№ 576
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110212460 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.Д.
при секретаря Камелия Михайлова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 12460 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-102 от 05.08.2021 г., издадено от председателя
на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР), с което на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 353 лева, представляваща
0,0055 на сто от годишния му оборот, за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е
спазен шестмесечният срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, не са посочени правилно датата,
описанието и правната квалификация на нарушението и неправилно – поради
несъответствие с действителното фактическо положение, с оглед на което се иска неговата
отмяна. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от юрк. Т. и
юрк. Д., които поддържат жалбата. Юрк. Т. претендира юрисконсултско възнаграждение, а
юрк. Д. – не.
Административнонаказващият орган – редовно призован, се представлява от юрк.
Василева, която намира, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и
моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на жалбоподателя, ако
наказателното постановление бъде отменено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 10.09.2020 г. жалбоподателят „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, в качеството му на
1
кредитополучател, сключил договор за кредит с „БАНКА ДСК“ АД, в качеството му на
кредитор. Страните се споразумели в член 6.1 от същия, че кредитополучателят се
задължава да учреди, респ. учредява в полза на кредитора финансово обезпечение съгласно
ЗДФО чрез прехвърляне в собственост на кредитора парични средства в размер на минимум
18% от стойността на всяка поискана за усвояване сума, а в случай на непогасяване на
парично задължение на съответния падеж или при предсрочна изискуемост кредиторът ще
има право по своя преценка да отнесе предоставените му като финансово обезпечение
парични средства за пълно или частично погасяване на задължението.
Със Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. председателят на КЕВР наредил извършването на
проверка в срок до 10.05.2021 г. по документи на жалбоподателя във връзка с интернет
публикации относно сключения между „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД и „БАНКА ДСК“ АД
договор за кредит. Част от сформираната работна група бил свидетелят П.К.. Във връзка с
това на 20.04.2021 г. жалбоподателят представил на КЕВР горепосочения договор. На
25.06.2021 г. бил съставен Констативен протокол № Г-03 на основание чл. 80 от ЗЕ за
извършената проверка, с който били констатирани 21 броя нарушения.
Въз основа на протокола, на 22.07.2021 г. св. П.К. съставил АУАН № Г-КРС-19 за
нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ, тъй като жалбоподателят сключил
сделка за финансово обезпечение по реда на ЗДФО, инкорпорирана в чл. 6.1 от договора за
кредит с „БАНКА ДСК“ АД, без предварително да е получил разрешение от КЕВР.
Жалбоподателят се запознал на място със съдържанието на акта и в законоустановения срок
подал възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел П.К. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – покана от
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД за представяне на оферта, копие от интернет публикация,
констативен протокол № Г-03 от 25.06.2021 г., договор за кредит от 10.09.2020 г. между
жалбоподателя и „БАНКА ДСК“ АД, покана за съставяне на АУАН от 19.07.2021 г.,
индивидуален финансов отчет за 2020 г. на дружеството-жалбоподател, Заповед № З-Е-
64/05.04.2021 г. на председателя на КЕВР, Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя
на КЕВР, Решение № БП-14/13.08.2020 г. на КЕВР, Решение № БП-16/02.10.2020 г. на
КЕВР, Решение № Д-1/21.12.2018 г. на КЕВР и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Пл. К., тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви. От тях се установяват подробности по
отношение на извършената проверка на дружеството-жалбоподател и констатирането на
процесното нарушение. Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на
гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост.
Допълнителен анализ не се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз
основа на безпротиворечиви и еднопосочни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 78, ал. 1 и чл. 225, ал.
2 от ЗЕ и видно от представената Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на
КЕВР.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за неспазен срок за образуване на
административнонаказателното производство по смисъла на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.
Разпоредбата гласи, че за нарушение на ЗЕ не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест
месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване
на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
2
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, „по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя
значи установяване и индивидуализиране на юридическото лице, което е отговорно за
противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
съществуването на възможност това да бъде сторено...“. Видно от материалите по делото и
по смисъла на цитираното тълкувателно решение, контролният орган е узнал за сключената
сделка с „БАНКА ДСК“ АД на 20.04.2021 г., когато жалбоподателят му е изпратил договора,
а не на 17.09.2020 г., когато е била публикувана приложената по делото статия в интернет.
Същото е относимо и за публично публикуваната покана за предоставяне на оферта. С оглед
изложеното е бил спазен шестмесечният срок за издаване на АУАН.
Настоящият състав, обаче, установи, че са налице основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно посоченото в наказателно постановление, жалбоподателят, като е сключил
сделка за финансово обезпечение по реда на ЗДФО, без за това предварително да е получил
разрешение от КЕВР, е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ.
Същата гласи, че КЕВР разрешава извършването на сделки, които водят или могат да
доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на
енергийното предприятие. Прочитът на цитираната правна норма сочи, че същата
оправомощава КЕВР да разрешава конкретен вид сделки, но не съдържа каквото и да е
задължение за енергийни предприятия, каквото е жалбоподателят. Задължението за такова
предприятие е закрепено в чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за
лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от председателя на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, където е посочено, че предприятието следва да
подаде писмено заявление до КЕВР, за да получи разрешение за извършването на
определени сделки. Квалифицирайки стореното от жалбоподателя като нарушение на чл. 21,
ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ, вместо на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013
г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, актосъставителят и
административнонаказващият орган са съставили АУАН и НП, съдържанието на които не
отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение,
съдът ще отбележи, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ, то отново не е било спазено правилото, закрепено в чл.
42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената от ЗЕ норма визира две
отделни деяния – сключване на сделки, които водят до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие и сключване на
сделки, които могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие. Като не е посочил коя от двете сделки е
сключил жалбоподателят (такава, която води до нарушаване или такава, която може да
доведе до нарушаване сигурността), административнонаказващият орган е нарушил правото
му на защита, тъй като същият не може да разбере в какво точно е обвинен, за да организира
защитата си, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление.
В допълнение на гореизложеното следва да бъде отбелязано, че е съгласно приложената
санкционна норма – чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЕ, на нарушителя следва да се наложи
имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния му оборот.
Административнонаказващият орган е определил санкция в размер на 0,0055 на сто от
годишния оборот на дружеството за 2020 г., като се е позовал на характера и тежестта на
нарушението, ефекта по чл. 12 от ЗАНН и имущественото състояние на задълженото лице.
Определянето на размера на административното наказание не е самоцелна и произволна
дейност, а изисква ясна и точна обосновка, каквато, обаче, е изложена изключително
лаконично в процесното НП, което прави невъзможна проверката от страна на съда за
обстоятелствата, които са накарали административнонаказващия орган да наложи такова по
размер наказание.
3
Допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон водят до извод за
основателност на подадената жалба и обуславят отмяната на атакуваното наказателно
постановление, без да се обсъжда въпросът дали нарушителят е извършил процесното
нарушение.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право и юрк. Т. своевременно претендира такова. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че въззиваемата
страната следва да заплати на жалбоподателя сумата от 120 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-102 от 05.08.2021 г., съставено от
председателя на Комисията за водно и енергийно регулиране, с което на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона
за енергетиката е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
20 353 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от Закона за енергетиката.
ОСЪЖДА Комисията за водно и енергийно регулиране да заплати на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за водно и енергийно регулиране за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4