№ 8365
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110163108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба нa „И О К“ ЕООД, който моли да бъде допълнено решение № 314 от
08.01.2023г. по гр.д. № 63108/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в в частта за разноските.
Ответната страна по молбата е получила препис от нея, по която е депозирала становище в
указания от съда срок, с който изразява позиция за неоснователност на искането за
изменение на решението в частта за разноските. Изтъква, че се намира в затруднено
финансово положение, както и че не е претендирала законна лихва за забава за полученото
обезщетение и обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните
съображения:
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК в чл. 248 ГПК са уредени две хипотези, свързани с
промяна на вече постановен съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски, като в този случай молбата за допълване
представлява процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда,
поради което не се преклудира при липсата на представен списък по чл. 80 ГПК. При
втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е
налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в
размера на вече присъденото. В тази втора хипотеза молбата за изменение на съдебното
решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по
чл. 80 ГПК (т. 9 от същото тълкувателно решение).
1
В настоящия случай, от съдържанието на съдебното решение е видно, че същото не съдържа
изрично произнасяне на съда по разноските, поради което е налице първата от посочените
хипотези, т.е. решението подлежи на допълване.
По арг. от чл. 78, ал. 1-3 ГПК разноските в исковото производство следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото. В случая, в мотивите на решението е
възприето, че предявеният първоначално иск за сумата от 3500 лв. е основателен до сумата
от 2819,28 лв. Въпреки това, с оглед извършеното в хода на процеса плащане на сумата от
2025 лв., искът е уважен до сумата от 794,28 лв.
При това положение следва да се приеме, че ищцата е дала повод за образуване на делото до
сумата от 680,72 лв. (съставляваща разликата между първоначалния размер от 3500 лв. и
признатия от съда размер на задължението от 2819,28 лв.), поради което в тежест на ищцата
следва да се възложи заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
93,35 лв., определени съобразно пълния размер на предявения иск.
Неоснователно е възражението, свързано със затрудненото финансово положение на
ищцата, тъй като отговорността за разноски почива на деликтно основание, т.е. същата не
зависи от материалното състояние на лицето. Без значение за присъждането на разноски е и
фактът, че ищцата не е поискала присъждането на законна лихва и/или обезщетение за
вреди. Съществуването на подобно вземане е извън предмета на настоящото производство,
който се определя от ищеца с предявяване на исковата молба (чл. 6, ал. 2 ГПК), а в случая се
смята изчерпан с произнасянето по предявения иск по чл. 224 КТ.
Ето защо, постановеното решение следва да бъде допълнено, като ищцата бъде осъдена да
заплати сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 93,35 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 314 от 08.01.2023г. по гр.д. № 63108/2021г. по описа на СРС, II ГО,
63 с-в, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА И. С. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж............... да заплати на
„И О К“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина,
ул. ......, ет. 3, ап. 6 сумата от 93,13 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3