Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от А. Д. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1571/07.11.2023г., постановено по АНД № 20233110200394 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна /ВРС/, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0819-005821/04.11.2022г. на Н. група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в частта, с която на А. Д. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Релевира се неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Оспорват се изводите на районния съд за виновно поведение на Г., довело до причиняване на пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Навеждат се доводи, че като водач на моторно превозно средство /МПС/ касационната жалбоподателка не е извършвала маневра, а е изчаквала зелен сигнал на светофарната уредба. Сочи се, че ПТП е причинено от автомобил, намиращ се зад нея, който е предприел непозволена маневра, опитвайки се да изпревари цялата колона от чакащи автомобили, като за целта пресякъл двойна непрекъсната линия и се движил в насрещното платно, след което настигнал и ударил управлявания от А. Г. лек автомобил непосредствено след началото на кръстовището. Изтъква се, че не става ясно в осъществяването на нарушение по коя хипотеза на чл.179, ал.1, т.5, вр. ал.2 от ЗДвП е обвинена жалбоподателката. Отправя се искане за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на НП в частта, с която, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, А. Г. е наказана за допуснато нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие, като се претендират разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък.

Ответникът по касация – Н. група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна се моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на решението на Районен съд – Варна в оспорената част, както и на потвърдената с него част от наказателното постановление. Счита, че не е доказано извършването на нарушението, тъй като не е ясно каква маневра е предприела жалбоподателката и не е уточнено мястото на настъпване на произшествието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 25.07.2022г., А. Г., като водач на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № [рег. номер], в [населено място], на кръстовището на [улица]с [улица], докато извършвала маневра изнасяйки се наляво, за да заобиколи спрелия пред нея автомобил, който завивайки надясно, пропускал пресичащите пешеходци, и да продължи движението си напред по [улица], между нейния и управлявания от Н. Х. Х. лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350“ с рег. № [рег. номер], който по същото време предприел маневра по изпреварване на предходно намиращите се автомобили, между които и този на Г., навлизайки в насрещното платно за движение, настъпило ПТП с материални щети. Между водачите на двата автомобила, участници в ПТП, бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП. На 27.07.2022г. Г. подала жалба в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. На 30.08.2022 г. срещу А. Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за следните нарушения: на чл.25, ал.1 от ЗДвП – за това, че предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети; и на чл.123, ал.1, т.3, буква „б“ от ЗДвП – за това, че при наличие на съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, не уведомява службите за контрол на МВР за него. Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което на касационната жалбоподателка са наложени следните административни наказания: по т.1 – „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП; и по т.2 – „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, буква „б“ от ЗДвП.

С Решение № 1571/07.11.2023г., постановено по АНД № 20233110200394/2023г., Районен съд – Варна потвърдил НП в частта по т.1, с която за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, на А. Д. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, и отменил НП в частта по т.2 – относно наложените на Г. административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, буква „б“ от ЗДвП, като присъдил разноски в полза на всяка от страните съобразно уважената, съответно отхвърлената, част от въззивната жалба.

Предмет на делото пред настоящата касационна инстанция е частта от решението на ВРС, с която НП № 22-0819-005821/04.11.2022г. на Н. група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е потвърдено относно наложеното на А. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. За да потвърди НП в тази част, районният съд, след като констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете и процедурите по ЗАНН, приел за доказано извършването на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Счел е за неоснователни възраженията за липса на виновно поведение на Г., излагайки мотиви, че наличието на съпричиняване от втория участник в ПТП, нарушил пътната маркировка, не представлява основание за отпадане на отговорността на жалбоподателката, а касае единствено размера на наказанието, което следва да бъде наложено. Констатирал е, че правилно са определени нарушената и санкционната правни норми, както и видът и размерът на наложеното административно наказание.

Настоящата съдебна инстанция намира решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. При постановяването му ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.

Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства, като от събрания доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че касаторът Г. е осъществила нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Касационният състав намира, че въззивният съд правилно е ценил събраните по делото доказателства, при която е достигнат обоснован извод за доказаност на визираното в т.1 от наказателното постановление административно нарушение.

Неоснователно касационната жалбоподателка поддържа, че фактическата обстановка неправилно е установена от районния съд. От събраните по делото писмени и гласни доказателства /протокол за ПТП, докладна записка, писмени обяснения и свидетелски показания/ категорично се установяват извършената от Г. маневра, местоположението на двата автомобила, участници в ПТП, и възникналото съприкосновение между тях. Доколкото нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водача при предприемане на каквато и да било маневра, вкл. при заобикаляне на пътно превозно средство, както и при преминаване в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, неспазвайки въведеното в цитираната разпоредба правило за поведение, вследствие на което е причинено пътнотранспортно произшествие, А. Г. е осъществила състава на обективираното в тази правна норма административно нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Не може да бъде споделено основното възражение в касационната жалба, че при настъпване на инцидента А. Г. не е извършвала маневра, а е изчаквала зелен сигнал на светофара. Механизмът на настъпване на ПТП е установен по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Видно от ангажираните в хода на въззивното производство гласни доказателства с цел да продължи движението си напред по [улица]А. Г. заобикаля намиращия се пред нея автомобил, навлизайки в лентата на насрещно движещите се превозни средства, при което между нея и автомобила на Н. Х., който същевременно предприел изпреварване на колоната от чакащи автомобили, настъпва съприкосновение. Това се установява и от схемата на ПТП в протокола за ПТП, подписан и от двамата участници в произшествието, на която ясно се вижда, че автомобил 2 /този на жалбоподателката/ навлиза в съседната пътна лента /тази на насрещно движещите се превозни средства/, пресичайки двойна непрекъсната линия. Свидетелите, в т.ч. и съпругът на Г., са категорични, че жалбоподателката леко заобикаля колата пред нея, извършваща десен завой, с което навлиза частично в съседната пътна лента. Именно при тази маневра оспорващата, като водач на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № [рег. номер], е осъществила контакт с лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350“ с рег. № [рег. номер], при който на двете превозни средства са причинени материални щети. Следователно причина за произшествието е именно предприетата от Г. маневра, извършена без необходимото внимание в нарушение на правилата по чл.25, ал.1 от ЗДвП – преди да извърши маневрата същата не се е убедила, че няма да създаде опасност за минаващия покрай нея автомобил, като не се е съобразила с неговото положение, посока и скорост на движение. Посочената разпоредба изисква от водачите да управляват МПС по начин и с внимание, които да им позволят да избегнат всякакви ПТП при предприемане на маневри, и именно с това императивно правило не се е съобразила в случая А. Г..

С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон /какъвто безспорно е процесният АУАН серия G № 737662/03.08.2022г., послужил за издаване на потвърденото от ВРС наказателно постановление/ имат доказателствена сила до доказване на противното, настоящият съдебен състав намира за доказано извършеното от касационната жалбоподателка административно нарушение. Във връзка с това правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. Г., доколкото констатациите в АУАН и в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от носещото доказателствената тежест за това наказано лице.

Възражението, че оспорващата не е извършила вмененото й нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а водачът на другия автомобил – участник в ПТП, е предприел неправилно изпреварване, пресичайки двойна непрекъсната линия, с което е станал причина за настъпването на произшествието, е неоснователно. Както бе посочено, осъществяването от страна на Г. на административното нарушение, регламентирано в чл.25, ал.1 от ЗДвП, е доказано в необходимата степен на категоричност от събрания по делото доказателствен материал. Дори да се приеме, че в случая водачът на другото, участващо в инцидента МПС, от своя страна също е реализирал състав на административно нарушение по ЗДвП, този факт е ирелевантен за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касационната жалбоподателка, тъй като съпричиняването не води до отпадане на отговорността на последната.

Лишено от основание е възражението, че е налице неяснота относно конкретната хипотеза на нарушение по чл.179, ал.1, т.5, вр. ал.2 от ЗДвП, в извършването на която е обвинена жалбоподателката. Действително в НП е цитирана като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, без да е уточнено кое от няколкото съдържащи се в нея изпълнителни деяния е осъществено в случая, но от описанието на нарушението от фактическа страна е видно, че се касае за извършване на маневра от Г. с цел отклоняване вляво по посока на движението, при което не пропуска минаващия от лявата й страна автомобил, вследствие на което е блъсната от него, като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че целта на маневрата е заобикаляне на предния автомобил в колоната, изчакващ пресичащите кръстовището пешеходци. Предвид горното несъмнено е, че процесният случай се подвежда под хипотезата на чл.175, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, представляваща отклоняване наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, без да се убеди, преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за участника в движението, който минава покрай нея, и без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. С оглед горното и доколкото в административно-наказателния процес привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се защитава срещу фактите /които в случая са описани пълно, точно и ясно от наказващия орган/, а не срещу правната им [жк], не е налице твърдяната в касационната жалба неяснота относно вмененото на А. Г. административно нарушение.

Както правилно е приел районният съд, наложеното административно наказание законосъобразно е определено в предвидения в съответстващата на извършеното от касационната жалбоподателка административно нарушение санкционна норма минимален размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, чл.63в от ЗАНН съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1571/07.11.2023г., постановено по АНД № 20233110200394 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0819-005821/04.11.2022г. на Н. група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в частта, с която на А. Д. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА А. Д. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.