№ 10443
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110168623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу „ФИРМА““ АД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 14880,00 лв., представляваща стойността на заплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 470423232333540 и включените
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2023 г., както и сумата от
265,69 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
14880,00 лв. за периода от 27.10.2023 г. до 14.12.2023 г. Претендират се
разноски.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На
21.06.2023 г., в гр. София, водачът на лек автомобил марка „Лексус“, модел
„NX300Н“, с рег. № ***********, при маневра десен завой от ул. адрес,
същевременно такава маневра предприел и водачът на намиращия се вляво от
л. а. товарен автомобил с рег. № **********, последният не е спазил
необходимата дистанция, засича и удря странично л. а., вследствие на което
по последния са причинени материални щети. Щетите по л. а. „Лексус“ били
десетки на брой и били описани в двустранен констативен протокол за ПТП,
1
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, описи на претенция
и опис-заключение, в който били описани причинените щети. Л. а. „Лексус“
бил застрахован по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при
ищеца. Последният възложил ремонт на л. а. „Лексус“ на автосервиз „ТМ
Ауто“ ЕООД. Ремонтираният л. а. „Лексус“ бил предаден на
лизингополучателя, за което бил съставен двустранен констативен протокол.
За стойността на ремонта били издадени две фактури на обща стойност от
14855,00 лв. с вкл. ДДС, платена на автосервиза на 14.08.2023 г. съгласно
платежно нареждане от тази дата. Товарен автомобил с рег. № **********
бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника. Ищецът изпратил регресна покана до
ответника за сумата в общ размер на 14880,00 лв., като с писмо от 27.10.2023
г. ответникът отказал да плати.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ФИРМА““ АД, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна, както по основание, така и по размер. Твърди, че ПТП е
реализирано по вина на водача на л. а. „Лексус“, оспорва механизма на ПТП,
както и че всички посочени щети са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Твърди, че размерът на обезщетението следва да се
редуцира относно претендираните разходи за част и труд. Оспорва иска за
обезщетение за забава. Не оспорва, че по отношение на товарен автомобил
марка „Волво“, с рег. № ********** към датата на ПТП е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и че
сумата по регресната покана от 27.10.2023 г. – 14880,00 лв., не е заплатена. С
оглед изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приета като писмено доказателство застрахователна полица
№ 5С1068818041 от 21.02.2023 г. за застраховка „Каско Стандарт“ на МПС, в
която е обективиран сключен на 21.02.2023 г. договор за застраховка „Каско“
между ищеца като застраховател, „ОТП Лизинг“ ЕООД като застрахован и
2
собственик и Н. С. Х. като лизингополучател по отношение на лек автомобил
марка „Лексус“, модел „NX 300 H“, рег. № ***********, със срок на действие
от 00:00 часа на 22.02.2023 г. до 23:59 часа на 21.02.2024 г., със
застрахователна сума в размер на 50900,00 лв. и застрахователна премия от
1249,20 лв., както и общите условия на ищцовото застрахователно дружество,
приложими към тази застраховка.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 21.06.2023 г.
в 12:30 часа, от който се установява, че на посочената дата и час, в гр. София,
на АДРЕС между товарен автомобил с рег. № ********** и лек автомобил
марка „Лексус“, модел „NX 300 H“, рег. № *********** е настъпило ПТП,
при което за л. а. „Лексус“ за настъпили щети в неговата лява част – ляво
предно огледало, предел ляв калник, предна лява броня и др.
Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
от 21.06.2023 г., подадено от Н. С. И., съгласно което на същата дата, в 12:30
часа, в гр. София, ул. „Андрей Германов“ и ул. „Ефрем Карамфилов“, при
управление на процесния автомобил, на кръстовището на посочените улици,
при подаден от водача десен мигач л. а. бил ударен от лявата страна от
товарен автомобил с рег. № **********, управляван от Г. Г., при което за л. а.
настъпили щети по предна броня, ляв преден калник, огледало предно ляво,
капак преден, врата предна лява, колона над лява врата, предна лява гума и
джанта.
Представен е опис на претенция № 50-01300-7222/23/21.06.2023 г., в
който са описани множество щети по процесния л. а. в 29 пункта.
Представен е опис-заключени по претенция № 50-01300-
7222/23/21.06.2023 г., съгласно който стойността за възстановяване на
процесното МПС възлиза общо на 14855,00 лв.
Представено е възлагателно писмо от 26.06.2023 г. от ищеца до
автосервиз „ТМ Ауто“ ЕООД, с което е възложен ремонт на процесния лек
автомобил марка „Лексус“, модел „NX300Н“, с рег. № ***********.
Представен е приемо-предавателен протокол, от който се установява, че
процесният л. а. е предаден от ремонт на Н. С. И. на 04.08.2023 г.
Представени са два броя фактури № ********** от 09.08.2023 г. за
сумата от 120,00 лв. и № ********* от 09.08.2023 г. за сумата от 14734,90 лв.,
3
издадени от „ТМ Ауто“ ЕООД.
Представен е доклад по щета № 470423232333540, съгласно който е
определена сума за изплащане в размер на 14855,00 лв.
Представено е платежно нареждане от 14.08.2023 г., от което се
установява, че ищецът е наредил по сметка на „ТМ Ауто“ ЕООД сумата от
14855,00 лв.
Представена е разпечатка от сайта на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС при ответника по отношение
на товарен автомобил с рег. № **********, валидна от 00:00 часа на
19.08.2022 г. до 23:59 часа на 18.08.2023 г.
Представено е писмо с изх. ДУВ № 2692/12.10.2023 г., покана по
регресна претенция относно процесната щета за сумата от общо 14880,00 лв.,
от които 14855,00 лв. за изплатено застрахователно обезщетение и 25,00 лв.
за ликвидационни разходи, ведно с обратна разписка за получаването им.
Представен е отговор изх. № 99-7046/27.10.2023 г., с който ответникът е
уведомил ищеца, че отказва да изплати сумата по регресната претенция, тъй
като вината за настъпване на процесното ПТП се дължала изцяло на водача на
лек автомобил марка „Лексус“, модел „NX300Н“, с рег. № ***********, както
и писмо от 02.11.2023 г., с което ответникът е върнал в оригинал
ликвидационната преписка по процесната щета.
Представени са още контролен талон, СУМПС на Н. С. И., знак за
първоначален технически преглед, свидетелство за регистрация част II,
снимков материал на щетите по процесното МПС.
От показанията на свидетеля Н. С. И., водач на л. а. „Лексус“, се
установява, че същата е управлявала автомобил марка „Лексус“, модел „NX
300“. Улицата, на която е станал процесният инцидент, е била с достатъчна
ширина, за да могат да минат едновременно ТИР (камион) и лек атомобил.
Камионът бил разположен вляво от управлявания от нея л. а. „Лексус“. И
двете МПС предприели маневра надясно, при което камионът закачил л. а. и
започнал да я влачи с него. Свидетелят И. се уплашила и излязла от другата
страна на л. а. Не е видяла водачът на т. а. да е подал светлинен сигнал, че
предприема завой надясно, тя подала мигач за предстояща маневра надясно,
бил налице знак „Стоп“, но свидетелят не успял да стигне до него, съответно
4
бил по-назад от знака. Вследствие на контакта с товарния автомобил л. а.
„Лексус“ се покачил на тротоара от дясната страна. Свидетелят не си спомни
дали вдясно от него е имало препятствие. Всички щети по л. а. „Лексус“ били
от лявата страна на МПС, отдясно не е имало щети. Дясната гума не била
спукана, само лявата. След инцидента л. а. „Лексус“ бил ремонтиран по
застраховката.
От показанията на свидетеля Г. Й. Г., водач на процесния т. а. – влекач с
полуремарке, се установява, че е участвал в ПТП юни 2023 г., излизайки от
улицата, преди навлизане в Т-образно кръстовище, на което трябвало да завие
надясно, 50-60 метра преди кръстовището подал десен мигач, че ще завива
надясно, управлявал товарно МПС – прицеп – влекач с полуремарке. Поради
габарита на МПС, за да може да впише ремаркето в завоя надясно –
предприел маневра изнасяне в лявата страна преди да завие надясно. Преди
навлизане в завоя погледнал наляво и надясно за други МПС, нямало други
МПС и завил надясно, впоследствие погледнал в огледалото и видял, че
червената кола, която се е движела след него била застанала до него. Видял
червената кола „Лексус“ 100 метра преди да стигне до кръстовището. След
което с подадения мигач вниманието му се пренесло към предстоящата
маневра. Съприкосновението на двата автомобила настъпило в зоната на
полуремаркето в средата. След предприемане на маневрата в дясното
огледало забелязал, че червеният автомобил, който бил забелязал да се движи
след него бил в зоната на ремаркето в съприкосновение с него. Мястото не
било посетено от органите на МВР, заедно с другия участник попълнили
двустранен протокол. Водачите не били водили диалог относно вина за ПТП.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следния механизъм на ПТП, а именно: На 21.06.2023 г. около 12:30 часа,
влекач марка „Волво“, с рег. № ***************, с прикачено към него
полуремарке с рег. № **********, се движи по ул. „Андрей Германов“, с
посока към ул. „Г. Карамфилов“, и на кръстовището с последната, водачът от
лявата лента за движение предприема маневра за завой надясно, при която
реализира ПТП с намиращия се от дясната му страна (в дясната лента за
движение) лек автомобил марка „Лексус“, модел „NX 300 H“, с рег. №
***********. Причината за настъпване на процесното ПТП била поведението
5
на водача на влекач „Волво“, който при извършване на маневра за завой
надясно не е оставил достатъчно странично разстояние до намиращия се от
дясната му страна лек автомобил „Лексус“. Уврежданията по лек автомобил
„Лексус“, с изключение на уврежданията по гума предна дясна, джанта
предна дясна и калник преден десен, се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Лексус“, определена към датата на
настъпване на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 14509,87 лв. Водачът
на лек автомобил „Лексус“, с рег.№ ***********, не е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като влекач „Волво“ е
навлязъл внезапно в неговата лента за движение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са положителни установителни искове с
правно основание по кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 411 КЗ:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка „Каско“; 2)
деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП)
между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.
2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
6
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител при условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането, както и възражението си, че вината за
настъпване на ПТП е на водача на л. а. „Лексус“.
От представената по делото застрахователна полица за застраховка
„Каско Стандарт“ се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек
автомобил марка „Лексус“, е сключен договор за застраховка „Каксо“
валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, което обстоятелство
не е и спорно между страните по делото.
На следващо място, от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се
установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а
именно: водачът процесния товарен автомобил – влекач с полуремарке,
предприемайки маневра в нарушени на правилата за движение по пътищата,
реализира ПТП с намиращия се вдясно от него лек автомобил „Лескус“,
вследствие на което по последния са настъпили материални щети. На
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за
оборване на посочената презумпция, респ. ответникът не ангажира
доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че вината за
настъпване на процесното ПТП е на водача на лек автомобил „Лескус“.
Напротив установи се, че щетите по последния л. а. са настъпили именно
вследствие на поведението на водача на процесния т. а.
По делото се установи обаче, че не всички описани щети по л. а.
„Лексус“ са настъпили вследствие на процесното ПТП. От гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля И. и заключението
на САТЕ се установи по безспорен начин, че щетите в дясната част на л. а. не
са настъпили вследствие процесното ПТП. По отношение на тях не се
установи да е налице причинно-следствена връзка между виновното и
противоправно поведение на водача на т. а. и вредите по л. а. Ето защо в тази
част намира за основателно оспорването на ответника, направено с отговора
на исковата молба.
7
От приетите писмени доказателства – платежно нареждане, се установи
и че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно
обезщетение.
По делото е обявено за безспорно, че към датата на ПТП по отношение
на товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № ********** е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, а и
посоченото обстоятелство се установи от представената разпечатка от
интернет страницата на Гаранционен фонд.
От заключението на назначената по делото САТЕ се установи, че
действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП,
а именно тези в неговата лява част, възлиза на 14509,87 лв.
По делото е обявено за безспорно, че сумата по регресната покана от
27.10.2023 г. – 14880,00 лв., не е изплатена от страна на ответника.
При това положение исковата претенция по главния иск се явява
основателна за сумата от 14509,87 лв. и за тази сума следва да се уважи, респ.
за разликата над сумата от 14509,87 лв. до пълния предявен размер от
14880,00 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главен дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Вземането на ищеца по чл. 411 от КЗ е безсрочно, следователно за да
бъде поставен в забава ответника, последният е необходимо да бъде поканен
от ищеца да изпълни.
8
По делото се установи и че ищецът е изпратил покана за регресната си
претенция на ответника, както и че поканата е получена от последния на
16.10.2023 г. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника. Освен това по
делото е представен и отговор от ответника на регресната покана от
27.10.2023 г., което е още една индиция, че същият е получил поканата.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 86 от ЗЗД е
установен по своето основание.
Съдът на основание чл. 162 от ГПК определи размера на обезщетението
за забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет
страница, а именно: https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, в
размер на 259,08 лв., изчислена върху главницата от 14509,87 лв. за периода
от 27.10.2023 г. до 14.12.2023 г.
При това положени искът по чл. 86 от ЗЗД се явява установен за сумата
от 259,08 лв. и за тази сума следва да се уважи, респ. следва да се отхвърли за
разликата над сумата от 259,08 лв. до пълния предявен размер от 265,69 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски
имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на
2999,91 лв., от които на 645,30 лв. за ДТ, 200,00 лв. за депозит за вещо лице,
50,00 лв. за депозит за свидетел и 2104,61 лв. за адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да бъде разгледано своевременно направеното от
ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможност
за страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
9
тях поотделно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в редакцията, актуална към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, по главния
иск дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1739,20 лв., а това
по акцесорния – 400,00 лв. или общо 2139,20 лв. без ДДС или 2567,04 лв. с
вкл. ДДС. Т. е. ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер по-
малък от този по НМРАВ. Ето защо възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят 2925,29 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 150,00 лв.,
от които 100,00 лв. за депозит за вещо лице и 50,00 лв. за депозит за свидетел
и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. или общо разноски в размер на 300,00
лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят 7,46 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА““ АД, ЕИК ********* на основание чл. 411 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК *************, следните
суми, а именно: сумата от 14509,87 лв., представляваща стойността на
заплатеното застрахователно обезщетение по щета № 470423232333540 и
включените ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2023 г.,
както и сумата от 259,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 14880,00 лв. за периода от 27.10.2023 г. до 14.12.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 411 от КЗ за разликата над
сумата от 14509,87 лв. до пълния предявен размер от 14880,00 лв., и иска по
чл. 86 от ЗЗД за разликата над сумата от 259,08 лв. до пълния предявен
размер от 265,69 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА““ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ************* сумата от 2925,29 лв.,
10
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ************* на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК да заплати на „ФИРМА““ АД, ЕИК ********* сумата от 7,46 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11