1-8 ЗДвП; в тази връзка се извършва анализ на предпоставките, за
да се обоснове извод, че на първо място посещаването на местопроизшествието от
органите за контрол и движение по пътищата не е било необходимо и второ –
ответникът не го е напуснал, но дори да го беше сторил, не е налице право на регрес.
Оспорва се извода на съда, че между участниците в ПТП не имало съгласие.
- досежно нарушаване принципа на диспозитивното начало, чрез произнасяне
по възражение, което не е наведено от ищеца, във връзка с предпоставките по чл.125,
т.5 ЗДвП – ищецът не е твърдял, че присъствието на органите на МВР е задължително
поради употреба на алкохол; едва в решението съдът е приел това обстоятелство за
съществуващо и е уважил регресната претенция.
- досежно твърдения, че вредите по л.а. Пежо 207, с рег.№******* са
причинени не от ответника, а от л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№*******, собственост
на П.Б..
Въззиваемият – ищец в производството „Дженерали Застраховане“ – АД
представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него
излага съображения за потвърждаване на обжалваното решение. Според въззиваемия
съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства, като ги е обсъдил и е
направил правилни и обосновани изводи. Според въззиваемия, свидетелските
показания сочат, че ответникът, предизвиквайки ПТП не е спрял, а е продължил
движението си и се е запътил към дома си; той бил настигнат от св.П., у когото се
породили съмнения за нетрезво състояние на водача. Оспорват се твърденията на
въззивника, че не е напуснал ПТП, като се излагат съображения, че той е бил настигнат
от св.П., който е подал сигнал за ПТП. Оспорват се и твърденията, че напускането е
станало с оглед водачът да се погрижи за здравословното си състояние, както и
аргументите, досежно предпоставките за необходимостта от посещаване на ПТП от
органите на МВР, като се излагат аргументи защо това е било задължително.
Според въззиваемото дружество, при формиране на изводите си, съдът е взел
предвид извършената САТЕ, съгласно която ПТП е в причинна връзка само и
единствено с действията на водача на „Хонда Сивик“ с рег.№******* А.П.. Съдът е
обсъдил и гласните и писмени доказателства. Липсата на искания за събиране на нови
доказателства във въззивното производство не обосновават искането на въззивника за
отмяна на първоинстанционното решение.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. чл.293, ал.3 ГПК. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните,
събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
досежно случилото се на 09.06.2018г. в ***, в около 00.12 часа: ответникът, в
качеството му на водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ - рег.№*******, движейки се
с несъобразена скорост, е допуснал ПТП, блъскайки в л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.
№*******, собственост на П.П.Б.. Този автомобил отскочил и блъснал паркирания
пред него лек автомобил „Пежо 207“, с рег.№*******, собственост на В.О.П.. След
2
удара ответникът не спрял, а напуснал местопроизшествието. Свидетели от околните
блокове го посочили на св. Д.С.П. – служител на Жандармерията, който го проследил и
установил, че автомобилът му – червена Хонда Сивик има следи от ПТП, а водачът
има кръв по главата. Свидетелят задържал ответника и се обадил в сектор „Пътна
полиция“, като пристигналите на място служители съставили протокол за ПТП и
установили собствениците на автомобилите, които не били на място. От удара л.а.
„Пежо 207“, с рег.№*******, собственост на В.О.П. претърпял вреди, които били
изплатени от ищцовото дружество, по силата на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. За случилото се на ответника били съставени АУАН
№518498 и №518499.
Оплакванията във въззивната жалба не се споделят от въззивния съд –
констатациите на съда, досежно факта на напускане на ответника на произшествието,
се установяват от показанията на св.П., пред който П. заявил, че се прибира в дома си и
не желае да му бъде оказана медицинска помощ. В този смисъл тълкуването на
показанията на свидетеля, извършено от ответника е превратно - не ответникът се
обадил на „пътна полиция“ за произшествието, това е сторил свидетеля; намеренията
на ответника не са били да придружи свидетеля – последният го „задържал“, за да
изчакат служителите на „Пътна полиция“, които съставили протокол за ПТП и АУАН.
В този смисъл не може да се приеме, че ответникът е оказал пълно съдействие, предвид
обстоятелството, че всъщност е напуснал произшествието и се е опитал да се прибере.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на правните изводи на
съда на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, по изложените във въззивната жалба съображения следва да се
каже:
За установяване на механизма на ПТП и пътната обстановка, по делото е
представен протокол за ПТП, съставен на място от пристигнали служители. Освен това
е разпитан и свидетеля Петров, който е установил конкретната фактическа обстановка
и механизма на настъпване на щетите. Назначена е и съдебно – техническа експертиза,
потвърждаваща причинно – следствената връзка между осъщественото ПТП и
настъпилите щети. Тези доказателства в тяхната съвкупност установяват
безпротиворечиво конкретната фактическа обстановка, механизма на настъпване на
щетите, емоционалното и физическо състояние на водача П. след настъпване на
произшествието.
Неверни са твърденията на въззивника, че съдът е направил изводи, че
ответникът е бил в нетрезво състояние, без за това да са ангажирани доказателства. В
случая ищецът не претендира регресна отговорност на осн. чл.500, ал.1, т.1 КЗ, а съдът
не е направил изводи в тази насока. Според съда, напускането на водача на ПТП е
осуетило проверката за употреба на алкохол, като самостоятелно нарушение на ЗДвП.
Съдът не споделя и възраженията на ответника, че не са били налице условията
ПТП да бъде посетено на осн. чл.125, т.7 ЗДвП, респ. – за регресна отговорност на
осн.чл.500, ал.1, т.3 КЗ, предвид обстоятелството, че ПТП е осъществено само от
ответника, в отсъствието на собственика на увреденото МПС. Поради това не е било
налично съгласие, в контекста на наличие на разногласие относно обстоятелствата на
настъпване на ПТП между участниците, още повече, че собственикът на увреденото
МПРС не е „участник“ в произшествието.
Накрая – оплакванията на въззивника, че не той е причинил вредите на л.а.
„Пежо 207“, с рег.№*******, собственост на В.О. П., а автомобилът „Фолксваген
Голф“, с рег.№*******, собственост на П.П.Б., не могат да бъдат споделени.
Отговорността за вреди се носи не от вещта, а от лицето, от чието въздействие вещта
причинява вредите. В случая волевото действие, довело до причиняването на ПТП е
това на ответника П.. Л.а. „Фолксваген“ е бил паркиран, а собственикът му не е
3
присъствал и не го е управлявал. Ударът, причинен от П. при управление на л.а.
„Хонда Сивик“ върху л.а. „Фолксваген“, в причинно – следствена връзка е причинил
верижно произшествие, довело до причиняване на вреди и на л.а. „Пежо“. Доколкото
застрахователят е обезщетил тези вреди, ответникът по реда на регресната отговорност
и по съображенията, изложени по-горе, следва да репарира тези вреди.
Ето защо въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, които на осн. чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл.37 ЗПП, в размер на 300 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260118/21.01.2021г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№4156 по описа на съда за 2020г.
ОСЪЖДА А. Д. П. ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК030269049, гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“, №68, сума, в
размер на 300.00 лева – съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното
производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4