РЕШЕНИЕ
№ 897
07.01.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Василка
Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова,
в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №992 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Т.П. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Ч., против Решение № 260045 от 16.09.2020г.
постановено по а.н.д. № 731 по описа на РС-Хасково за 2020г.
В касационната
жалба се твърди, че решението било неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Сочи се, че при разглеждане на делото първоинстанционният
съд е нарушил правото на защита на жалбоподателя, като постановил отказ от
събиране на относимо доказателство - досъдебното
производство на РП-Хасково, прекратено поради обстоятелството, че не е възможно
по безспорен начин да се установи, че на 06.03.2019г. в гр.Хасково, М.П. е
управлявал м.п.с. и е извършил престъпление по смисъла на НК. Без да е бил безспорно водач на м.п.с., нищожно било
становището, че е отказал проба за наркотици. Сочи се също, че при наличие на
основание за отвод, съдът игнорирал служебното начало за това. Излагат се и съображения, че първоинстанционното
решение било немотивирано. В кориците на
делото било налично представеното в с.з. постановление на РП - Хасково, а това
доказателство по никакъв начин не било обсъдено от съда, т.е. изцяло било
игнорирано.
По изложените в
касационната жалба съображения, се моли за отмяна на решението на районния съд и връщане
на делото за повторно разглеждане от друг състав на съда, или алтернативно - да
се отмени съдебният акт и отмени потвърденото НП, като незаконосъобразно.
Ответникът – ОД
на МВР-Хасково, сектор”Пътна полиция”, редовно призован не изпраща представител и не ангажира
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на
решението на въззивният съд.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №
260045 от 16.09.2020г. постановено по а.н.д. № 731 по
описа на Районен съд, гр. Хасково за
2020г., съдът потвърдил Наказателно постановление № 19-1253-001332, издадено на 29.08.2019г. от
началник група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП, на касатора М.Т.П.
е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 2000 лева, и лишаване от право да
управлява м.п.с. за срок от 24 месеца.
За да постанови
решението си въззивният съд е приел, че липсват съществени нарушения на
процедурата по ЗАНН, а от материална страна нарушението се явява
доказано. Възприел, че наказанието е правилно определено и индивидуализирано в
конкретно установения в закона размер.
Настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е правилно.
На първо място,
настоящия съдебен състав намира, че ще следва да се произнесе по наведените в
жалбата съображения, за допуснати в хода на съдебното производство съществени
процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита на касатора, поради
постановен от въззивният съд отказ от събиране на относимо
доказателство, игнориране на наличие на
основание за отвод и немотивираност на съдебното решение.
Липсват
изложени, както правни, така и фактически
съображения , поради които да може да се приеме, че са били налице
основания за отвод на съдебния състав разгледал и решил делото във въззивната
инстанция. От събраните по делото доказателства такъв извод също не може
да бъде направен. От протокола от проведеното в РС-Хасково съдебно заседание не е видно, районният съд да е отказал неоснователно да
уважи направени от касатора доказателствени
искания, относими към предмета на доказване по
делото. Безспорно съдът с нарочно и
мотивирано определение е оставил без уважение искането на касационният
жалбоподател да бъде изискано и приложено воденото срещу него
досъдебно производство. За да се уважи едно доказателствено
искане за събиране на доказателства,
същите следва да са не само допустими и относими към
предмета на доказване по делото, но и да са необходими за изясняване същото от
фактическа страна. Такава
необходимост от приобщаване по делото пред РС-Хасково на материалите по
воденото срещу М. П. досъдебно
производство не се установява. В
искането си за събиране на това доказателство процесуалният представител на
жалбоподателя не е конкретизирал, какви точно факти и обстоятелства цели да се
установят с приобщаване на процесните материалите по делото. Както правилно е посочил
районният съд – по делото е приложено постановлението, с което наблюдаващият
прокурор е прекратил наказателното производство водено за престъпление по чл.
343в, ал.3 , вр. с ал.1 от НК, от което могат да се
установят съображенията на прокурора да постанови разпоредения
правен резултат. Ако искането на
касационният жалбоподател е направено с цел да се ползват, като доказателство наличните по същото ДП свидетелски показания, то следва да се посочи, че с оглед
принципа на непосредственост и устност в НПК, не е допустимо съдът да се позовава на
свидетелски показания дадени по друго производство и пред друг орган. Мотивите на
решението, макар и кратки са съобразени
с изискванията на НПК, като от изложените правните съображения, може да се установи волята на съда
касателно факта извършено ли е от касационния жалбопоодател от обективна и субективна страна нарушението,
което е вменено с АУАН и НП.
По изложените съображения касационната
инстанция намира, че в случая от страна на въззивният
съд не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила водещо до ограничаване или нарушаване
правото на защита на касатора.
По отношение на изложените в жалбата съображения за
неправилност на проверяваното решение поради противоречието му с материалния
закон, касационната инстанция намира следното:
Решението
на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от
представените по делото доказателства, е спазена
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд. Същите са съставени, респ. издадени от лица,
разполагащи с необходимата компетентност, съдържат всички изискуеми реквизити,
съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.
Настоящата инстанция е по правото, а не
по фактите и следва да обсъжда
само тези установени от възивния съд, съобразно наличните по делото
доказателства. В тази връзка и съобразно
това принципно положение и събраните по делото доказателства, следва да
се приеме, че от материална страна, касационният
жалбоподател е извършил нарушението за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В случая, с процесното наказателно постановление М. Т.П.
е санкциониран за извършено нарушение
по чл. 174, ал.3 от ЗДВП и на основание
чл. 174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП му е
наложено административно наказание”Глоба” в размер на 2000.00 лева и ”Лишаване от право да управлява м.п.с.”за срок от 24 месеца.
Нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, в приложимата към
датата на осъществяване на деянието редакция, предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което
на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено
от закона за наказуемо.
Спорен по делото
се явява въпросът дали на посочените в
АУАН и НП дата и място, именно касаторът М. П. е управлявал посоченият в тях лек автомобил
и съответно е имал качеството на „водач”
по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП.
За установяване на това обстоятелство по делото са събрани гласни доказателства,
въведени чрез разпита на св.Р. Т.и св. И.М. - свидетели по АУАН. Показанията на св.Т.и св.М.са
еднопосочни – от същите се установява , че
вечерта на 06.03.2020г. при
обход са забелязали, че лек автомобил
„Форд Галакси“
с рег. №***ВН се движи по улица „З.“. Последвали са автомобила и след
спирането му са установили, кой е
водачът, спрямо когото е бил съставен АУАН.
Видно от посоченото в последния,
като не е и спорно по делото , че същият
е съставен по отношение касатора. Единственото
ангажирано от оспорващата страна доказателство, с което да се докажат
твърденията му, че на процесната дата и място
визирани в АУАН и НП същият не е бил водач на м.п.с., е постановление от 21.05.2020г. на Районна прокуратура-
Хасково, за прекратяване на воденото срещу М.Т.П. за престъпление по чл. 343в,
ал.3, вр. с ал.1 от НК, наказателно производство. От една страна липсва официална заверка, за
това дали цитираният прокурорски акт е влязъл в законна сила. От друга страна, дори това да е така, следва
да се посочи, че постановленията за прекратяване на наказателно производство не
се ползват със сила на присъдено нещо, а
резултатът постановен с конкретният прокурорски акт е базиран на факти установени
от събрани доказателства по друго
производство и то досъдебно такова. Поради което, правилно същото не е
било кредитирано от районният съд при постановяване на решението му. При прочит на постановлението е видно, че
част от така събраните по ДП доказателства(гласни), на база на които прокурорът е преценил, че следва
да прекрати НП, са различни от събраните по искане на страните пред въззивният съд. Същевременно, в хода на въззивното
производство от страна на наказаното лице не са били ангажирани искания за
събиране на други доказателства, включително гласни такива, опровергаващи, така
установеното от свидетелските показания на разпитаните пред районният съд двама
свидетели - преки очевидци на нарушението обективирано
в АУАН и НП. Ето защо, съдът намира
твърденията на касатора, че на посочените в АУАН и НП
дата, място и час същият не е управлявал м.п.с. са недоказани, респ. доказано следва да
се приеме твърдението на АНО, че на посочените в АУАН и НП дата и място касаторът е имал
качеството на водач, по смисъла на пар.6,
т.25 от ДР на ЗДвП.
Безспорно от
показанията на св. М. и, св. Т. и актосъставителя –
св. К. се установява, че наказаното
лице, след надлежна покана е отказало да бъде тествано за употреба на
наркотични вещества и техни аналози.
Следователно, предвид така установената от въззивният съд фактическа обстановка и при
липса на ангажиране на оборващи я
доказателства ангажирани от санкционираното лице, единственият извод до който може да се
достигне в случая е, че се доказва осъществяването на нарушение по
чл. 174, ал.3 предл.2-ро от ЗДвП, за което законосъобразно на касатора е била наложена санкция в предвидения и фиксиран в
същата разпоредба размер.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира,
че проверяваното решение не страда от
наведените в жалбата процесуални нарушения и доколкото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.221, ал.2
и чл.222, ал.1
от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260045 от 16.09.2020г. постановено по а.н.д. № 731 по описа на
РС-Хасково за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.