Р Е Ш Е Н И Е № 183
гр.
Сливен, 14.10.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Сливен в публично
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева като
разгледа докладваното от съдия Динчева адм. д. № 205 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопорцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на С.Д.П. ***
против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 год. за кампания 2016 год. изх. № 02-200-6500/3779/15.02.2021
год. издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", с което от поисканото финансово подпомагане в общ размер
на 14 490, 39 лева по мярка 10 е оторизирана и изплатена сума в размер на
2 626, 29 лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098, 95
лева.
В жалбата се твърди, че оспореният
акт в обжалваната част, с която е направен отказ от финансиране, е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при нарушения както на процедурните правила, така
и на материалния закон. В оспорената част от акта не били изложени фактическите/конкретните
причини за направения отказ от финансиране.
Иска се съдът да отмени
административния акт в частта, с която е налице отказ от финансиране.
В съдебно заседание оспорващият
редовно призован не се явява. В представено писмено становище от процесуален
представител се поддържа жалбата, ангажират се доказателства.
В съдебно заседание административният
орган редовно призован не се явява. Представлява се от юриск. М., която оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа следното:
Жалбоподателят С.Д.П. е регистриран
като з. п. с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК).
На 20.04.2016 год. е подал заявление
за подпомагане за кампания 2016 год. с УИН ************ като в същото е заявил
четири парцела с обща площ от 62, 41 ха в з. на с.Т. Три от парцелите с обща
площ от 59, 67 ха са заявени по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 в направление възстановяване и поддържане на постоянно затревени
площи с висока природна стойност /ВПС/ като два от тях- 73016-7-15-7 и
73016-98-1-2 са с код на дейността АКП1-чрез паша, а парцел 73016-8-4-2 с код
на дейността АКК1-чрез косене.
При подаване на заявлението са
извършени административни проверки на въведените данни с резултатите, от които жалбоподателят
е запознат (л. 32 гръб). Декларираната площ за кампания 2016 год. за
възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1
е в размер на 59, 67 ха, от които с код АКК1 11, 83 ха и с код АКП1 47, 84 ха.
При тези проверки е установено, че по отношение на парцел 73016-7-15-7
„…заявеният от вас парцел или част от него попада извън ВПС слой….“
На 15.02.2021 год. е издадено уведомително
писмо от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по силата на
което е оторизирана сума по мярка 10 по отношение на площ от 11, 83 ха с код на
дейността АКК1 в размер на 2 626, 29 лева и е отказана сума в размер на
11 864, 1 лева за дейност с код АКП1 по отношение на 36, 69 ха. С
уведомителното писмо е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098,
95 лева.
В оспорения акт е посочено, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане,
като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се
във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени площите, за които ДФЗ-РА
отказва финансово подпомагане-таблица л.21 гръб. Видно от същата е отказано
финансово подпомагане за парцел 73016-7-15-7 с площ 36, 69 ха заявен с код на
дейността АКП1 като в колона № 8 от таблицата „Заявеният парцел попада във
физически блокове, които имат географско пресичане със слой ВПС с повече от 100
кв.м.“ е отбелязано „НЕ“. Под таблицата е направено кратко разяснение за
съдържанието на всяка една от колоните. В колона 8 „Заявеният парцел попада във
физически блокове, които имат географско пресичане със слой ВПС с повече от 100
кв.м.“ е отбелязано следното: парцел, за който след извършени административни
проверки във връзка с изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от
24.02.2015 год. е установено, че не са спазени изискванията да попада във
физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС
с повече от 100 кв.м. се счита за недопустим за подпомагане. Наддекларираната
площ/недопустимата площ съгласно колона 11 и 13 от таблицата е 36, 69 ха.
Уведомителното писмо съдържа още една таблица
с изчисление на финансовото подпомагане по направление ВПС 1, дейност АК4 от
ВПС 4.1, КПЕ и Сортове. Видно от тази таблица за дейност заявена с код АКП1 е
заявена площ от 47, 84 ха, от които е установена площ от 11, 15 ха /колона 3/,
наддекларирана площ от 36, 69 ха /колона 4/ представляващи 100 % /колона 5/,
санкционирана площ 11, 15 ха /колона 6/, намаление и санкции за наддеклариране
11 864, 1 лева /колона 11/, общо санкции и редукции 11 864, 10 лева
/колона 20/ и оторизирана сума в размер на 0 лева /колона 21/.
Под тази таблица е разяснено съдържанието
на всяка една колона от нея.
Колона 4 съдържа разликата между
заявената площ /колона 2/ и установената площ /колона 3/-36, 69 ха.
Колона 5 съдържа недопустимата площ
изчислена в проценти на основание чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014
год. (процентно съотношение на наддекларираната площ (колона 4) към установената
площ (колона 3)-100%.
Колона 6 съдържа санкционираната площ
съгласно чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 год.-11, 15 ха. В
същата колона са изброени пет хипотези за определяне размера на санкционираната
площ.
Колона 8 съдържа установената площ
след проверка за базови и други изисквания-11, 15 ха.
Колона 11 съдържа намаления и санкции
за наддеклариране-11 864, 10 лева.
Колона 20 съдържа общо санкции и
редукции-11 864, 10 лева.
Колона 21 съдържа оторизираната сума,
която е в размер на 0 лева.
Видно от съдържанието на колона 6
същата съдържа изброени пет хипотези относно санкционираната площ съгласно
чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 год., но никъде в акта не е
конкретизирано коя от хипотезите е приложима в настоящия случай. Не е посочено
и кой е приложимия текст, тъй като колоната съдържа позоваване на чл.18 и на
чл.19 от регламента. Петте хипотези са описани подробно, но не са отнесени към
настоящия случай и не съдържат никаква конкретика относно заявените за подпомагане
площи от з. с.
На последно място в уведомителното
писмо е посочено, че съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 са наложени санкции за бъдещ период в размер
на 9 098, 95 лева по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи
с висока природна стойност (ВПС-1). В забележка към тази част от уведомителното
писмо е вписано, че посочената сума се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, а ако сумата не може да бъда
изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни
години след годината на констатацията оставащата неиздължена сума се анулира.
По силата на този член от оторизираните субсидии за текущата година са прихванати дължими суми от минали
години.
По делото са назначени и изслушани три
съдебно-технически експертизи.
Съгласно експертизата изготвена от
вещото лице и.П.Ж.З. /л.87/ за кампания 2016 год. С.Д.П. е заявил за
подпомагане три парцела с обща площ от 59, 67 ха по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-2020 в направление
възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна
стойност (ВПС) като два от тях, а именно 73016-7-15-7 и 73016-98-1-2 са с код
на дейността АКП1-чрез паша, а парцел 73016-8-4-2 е с код на дейността АКК1-чрез
косене. Парцел 73016-7-15-7 е със
заявена площ 36, 69 ха, а парцел 73016-8-4-2 със заявена площ от 11, 83 ха. Парцел 73016-7-15-7 е бил
заявен за втора поредна година (2016) като през 2015 год. парцелът е заявен с № 73016-86-2-9 с площ от 39,
01 ха с код на дейност АКП1. През 2015 год. при подаване на заявлението и
стартиране на автоматичните проверки е попадал във физически блокове, които
имат географско покритие със специализирания слой ВПС с повече от 100 кв.м.
Според вещото лице парцел 73016-7-15-7 е недопустим за подпомагане по мярка 10
с цялата си площ, тъй като при очертаването му графиката на границата на
парцела е навлязла във ФБ № 73016-199 с НТП Групови линейни обекти (канал).
Този ФБ няма географско пресичане със специализиран слой ВПС, но има пресичане
със заявения за подпомагане по мярка 10 парцел. За кампания 2016 год. на парцел
73016-7-15-7 и на физическия блок, в който попада не е извършвана теренна
проверка. От целия заявен за подпомагане парцел 73016-7-15-7 с площ от 36, 69
ха в слоя ВПС са 35, 10 ха (фиг.2 от експертизата на л.93). Извън слоя попадат
1, 59 ха, т.е. 95, 67 % от парцела попадат в слоя ВПС, но целият е обявен за
недопустим, тъй като парцела се пресича
с ФБ 199 с НТП Групови линейни обекти (канал). ФБ 199 няма географско пресичане
със слоя ВПС, което е в противоречие с
чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
В съдебно заседание вещото лице и.З.
уточнява, че парцел № 73016-7-15-7 попада в два физически блока-73016-7 и
73016-199. НТП на ФБ № 73016-199 е групови линейни обекти-канал. Тези площи не
могат да бъдат заявени за подпомагане. Парцел 73016-7-15-7 навлиза във ФБ №
73016-199 с 429 кв.м., но тъй като този ФБ няма пресичане със слоя ВПС,
парцелът е недопустим. Ако не е било навлизането на 429 кв.м. от парцел №
73016-7-15-7 във ФБ № 73016-199, то целият процесен парцел е щял да бъде
допустим. Според вещото лице специалистите в ДФЗ не са знаели защо е
изключен парцела. Автоматично се решава
има ли навлизане във ФБ, който е извън ВПС. Системата автоматично подава
парцела като недопустим за подпомагане. При очертаването парцела е излязъл
извън слоя и за това се е получило съобщение, което бенефициентът е следвало да
съобрази. В резултатите от автоматичните проверки на въведените данни е имало
съобщение, че парцел № 73016-7-15-7 или част от него попада извън слоя ВПС, за
което оспорващият е бил информиран.
Заключението на вещото лице и.П.З. е
оспорено от процесуалния представител на оспорващия като необосновано,
противоречиво и неправилно. Според адв.А. вещото лице не е дало отговор на
въпроса защо целият парцел е обявен за недопустим за подпомагане. Направено е
искане съдът да назначи повторна експертиза.
Съдът е назначил повторна експертиза
с вещо лице и. Ж.Ж.. Съгласно заключението му ФБ № 73016-199 няма пресичане със
слоя ВПС. ФБ № 73016-7 е с НТП орна земя и С.П. няма деклариран парцел в него.
Този ФБ има пресичане с повече от 100 кв.м. със слоя ВПС, но не отговаря на
условията за допустимост по наредбата, тъй като е орна земя. Според вещото лице
декларираният парцел № 73016-7-15-7 се намира във ФБ № 73016-86 като площ и
географско разположение, където е бил деклариран и предходната година 2015 год.
парцел № 73016-7-15-7 попада във ФБ № 73016-86 с изключение на 0, 04 ха, които
навлизат във ФБ № 73016-199 (канал) и 0, 47 ха, които навлизат във ФБ №
73016-196.
Площта на заявения парцел №
73016-7-15-7 попадаща във ФБ 73016-86 с начин на трайно ползване „ПМЛ“ е 36, 18
ха и тя се пресича с повече от 100 кв.м. със слой ВПС. Останалите 0, 04 ха
попадат във физически блок № 73016-199 с НТП „канал“, а 0, 47 ха навлизат във
ФБ № 73016-196. Според вещото лице и. Ж. допустими за подпомагане са 36, 18 ха
от парцел № 73016-7-15-7.
В съдебно заседание вещото лице и. Ж.
уточнява, че парцел № 73016-7-15-7 е
изчертан в обхвата на ФБ № 73016-86, както е бил изчертан и през 2015 год. С една малка част този парцел
встъпва във ФБ № 73016-199. За 2015 год. и 2016 год. парцел № 73016-7-15-7 е
изчертан в едни и същи физически блокове. От начина, по който е структуриран
номера на парцела излиза, че той се
намира във физически блок 7, но това не било вярно. ФБ № 7 е на север и
представлява орна земя. Чисто географски, физически парцелът си е върху ФБ №
86, който съществува и е на същото място. Номерът на парцела е променен, но
вещото лице не знае защо. Парцел № 73016-7-15-7 няма общо с физически блок № 7.
В поставената допълнителна задача на вещото лице същото заявява, че парцел №
73016-7-15-7 попада в три физически блока, както е описано в основното
заключение.
Експертизата на вещото лице и. Ж. е
оспорена от процесуалният представител на административния орган като некомпетентно
изготвена, необективна и изготвена при наличие на противоречия в нея.
По искане на процесуалният
представител на административния орган съдът е назначил изготвянето на нова
експертиза с вещо лице и. Г.И.Р.. Съгласно неговото заключение за кампания 2015
год. парцел № 73016-7-15-7 е заявен с номер 73016-86-2-9 с площ от 39, 01 ха и
код култура 314000-Постоянни или временни пасища за паша на животни с код на
дейност АКП1. При приключване на заявлението и стартиране на автоматичните
проверки парцелът е бил в слой ВПС, попадал е във физически блокове, които имат
географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв.м. За
кампания 2016 год. парцел № 73016-7-15-7 е изчертан така, че попада в ФБ №
73016-199, който няма пресичане със слоя ВПС /л.178/. Парцел № 73016-7-15-7
попада във физически блок № 86, въпреки че идентификаторът му е привързан към
ФБ № 73016-7. В табличен вид е посочено в кои физически блокове попада парцела
и с каква площ. В съдебно заседание заявява, че парцел № 73016-7-15-7 попада
във ФБ № 73016-199, който не се пресича и не попада в слой ВПС.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от обжалването и в
нормативно определения срок за реализиране правото на оспорване.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на оспорване пред настоящия
съд е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка № 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания
2016 год. с изх. № 02-200-6500/3779 от 15.02.2021 год. на
заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, с
което е отказано финансиране на дейност с код АКП1 в размер на 11864, 10 лева и
е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098, 95 лева.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Оспореното уведомително писмо е
издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и
взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания
и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и
мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява
функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за
акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната
дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от
Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или
отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника).
Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност.
В случая, видно от представената
Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. (л. 49) на З. и. д. на ДФ "З." П. Д.
С. са д. п. да и. и п. всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно
административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия.
Актът е постановен в изискуемата
писмена форма при спазване на процедурата визирана в закона. Уведомителното
писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове.
Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва да съдържа
фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите
на административния акт представляват единство от фактически и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към
акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване,
респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него
административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване
на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения
административен акт.
В настоящият случай в уведомителното
писмо точно в две изречения се съдържат мотиви за издаването му, в които е
посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването
на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по
подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с
информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено
какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки са обосновали намалението на исканата от заявителя сума
по мярка № 10. По делото липсват данни за извършени проверки на място, а и за
такива не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ответника, следователно
административният орган визира само и единствено административни проверки в
ИСАК като се е позовал на разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП. Съгласно нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва
административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на
място, а ал. 2 уточнява, че РА извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват
автоматизирано като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за
подпомагане. Следователно в уведомителното писмо, което именно е акта по чл. 11а ал. 1, т. 1 от ЗПЗП е необходимо да намерят отражение именно
резултатите, до които е стигнал административния орган в следствие на
проверките. В случая в оспореното писмо в първата таблица е отразен парцела, за
който е отказано финансовото подпомагане с неговата площ и основанието, което
буквално е преписано от наредбата „заявеният парцел попада във ФБ, които имат
географско пресичане със слой ВПС с повече от 100 кв.м.-НЕ“ и Таблица 2 с
изчисления на финансовото подпомагане, където по дейности са посочени исканите
суми, заявената и санкционирана площ, санкциите и оторизираните суми. Тези
таблици съдържат само суми без да е посочено фактическото и правно основание за
извършените намаления. В разясненията под Таблица 1 конкретно в тези за колона 8
е направен опит да се разясни основанието, но както бе посочено по-горе само е
отбелязано, че не е спазено изискването парцелът да попада във ФБ, които имат
географско пресичане с повече от 100 кв.м. със слой ВПС. Не е конкретизирано с
кой парцел се пресича, с колко кв.м., парцелът попада ли в слой ВПС или не и
поради каква причина. Не са описани резултатите от твърдяните автоматични
проверки, както и не е посочено коя от двете хипотези на чл.5, ал.1 или ал.2 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 год. е налице в случая.
Във втората таблица е направен опит
да се поясни основанието за определените като недопустими площи в размер на 36,
69 ха и санкционирани площи в размер на 11, 15 ха, но също неуспешно според
настоящия съд. В обясненията към колона 5 „Наддекларирана площ“ е посочено, че
това е недопустимата площ изчислена в проценти на основание чл.19 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 год. без да е
посочено коя от трите точки съдържащи се в чл.19 е приложима в настоящия
случай. Същото се отнася и до описанието на колона 6 „Санкционирана площ“. В нея са посочени пет
хипотези съгласно чл.18 и чл.19 от регламента без да е конкретизирано коя е
приложимата в случая и въз основа на коя хипотеза е отказано
подпомагането.
Както бе посочено по-горе допустимо е
мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща
оспорения акт, но в настоящия случай такъв документ не е представен. Видно от
придружителното писмо, с което преписката е изпратена до съда, същото съдържа
само УП, удостоверение от МВР, заявление за подпомагане, заповед за
упълномощаване и пълномощно на процесуалния представител. В преписката се
съдържа на л.33 контролен лист от резултати от автоматични проверки, в който е
отразено, че за парцел № 73016-7-15-7 „заявеният от Вас парцел или част от него
попада извън ВПС слой (ПРСР 2014-2020)“ без обаче отново да е посочено целият
парцел ли попада извън слой ВПС или част от него и ако да каква част, с кой
парцел се пресича се процесния парцел и
с каква площ, какъв е номера на този парцел и защо органът счита, че този
парцел е извън обхвата на слой ВПС. Т.е. и от този контролен лист лицето не би
могло да разбере каква е грешката и защо няма да получи исканото подпомагане.
Този контролен лист е част от административната преписката, но същият не внася
яснота относно приетите за установени факти и обстоятелства мотивирали органа
да издаде акт с процесното съдържание.
В първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника прави искане за назначаване на
експертиза с цел „да се изясни правния спор“. В следващо съдебно заседание
обаче твърди, че лицето е могло да се защити, тъй като при подаване на
заявлението същото е видяло „грешката“ и е могло да подаде заявление за
корекция на подаденото заявление. Съдът намира, че по този начин процесуалният
представител на административният орган се опитва да прехвърли
доказателствената тежест върху оспорващия, което е недопустимо. Органът е този,
който следва да докаже в административния акт фактическите и правни основания
за издаването му. След като в контролния лист не е посочено фактическото
основание за недопускането на парцел № 73016-7-15-7 до подпомагане как лицето
да се защити?
Съдът е назначил и изслушал три вещи
лица. Съгласно техните заключения при изчертаването на парцела никой от
специалистите на ДФЗ не е знаел защо парцелът е изключен. Вещото лице и.П.З.
казва на л.102 „ … дори и специалистите в ДФЗ не знаеха точната причина, защо е
изключен парцела. Едва когато разгледахме внимателно пресичането, тогава
излезе, те не знаеха къде е точно проблема. Системата автоматично подава
парцела като недопустим…“ Вещото лице и. Ж.Ж. пише в заключението си на
л.134 „…..От проведената e-mail кореспонденция с ДФЗ не стана ясно конкретната причина, въпреки настоятелните ми въпроси за
разясняване на алгоритъма, по който системата е оставила като недопустим
парцела за подпомагане по мярка 10….“
След изслушване на втората експертиза
процесуалният представител поиска назначаване на трета експертиза с мотив „….
остана неуточнен въпроса в колко физически блока попада парцела и с каква
площ….., процесните факти и обстоятелства послужили като основание за издаване
на процесното уведомително писмо остават неизяснени….“ Изводът, който може да
се направи е, че чрез процесуални действия и събиране на нови доказателства,
които не са били налични към датата на издаване на оспорения акт, органът се
опитва да коригира процесуалното си поведение и допълни липсващите мотиви и
фактически установявания в оспореното уведомително писмо. Тези действия обаче,
както и разясненията дадени от вещите лица не могат да санират липсата на
всякаква конкретика в оспорения акт и липсата на каквито и да конкретни
фактически установявания в него. Самият факт, че дори и на процесуалния
представител на административния орган е необходимо да се дават разяснения от
вещите лица сочи, че административният акт не съдържа достатъчна яснота относно
фактическите и правните основания за издаването му.
В уведомителното писмо липсва
посочване на такива фактически основания, които да обосновават издаването на
акта в оспорената му част. Установяването им едва в хода на съдебното дирене е
недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за
първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод
оспорване на този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и в
друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е
такъв. Административният орган се е позовал на извършени административни
проверки чрез системата ИСАК, но това не го освобождава от задължението да
отрази резултатите от тези проверки в уведомителното писмо като именно по този
начин мотивира и акта си. В приложената административна преписка се съдържат
резултати от такива проверки, които обаче не могат да играят роля на мотиви за
издаването на акта, тъй като от същите не се разбира конкретното основание за
недопускането на парцела до подпомагане, т.е. същите не внасят никаква яснота
по отношение на приетите за установени факти.
Налице е пълно отсъствие на
фактическото основание за постановения административен акт в процесната му
част, обективираща частичен отказ за финансово подпомагане по марка № 10, което
е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.
Освен това не може да бъде осъществен
и съдебен контрол на тази част от оспореното УП, поради липса на фактическо
основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде разгадавано
през посочените правни норми, нито допълвано от съда. В този смисъл и не следва
да се обсъждат заключенията по СТЕ, което би имало значение за разрешаване на
въпроса относно материалната законосъобразност на административния акт.
По идентичен начин стои въпросът и с
наложената санкция за бъдещ период доколкото същата се обвързва със същите
констатации до евентуално налични недопустими площи, данни за каквито не се
съдържат в административния акт. В случая съдът е възпрепятстван въобще да
прецени дали е налице основание за налагане на такава санкция.
Крайният извод при това положение е,
че административният акт в оспорената му част е постановен при неспазване на
установената форма, поради което следва да бъде отметен като преписката се
върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни
мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз
основа на редовно проведено административно производство по установяване на
фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране
правото на защита на бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия
съдебен акт.
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски. С оглед изхода на делото съдът намира искането на
процесуалният представител на оспорващия за основателно. Същият е претендирал
разноски в размер на 1 460 лева, от които 10 лева държавна такса, 500 лева
адвокатски хонорар и 950 лева депозит за възнаграждения на вещи лица, за които
има представен списък на разноските. Представени са освен това и договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореният адвокатски
хонорар е заплатен в брой. Процесуалният представител на административният
орган е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът
намира възражението за неоснователно. С уведомителното писмо е отказано
финансово подпомагане по мярка № 10 в размер на 11 864, 10 лева и е
наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098, 95 лева, т.е. материалният
интерес на делото е в размер на 20 963, 05 лева. Съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.8,
ал.1, т.4 при материален интерес от 10 000 лева до 100 000 лева
минималното възнаграждение е 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000
лева, следователно договореният и заплатен хонорар от оспорващия не е
прекомерен, дори е под минимално определения. С оглед на горното съдът намира,
че следва да осъди ДФЗ да заплати на оспорващия разноски по делото в общ размер на 1 460 лева, от
които 10 лева държавна такса, 500 лева адвокатски хонорар и 950 лева депозит за
възнаграждения на вещи лица.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.П. ЕГН ********** ***
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 год. за кампания 2016 год. изх. № 02-200-6500/3779/15.02.2021 год.
издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие",
в частта, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 11 864, 10
лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098, 95 лева
ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по същество
съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул.“Цар
Борис III“ № 136 ДА
ЗАПЛАТИ на С.Д.П. ЕГН ********** *** разноски по делото в общ размер на
1 460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ лева, от които 10 лева държавна
такса, 500 лева адвокатски хонорар и 950 лева депозит за възнаграждения на вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ