Р Е Ш Е Н  И  Е   

           

                                              Гр. София, 18.11.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                             ЧЛЕНОВЕ :   НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                                       ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 12490 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

            Образувано е по жалба, подадена от С.О.срещу разпореждането от 16.10.2020г. на ЧСИ Н.М.по изп. дело №20208410403647, относно разноските, с което е отказано намаляването на разноските за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Жалбоподателят счита, че следващото се възнаграждение следва да е 50 лв., а таксата по т.26 също е определена неправилно и не е съобразена с главницата по изпълнителния лист, поради което претендира отмяна на разпореждането и намаляване на разноските, както за възнаграждението, така и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване. Претендира разноски

Ответната по жалбата страна –взискателя ЗАД „А.“ е получил препис от жалбата на 03.11.2020г., но не е подал писмен отговор в законоустановения едноседмичен срок.

            ЧСИ Н.М.е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за допустима, но неоснователна.

            Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба на ЗАД А. АД, ЕИК ******, и въз основа на Изпълнител ен лист, издаден на 26.04.2018 г. по гражданско дело № 44259/2013 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, 61 състав  в кантората на ЧСИ Н.М., под № 20208410403647/2020 г. срещу длъжника С.О., ЕИК ******, за сумите: 2496.40 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24/10/2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 771,32 лв. – лихва за забава, и 449.86 лева - присъдени разноски по делото. С оглед горното и изчислението на присъдените суми, включително лихвата за процесния период от 2013г. до 2020г., която възлиза на 1751,17лв., само сумите по изпълнителния лист, които са дължими възлизат на 5568,75 лв. С разпореждане от 18.09.2020г. ЧСИ е приел разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 66 лв. такса за образуване, ПДИ и запор, и 558,60 лв. – такса по т.26 от Тарифата. ПДИ е връчена на 02.10.2020г. С възражение подадено по пощата длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно поради изложените доводи, а също така и на таксата по т.26 от Тарифата.

С разпореждане от 16.10.2020г. е отказал да уважи искането, за което жалбоподателят е уведомен със съобщение с изх.№093019, получено на 20.10.2020г.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.  Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие.

По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне, което с разпореждането от 16.10.2020г. и жалбата  е подадена в срок. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по същество.

            Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая молбата е подадена от юрисконсулт и е поискано присъждане на възнаграждение в размер на 200 лв., но съдебният изпълнител е уважил искането за 100 лв. Съдът намира, че това му разпореждане е законосъобразно и сумата не следва да бъде намалявана. В разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за правна помощ е предвидено възнаграждение в изпълнителното производство в размер от 50 до 100 лв.,т.е. приетата сума е в рамките на законоустановения минимум. Не се установява и единственото изпълнително действие да е подаване на молбата, тъй като няма данни за плащане на сумите, напротив, наложен е и запор, но няма данни вземането да е удовлетворено. Предвид горното, независимо дали изпълнителното дело е с фактическа или правна сложност или не, то присъденото възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. е в рамките на законоустановения минимум и не следва да бъде намалявано.

По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че пропорционална такса се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са включени и разноските по изпълнението. Вярно е, че разпоредбата на чл.27а от Тарифата ограничава размера на таксите до 1/10, но отново следва да се има предвид вземането в цялост по изпълнителния лист. В случая не е присъдена само главница в размер на 2496,40 лв., но и лихви в конкретен размер, както и законна лихва, която възлиза на 1751,17лв., а също и разноски. Тези суми в сбор представляват вземането по изпълнителния лист. В разпоредбата, на която се позовава жалбоподателя не е посочено, че се определя таксата върху главницата, а върху вземането. В случая то включва освен главницата, присъдените от съда лихви и разноски, като общият размер на вземането по изпълнителния лист възлиза на 5568,75 лв. Именно върху тази сума съдебният изпълнител е определил таксата с разпореждането от 18.09.2020г. в размер на 558,60 лв., което е съобразено с изискването за 10%. Предвид горното съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата по изпълнителния лист, а не върху събраните суми и следователно искането му за допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. Цитираната от жалбоподателя практика съставлява решение на равен по степен на настоящия съд, не е задължителна и противоречи на други актове в противния смисъл. Още повече, че в случая е видно, че в сумата, върху която е определил таксата, ЧСИ не е включил юрисконсултското възнаграждение и разноските по изпълнителното дело, макар противното да се твърди от жалбоподателя. Таксата е определена само върху вземането по изпълнителния лист, но в неговата цялост, като то не се изчерпва с главницата, а има и други присъдени суми. Следователно и в тази част жалбата се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а ответникът не е заявил искане за такива.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника по изпълнителното дело - С.О.срещу разпореждането от 16.10.2020г. на ЧСИ Н.М.по изп. дело №20208410403647, относно разноските, с което е отказано намаляването на разноските за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и намаляване на таксата по т.26 от Тарифата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от същото на ЧСИ Митев.                      

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                                          2/