Решение по дело №10180/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2022 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20227060710180
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 151

гр. Велико Търново, 5.10..2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА                                                                                                                     ЕВТИМ БАНЕВ                  

 

при секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10180/2022г. , и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е  образувано  по касационна жалба на В.К.В. чрез адв. М.Д. ***, пл.“Възрожденски“ № 6, вх.2, ет.2 против Решение № 52/12.7.2021г. на РС Свищов по НАХД 231/21г., с което е потвърдено като законосъобразно обжалваното Наказателно постановление НП № 21-0352-000592/9.8.2021г. на Началник РУ гр. Свищов, с което на касаторката за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т. 5, пр.4 от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

 

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2  от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал.2 от НПК, приложим във вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими доказателства. Чрез допускането на тези нарушения, при събирането на доказателствата СвРС е приел неправилно, че административното обвинение е доказано. Не е анализирал противоречивите показания на свидетелите, от които нито един не е свидетел на ПТП, не е установил, че вещественото доказателство- запис от зоомагазин не е събрано по надлежния в НПК ред- чл.132, ал.1. Всичко това безспорно доказва, че АНО вкл. И съдът са приели фактическа обстановка, базирана само на предположения. Освен това съдът е кредитирал показанията на другия водач Иванов, без да ги подложи на критика, тъй като същият е напуснал местопроизшествието. Определено това негово поведение е индиция за вина, начина на извършването на ПТП и е следвало да се съобрази при общото ценене на доказателствата. Неправилно съдът е изградил решението си на база приетата по делото СТЕ, която не е обективна и безпристрастна. Вещото лице не е изпълнило задачата си, тъй като не е направило съответните замервания, изводите му са на база направените снимки на МПС- следите от удара, но липсват технически изводи.  Или в обобщение намира, че е недопустимо, фактическите обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правна или житейска логика, същите  е следвало да намерят обективен израз  както в НП, така и в обжалваното Решение. След като СвРС неправилно е установил фактическата обстановка, същият е направил и неверният извод, че касаторката виновно е нарушила нормата на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, поради което е нарушен и материалния закон. От съда се иска да отмени решение, с което изцяло да отмени въззивното решение, и да й се присъдят направените по делото разноски.

 

Ответник жалба – Началник на РУ на МВР гр. Свищов не изпраща представител, не заема становище по спора.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че всички изложени в нея оплаквания са намерили отговор в решението на РС , който правилно ги е приел за неоснователни. Противно на изложеното в жалбата намира, че съдът е положил необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина. Неоснователни счита, че са твърденията, че по делото доказателствата са събрани и обсъждани от съда едностранно и пристрастно в полза на АНО. Нарушението и неговият автор са безспорно установени. Освен това правилно съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, които да водят до отмяната му. Предлага жалбата да бъде отхвърлена и оставено в сила въззивното решение на СвРС.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото дело е Решение № 52/12.7.2021г. на РС Свищов по НАХД 231/21г., с което е потвърдено като законосъобразно обжалваното Наказателно постановление НП № 21-0352-000592/9.8.2021г. на Началник РУ гр. Свищов, с което на касаторката за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т. 5, пр.4 от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

 

За да постанови този резултат СвРС  е установил следната фактическа обстановка: На 26.7.2021г. около 9,05 часа касаторката е управлявала л.а. Пежо 206 с рег. № ..., нейна лична собственост, като в кръстовището на ,ул. „Нове „ и ул. „Трети март“ в гр. Свищов, не се е съобразила със знак Б2 Стоп, Пропусни движещите се по пътя с предимство, не е спряла, поради което е ударила  л.а. Тойота Авенсис с рег. № ..., собственост на „Автошкола – Адамов“ ЕООД управляван от И.И., вследствие на което същата е реализирала ПТП с материални щети по автомобилите.

Тези фактически установявания съдът е направил след като подробно е анализирал свидетелските показания на полицейските служители- актосъставител и свидетел на съставяне на АУАН, на подалите сигнал на тел. 112 – Л. Г., П. Т., които е намерил за непротиворечиви и безпристрастни. Кредитирал е и частично показанията на св.И.И. –водач на удареното МПС, както и обясненията на самата касаторка. Съдът се е позовал и на изводите на допусната по делото СТЕ, която е работила въз основа на снимковия материал на МПС след удара, записа от охранителната  камера на зоомагазина. Съдът е намерил неоснователни и бланкетни оплакванията на касаторката, че тази експертиза не е обективна, тъй като е минало много време от ПТП, основава се на веществено доказателствено средство- запис, който не е събран по реда на НПК, на снимковия материал за щетите по ПТП. Изложил е подробни мотиви за всяко едно възражение на касаторката вкл. И досежно твърдяното от нея несъответствие във времето на ПТП – по свидетелските показания и снимковия материал.  Съдът подробно е обсъдил събраните писмени доказателствени средства: Протокол за ПТП, : докладна записка за анулиране на АУАН, както и изпратените доказателства от трето лице Община Свищов, относно постоянната организация на движението, както и информация за поставените пътни шест знака в процесния участък – кръстовище на  ул. „Нове „ и ул. „Трети март“ медицинска документация на постаралия друг водач, както и 82 броя снимки направени от застрахователя на касаторката , 3 бр. снимки, направени от нея. Намерил е, че всички те пресъздават и допълват вярно , логично и пълно фактите, предмет на делото.

 ,

При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по следните съображения: Съдът е намерил, че правилно АУАН е издаден след като от СвРП е постановен отказ за образуване на наказателно производство- Постановление от 14.2.2022г., след като първоначално издаденият такъв на св. Иванов е анулиран при представяне на докладна записка. Съдът е изложил подробни мотиви а извода си, че не са допуснати в административно- наказателното производство съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на касаторката и да се явяват самостоятелно основание за отмяна на НП. Счел е, че АУАН и процесното НП имат нормативно определеното съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които не изискват посочване на час на съставяне на АУАН, а само времето на нарушението. Освен това СвРС е намерил за неоснователен довода, че посочения в АУАН свидетел не е свидетел на нарушението, а свидетел на съставяне на същия, - видно от посоченото в АУАН и свидетелските показания на  Йончев. Съдът е посочил, че запис от компакт диск правилно е приет като веществено доказателство –чл. 109 от НПК , поради което неоснователно е и другото възражение, че същото не е събрано по предвидения от закона ред. След като съдът е ценил всички събрани по делото доказателства е намерил , че е било извършено административно нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП  при форма на вината – непредпазливост. СвРС е посочил, че не са налице твърдените противоречия м/у АУАН и НП, АНО правилно е посочил нарушената правна норма и е приложил санкционната такава по чл. 179,ал.2, във вр. с ал.1, т. 5, пред.4 от ЗДвП. Посочването в АУАН и НП, че от ПТП са настъпили материални щети, без това обстоятелство да е елемент от състава на горепосоченото нарушение, не е довело до накърняване правото на защита на отговорното лице, като се е позовал на т. 4.2 от ТР 2/ 7.10.2002г. по д. 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Изложил е подробни мотиви за неоснователност на възражението, че санкционната норма се отнася до нарушение при неспазване на правилата за разминаване, а не до пътните знаци. СвРС е посочил, че АНО правилно е посочил чл. 179, ал.1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП, която сочи , че се наказва с глоба до 150 лева, който не спазва правилата за предимство, а ал. 2 съдържа квалифициран състав, тъй като в резултат на неспазване на правилото по ал.1 е настъпило ПТП. Съдът е посочил, че не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства и други, които да показват  че обществената опасност от деянието е по- ниска. Напротив, деянието е с по- тежка правна квалификация, именно ,защото в резултат на същото е настъпило ПТП с материални щети по двете МПС и на здравето на другия водач. Правилно АНО е определил и наказанието, което по ал. 2 е в абсолютен размер.

 

Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и настоящата инстанция изцяло го споделя.

 

Настоящата инстанция не споделя доводите на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Не отговаря на действителността твърдението на касаторката, че административното обвинение за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП не е доказано, че същото се основава само на правилата на житейската логика. Напротив съдът подробно е посочил  кои факти, от кои свидетелски показания го установяват. Не е налице и твърдяната грешка, че съдът не е съобразил факта, че нито един от свидетелите не е свидетел на ПТП. Напротив съдът е формирал изводите си като е приел за доказани само тези факти, които изрично са посочени от свидетелите, посочил е правилно, че Йончев не е свидетел на нарушението, а на съставяне на АУАН, частично е кредитирал показанията на другия водач, както и нейните обяснения. Всички тези свидетелски показания са били съпоставени със заключението на вещото лице, за което не е доказва да е налице основание за отвод. Неправилно е твърдението, че експертизата не може да се позовава на снимките, предоставени от застрахователя й, и записа на охранителна камера от съседен зоомагазин. Касаторката не посочва тогава на какво следва същата да се основава и какви точно замервания не е направило вещото лице. Същото подробно е описало механизма на ПТП, като от записа и направените снимки на материалните щети по автомобила и доказателствата от Общината за регулацията на движението единственият възможен извод е,че касаторката  се е движела по улица без предимство и не е спряла на знак Б2. От самите обяснения на касаторката не може да се формира друг извод, доколкото тя е посочила, че се е движела по  улица без предимство, че е преминала без кръстовището, както и че никога не е твърдяла, че е спряла на знака Стоп. Изцяло спекулативни са нейните твърдения, че след като другият водач е напуснал мястото на ПТП, то това еднозначно доказва, че същият е виновен. Освен това съдът е обсъдил оплакването, че записът не е съставен по предвидения от НПК ред, като настоящата инстанция изцяло споделя изводите му. Или в обобщение съдът правилно и безпристрастно- въпреки оплакванията не се сочат основания за отвод на съдията- е установил фактическата обстановка. Правилно е приел, че нарушението се явява доказано на база на всички събрани доказателства, доколкото еднозначно е, че касаторката се е движела по улица без предимство, не е спряла на знак Б2 , поради което е реализирала ПТП. Самата касаторката не твърди друга фактическа обстановка, същата само сочи процесуални нарушения по събиране на доказателствата, които както посочи съдът по- горе са събрани по предвидения от НПК ред.

Всички, направени в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на АНО са били подробно изяснени от СвРС, поради което съдът намира, че не следва да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал.2 от АПК.

Споделят се изцяло и мотивите на съда досежно правилното посочване от страна на АНО на нарушената правна норма, приложимата санкционна такава, като и посочения й квалифициран състав. В този смисъл е налице само бланкетно оплакване, че е нарушен материалния закон, като мотивите са само неизяснена фактическа обстановка.  Правилен е и извода на съда, че наказанието е в предвидения от закона абсолютен размер, което отговаря на изискванията на чл.12 и чл. 27 от ЗАНН.

Споделят се и мотивите досежно липсата на основание – многобройни обстоятелства, които да сочат на по- ниска степен на обществена опасност на деянието. Следователно съдът е спазил и ТР 1/12.12.2007г. по т.д.1/2007г.  на ОСНК на ВКС доколкото е извършил нова, самостоятелна проверка за приложение на чл. 28 от ЗАНН.  .

 

.Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

           

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 52/12.7.2021г. на РС Свищов по НАХД 231/21г., с което е потвърдено като законосъобразно обжалваното Наказателно постановление НП № 21-0352-000592/9.8.2021г. на Началник РУ гр. Свищов, с което на В.К.В. чрез адв. М.Д. ***, пл.“Възрожденски“ № 6, вх.2, ет.2 против  за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т. 5, пр.4 от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

                                                                      

           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.