РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Кюстендил, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221520101568 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „***********“ АД,
ЕИК *********, срещу Т. Й. Й.. В исковата молба е изложено, че между
страните са съществували облигационни отношения по продажба на
електроенергия, регулирани от Общи условия, които са общоизвестни и
публикувани в периодичния печат по см. на чл. 98а от ЗЕ. Ищецът твърди, че
в периода 07.10.2021 г. – 05.02.2022 г. е доставял електрическа енергия, за
имот – в с. Н., ул. „Л. Д.“ № 1, ИТН ********, за която ответникът не е
плащал сумите по фактури на обща стойност 248,36 лв. и лихва за забава 3.52
лв. за периода 30.12.2021 г. – 28.03.2022 г.
За горепосочените суми ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, образувано е ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС, като
длъжникът е подал възражение срещу заповедта.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи, че Т. Й.
Й., с електроснабден имот в с. Н., ул. „Л. Д.“ № *, ИТН **********, за му
дължи суми : 248,36 лв. – главница за използвана и незаплатена
електроенергия за периода от 07.10.2021 г. до 05.02.2022 г. и лихва за забава
3.52 лв. за периода 30.12.2021 г. – 28.03.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане; както и разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС в размер на 110 лв.; разноски в исковото
производство в размер на 180 лв.
Постъпил е отговор на искова молба от назначение на основание чл. 47
от ГПК особен представител на ответника, който заявява, че исковата молба е
1
допустима, но неоснователна. Сочи, че няма данни ответника да е уведомен
по надлежния ред чрез връчване или залепване на уведомление.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД ,в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на електроенергия между него и ответника, притежаващ
качеството собствени или ползвател на имота; че е доставил електрическа
енергия в твърдените количества; че за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание с чл.422 ГПК, вр. чл.86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
1. С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на
специалните предпоставки за допустимост на настоящото производство, като
видно от материалите по приложеното ч.гр. д. № 599 от описа на КРС за 2022
г., е налице невъзможност процесната заповед по чл. 410 ГПК да влезе в
законна сила поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Ето защо, за ищеца е възникнал интерес от установяване на
вземането си по исков път. Указанията на съда до дружеството са съответни
на предприетите действия, като е спазен и срокът по чл. 415 ГПК. Поради
изложеното претенцията се възприема за допустима.
2. Възражението на процесуалния представител на ответника –
назначения от съда особен представител, че иска е неоснователен, тъй като
няма данни длъжника да е уведомен надлежно по см. на чл. 47 от ГПК, е
неоснователно. Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнениепо
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС (л.18), както и за образуване
на настоящото дело (л. 47) по реда на чл. 47, ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК чрез
залепване на уведомление.
3. По делото е установено, че процесният имот, намиращ се на адрес: с.
Н., ул. „Л. Д.“ № * е бил електроснабден, с клиентски номер №
*************, електромер №50630047.
4. По въпроса налице ли е облигационно отношение между страните по
продажба на електрическа енергия:
За да има едно лице качеството потребител на електрическа енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия
за имота по смисъла на Закона за енергетиката, при спазване на чл. 98а от ЗЕ;
2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана електрическа енергия, да е собственик или вещен ползвател на
2
имота.
Съгласно нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия
продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за
клиентите му без да е необходимо изричното им писмено приемане – арг. ал.
4 от законовия текст. Страните не спорят, че общите условия са били
публикувани, влезли са в сила и ответникът не е подал възражение срещу тях.
Клиента на електрическа енергия трябва да притежава качеството на
собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови
нужди – по аналогия на приетото в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. по отношение на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този извод следва
и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на доставчика на електрическа енергия, като в чл. 4, ал. 2 от ОУ е
дадено определение на понятието "потребител на електрическа енергия за
битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си – така Решение № 3 от 4.01.2023 г. на ОС - Кюстендил по в.
гр. д. № 594/2022 г.
В разглеждания случай ответникът чрез процесуалния си представител
не оспорва качеството си на собственик на имота. Налице са и косвени
доказателства (заявление за отсрочване/ разсрочване на задълженията от
18.01.2016 г.), че ответникът е потребител на ел.енергия.
Облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа
енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е
необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че ответникът се
явява битов клиент на електрическа енергия за битови нужди съгласно пар. 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ във вр. с чл. 98а от ЗЕ.
5. Според така представените и приети като доказателство по делото
ОУ, продавачът, в лицето на ищцовото дружество, се задължава да продава
при условия на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация
електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от
продавача /чл. 10, ал.1 от ОУ/, а потребителят на ел. енергия поема
насрещното задължение да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия /чл. 13, ал.1 от ОУ/. В Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, и по специално в
чл. 19, ал.2, е предвиден и периода, в който потребителя на ел. енергия следва
да извърши плащането на задължението си, а именно продължителността на
3
периода за плащане е 10 /десет/ дни.
Ответникът по делото не оспорва дължимостта на сумите по издадените
фактури.
При преглед на представените по делото фактури и вземайки предвид
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, настоящият
съд достига до извода, че същите са издадени в съответствие с общите
условия на дружеството доставчик, като имат и необходимото съгласно
последните съдържание. Съдът намира, че съдебно-счетоводната експертиза е
отговорила в пълна степен на поставените въпроси, изготвена коректно и
обективно от вещото лице. Вещото лице е посочило, че във фактурите
съдържат всички необходими реквизити, осчетоводени са и са включени в
дневниците по ДДС за съответния период. Освен последното, от ССчЕ се
установява, че по процесните фактури не е постъпвало плащане от страна на
длъжника. Във фактирите са посочени количествата доставена и потребена
електроенергия за всеки отчетен период, като фактурите са издадени въз
основа на показанията на електромер № 50630047.
В тази връзка липсват данни или конкретно възражение на ответника,
които да поставят под съмнение надлежното отчитане и фактуриране на
съответните количества електроенергия. По тези съображения съдът намира
за доказано, че фактурираните от жалбоподателя количества електроенергия
действително са били доставени и съответно потребени в обекта.
6. По делото бе доказано, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като е доставило електрическа енергия към
обекта, поради което съдът намира, че за ответника е възникнало задължение
да заплати стойността й. Съгласно изчисленията на съдебно-счетоводната
експертиза по задължението на ответника по процесните фактури възлиза на
главница в общ размер от 248,36 лв. Следователно иска за главница в размер
на 248,36 лв. ще бъде уважен изцяло. Основателен и доказан се явява иска за
обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 35 от Общите условия,
в размер на 3.52 лв.
7. По разноските:
Съобразно изхода на спора ищецът има право да му бъдат присъдени
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Представен е списък с разноски
по чл. 80 от ГПК, който не е оспорен от ответника. На ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в исковото производство, в общ размер на 480
лв. от които- 155 лв. адвокатско възнаграждение, 75,00 лв. държавна такса,
100 лв. възнаграждение за особен представител, 150 лв. възнаграждение за
ССЧЕ и разноски в заповедното производство, в общ размер на 110 лв. от
които- 25 лв. държавна такса и 85 лв. адвокатско възнаграждение. На
ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. Й. Й., ЕГН
**********, адрес с. Н., ул. „Л. Д.“ № 1, ДЪЛЖИ на „******************“
АД, ЕИК ********, следните суми: 248,36 лв. – главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия в периода 07.10.2021 г. – 05.02.2022 г.,
начислявана за имот – в с. Н., ул. „Л. Д.“ № *, ИТН ************,
обезщетение за забава в размер на 3.52 лв. за периода 30.12.2021 г. –
28.03.2022 г. и ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение 06.04.2022 г. до окончателното заплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 599/2022 г. на КРС.
ОСЪЖДА Т. Й. Й., ЕГН **********, адрес с. Н., ул. „Л. Д.“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на „****************“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от общо 590 лв. (петстотин и деветдесет лева), разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5