РЕШЕНИЕ
№ 1539
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120104983 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от П. АТ. СТ.,
ЕГН: **********, гр.Б, ЖК “, срещу Регионална дирекция по горите - Б, гр.Б, ул.““ № .
Ищецът твърди, че е работил при ответника от 2011г. на длъжност “Старши
специалист – горски инспектор“, а на 13.12.2019г. е бил преназначен, като “Заместник ди-
ректор“. Твърди също, че със Заповед № РД 18-44/11.06.2021г. на директора на РДГ му е
наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” и трудовото правоотношение меж-ду
страните е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Излага съображения, че същото
е незаконосъобразно, тъй като процедурата по чл.193 от КТ е била опорочена – не му е
предоставен разумен срок за даване на обяснения, а и работодателят не е събрал и оценил
всички относими доказателства. Счита и че заповедта не е мотивирана, съдър-жанието й е
неясно и противоречиво, а вмененото му във вина дисциплинарно наруше-ние е посочено
само бланкетно, като по същество – оспорва да го е извършвал. На след-ващо място – сочи,
че е налице опорочаване на процедурата по връчването й при отказ, както и че то е
осъществено в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, без предварително
разрешение от Инспекцията по труда. Най-накрая – развива и доводи за несъответствие на
тежестта на наложеното му дисциплинарно наказание. Иска от Съда да постанови решение,
с което да отмени същото, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност. Претендира обезщетение за времето, през което е оста-нал без работа, в размер на
1
брутното трудово възнаграждение за 6 месеца – общо 4 700 лв., ведно със законната лихва,
както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че уволнението е законосъобразно, тъй като
ищецът е извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение, а именно: на 31.
12.2020г., в 15.09 часа, със зачисления му, обозначен с отличителен знак “ИАГ“ служе-бен
автомобил “Тойота РАВ-4“, рег.№ А 3200 КА, е спрял на бензиностанция, находя-ща се в
гр.Б, ЖК ““, пл.““, за да зарежда със служеб-на карта гориво, като освен в резервоара е
напълнил такова и в друг съд, т.е. злоупотре-бил е с доверието на работодателя, увредил е
имуществото му и го е злепоставил пред трети лица. Твърди и че при налагането на
дисциплинарното наказание не са допуснати сочените в исковата молба закононарушения на
процедурата. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-
телства, намира следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказател-ства
безспорно се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при от-ветника
от 16.06.2011г., първоначално като ”Старши специалист – горски инспектор”, а с трудов
договор от 11.12.2019г. е бил преназначен на длъжност ”Заместник директор“.
Със Заповед № РД 18-44 от 11.06.2021г. на директора на РДГ Б, на С, е наложено
дисциплинарно наказание ”Уволнение”, на основание чл.195, ал.1, вр. с чл.188, т.3 от КТ, вр. с
чл.187, ал.1, т.7, т.8, пр.1 и пр.2, и т.9 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 от КТ, за нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че не е изпълнил законни нареждания, дадени с т.7
от Заповед № РД 16-442/01.12.2020г., и на 31.12.2020г. – в 15.09 часа, със зачисления му,
обозначен с отличителния знак “ИАГ“ служебен автомобил “Тойота РАВ-4“, рег.№ А 3200
КА, е спрял на бензиностанция, на-ходяща се в гр.Б, ЖК ““, пл., за да зарежда гориво, със
служебна карта, като освен в резервоара, е напълнил такова и в друг съд. Посочено е в нея,
че по такъв начин служителят е увредил имуществото на работодателя, злоупо-требил е с
доверието му и го е злепоставил пред трети лица. На основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ,
трудовото правоотношение между страните е било прекратено.
Възраженията на ищеца, че в хода на дисциплинарното производство работода-телят
е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.193, ал.1 и на чл.195, ал.1 от КТ, са
неоснователни. На 11.06.2021г., в 14.50 часа, на С е връчено искане за даване на обяснения,
във връзка с вмененото му във вина дисциплинарно нарушение, а в 15.00 часа той е приет от
директора на РУГ Б, в присъствието на свидетелката Ж. Н. и юрисконсулт Т. С, е
възпроизведен видеозапис, на който се твър-ди в писмения отговор на ответника да се
съдържат отразените в заповедта за дисцип-линарното уволнение обстоятелства – на
телефон и на лаптоп. Ищецът е дал обяснения, като е заявил, че през зимните месеци е
зареждал три литра гориво в туба – по съвет на негов приятел-монтьор, във връзка с
експлоатацията на лекия автомобил, но е отрекъл това да е станало при разглеждания
случай, след което е напуснал помещението. Съста-вен е бил протокол от свидетелката, в
който проведената процедура е отразена подроб-но. Предвид това настоящият съдебен
състав намира, че изискванията на закона са били спазени, още повече че въпреки наличието
на достатъчно време за това служителят не е дал различни обяснения по случая в хода на
проведеното съдебно производство, с оглед оплакванията му, че работодателят не му е
предоставил разумен срок за това. Писмена-та форма пък не е необходима. В процесната
Заповед ясно са посочени нарушителят и нарушението – с неговите признаци от обективна и
субективна страна, включително и кога е извършено, както и наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага, т. е. същата е надлежно мотивирана.
2
Основателно, обаче, е възражението на С. за допуснато нарушение на чл.333, ал.1, т.4
от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, работодателят може да уволни по реда на чл.330,
ал.2, т.6 от КТ служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, само с
предварително разрешение на Инспекцията по труда, а в чл.195, ал.3 от същия кодекс е
предвидено, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. В процесната Заповед за дисцип-линарно уволнение
е вписано, че е връчена на ищеца в 17.00 часа на 11.06.2021г. – при отказ, но от показанията
на свидетелката Недева, която е отразила това обстоятелство в нея, се установява, че такова
връчване реално не се е състояло. След като е дал обясне-ния по реда на чл.193, ал.1 от КТ,
П.С. е напуснал кабинета на директора на РУГ Б, М. К, заявявайки ”Не заслужавам ли пет
минути?!”. Три-мата са го чакали да се върне, като юрисконсултът е изготвил и заповедта за
уволнение-то му. Междувременно ищецът се е почувствал зле и е отишъл на преглед – в
болнично заведение. Тъй като не се е върнал, Костадинов е започнал да го търси по
телефона, но С. не е вдигал. Свидетелката е успяла да се свърже с него и го е уведомила, че
го чакат в кабинета. Не му е казвала, че ще се връчва заповед за уволнение. Той е поис-кал
да говори с директора, но е затворил телефона и разговор между тях не е бил прове-ден. Т.
е., безспорно се установява по делото, че на 11.06.2021г. ищецът не е бил уведо-мен, че ще
му се връчва заповед за налагане на дисциплинарно наказание ”Уволнение”, респективно –
че той не е отказвал да я получи. В първия работен ден след тази дата, на 14.06.2021г. – в
15.47 часа, той – чрез свидетеля Д. В, е депозирал в РУГ Б, болничен лист, издаден от
УМБАЛ Б, с който му е било разрешено ползва-нето на отпуск поради временна
неработоспособност по чл.162, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, за времето от 11. до 27.06.2021г. Не се
спори между страните, че в рамките на същия пе-риод, на 16.11.2021г., ищецът е получил по
куриер процесната Заповед, като с оглед ка-заното по-горе – тази именно дата следва да се
счита за меродавна за извършването на уволнението. При негова доказателствена тежест
работодателят не е ангажирал надлеж-ни доказателства нито за твърденията в писмената си
защита, че болничният лист е бил отменен, нито за това, че е изпратил книжата до С., преди
да бъде уведомен за издаването му, евентуално – и че е получил предварително разрешение
от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение.
При това положение, съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ, уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № РД 18-44/11.06.2021г. на директора на РДГ Бургас, на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – без предварително разрешение на Инспекцията по труда,
следва да бъде признато за незаконно и отменено, без да е нужно трудовият спор да се
обсъжда по същество.
Само за пълнота според настоящия съдебен състав, следва да бъде посочено и че при
негова доказателствена тежест – при условията на пълно и главно доказване, рабо-тодателят
не е установил на посочената в заповедта за уволнение дата С. да е извършил вмененото му
във вина дисциплинарно нарушение. По делото е представен единствено оптичен носител
/CD/ с видеозапис, предмет на обследване по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
като според заключението на вещото лице липсват как-вито и да било данни за това – кога и
с какво техническо средство е извършено заснема-нето, както и яснота относно
обстоятелството зареждал ли е изобщо ищецът гориво в съд, извън резервоара на
автомобила.
Действително от показанията на свидетеля К.А. безспорно се уста-новява, че на
10.02.2021г., на същата бензиностанция, ищецът е зареждал гориво в туба, но този случай,
макар и да кореспондира с обясненията на С., дадени по реда на чл.193 от КТ, не е бил
включен в предмета на дисциплинарното производство, съот-ветно и на уволнителната
3
заповед, поради което преценката дали е бил осъществен със-тав на дисциплинарно
нарушение, във връзка с неизпълнение на задълженията на слу-жителя по т.7 от Заповед №
РД 16-442/01.12.2020г., издадена от работодателя, не може да бъде направена за първи път
едва в съдебния процес по оспорването на законосъоб-разността на уволнението.
Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи.
На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищецът следва да бъде възстановен на зае-
маната преди уволнението длъжност.
Акцесорното право на обезщетение по чл.225, ал.2, вр. с ал.1 от КТ за времето от
шест месеца след уволнението произтича от незаконността на прекратяването на трудо-вото
правоотношение и оставането без работа, вследствие на същото, респективно – ако е
работил на по-ниско платена такава, през който период работникът/служителят търпи вреди,
в размер на трудовото възнаграждение, от което е бил лишен, съответно на раз-ликата в
заплатите.
В случая, на 19.07.2021г. ищецът е започнал работа в Община П, с брутно трудово
възнаграждение от 1 754.36 лв., при 2 214.30 лв. в РДГ Б, – така в заключе-нието на вещото
лице по ССЕ, от което се установява и че дължимото обезщетение за периода от 11.06.2021г.
до 11.12.2021г. е 4 849.70 лв.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата от 4 700 лв. е основателен и следва да бъде
уважен изцяло – в този размер, с оглед диспозитивното начало в гражданския про-цес и
липсата на поискано/допуснато изменение на претенцията – по реда на чл.214 от ГПК.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаването на исковата молба в
съда – 09.07.2021г., до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото
разноски – 1 160 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Б, – държавна
такса в общ размер от 288 лв., в това число 188 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225,
ал.1 от КТ, и по 50 лв. за неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, как-то и общо 580 лв.
за възнагражденията на вещите лица по съдебните експертизи.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на П. АТ. СТ., с ЕГН: **********, от
гр.Б, ЖК “, извършено на осно-вание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.7, т.8,
пр.1 и пр.2, и т.9, и чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 от КТ, със Заповед № РД 18-44/11.06.2021г. на
Директора на Регио-нална дирекция по горите – Б, гр.Б, ул.“ и като та-кова го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. АТ. СТ. на заеманата преди уволнение-то му длъжност –
”Заместник директор” в Регионална дирекция по горите – Б.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Б, да заплати на П. А. С. сумата от
общо 4 700 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, в размер на
разликата между получаваното от него брутно трудово въз-награждение в дирекцията и това
4
на последващата му работа за периода 11.06.2021г. – 11.12.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 09.07.2021г., до окончателно пла-щане, както и сумата 1 160 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Б, да заплати по сметка на РС Бургас
сумата от общо 288 лв. държавни такси, както и 580 лв. за съдебни експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от посо-чения
в съдебното заседание ден на обявяването му – 08.12.2021г.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
_/п/ Калин
Районен
Кунчев______________________
съд –
Бургас:
5