МОТИВИ по НОХД №
517/2011г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият Д.И.А.
е обвинен в извършване на престъпление по чл.304А вр.чл.304 ал.1 от НК, за това
че на 14.04.2010г. в гр.Пловдив, в 5-то РУП при ОД на МВР, е дал подкуп в
размер на 55 лева на полицейските органи – Т. Д.А., Д.И.И. и Н.А.М. – служители
на ***РУП при ОД на МВР-Пловдив, за да не извършат действие по служба,
изразяващо се в съставяне на акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство.
Прокурорът поддържа обвинението в
съдебното заседание изцяло. Счита че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер
от 1 година, както и наказанието глоба.
Подсъдимият А. не признава виновно поведение. Чрез защитника
си и самостоятелно моли да бъде признат
за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Подсъдимият Д.И.А. е роден на ***г***,
а понастоящем живее в гр.Пловдив Той е българин, български гражданин и е семеен. Има средно специално образование,
не е трудовоангажиран и е осъждан.
Към м.април на 2010г. подсъдимият А.
***, със съпругата си св.А. и двете им деца.
Вечерта на 14.04.2010г., след употреба
на алкохол, подсъдимият отишъл на гости в дома на живущите на етажа му
свидетели Д. и Г., където отново употребил алкохол – ракия. Късно вечерта,
прибирайки се към апартамента си, А. започнал да тропа и да рита по входната
врата на съседен апартамент, в който живеели свидетелките З. К. и дъщеря и И.К.
с малкото си дете. Викал им “****, ** боклуци”. Агресивното поведение на
подсъдимия било следствие на възникнал предния ден конфликт между съпругата му
А. и св.И.К. във входа на жилищния блок. Към този момент в дома на К.-ви били
само З.К. и внучката и, а св.И.К. била на работа втора смяна. Св.З.К. се
притеснила, че дъщеря и може да пострада от подсъдимия при прибирането и от
работа, при което и позвънила за да я предупреди за поведението му. От своя
страна И.К. сигнализирала полицейските служители при *** РУП-Пловдив. На место
пристигнали полицаите свидетели А., И. и М., които се засекли пред входа на
блока с пристигналата от работното си място
св.И.К.. Без да вземат чантата с документи /бланки от протоколи, актове
и др./ от служебния автомобил, тримата полицейски служители се качили до дома
на подсъдимия, като позвънили на вратата, а св.И.К. влязла в дома при майка си
и детето си.
На позвъняването подсъдимия отворил
входната врата и поканил полицейските служители в дома си. След като разбрал за
причината на посещението им и след молбата им да намали силната музика започнал
да се държи арогантно, питайки ги защо са влезнали в чужда собственост, като
буйствал и викал на висок тон, отправяйки към тях обиди “боклуци”, “Ченгета,
махайте се оттук”. При искане от тяхна страна да проверят документите му
подсъдимият извадил изпод микровълновата печка една банкнота от 50 лева и една
от 5 лева и ги захвърлил по посока на служителите на реда с думите “Взимайте ги
тези пари и мисля, че случаят е оправен”. Добавил и повече да не го занимават.
Полицаите му казали да си прибере парите, тъй като може да понесе и наказателна
отговорност за това. Въпреки предупреждението им подсъдимият продължил с
буйното си държане и агресивно поведение, като дори започнал да сипе обиди и по
адрес на своите съседи. При това му поведение бил закопчан с белезници и
отведен в полицейското управление, за да му се състави акт по УБДХ. При
пристигане в сградата на управлението, след сваляне на белезниците от ръцете
му, А. отново предложил и захвърлил на полицаите сумата с думите: “Взимайте ги
тези пари, за да си отивам”, което му действие било забелязано и от приелия ги
постови – св.Т.. Пак му било указано да си прибере парите. Продължилото буйно и
агресивно поведение към полицаите направило впечатление и на дежурния св.К.,
който също отправил забележки към А..
В
управлението била доведена впоследствие и св.И.К., която била въведена в една
от стаите на сградата и на която била предоставена възможност да напише
показания за случилото се. В друга стая,
в сградата на управлението, били влезли свидетелите А., М. и И., водейки с тях
и подсъдимия А.. При започване писането от страна на св.А. на акт по УБДХ
подсъдимият отново им подхвърлил носените в себе си банкноти. Едва тогава
служителите взели отношение по предлагания от А. подкуп, за което уведомили
оперативния дежурен по управление св.К.. Старшият на групата св.А. предал с
протокол на дежурния описаните банкноти, които впоследствие били предадени на
следователя по делото. Тъй като подсъдимият продължавал да буйства му били
положени отново белезниците, за да бъде отведен в арестното помещение към
управлението, в който и момент в стаята надникнала св.И.К., която била оставена
сама в съседна стая за опис на случилото се. Тази свидетелка чувала от своята
стая виковете на А. “отрепки” и “боклуци”, насочени срещу униформените
служители на реда.
За да
постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни,
писмени, и веществени доказателства, които в пълна сила подкрепят направения от
съда извод. Събраните по делото доказателства, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт и поддържана и от
прокурора, а именно: протокол за доброволно предаване /л.13, 58,59/, справка
съдимост /л.35/, характеристична справка /л.36/, акт за констатиране на проява
на дребно хулиганство /л.39/, решение ПРС/л.40-46/, седмичен наряд /л.47/,
дл.пар-ки, заповеди, встъпване в длъжност /л.50-57/, от показанията на
свидетелите А., М., И., Т., И.К., З.К., Д., Г., А., К., от данните по протоколи
за проведени очни ставки, както и частично от обясненията на подсъдимия А..
От наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването
на деянието предмет на настоящото наказателно производство, времето на
извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството
му.
Следва да се
посочи, че по делото защитата на подсъдимия прави опит да сведе виновното
участие на подзащитния му единствено до оскърбителните действия спрямо
полицейските служители, довели до осъдително решение на районния съд с наложено
му наказание по УБДХ. А самият подсъдим лансира версията, че неволно бил подал
на полицаите заедно с документите си и двете процесни банкноти, намиращи се
“незабележими” между личната му карта и шофьорска книжка. Както и че
впоследствие бил изтървал банкнотите,
защото му пречели при поставянето на белезниците, а в полицейското управление
само бил разбрал от св.К. по кой член щели да му напишат акт. Тази му защитна
позиция се опровергава от показанията на всички свидетели очевидци по случая.
Така в показанията си св.И. сочи мястото - под микровълновата печка, от което
подсъдимият е извадил банкнотите, за да хи захвърли в посока към проверяващите
го полицейски служители. В тази връзка и в подкрепа на казаното от И. са и
показанията на св.А., който е
категоричен, че парите са предлагани отделно от документите от страна на
подсъдимия А.. Въобще още в самото начало на обясненията си А. започва да
представя случилото се в невярна светлина, като пример дори че не бил блъскал
по вратата на св.З.К.. А тази възрастна, болна и трудно подвижна жена,
категорично посочва, че го разпознала по гласа и дори че е бил пиян. Същата
дори е разговаряла с подсъдимия през вратата, умолявайки го да се разправят
утре, след като изтрезнее.
Що се касае
пък до опита на подсъдимия да убеди съда относно липсата на джобове по дрехите
му, то това обстоятелство не се явява от особено значение при наличието на
свидетелските показания, доказващи категорично предлагания и даван от
подсъдимия подкуп. Без значение е къде, във или по себе си, А. е държал
процесните банкноти. Освен че същите като веществени доказателства са доста
измачкани, явно от стискането им в ръцете си, то и още повече, че са налице и
разминавания по този въпрос, като св.А. представя съпруга си в ареста по блуза
и анцунг, а самият подсъдим посочва, че преди да излезе с полицаите от дома си
е облякъл пуловер.
При така
посочената по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.304А вр.чл.304 ал.1 от НК, понеже на 14.04.2010г.
в гр.Пловдив, в 5-то
РУП при ОД на МВР, е дал подкуп в размер на 55 лева на полицейските органи – Т.
Д. А., Д.И.И. и Н.А.М. – служители на **-тоРУП при ОД на МВР-Пловдив, за да не
извършат действие по служба, изразяващо се в съставяне на акт за констатиране
на проява на дребно хулиганство.
Престъплението
е извършено от подсьдимия умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване.
Предвид на
по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието което следва да
понесе подсъдимият е необходимо да се определи при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Като такива се преценят семейното му положение, грижа за две деца, формално
самопризнание само относно агресивно негово поведение, провокирано от предишни
междусъседски конфликти. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се
посочват предишно осъждане, както и упоритостта по предлагане на подкупа дори и
след предупреждение от страна на полицейските служители. Най-справедливо в
случая е да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от 1 година
и глоба от 500 лева в полза на Държавата.
С оглед
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия,
съдът намери, че не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се
изтърпява реално, като се постанови изпълнението му да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в сила.
Постанови се
и отнемане в полза на Държавата, на основание чл.307А вр.чл.53 ал.1 б.”б” от НК, на двете банкноти: 1бр.от 50 лева
серия **№ *** и 1бр.от 5 лева серия ** № ***
Подсъдимият
бе осъден и да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер
от 97,99 лева.
Причините за
извършване на престъплението са
незачитане на установения в страната правов ред и ниско правосъзнание.
Предвид на
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: