№ 23
гр. Сливен, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Димитров
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600018 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на адв. П.Н. от АК
Сливен в качеството му на защитник на Ж. Н. А.., ЕГН ********** - подс. по
НЧХД 234/19 г. по описа на СлРС.
В жалбата се твърди, че състав на СлРС е отхвърлил предявената по
реда на чл.306 ал.1 т.4 предл.2 от НПК молба, чрез която се е искало
осъждане на частният тъжител Д. Д. относно заплащане на Ж.А. направени
разноски по посоченото по горе НЧХД за адвокатска защита.
Твърди се, че атакуваното определение било материално и процесуално
незаконосъобразно.
Иска се определението да бъде отменено, а Д.Д. да бъде осъден да
заплати направените от А. разноски за адвокатска защита в размер на 850 лв.
пред СлРС и 50 лв. пред СлОС.
Настоящата съдебна инстанция след като се запозна с жалбата и делото
намира за установено от фактическа страна следното:
НЧХД № 234/19 г. е образувано по ч. тъжба на Д. СТ. Д. против Ж. Н.
А.. с обвинение, затова, че на 02.03.2018 г. подс. А. е депозирал пред Н-ка на
РУ на МВР Сливен заявление, в което го обвинил, че е извършил
престъпление по чл. 216 и 206 от НК.
Относно посоченото по горе заявление се е водило ДП № 834/18 г. на
РУ на МВР Сливен, вх. № 1047/18г. на РП Сливен РП Сливен. Това ДП било
1
прекратено от прокурор при РП Сливен с постановление от 15.11.2018 г.
поради липса на престъпление.
Според тъжителя описаното по-горе деяние следвало да се
квалифицира като клеветнически твърдения и по своята правна същност
представлявало приписване на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1,
предл. 2 от НК. Това деяние било вменено във вина на подс. А. и пред СлРС
било образувано НЧХД 234/19 г.
Делото било насрочено пред СлРС и разгледано в три открити съдебни
заседания. В последното заседание, проведено на 19.06.2019 г., след даване
ход на съдебното следствие, съставът на СлРС, разглеждащ делото, е приел,
че предявеното с тъжбата обвинение е от общ характер, а не от частен
характер. Касаело се за набеждаване в престъпление, което било с правна
квалификация чл. 286, ал. 1 от НК, а не приписване на престъпление по
смисъла на чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. По това обвинение следвало да се
проведе досъдебно производство, като за целта съдебното производство пред
СлРС следвало да се прекрати, делото да се изпрати на РП Сливен, а
направените по делото разноски от подс. А. в размер на 850 лв. да се
присъдят в тежест на ч. тъжител Д. съобразно правилата по чл. 190, ал. 1 от
НПК.
С протоколно определение от 19.06.2019 г. СлРС е прекратил съдебното
производство по НЧХД 234/19 г., изпратил е делото на РП Сливен по
компетентност и е осъдил ч. тъжител Д.Д. да заплати на подс. Ж.А. сумата от
850 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволен от определението ч. тъжител Д., чрез своя представител го
обжалвал.
Състав на СлОС се е произнесъл с определение № 338 от 11.07.2019 г.,
държано по ВНЧХД № 387 по описа на съда за 2019 г. Със съдебния акт е
отменено посоченото по -горе протоколно определение в частта, с която е
осъден ч. тъжител Д. да заплати на подс. А. сумата от 850 лв., като вместо
това е постановил: „ОСТАВЯ без разглеждане искането на защитника на
подс. А. за присъждане на направените разноски като процесуално
недопустимо“. Това определение е влязло веднага в сила, т. к. е окончателно.
С молба от 09.06.2021 г. адв. Н. в качеството си на защитник на Ж.А. -
подс. по НЧХД 234/19 г. по описа на СлРС отново е поискал присъждане на
2
разноските направени от подзащитния му в двете инстанции, които били в
размер на 850 лв. и 50 лв. като твърди, че „…цялостното наказателно
производство по делото е приключило окончателно с влязло в сила
Постановление на РП Сливен“.
По делото е представено и заверено копие от Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 05.05.2020 г. на РП Сливен,
постановено по ДП № 112“ИП“/19 г. на РУ на МВР Сливен вх. № 2437/19 г.
на РП Сливен. Посоченото производство е започнало по повод определението
за прекратяване на съдебното производство, постановено по НЧХД 234/19 г. и
е прекратено поради липса на обективна, както и субективна страна на
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК от Ж.А..
Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Молбата, по повод на която е образувано съдебното производство, е
процесуално недопустима. В молбата пред първоинстанционния съд и
жалбата пред настоящата инстанция като правно основание за исканията е
посочена нормата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Текстът касае съвсем друга
процедура. Чл. 306 от НПК се прилага, когато съдът е пропуснал да се
произнесе по въпросите, разгледани в различните му хипотези и с крайния си
съдебен акт съдът следва да държи отделно определение за този си пропуск.
В случая липсва присъда или приравнен на нея съдебен акт, за да е в
правомощията на съда да се произнесе относно присъждане на разноски.
Не е налице и редът за възлагане на разноски по смисъла на чл. 190, ал.
1 от НПК. При тази хипотеза съдът следва да възложи разноските върху
частния тъжител единствено в случай на оправдан подсъдим или прекратено
наказателно производство. От доказателствата по делото е ясно, че тук липсва
оправдан подсъдим, а и наказателното производство не е прекратено. Подс.
А. е направил разноски за адвокатска защита за да се брани против предявено
с тъжба обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. От фактологията,
събрана по делото, става ясно, че по отношение на това обвинение има
прекратено съдебно производство, а не наказателно, което налага извода, че
съдът не може да възложи разноски в тежест на частния тъжител.
Първоинстанционният съд неправилно е разгледал молбата, с която се
иска заплащане на разноски по делото, като е приел, че е неоснователна. В
3
процесния случай има произнасяне на състав при СлОС, където е решен
въпроса относно възложените върху ч. тъжител разноски, като е постановено,
че те не следва да му се възлагат. След като този въпрос веднъж е решен с
влязъл в сила съдебен акт пререшаването му е недопустимо. Ако
производството по обвинението за престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК
бе продължило и бе последвал краен съдебен акт относно това деяние, то
тогава СлРС би следвало да присъди разноски в зависимост от изхода на
делото, но в конкретния казус, при тази фактология, твърденият от адв. Н. ред
за възмездяване на направените от подзащитния му разноски е недопустим.
Разноските следва да се търсят по друг ред.
Предвид посоченото по-горе настоящата инстанция прие, че следва да
отмени атакуваното определение на СлРС и да отхвърли жалбата като
недопустима, поради което:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.10.2021 г., постановено по
НЧХД № 234 по описа на СлРС за 2019 г., с което е отхвърлена като
неоснователна молбата на адв. П. Н. в качеството му на защитник на Ж.А. с
искане за заплащане на разноски по делото.
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на адв. П. Н. в качеството му на
защитник на Ж.А. с искане за заплащане на разноски по делото като
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство образувано по молба на адв.
П. Н. в качеството му на защитник на Ж.А. с искане за заплащане на разноски
по НЧХД № 234 по описа на СлРС за 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на Адв. Н., на Ж. Н. А.., на адв. К.
К. и на Д. СТ. Д. за сведение.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5