НОХД №118/16 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против
подсъдимия И.П.С. от село Лопян,обл.Софийска
с ЕГН:********** за престъпление по чл.183 ал.1 от НК,за това,че
в град Панагюрище,след като е осъден с решение по гражданско дело №62/2015г. по
описа на Районен съд гр.Панагюрище,влязло
в сила на 19.06.2015г. да издържа свой низходящ – малолетния си син П.И.
С. на 12 години,съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски за периода
от 19.06.2015г. до 19.03.2016г. или 9 месечни вноски от по 150 лева всяка,общо в
размер на 1 350 лева.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Панагюрище поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
съображения. Не представя нови доказателства и не прави нови искания.Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание пробация.
Подсъдимият
се явява в съдебно заседание,признава се
за виновен по така предявеното му
обвинение и дава обяснения.Служебно назначеният му защитник пледира за
наказание пробация в минимален размер.
Районният съд,след като
обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
От
месец февруари 1998г. до началото на 2008г. подсъдимият И.С. и св.В.Т. живели на съпружески начала в град Етрополе.От
съвместното им съжителство,на 19.06.2004г. се родило детето П.И. С..
През 2008г. подсъдимият и
св.Т. се разделели,като последната заживяла в родния си град Панагюрище,заедно с
детето си П..Грижите за малолетния,който имал вродено заболяване, изискващо специални грижи и
лечение,били поети изцяло от св.Т..
През 2015г. св.Т. подала искова молба срещу подсъдимия в РС Панагюрище
за присъждане на издръжка на детето П..Било образувано гражданско дело
№62/2015г.,приключило с решение,по силата на която подсъдимият С. бил осъден да заплаща на детето си П.И.С. месечна издръжка в размер на
150 лева.Съдебният акт влязъл в сила на
19.06.2015г.,като оттогава до 19.03.2016г. подсъдимият не изпълнявал
задължението си за издръжка.Причина за това било финансовото му
затруднение,породено от безработицата и ниското заплащане на труда,който
полагал периодично.
С жалба св.Т. е сезирала Районна прокуратура гр.Панагюрище за това,че бащата на детето й П. не е изплатил дължимата издръжка за периода след
влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№62/2015г.,след което било
отпочнато настоящото наказателно производство.В хода на същото подсъдимият не
платил издръжката за инкриминирания период,както и след това.
Тази
фактическа обстановка,съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията
на св.В.Т. и писмените доказателства,инкорпорирани
в доказателствения материал по делото по реда на чл.281 от НПК.
При тези данни, съдът прие,че
подсъдимият И.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК,тъй като в град Панагюрище,след
като е осъден с решение по гражданско дело №62/2015г. по описа на Районен съд
гр.Панагюрище,влязло в сила на
19.06.2015г. да издържа свой низходящ –
малолетния си син П.И. С. на
12 години,съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски за периода от
19.06.2015г. до 19.03.2016г. или 9 месечни вноски от по 150 лева всяка,общо в
размер на 1 350 лева.
Престъплението е извършено в град Панагюрище,тъй
като задължението за издръжка е носимо задължение.
Авторството
на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват
по един несъмнен начин.Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи на състава на престъплението-съзнавал е ,че е осъден с влязло в
законна сила съдебно решение да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. на сина си П. ,чрез неговата майка и законен представител.Макар и да е бил
финансово затруднен през процесния
период,т.к. е бил безработен,той е имал
съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не
я е плащал,набавяйки средства по какъвто
и да е друг законен начин е предвиждал конкретно настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване,т.е. действал е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.Освен това,видно от обясненията на
подсъдимия,той отделя финансови средства за цигари и алкохол,каквито консумира
ежедневно и чиито месечен размер е приблизително колкото дължимата месечна
издръжка. /Вж. обясненията на подсъдимия : „Пуша по 10 цигари на ден….По една
ракия пия на ден.“/.
При определяне вида и размера на
наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпно деяние,съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК,относно целите
на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената
опасност на деянието,която е висока, предвид това,че е насочено против интересите на ненавършили пълнолетие деца.Обществената опасност на самия деец е
ниска с оглед на обстоятелството,че
същият не е осъждан и е положително
охарактеризиран по местоживеене.
Причината за извършеното
престъпление е липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимия към
роденото от съжителството му със св.Т.
дете.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
прие значително дългия период,през който подсъдимият не е плащал издръжка за
детето си П.,още повече че последното се нуждае от специални грижи,изискващи
финансови средства.Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало,позитивната
характеристика,направеното самопризнание,а така също и недоброто финансово
състояние на подсъдимия.
С оглед на горното и като отчете относителната
тежест на отегчаващото и смекчаващи отговорността
обстоятелства,съдът наложи на подс.И.С. наказание „пробация”.При определяне на конкретните
пробационни мерки,съобразявайки разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете
обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието,съдът определи
пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК.Пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива,за срок от шест месеца,с което ще се постигнат целите на
наказанието .
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: