Решение по дело №491/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба на л.св. М. В. М., понастоящем в затвора в Белене срещу Заповед Л-2162/22.05.2024г. на Зам. главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която лишеният от свобода се настанява в ЗООТ към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата се посочва, че л.св. М. В. М. желае да остане в ЗООТ гр. Белене, тъй като му е подсигурена работа, посочва че, е доволен от условията и от отрядния. Моли за отмяна на заповедта, тъй като работи, което е предвидено в ЗИНЗС.

На л. 15 по делото е представен писмен отговор по жалбата, в който се посочва, че заповедта е законосъобразна и е в изпълнение на издадената заповед на главния директор на ГДИН за разпределение на лишените от свобода с оглед постоянния им адрес, като с оглед постоянния адрес на М., той следва да доизтърпи наказанието си в ЗООТ към затвора гр. Ловеч.

В съдебно заседание оспорващият - М. В. М., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта, заявява че желае да остане да работи в ЗООТ към затвора Белене.

Ответникът – Зам. главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт С. Х., която оспорва жалбата, счита оспорената заповед за законосъобразна и обоснована. Посочва, че не са налице основания за обжалване на административния акт по чл. 146 от АПК, заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, с посочване на фактическо и правно основание за това. Претендира да се присъди в полза на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Административен съд - Плевен, осми състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

М. В. М. е постъпил в затвора Белене на 07.07.2023 година за изтърпяване на наказание в размер на 2 години лишаване от свобода по НОХД №528/2023 година на ОС Русе, първоначално определен строг режим.

Със заповед № Л-610/27.02.2024 година на началника на Затвора Белене /л. 44/, е заменен режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“.

Със заповед № Л-1095/10.04.2024 година на началника на Затвора Белене /л. 28/, лицето е преместено в ЗООТ към затвора Белене.

В писмо на л.л. 15-16 по делото от процесуалният представител на зам. гл. директор на ГДИН е посочено, че лицето, с оглед адресната регистрация, следва да изтърпява наказанието в затвора Ловеч. Посочва се, че на основание т.3.5 от Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на ГДИН е наредено преместването на М. в ЗООТ към затвора гр. Ловеч.

На л. 30 по делото е приложено копие на формуляр за досие на М., от която се установява, че същият е с постоянен адрес гр. Русе, обл. Русе.

Със заповед Л-2162/22.05.2024г. година на Зам. главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, се разпорежда М. да бъде преместен в ЗООТ към Затвора гр. Ловеч, като именно срещу тази заповед е жалбата на оспорващия.

Като доказателства по делото са представени и заповеди от 09.05.2024г. /л.46/ и 21.05.2024г. /л.45/ за преназначаване на М. на различни длъжности към ЗООТ Белене.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС „Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като съгласно ал.5 „Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование“, а в случая правата са делегирани на Зам. главен директор на ГДИН с нарочна заповед.

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган - Зам. главен директор на ГДИН, надлежно овластен със заповед № Л-4743/08.11.2022г. на Главен директор на ГДИН. Актът е издаден и в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно- производствените правила.

Съдът счита обаче, че оспорената заповед е издадена при несъобразяване с материалния закон и целта на закона.

Като правно основание е посочен чл. 58 от ЗИНЗС, съгласно който „Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: 1. в затворите – осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим“.

В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на територията на гр. Русе, чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Но е безспорно установено, от представеното копие от досие на лицето на лист 30 от делото, че началото на изпълнение на наказанието е 07.07.2023 г. и тогава е налице разпределяне по чл. 58 от ЗИНЗС, с оглед първоначално определения режим, т.е. по чл. 58 от ЗИНЗС е регламентирано разпределяне при първоначално постъпване за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Всяко преместване след първоначалното постъпване от едно място за лишаване от свобода в друго, от затвор в затворническо общежитие от открит или от закрит тип, става при предпоставките и условията по чл. 62 и чл. 63 от ЗИНЗС.

От данните в административната преписка се установява, че първоначалното постъпване в Затвора Белене на оспорващия е станало още на 07.07.2023 г., а в ЗООТ Белене – на 10.04.2024 г., т.е. първоначалното настаняване е било вече факт и към 07.07.2023 г., и към 10.04.2024 г., като М. е изтърпявал наказанието си от 2 години лишаване от свобода и е постъпил на работа, поради което, с оглед зачитането на отработените дни и началната дата към 10.04.2024г. е изтърпял повече от половината от наказанието, като остатъкът е бил 7 месеца и 20 дни.

Съдът намира, че в случая е налице осъществено първоначално настаняване в Затвора Белене на 07.07.2023 г. и в ЗООТ Белене през м. април 2024 г., а с процесната заповед, въпреки посоченото основание по чл. 58 от ЗИНЗС, реално се извършва следващо преместване на оспорващия в друго ЗООТ към Затвора Ловеч, а не същинско първоначално настаняване при постъпване в затвора, съобразно определения първоначален режим, в които хипотези е приложим чл. 58 от ЗИНЗС.

Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези.

Нормата на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес, и то съобразно определения първоначално режим.

В т. 3 на чл. 58 от ЗИНЗС е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т. 3.5 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към Затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово.

Действително лицето има постоянен адрес на територията на гр. Русе, като съгласно Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г., ако постъпва с определен първоначален общ режим, следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към Затвора Ловеч, но в случая лицето не постъпва първоначално с определен общ режим, а вече е било първоначално настанено в Затвора Белене на 07.07.2023г. с първоначален строг режим, и поради промяна в режима на изтърпяване е преместено в ЗООТ Белене на 10.04.2024г., преди издаване на обжалваната заповед.

Постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода лице не е предвиден като релевантно основание за преместване след първоначалното настаняване.

С оглед на горното, се налага се извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена, без да са съобразени всички обстоятелства и без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материално-правни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС.

Последващото издаване на заповед за настаняване в ЗООТ при Затвора Ловеч представлява по същество преместване, без да са налице основанията по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС и при изрично несъгласие от страна на лишения от свобода, което е изразено в жалбата до съда, което не е в съответствие и с целта на закона.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, осми състав,

РЕШИ:

Отменя Заповед Л-2162/22.05.2024г. на Зам. главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която л.св. М. В. М., понастоящем в затвора в Белене се настанява в ЗООТ към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.