№ 10
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 262543/19.04.2021 г., постановено по гр. д. № 9925/2018 г. по описа на
СГС, І ГО, 22 с-в, изцяло са уважени предявените от М. Г. М. срещу ЗК „Лев Инс” АД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и § 22 КЗ за заплащане на сумата от 120000 лв.,
представляваща заместващо застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.09.2016 г., както и за заплащане на
компенсаторно обезщетение в размер на сумата от 10710 лв. - за причинени от същото
застрахователно събитие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главните
парични притезания от 04.09.2016 г. до окончателното им заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 120000 лв. Счел е за доказан и предявеният иск за заплащане на компенсаторно
обезщетение за причинените от настъпване на процесното застрахователно събитие
имуществени вреди в размер на сумата от 10710 лв., представляваща сборът от заплатените
разноски за лечението на причинените й телесни увреждания, ведно със законната лихва
върху главните парични притезания от момента на настъпване на покрития застрахователен
риск - 04.09.2016 г., до окончателното им заплащане.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и § 22 КЗ за заплащане на заместващо обезщетение за
причинени неимуществени вреди над присъдената сума от 75000 лв. до пълния му предявен
1
размер от 120000 лв. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно
поради неговата необоснованост, тъй като съдът не е взел под внимание всички установени
по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност, като счита, че процесните телесни
увреждания не са причинили в значителен период от време болки и страдания, които се
отличават с изключителен интензитет. В този смисъл, твърди, че определеното заместващо
обезщетени в размер на сумата от 120000 лв. не съответства на критериите за
справедливост, установени в правната норма на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемата е подала в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на
въззивната жалба, в който излага правни доводи за нейната неоснователност, като поддържа,
че определеното заместващо обезщетение за причинените й при настъпилото
застрахователно събитие неимуществени вреди изцяло съответства на критериите за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е уважен до сумата от
75000 лв., както и в частта, в която изцяло е уважен предявеният иск за заплащане на
компенсаторно обезщетение в размер на сумата от 10710 лв., представляваща сборът от
заплатените разходи за лечение на процесните травматични увреждания, ведно със
законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане, поради което в тази част
решението е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима, а разгледана
по същество, се явява частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 22 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и § 22 КЗ.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като
дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
2
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени
исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 04.09.2016 г. – за сумата от 75000
лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо
да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – средата на 2016 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10 млн. лева
при причиняване на неимуществени вреди на повече от едно лице, какъвто е настоящият
случай – арг. чл. 266, т. 1, б. „б” КЗ (отм.).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла следните телесни увреждания:
1) фрактура на горния край на лявата раменна кост, полифрагментозно; 2) фрактура на
горния край на левия голям пищял, вътреставно и 3) фрактура на горния край на лявата
лъчева кост. Вещото лице от приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от
страните СМЕ изяснява, че е налице значително засягане на функцията на левия горен и
десния долен крайник поради ангажиране на съответните стави, формирани от счупените
кости. Фрактурата на горния край на лявата раменна става е била наместена открито при
фиксация с плака и винтове - след проведена оперативна манипулация. След
първоначално изписване на пациента седмица по-късно е установена фрактура на външната
част на горния край на големия пищял (тибия) - лечението отново е било оперативно, като е
извършено открито наместване на фрактурата, остеопластика и фиксация с плака и винтове.
След около 6 месеца обаче отново е била приета в болничното заведение, тъй като е
установено, че е счупен горният край на лакътната кост на лявата става - извършено е
3
хирургическо лечение с открита репозиция и фиксация на счупването с телени серклажи
и Кришнерови игли по метода на Вебер, както и отстраняване на плака от предишната
оперативна интервенция на лявата раменна става. СМЕ е анализирала и Решението на ТЕЛК
от 14.06.2018 г., в което е констатирана посттравматична гонартроза - с оплакване от
болки и ограничени движения в дясното коляно, а левият горен крайник е с гипсова
имобилизация от раменната става до пръстите на ръката; възможно е отвеждането на ръката
0
до 20 , при невъзможност за вътрешна и външна ротация; ограничени движения в ляв лакът
00
в благоприятно положение с 60 сгъване при флексионна контрактура от 20; дясната
0
колянна става е с ограничени движения, като сгъването е до 60 при флексионна
0
контрактура от 15; определена е 62% трайна намалена работоспособност.
Вещото лице изяснява, че счупванията на горния край на раменната кост се считат за
трудни за лечение травматични увреди, тъй като засягат пряко или индиректно функцията
на раменната става - последната е най-подвижна в човешкото тяло и играе съществена
роля в ежедневната дейност на човека. Болките и страданията са били със засилен
интензитет в началния период след настъпване на травматичните увреждания, както и след
оперативните интервенции, като постепенно са намалели, но са продължавали до прегледа
за изготвяне на Решението на ТЕЛК. Установява се, че оздравителният период за такъв тип
увреждания е приблизително 6-8 месеца при нормално протичане, но конкретно при ищцата
- тя ще изпитва вбъдеще затруднения в санитарнохигиенното и битово самообслужване
поради ограничения обем движение в лявата раменна и лакътна стави, и дясната коленна
става. Тези увреждания се отразяват негативно върху качеството на живот, като затрудняват
ежедневните битови и трудови дейности поради засягане на основни стави на левия горен
и десен долен крайник. Изяснява се, че през периода на лечение, когато крайниците на
пострадалата са били имобилизирани, ищцата се е нуждаела от чужда помощ при
санитарнохигиенното и битовото си самообслужване. След извършените три големи по обем
и сложност оперативни интервенции ищцата е изпитвала болки със значителен интензитет.
Трайните негативни последици за ищцата се изразяват в ограничение на движенията и
порочно положение (контрактура) на засегнатите стави, степента на която подробно е
описана в Решението на ТЕЛК.
От допълнителната СМЕ, извършила личен преглед на ищцата на 08.07.2020 г., се
установява, че пострадалата се оплаква от болки в лявото рамо, левия лакът и дясното
коляно - спонтанно и при натоварване; оплаква се и от ограничение на движенията на тези
стави, които създават значителни затруднения в извършване на битовите дейности -
простиране, миене на лице, обличане, събличане, вдигане на тежести и пр. (пациентката не
работи, а се занимава само с домакинство). Походката й е леко накуцваща, макар и да не
ползва помощни средства. Лявата раменна става е с оперативни белези, ограничение на
0 0
движенията за сметка на абдукция (повдигане на ръката нагоре) до 70 при норма от 180 ,
0 0
сгъване до 50 при норма от 150 и липса на външна ротация в рамото. При лявата лакътна
00
става се наблюдават оперативни белези; сгъване до 100 при норма 150 и непълно сгъване
4
0
до 30; наличие на порочно положение на ставата във флексия (невъзможност за пълно
изправяне). При дясната колянна става е констатиран умерен оток; оперативни белези;
00
ограничение на движенията за сметка на сгъването до 80 при норма 140. След извършена
рентгенография на лявата раменна става вещото лице е установило състояние след лошо
зараснала фрактура на раменната кост; остеонекроза на главата на раменната кост;
дегенеративни изменения на лява раменна става; наличие на остатъчни остеосинтезни
средства. При рентгенографията на лявата лакътна става - наличие на остеосинтезни
средства; дегенеративни изменения на ставата с наличие на шипове. При така изяснените
правнорелевантни факти вещото лице достига до категоричния доказателствен извод, че от
процесното ПТП най-тежко е засегната лявата раменна става - при лошо зарастване на
фрактурата на раменната кост със засягане на раменната става вследствие на некроза на
раменната става и настъпило износване на ставната повърхност, вследствие на което е
налице ограничение на обема на движенията на ставата. Дясната колянна става е с
ограничение на сгъването и наличие на износване на хрущяла на ставата (посттравматична
гонартроза).
При обсъждане на приетите като компетентно изготвени и неоспорени от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация и личен преглед на ищцата, като вещото лице е
отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля Ц. В., майка на пострадалата, се изяснява, че в един
сравнително продължителен период от време (около 6 месеца) след изписването от
болничното заведение ищцата е била на легло - „Не може да спи, отчайва се, за всичко аз я
обслужвах”. След една година започнала рехабилитация в дома й - с рехабилитатор.
Изяснява и, че към настоящия момент се оплаква от болки в коляното и ръката. Заради
ограниченията на движенията в ръката не могла да осъществява битови дейности - „Тя не
може да си върже косата, да се реши, да простира”.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените
след процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквентите неимуществени вреди е в размер на 90000 лв. Наистина, законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до размер от 10 млн. лева при
причиняване на неимуществени вреди на повече от едно лице, какъвто е настоящият случай
– арг. чл. 266, т. 1, б. „б” КЗ (отм.). Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
5
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2016 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания ( 1) фрактура на горния
край на лявата раменна кост, полифрагментозно; 2) фрактура на горния край на левия
голям пищял, вътреставно и 3) фрактура на горния край на лявата лъчева кост), на
пострадал в сравнително млада възраст - на 32 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, при дълъг възстановителен период - около 8 месеца, с трайни
усложнения (лошо зараснала фрактура на раменната кост; остеонекроза на главата на
раменната кост; дегенеративни изменения на лява раменна става; дегенеративни
изменения на лявата лакътна ставата с наличие на шипове, некроза на раменната става и
настъпило износване на ставната повърхност, вследствие на което е налице ограничение
на обема на движенията на ставата; дясната колянна става е с ограничение на сгъването и
наличие на износване на хрущяла на ставата т. нар. посттравматична гонартроза), които
обективно влошават качеството на живот и създават изключително неудобство в бита на
пострадалата, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
сумата от 90000 лв.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, не
съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените при настъпване на процесното ПТП
неимуществени вред са уважени над сумата от 90000 лв. до пълния им предявен размер от
120000 лв., като въззивната инстанция следва да го отхвърли над този размер.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответното дружество е
осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС сумата над 4028,40 лв. до присъдения
размер от 5228,40 лв. - държавна такса, респ. над сумата от 693,44 лв. до присъдения размер
от 900 лв. - съдебни разноски, както и в частта, в която ответникът е осъден на основание
чл. 38, ал. 2 ГПК да заплати в полза на адв. Г. П. Ч. от САК адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното
производство – над сумата от 3193,04 лв. до присъдения размер от 3591,42 лв. (съобразно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), трябва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на ответника трябва да се присъди сумата от 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, респ. сумата
от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС, а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата от 300 лв., представляваща
6
заплатената държавна такса за въззивното обжалване. С оглед уважената и отхвърлената
част от въззивната жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Г. П. Ч. от САК трябва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство
пред САС в размер на сумата от 1253,33 лв.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262543/19.04.2021 г., постановено по гр. д. № 9925/2018 г. по
описа на СГС, І ГО, 22 с-в, в частта, в която е уважен предявеният от М. Г. М. срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и вр.
с § 22 КЗ над сумата от 90000 лв. до размера от 120000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2016 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане;
в частта, в която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл.
83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати в полза на бюджета на СГС сумата над 4028,40 лв. до
присъдения размер от 5228,40 лв. - държавна такса, респ. над сумата от 693,44 лв. до
присъдения размер от 900 лв. - съдебни разноски, както и в частта, в която на основание чл.
38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на адв. Г. П. Ч. от САК адвокатско
възнаграждение за безплатното процесуално представителство над сумата от 3193,04 лв. до
присъдения размер от 3591,42 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. М., ЕГН ********** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и вр. с § 22 КЗ над
сумата от 90000 лв. до размера от 120000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2016 г. застрахователно събитие
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със
законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП М. Г. М. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от
по 200 лв. (общо 400 лв.) - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС и САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и
сумата от 300 лв., представляваща заплатената държавна такса за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. Г. П.
Ч. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 6Б, ет. 4 сумата от 1253,33 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
7
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8