№ 2032
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110166430 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, …….2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ........
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 66430 по описа за 2022 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Я. Н. Д., ЕГН **********, с която
са предявени следните субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове:
1. срещу ........., ЕИК .........., с искане за признаване на установено спрямо страните
нищожността на Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит от
17.08.2017 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, поради
противоречие с добрите нрави поради уговорен размер на лихвата от 23 %, както и
поради липса на условия за прилагане на възнаградителна лихва, липса изписване на
лихвен процент на ден, договорът бил подвеждащ, липсвала методика за формиране
на годишен лихвен процент на разходите (ГПР);
2. срещу – ........, със седалище и адрес на управление в ........, с искане за признаване на
установено, нищожността на договор за гаранция (поръчителство) към Договор №
........... за предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г., поради нищожност
на главния договор за кредит, както и на собствено основание – като лишен от правно
основание, противоречащ на добрите нрави и внасящ неравноправие между страните
(не е получена никаква престация), както и на основание чл. 143 ЗЗП, като
неравноправен;
3. срещу ......... - цесионерът по задължението, с искане съдът да признае за установено
1
спрямо този ответник, че ищцата не му дължи сумата от 639 лева и да го осъди да
възстанови на ищцата сумата от 161 лева, представляваща неоснователно заплатена
над главницата сума, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното й заплащане.
Ответникът ........., ЕИК .......... е представил отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който счита исковата молба за неоснователна по основание и размер. Кредиторът
бил изпълнил всички свои задължения по закон, договорите отговаряли на закона, като не
били неравноправни и непротиворечали на добрите нрави и на принципа на
справедливостта. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство,
но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни
изисквания.
Ответникът ......... в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал такъв. В случай, че
съдът приеме за основателни исковете срещу ответниците ......... и ........ прави признание на
предявения срещу него иск.
Ответникът ........ не е депозирал отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск за прогласяване на Договор
№ ........... за предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г. за нищожен, е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен
договор за кредит с описаното в исковата молба съдържание, който е недействителен на
посочените от страната основания.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск за прогласяване на Договор за
гаранция (поръчителство) сключен във връзка с Договор № ........... за предоставяне на
потребителски кредит от 17.08.2017 г. за нищожен, е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за поръчителство с
описаното в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната
основания.
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да
докаже, че сумите му се дължат, да докаже наличие на облигационна връзка - договор,
предоставяне на сумите, дължимост на сумите, поставяне в забава на ищеца, размерът на
сумите, при доказване на които обстоятелства, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, ищецът е този който следва да докаже, че е заплатил претендираната парична сума, а
ответникът, че има основание да я задържи.
По делото като безспорно между страните се установява, че между тях на 17.08.2017
г. е сключен Договор за потребителски кредит № ..........., по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата заемна сума в размер на 700 лева, като в изпълнение на
задълженията си по договор за кредит ищцата е погасила заемната сума, ведно с дължимата
лихва и възнаграждение за поръчителство, като е извършила плащания в полза на ......... в
общ размер на сумата от 861 лева. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по изслушаната и приета по делото ССчЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор № ........... за
предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г. за сумата от 700 лева, при годишен
процент на разходите в размер на 49.11 % и лихвен процент в размер на 23 %. Общата
дължима сума е определена в размер на 861 лева, от които 700 за главница и 161 лева за
лихва. Срокът на Договора е 12 месеца с първа падежна дата – 16.09.2017 г.
В т. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с
поръчителството предоставено от ........... в полза на дружеството.
2
Видно от представения по делото договор за гаранция (лист 10-12 от делото) се
установява, че на 18.08.2017 г. между ищцата и ........... е сключен договор за гаранция
(поръчителство), по силата на който кредитополучателят се е задължил да заплати на
гаранта – ........... такса за предоставяне на поръчителството в размер на 539 лева, платими на
12 вноски на падежната дата на договора за кредит.
В т. 7 от Договора за потребителски кредит е посочено, че ищцата е дала изричното
си съгласие „кодът за потвържедение“ предоставен от ответното дружество във
взаимоотношенията с дружеството да има силата на неин саморъчен подпис. В т. 8 от
Договора за потребителски кредит е уговорено, че посоченият от ищцата в молбата за
отпускане на кредит „идентификационен номер“ ще се ползва като знак на нейното
авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения.
Съгласно представено по делото удостоверение от ......... (лист 17 от делото) се
установява, че към 15.07.2020 г. ищцата няма задължения към ......... и че процесният договор
за кредит е продаден на фирма за събиране на просрочени вземания, което обстоятелство не
е спорно между страните.
Видно от представеното по делото писмо - отговор до Я. Д. на нейна жалба до .......,
последното е изкупило процесния договор за кредит по силата Договор за прехвърляне на
вземания от 12.12.2019 г., като към същото писмо приложено е изпратено и уведомление до
ищцата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които обстоятелства също не са
спорни между страните.
Установява се, че към датата на сключване на договора за прехвърляне на вземанията
задължението по процесния договор за кредит № ........... е в размер на 1500 лева, като към
задълженията е начислена такса за забава в размер на 100 лева и вземанията по договора са
трансформирани по елементи както следва: главница - 700 лева; договорна лихва –
539 лева; наказателна лихва - 161 лева; такси - 100 лева.
Спорният по делото въпрос се поставя върху действителността на процесните
съглашения и дължимостта на сумите за лихви и такси по процесния договор за кредит.
Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се
подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу
заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от ........, вследствие на което между
ищецът и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу
уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя
по сключения договор за поръчителство е в размер на 539 лева, като същото е дължимо на
12 месечни вноски платими на падежната дата на договора за кредит. От приетото по делото
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно дадено, се установява, че потребителят заплаща дължимите суми както по
сключения договор за кредит, така и по договора за поръчителство с ........, в полза на .........,
като след приспадане на направените вноски от ищцата, с които са погасени задължения в
3
общ размер от 861 лева, от които за главница - 61 лева, договорна лихва. 539 лева,
наказателна лихва -161 лева и такси – 100 лева, общо дължимата сума към 01.10.2020 г. е в
размер на 639 лева.
С оглед горното, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва
да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1,
т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за
кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От приетото по делото заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ГПР по процесния договор за
кредит при включване на задължението по договора за поръчителство би възлизал на сумата
в размер на 319,64 %. Действителният ГПР по кредита от 319,64 % нарушава императивната
забрана на чл. 19, ал. 4 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В ГПР следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за
поръчителство в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният
процент на разходите, са нищожни. Съдът намира, че посредством сключването на договор
за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер
на разходите по кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в договора са
посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в
тях на обсъжданата сума от 539 лева, която е близка до отпуснатата в заем сума от 700 лева,
те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по
ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Липсата
на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл. 22 от ЗПК (в този смисъл са Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022
г. на III г. о. на ВКС, Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г.,
както и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г.) Доколкото не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
По отношение на процесния договор за поръчителство, съдът намира следното:
При класическата форма на поръчителството е налице система от две
правоотношения. Главното от тях е това по договора между кредитора и длъжника.
Акцесорното е по договора за поръчителство, който се сключва между поръчителя и
кредитора. За да е налице поръчителство поначало не се изисква да бъде сключван договор
между длъжника и поръчителя, в какъвто смисъл е и последователната съдебна практика
(Решение № 1022 от 28. 06. 1999 г. на ВКС по гр. дело № 252/1999 г., V г. о). Регресните
вземания на изпълнилия чуждите задължения поръчител възникват срещу длъжника по
силата на закона. Преди изпълнението на тези задължения от поръчителя в класическия
случай между тях не съществува правна обвързаност (Решение № 74 от 01. 07. 1959 г. по гр.
4
дело № 51/59 г., ОСГК на ВС). За разлика от типичната хипотеза, в разглеждания случай
към системата от правоотношения между страните е привнесен и още един договор, а
именно „договор за предоставяне на поръчителство“, сключен между поръчителя и
заемателя по договора за кредит. Първо, този договор неправилно е обозначен от страните
по договора за потребителски кредит като „обезпечение“. Действителното обезпечение е
договорът за поръчителство между поръчителя и кредитора, а не „договорът за
предоставяне на поръчителство“ между поръчителя и потребителя, който не е нужен за
учредяването на поръчителството. Второ, договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. С оглед изложеното, съдът приема, че
всъщност е налице задължително условие за сключването на договора за потребителски
кредит, с което се нарушава принципът на свободата на договаряне в чл. 9 ЗЗД.
С Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. по описа на ВКС, I ГО, е
разяснено, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори
може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е
рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността
на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва
съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД го
задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. В Решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на ВКС, V ГО, е посочена
нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави,
водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД. В това решение липсват
критериите, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен,
предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в
противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би се
накърнил принципът на свободата на договарянето в чл. 9 ЗЗД, защото еквивалентността на
престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.
Затова като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите. В разглеждания случай между ищецът и ......... е сключен договор за кредит за
сумата в размер на 700 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на
дружеството получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 161
лева, или сумата общо в размер на 861 лева. Чрез договора за предоставяне на
поръчителство е договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя под
формата на възнаграждение в размер на 539 лева, т.е. в размер приблизително равен на
отпуснатата в заем сума. Предвид изложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в
престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във
вреда на потребителя и води до неоснователно обогатяване на ........ за сметка на по-слабата
в правоотношението икономическа страна. Тези съображения налагат извод, че сключеният
договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, поради което същият не е породил
предвидените с него правни последици.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. С оглед последното и предвид горните изводи на съда за
нищожност на двата процесни договора, ищцата следва да върне само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва, каквато е заплатена по договора за потребителски кредит (в
размер на 161 лева), или други разходи по кредита, каквито са начислената такса за
5
забава/наказателна лихва (в размер на 100 лева) и възнаграждението за предоставяне на
поръчителство на ........... (в размер на 539 лева).
От кредитираното от съда заключение по съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ищецът е заплатил в полза на ответника ......... по процесния договор за кредит
сумата от общо 861 лева, от които 700 лева главница и 161 лева лихва. Установи се по
делото, че дължимата сума по договор за гаранция (поръчителство) е в размер на 539 лева,
както и че е била начислена такса за забава в размер на 100 лева. Безпорно е между
страните, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, че вземанията по
процесния договор за кредит са били прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания от
12.12.2019 г. на ответника ........
С оглед горното и установената по делото нищожност на двата процесни договора,
сумата от 161 лева е била недължима от ищцата и се явява надплатена поради липса на
правно основание за начисляването . Предвид последното и доколкото не е спорно
плащането на договорната лихва в размер на 161 лева, както и на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
На същите основания и аргументи, както и изричното признание на искове от
ответника ......., основателен се явява и искът за недължимост на сумата от 639 лева, от която
539 лева за такса гаранция (поръчителство) и 100 лева такса за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, като същата е доказала разноски в общ размер от 560 лева, от които 260 лева за
държавна такса и 300 лева за депозит за за вещо лице по допуснатата ССчЕ. Адвокатът на
ищцата е поискал възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за което е представен и договор за
правна защита и съдействие (лист 7 от делото). По делото е представен и списък на разноски
по чл. 80 ГПК (лист 105 от делото), в който е индивидуализирано претендираното
адвокатско възнаграждението по всеки от исковете (сумата от 400 лева по всеки от тях).
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с
едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е
явила лично. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г.,
II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени в обективно кумулативно съединение
оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай
сборът от цената на всички искове възлиза на сумата от 2200 лева, поради което
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 520 лева, до който размер следва да бъде
уважено искането за присъждане.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва да
бъде възложено да заплатят направените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 1080
лева, които следва да бъдат заплатени при равни квоти от по 1/3 от всеки един от
ответниците, респективно по 186.67 лева за държавна такса и депозит за вещо лице по ССчЕ
и 173.33 лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Я. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в ........, иск против
........., ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в ........., Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ........... от 17.08.2017 г. за нищожен на основание чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Я. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в ........, иск против
........, със седалище и адрес на управление в ........, Договор за гаранция (поръчителство) от
18.08.2017 г. към към Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........... от
17.08.2017 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес в ........, установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК, че
ищцата не дължи на ответника ........., със седалище и адрес на управление в ..........“, сума в
общ размер на 639 лева, представляваща начислени без правно основание такса за гаранция
(поръчителство) в размер на 539 лева и такса за забава в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ........., със седалище и адрес
на управление в ..........“, да заплати на Я. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в ........ сумата от
161 лева, представляваща неоснователно заплатена над главницата договорна лихва по
прогласен за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........... от
17.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.12.2022 г. до окончателното
плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ........., ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление в ......... да заплати на Я. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в ........ направените
по делото разноски в размер на 186.67 лева за държавна такса и депозит за вещо лице по
ССчЕ.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ........, със седалище и адрес на управление в
........ да заплати на Я. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в ........ направените по делото
разноски в размер на 186.67 лева за държавна такса и депозит за вещо лице по ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ........., със седалище и адрес на
управление в ..........“ да заплати на Я. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в ........ направените
по делото разноски в размер на 186.67 лева за държавна такса и депозит за вещо лице по
ССчЕ.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата по делото от 520 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв ........., ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление в ......... да заплати на адв. Д. Л. Ф., вписана в САК с личен
№ **********, с адрес на кантора: ......... сумата от 173.33 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв ........, със седалище и
адрес на управление в ........ да заплати на адв. Д. Л. Ф., вписана в САК с личен №
**********, с адрес на кантора: ......... сумата от 173.33 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв ........., със седалище и
адрес на управление в ..........“ да заплати на адв. Д. Л. Ф., вписана в САК с личен №
**********, с адрес на кантора: ......... сумата от 173.33 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
7
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8