Р Е Ш
Е Н И Е
№ 185
гр.Кюстендил, 13.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №210/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
ОДМВР Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 обжалва решение №237/16.06.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№391/2023г., с което е отменен ЕФ серия К №6605259 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ.
потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Ответникът чрез пълномощника в
писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендират
се разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №237/16.06.2023г., постановено по АНД
№391/2023г. Със същото е отменен ЕФ
серия К №6605259 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
Кюстендил. С.Х.Л. *** е санкциониран на основание чл.189, ал.4 във вр.с
чл.182, ал.4 във вр.с ал.1, т.4 от ЗДвП, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ДРС е отменил ЕФ като
незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка
с описание на нарушението относно признака повторност и непълна правна
квалификация на деянието, както и поради недоказаност на нарушението.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. По същество касационният съд приема следното:
С.Х.Л. *** е санкциониран с процесния ЕФ, за това че на 20.09.2022г. в 16.26ч., в гр.Рила по
третокласен път 107, км 8+200, при ограничена скорост на движение в населено
място от 50 км/ч, е управлявал лек автомобил Тойота Авенсис 2.0Д4 с рег.№Е0466КХ
с 82 км/ч /установена стойност след приспаднат толеранс от 3% в полза на
водача/. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол 120cd40. Прието е, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
доколкото нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
серия К №5245332, на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2 във вр.с
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
лв.
Към
преписката е представен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
който отразява използването на АТСС на 20.09.2022г. на третокласен път 107 за
времето от 14.40ч. до 17.35ч., без отбелязани номера на заснетите изображения.
Безспорно е, че нарушението е установено и
заснето с мобилна система за видеоконтрол, поради което са приложими правилата
на чл.189, ал.4, 5 и 8 от ЗДвП относно реда и начина на издаване на ЕФ,
реквизити, връчване и обжалване в редакцията на ДВ бр.54/05.07.2017г., както и Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
КАС не възприема изводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка с описание на нарушението, касателно повторността и правната
квалификация. Противоправното деяние е описано със съставомерните му елементи,
включително и относно квалифициращия признак „повторност“, доколкото е посочен
ЕФ, обуславящ извършването му в едногодишния срок от осъществяването на друго
такова деяние. Липсата на визиране на датата на влизане в сила на ЕФ не е от
категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като в съдебното
производство са представени доказателства, от които този обективен елемент е
установим. АНО е дал и пълна правна квалификация на нарушението, посочвайки не
само нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвиждаща санкциониране на повторно
извършени нарушения, но и разпоредбата на основния състав на административно
нарушение – чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
След
анализ на събрания доказателствен материал касационният съд формира извод за
недоказаност на дминистративното нарушение от обективна страна. Съставомерните
елементи на деянието – време и място на извършване, следва да бъдат доказани по
безспорен начин от доказателствата по делото. От съдържанието на Протокола по
чл.10 от Наредбата не могат да бъдат установени
заснетите по време на използването на АТСС статични изображения, поради
което остава недоказано времето на извършване на нарушението. Соченият от съда протокол
е допустим, необходим и относим за установяване на обективните признаците от
състава на административното нарушение - мястото и времето за контрол, ограничението
на скоростта в процесния пътен участък, разположен в населено място, посоката
на движение на контролираните МПС, режима на работа на уреда. Липсата на даден
реквизит от дози документ, в случая номер на първо и последно статично
изображение, обуславя недокозаност на административното нарушение от обективна
страна.
По
гореизложените съображения касационната инстанция намира, че въззивният съд е
постановил законосъобразно решение като краен правен резултат, поради което ще
го остави в сила.
Съдът
присъжда разноски на ответника в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение,
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, платими от касатора.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №237/16.06.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №391/2023г.
ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил с адрес
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да заплати на С.Х.Л., ЕГН ********** ***
съдебни разноски в размер на 400 лв. /четиристотин/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: