Определение по дело №267/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№454       05.02.2020г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на пети февруари през две хиляди и  двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                          Председател: Мариана Карастанчева                                                                        

                     Членове:1.Пламена Върбанова

                                                                   2.мл.с.Марина Мавродиева

 

 

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско дело № 267   по описа за 2020 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.275  и сл. от ГПК и е образувано по повод предявена  от „ОТБ Факторинг България“ ЕАД, вписано в ТР към АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.София 1000,район „Оборище“,бул.“Княз Александър Дондуков“№19,ет.2,чрез юрисконсулт Наталия Бахчеванова, против Определение № 10130/26.11.2019г. по гр.д.№ 8883/2019г. по описа на РС-Бургас.

              В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано, за което се излагат съображения; моли се отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на молбата по чл.51,ал.2 ЗН.

               Бургаският Окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като предявена  от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок   и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с платена по сметка на ОС-Бургас държавна такса.

              При разглеждането й по същество настоящият въззивен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 51  от Закон за наследството, предявена  от ОТБ Факторинг България“ ЕАД, в която  молба се излагат твърдения и с нея се представят доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

              Молителят ОТБ Факторинг България“ ЕАД е придобил чрез цесия на 30.01.2013г. от  цедента  „Банка ДСК“ ЕАД парично вземане срещу  кредитополучателя Х.С.В. и поръчителя С. Х. В. , вземането произтичащо от сключен  от тези лица с  „Банка ДСК“ ЕАД Договор  за кредит за текущо потребление от 16.04.2009г.

             Кредитополучателят Х.С.В. починал на 0*.**.20**г., като предвид съществуването на непогасени вземания от същия за кредитора-цесионер ОТБ Факторинг България“ ЕАД съществува правен интерес от издирване на  наследниците му,уведомяването им за съществуването и размера на задълженията на наследодателя им и търсене на доброволно/ респ.-принудително изпълнение от тях.По тази причина се моли призоваване на лицата, които имат право да наследяват починалия длъжник Х.С.В. и определяне на срок, в който наследниците да заявят –приемат ли наследството или се отказват от него.

           След снабдяване на „ОТБ Факторинг България“ ЕАД с  удостоверение за наследници на Х.С.В.  е видно, че последният  след смъртта си е оставил за  свой  единствен наследник **********  Х.  Х. В. с ЕГН ********** / удостоверение за наследници на Община-Бургас л. 59 от делото на БРС/.

          При изложената фактическа обстановка се налага категоричния извод- че молителят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е заинтересовано лице и има право да иска от районния съд по местооткриване на наследството  да призове лицето, което има право да наследява и  му определи срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.На основание чл.61,ал.1 ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

           С обжалваното пред настоящия съд определение № 10130 от 26.11.2019г. първоинстанционният съд е  оставил без разглеждане така предявената молба по съображения, че наследникът на починалия наследодател-длъжник бил малолетно дете; съобразно чл. 61,ал.2 от ЗН  ненавършилият пълнолетие наследник имал право да приеме наследството само и единствено по опис,а на основание чл.130,ал.4 СК отказ от права,извършен от непълнолетен, бил нищожен.  

         Обжалваното първоинстанционно определение е неправилно  по следните съображения:

        Съгласно чл.1 от Закон за наследството,от момента на смъртта на едно лице се открива неговото наследство.С разпоредбите на Закон за наследството са  определени  кръга от лица,които биват призовани към наследяване.Тези лица  обаче придобиват права върху наследството само ако го приемат /чл. 48 ЗН/.

        От момента на откриване на наследството призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности : да приемат наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този момент правото да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т. е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя.

         Само ако наследството бъде прието, призованите към наследяване лица придобиват от момента на неговото откриване права върху конкретните имущества, включени в наследството, като поемат и съответните задължения на наследодателя./вж.  Определение №180/30.10.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3644/2019г.,І г.о. ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/. И доколкото отказът от наследство не представлява изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена от закона възможност за придобиване на такива, по отношение на него разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не намира приложение. Още повече тази разпоредба не следва да се тълкува разширително,както в случая е постъпил първоинстанционния съд.

             С нормата на  чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството  е предвидено,че  недееспособните приемат наследството само по опис. Приемането на наследството по опис има защитна функция - да се определи наследственото имущество, за да се ограничи само до неговия размер отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя-арг. от чл.60,ал.2 от ЗН.

              В случая първоинстанционният съд, след като е установил , че единственият  наследник на наследодателя-длъжник  е малолетен, е следвало да укаже на молителя да уточни искането си по чл. 51,ал.1 ЗН във връзка с  изискването на чл.61,ал.2 от ЗН- за приемане на наследството по опис, като укаже  за необходимостта от посочване  имената и адреса на законния представител на малолетното дете  на основание чл. 3 от  ЗЛС,тъй като малолетният   ще се представлява в настоящето производство чрез своя законен представител.Като не е сторил това, а е  оставил без разглеждане молбата и е прекратил производстто по делото първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по така изложените съображения следва да се отмени и делото да се върне на районният съд за извършване на следващи съдопроизводствени действия по реда на чл.51 ЗН.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА Определение № 10130/26.11.2019г.,постановено  по гр.д.№ 8883/2019г. по описа на РС-Бургас.

ВРЪЩА на РС-Бургас  делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

                Определението не подлежи на обжалване.                                                                                      

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                           Членове:1/

 

 

                                                                                           2/мл.с.