№ 92
гр. Тутракан, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20223430200108 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Д. С., с ЕГН **********, от ***, срещу
Електронен фиш серия К № 2445367, издаден от ОД на МВР гр. Силистра, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволна от издадения ЕФ, жалбоподателката го обжалва в срок.
Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен. По същество
жалбоподателката твърди, че ЕФ е връчен в нарушение на административно-
производствените правила и на материалния закон. Излага доводи, че
съгласно ЗАНН и ЗДвП ЕФ се издава и връчва до една година от
нарушението.
Въззиваемата страна – директора на ОДМВР – Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е
писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А.,
главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на
издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
1
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелят Г. С. Г. работи като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.
На 17.12.2018 г. св. Г. осъществявал контрол на скоростта на движение
на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл. Силистра, по
ул. „Трети март“, с автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 517.
Последното било разположено по ул. „Трети март“, в близост до ЗК „Ген. А.
Зафиров“, като посоката на движение на контролираните МПС била от гр.
Силистра към гр. Русе. Режимът на измерване на техническото средство бил
стационарен, а посоката за задействане – спрямо приближаващите МПС.
В 14:56 часа техническото средство заснело лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, движещ се със 64 км./ч., при максимално
допустима скорост за населено място 50 км./ч., въведена с пътен знак Д 11.
Нарушението било заснето от АТСС, което е видно от приложената
разпечатка на клип № 12655. От последната са видни регистрационният
номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение,
участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото,
на което е позиционирано АТСС, дата и часа на извършване на нарушението,
типът и индивидуалния номер на АТСС. Установената стойност на скоростта,
след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на
скорост в полеви условия, се равнявала на 61 км./ч.
На 19.12.2018 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 2445367 срещу
собственика на автомобила – жалбоподателката Г. С., с който на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На 04.01.2019 г. процесният ЕФ бил
предаден като писмо с обратна разписка на оператор, извършващ пощенски
услуги за ОДМВР – Силистра, с цел връчването му на наказаното лице.
На 20.05.2022 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателката.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на св. Г. Г.;
з. к. на ЕФ серия К № 2445367; з. к. на разписка за получен ЕФ; справка
картон на водач; клип № 12655/17.12.2018 г.; справка по история на ПС с рег.
№ ***; служебна бележка от сектор „КАПОЧР“ към ОДМВР – Силистра;
Протокол № 1-43-18/15.02.2018 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M; з. к. на Протокол за извършено обучение от
28.05.2012 г.; з. к. на Протокол за използване на АТСС на 17.12.2018 г.; з. к.
на страници от Дневник за отразяване на регистрираните нарушения на
максимално разрешената скорост инв. № 117/06.12.2018 г.; Удостоверение за
2
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г.; Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.; Техническо описание и
инструкция за експлоатация на TFR1-M; писмо УРИ 362 000-3436/05.10.2022
г. по описа на РУ – Тутракан; копие на приемо-предавателен протокол опис
№ 2 за изпратена на 04.10.2019 г. явна кореспонденция от звено „Пътен
контрол“ при РУ – Тутракан и данни АИС за датата на връчване на ЕФ серия
К № 2445367.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП и по реда на чл.
58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес.
Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението.Настоящият състав намира, че
обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити,
чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й
заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ТFR1-М. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с
ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч.
Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателката.
Образецът на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра
на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото, както е
приложено и копие от одобрения образец.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за
всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв
3
е бил изготвен и копие от него е приложено към административно
наказателната преписка.
Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа
обстановка от наказващия орган.
С жалбата жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност
на процесния ЕФ, породена от твърдяно неспазване на процесуалните срокове
за издаването и връчването му. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са
приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е
своеобразен властнически акт с установителна и санкционна функция,
приравнен едновременно на АУАН и НП по отношение на правното му
действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/. Видно от изложеното,
нарушението е извършено на 17.12.2018 г., а ЕФ е издаден на 19.12.2018 г., с
което са спазени както 3-месечният срок за издаване на ЕФ от откриване на
нарушителя, така и 1-годишният такъв от извършване на нарушението. Нито
ЗАНН, нито ЗДвП предвиждат срокове за връчване на ЕФ, с изтичането на
които по какъвто и да е начин да се опорочава процедурата по издаването и
връчването им. Още повече, че в настоящия случай по никакъв начин не би
могъл да се вини АНО за забавянето във връчването, което от 04.01.2019 г.
насетне е било извън неговия контрол.
В действителност изтеклият срок от извършване на нарушението до
получаване на ЕФ от жалбоподателката е продължителен – около три години
и половина. Както се изясни по-горе обаче, доколкото този срок не е свързан
с нарушаване на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, а
единствено с връчването на фиша, той не оказва влияние върху неговите
действителност и законосъобразност.
Въпреки че в жалбата не е посочено като основание настъпването на
абсолютната погасителна давност относно извършеното нарушение, съдът
счита, че дължи произнасяне по този въпрос, доколкото тя /абсолютната
погасителна давност/ стои най-близо до релевираните доводи, свързани с
изтичането на значителен период от време. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия
на ВАС по тълк. д. № 1/2014 г. разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност по
НК, по-точно – към чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК. От тук следва,
че с изтичането на четири години и шест месеца от извършване на
нарушението настъпва абсолютната погасителна давност – срок, който в
настоящия случай не е изтекъл.
Имайки предвид горното съдът счита, че липсват основания
електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
Процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, изхода на делото и
неговата фактическа и правна сложност, на основание чл. 63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на АНО следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2445367, издаден от
ОДМВР – Силистра, с който на Г. Д. С., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Г. Д. С., с ЕГН **********, от ***, на основание 63д, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на
ОДМВР – Силистра,представлявано от Директора М.Н., сумата от 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5