Определение по дело №139/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение Рег.139/08.04.2025 по ЧНД № 139/2025г. по описа на СлОС
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на осъдената В.Р.И., понастоящем изтърпяваща
наказание лишаване от свобода в Затвора – Сливен, в която заявява, че са налице
законовите предпоставки да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване, тъй
като към настоящия момент е изтърпяла повече от половината от наложеното й
наказание и е доказала с поведението си на мястото, на което е лишена от свобода, че
се е поправила. Показвала нужното уважение към служителите на затворническото
общежитие, както и към останалите лишени от свобода. Редовно полагала доброволен
труд. Успяла да осъзнае грешката си. Твърди, че едно от децата й било с астматично
заболяване, като освен това му се налагала операция на окото, тъй като имало язва на
роговицата, и моли съда да вземе под внимание, че след всяка една такава лекарска
намеса детето се нуждаело от подкрепата на майка си. Заявява готовност при
необходимост да приложи необходимите документи, които потвърждавали
заболяването.
Към молбата са приложени становище на началника на Затвора - Сливен, копие
от първоначален план на присъдата, копие от цифров израз на оценка за осъден
правонарушител, становище от главен инспектор НСЗО, затворническото досие на
осъденото лице.
В съдебно заседание осъдената И. поддържа изцяло депозираната молба и моли
за уважаването й. Твърди, че в затвора осъзнала грешките си и нямало да ги повтори.
Имала неприключило дело РС София за кражба, но доказателствата сочели, че тя не
била извършила престъплението. След затвора щяла да живее нормален живот със
семейството си и да си гледа децата.
Процесуалният представител на началника на Затвора поддържа писменото му
становище. Счита, че не били изпълнени кумулативните изисквания на закона относно
поправяне на осъдената И.. В условията на затвора тя не проявявала толерантност към
останалите. Изисквала съобразяване основно с нейните наложени правила, което
водело до напрежение в групата. Търсела причините за проблемите в другите,
реагирала импулсивно и манипулативно. Не участвала активно в дейности по
осмисляне на свободното време, въпреки предлаганото разнообразие. Предпочитала да
наблюдава останалите. До момента нямала наказания, но били прилагани
индивидуални мерки по повод конфликтите. Наградена била веднъж по конкретен
повод. Периодично полагала доброволен труд, работила и на външен работен обект.
Отчетено било нарушение на трудовата дисциплина, а по-късно и конфликт на
работното място, поради което останала в резерв. Категорично отказала да бъде
включвана в образователния процес в затвора, въпреки възможностите да работи и да
учи едновременно. Предпочитала да избягва допълнителни ангажименти. Рискът от
рецидив се запазвал в горните стойности на средния. Счита, че липсва настъпила
положителна промяна в личността и поведението на осъдената, поради което моли да
бъде оставена без уважение молбата й за условно предсрочно освобождаване.
Прокурорът счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Присъединява се към изложените от представителя на началника на затвора
доводи. В случая правели впечатление стойностите на риска от рецидив.
Първоначалната оценка на правонарушител отчитала 94 т., като абсолютна стойност,
което съгласно правилата означавало среден риск, но в горната граница на среден риск.
Констатирано било съвсем минимално понижение на риска от рецидив само с 2т. и
1

същият оставал в горна граница на средния риск от рецидив. Тези обстоятелства
категорично налагали извода за липсата на конкретни доказателства, дадени от страна
на осъденото лице, че се е поправило по време на престоя в затвора. Видно от
справката за изтърпяно наказание остатъкът бил кратък - 1 месец и 28 дни, но въпреки
това молбата следвало да бъде оставена без уважение и лицето да си изтърпи
наказанието изцяло, доколкото били констатирани проблемни зони и необходимост от
продължаване на работата с осъденото лице.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Осъдената В.Р.И. е на 37 години, българска гражданка, с начално образование,
неомъжена, осъждана. Постъпва в Затвора - Сливен на 18.04.2024г. От 20.02.2024г. до
12.08.2024г. е изтърпяла (с приспадане на предварително задържане по мерки за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ в общ размер 1 месец 29 дни
и от работа - 8 дни) наложеното й със споразумение № 395/05.04.2023г. по НОХД №
877/2023г. на Районен съд - София наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца,
за извършено на 23.11.2022г. престъпление по 194, ал. 1 от НК.
От 12.08.2024г. търпи наложеното й с влязло в сила на 16.04.2024г.
Споразумение по протокол № 571/16.04.2024г. по НОХД № 5402/2024г. на Районен съд
- София, с което за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, извършено на 16.02.2024г., й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.
Към 08.04.2025г. осъдената В.Р.И. е изтърпяла всичко 10 месеца и 2 дни, от
които фактически - 7 месеца и 27 дни и от работа – 2 месеца и 5 дни. Остатъкът за
изтърпяване е в размер на 1 месец и 28 дни.
На 18.10.2024г. е придобила формално право за замяна на режим.
Формална правна възможност за условно-предсрочно освобождаване е
придобила на 12.02.2025г.
След първоначалния адаптационен период в приемно-диагностично отделение
на затвора, осъдената И. не успявала да се ориентира добре в общността на осъдените
жени от затворническото общежитие, в което била разпределена. Правела опити да
налага свои правила и да изисква съобразяване основно с нейните потребности.
Отчетени били ситуации на напрежение между нея и останалите осъдени. От
15.05.2024г., след решение на комисия по чл. 35 от ППЗИНЗС била разпределена в
ЗООТ „Рамануша“. Наблюдението над поведението й по време на осъществяваната
корекционна дейност установява ло ниска толерантност към другите и липса на
умения за асертивно отстояване на собствени позиции. В основата на проблемите
стояло поведението на осъдената, свързано с непремерено и несъобразено
разпространяване на информация между жените (интриги). За нормализиране на
отношенията между тях били осъществявани различни интервенции, като стайни
събрания, консултации за изясняване на фактите, включително и преместване по стаи.
По време на консултативната дейност за преодоляване на трудностите, осъдената не
притежавала необходимите умения да анализира собственото си поведение и да отчита
своите грешки. Търсела причините за проблемите в околните и в обстоятелствата,
които я заобикалят. Поставяла се в позиция на жертва и ощетена, като системно
търсела състрадание и заобикаляне на правилата. Не проявявала интерес и не
участвала активно в дейностите за осмисляне на свободното време, въпреки
разнообразните форми на провеждане на активности в затворническото общежитие,
отговарящи на идентифицирани потребности на жените. Предпочитала да бъде зрител
и обикновен наблюдател на това, което се осъществявало от другите. Регистрираната
2

активност на осъдената И. в компютърната платформа ИСИН била инициирана от
инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“, отговарящ за осъдените в
общежитието, а именно:
-31.05.2024г. - Целенасочени превантивни дейности /информационни срещи/ с
председателя на МКБТХ;
-21.08.2024 - И аз го мога! - спортно състезание;
-06.09.2024г. - Напред към националния идеал - културно-информационно
събитие;
-24.11.2024г. - Информационна кампания по повод международния ден срещу
насилието над жени и деца;
-01.12.2024г. - Международен ден за борба със СПИН - информационна
кампания. Тези участия били с информационна насоченост и развивали определени
личностни сфери за осъдените, които имат съответната потребност. В случая за
осъдената И. участията не представляват индикатор за нейната мотивация за
постижения или ориентираност към резултати или промяна.
До настоящия момент осъдената не е наказвана, но са прилагани
индивидуализирани мерки с цел преодоляване на трудностите и съобразяване с
правилата и с останалите осъдени. Наградена на 19.08.2024г. на основание чл. 98, т.1
от ЗИНЗС - „писмена похвала“, за проявено старание при почистване
противопожарната ивица около оградните съоръжение на ЗООТ „Рамануша“ и
положен труд по превенция на риска от аварийни ситуации на обект на Община
Сливен. Не притежава образователни или професионални квалификации. В условията
на Затвора първоначално полагала доброволен труд по почистване района на
общежитието. От 05.08.2024г. била устроена на външен работен обект „Люпилня
Мартиво“ първоначално като резерв, а в последствие става титуляр. През м. ноември
2024г. било отчетено нарушение на трудовата дисциплина - извършила нарушение,
което в последствие прикрила заедно с други две осъдени на работното място. От
31.01.2025г. поради конфликт на работното място отново станала резерв. До момента
работодателят не е изразил желание да бъде включена в трудовия процес. Периодично
полагала доброволен труд в затворническото общежитие по почистване района на
общежитието. Притежавала минимални трудови навици за нискоквалифициран труд,
но липсата на изградени междуличностни умения и ефикасен контрол върху
собствената й дейност водели до проблемно поведение и на работното място.
Осъдената е с начално образование. Може да чете и да пише макар и с
допускане на грешки. Отказала да бъде включена като ученичка в СУ „А. Жечкова“
към затвора, гр. Сливен. Въпреки възможността да работи и да учи едновременно,
предпочитала да избягва допълнителни ангажименти и натоварености. В приемното
отделение е била включена в програма за адаптация с информационна насоченост.
От постъпването на В.Р.И. в затвора били изготвени 2 оценки на
правонарушителя - 1 първоначална и 1 последваща във връзка с молба й за условно
предсрочно освобождаване. Първоначалната оценка на правонарушителя била
изготвена на 10.05.2024г. с отчетен среден риск - 94 точки. Идентифицирани били
проблемни зони в разделите: информация за престъпните деяния, жилищно
устройване, образование, обучение и трудова заетост, управление на финанси и
доходи, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, мисловни умения и
поведение, нагласи.
Втората оценка от 04.03.2024г. показва среден риск - 92 точки. Отчетена е
съвсем минимална промяна в рамките на 2 т. и запазване в горната граница на средния
риск от рецидив. При попълване на втора самооценка, във връзка с подадената молба
3

за условно предсрочно освобождаване, осъдената продължавала да не успява да
определя проблемните зони в пълен аспект: намиране на добро място за живеене,
разбиране чувствата на другите, придържане към плановете си, безпокойство за
нещата около нея, вземане на добри решения.
Изготвен е един план за изпълнение на присъдата. Анализът на реализираните
цели и активността на осъдената в поправителния процес показва че:
-проблемна зона „Трудова дейност“ - усвояване на нови конвертируеми умения,
към момента не е изпълнена. Осъдената не успява да се задържи на работното място
като титуляр и да оправдае оказаното й доверие.
-проблемна зона „Начин на живот и обкръжение“ - участие в дейностите на
общността и приобщаване към социално одобряеми форми на изява - актуална. В
реализираните културно-информационни дейности участва избирателно или след
препоръка на ИСДВР.
-проблемна зона: „Мисловни умения и поведение“ - подобряване на
поведенческия самоконтрол и междуличностни умения – неизпълнена. Осъдената
допуска конфликти, манипулативност и импулсивни прояви.
-проблемна зона: „Нагласи“ – неизпълнена. Осъдената не осъзнава вредите от
престъпленията, криминогенните фактори в основата на противоправното поведение и
не изпитва потребност да работи върху нагласите за конструктивно сътрудничество.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената В.Р.И. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от
свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Налице е кумулативно предвидената в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставка за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената И. от изтърпяване на
останалата част от наказанието Лишаване от свобода, а именно към настоящия момент
тя е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й с влязло в сила на
16.04.2024г. Споразумение по протокол № 571/16.04.2024г. по НОХД № 5402/2024г. по
описа на РС София за престъпление по чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален общ режим.
Придобила е формално право на условно предсрочно освобождаване на 12.02.2025г.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК, а
именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, в общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието
Лишаване от свобода. Затворническата администрация е тази, която има
непосредствен и пряк контакт с лишените от свобода и следва да формира извод,
относно резултатите от пенитенциарното третиране и настъпването на положителни
нагласи в осъдените лица, поради което няма как съдът да не се съобрази със
становището по молбата на осъдената, което задължително според разпоредбата на чл.
4

437, ал. 2 от НПК се дава от Началника на затвора. В конкретния случай, становището
на затворническата администрация е, че молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдената И. не следва да бъде уважена. Наблюдението над
поведението на осъдената не представя убедителни доказателства за завършен
поправителен процес. Крайните стойности в актуалната оценка на правонарушителя
показват задържане в следените зони, отчетени като проблемни в първоначалното
оценяване и оставане на риска в същата категория риск - в горната граница на среден
риск от рецидив – 92 точки. Минималното снижение от 2 точки в сравнение с
първоначалната оценка не удостоверява настъпила положителна промяна в личността
на осъдената, която да гарантира положително повторно вграждане в обществото, т.е.
липсват индикации за настъпила положителна промяна в личността и поведението на
осъдената, удостоверени от оценката на правонарушителя. Осъдената не приема
положително осъществяваната с нея рехабилитираща дейност, с устойчиви вътрешни
съпротиви към реализираните намеси, което е фактор, задържащ промяната.
Основни проблемни области, които имат пряко отношение към
противоправното поведение остават във високи стойности и сочат, че не е настъпила
положителна промяна в поведението и личността на осъдената за краткия срок на
пенитенциарно третиране. От събраните доказателства не може да се направи извод,
че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора е настъпила трайна
положителна промяна, от която да се заключи за последователно и законосъобразно
поведение в живота на свобода.
Заложените в плана за изпълнение на присъдата цели не са постигнати
напълно: поведението й на работното място е проблемно; в общността на осъдените
жени от затворническото общежитие допуска конфликти, манипулативност и
импулсивни прояви; не осъзнава вредите от престъпленията, криминогенните фактори
в основата на противоправното поведение и не изпитва потребност да работи върху
нагласите за конструктивно сътрудничество.
Наведените от осъдената доводи за влошено здравословно състояние на детето
й и необходимостта да бъде извършена операция на окото му, са неотносими в
настоящото производство. По принцип влошено здравословно състояние на осъден
или на член от неговото семейство не е сред основанията за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останала част от наложено наказание
Предвид всичко изложено, настоящият състав не може да формира извод за
наличие на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК.
Поради това, съобразено със събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че поведението на осъдената В.Р.И. в затвора до
момента не индикира доказателства за съзнателна положителна промяна от нейна
страна, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от
свобода, който към 08.04.2025г. е един месец двадесет и осем дни.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:

5

Номер на акта:	139
Дата:	8 април 2025 г. (в сила от 16 април 2025 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20252200200139
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 март 2025 г.

Определение по дело №139/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите