Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 18.09.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На двадесети август две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1219 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност – осъдителни
искове по чл. 79, ал.1 и чл. 86 от
ЗЗД, предявени от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет.***, офис ****, със законни представители Н. Т. С. и М. Д. Д.,
чрез юрк. И.Н. против Й.Р.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2017 г.
между ,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като Кредитор и Й.Р.Р. като Кредитополучател, бил
сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-14530699, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 3100
лв. Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията,
при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент ,,Д.
С.“ ЕАД, като застрахователната премия в размер на 624,96 лв. била разделена на
равен брой вноски, посочени в поле „Брой погасителни вноски“ и съгласно
погасителния план на договора за заем била включена в размера на договорната
лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил да
заплати на Кредитора и „Такса ангажимент“ в размер на 108,50 лв., срещу която
Кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в
този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържал сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Предоставянето
на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по
предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него. Така,
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 5796,36
лв., а договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
2696,36 лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.03.2020
г. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 161,01 лв., при
първа погасителна вноска 05.04.2017 г. съгласно погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 05.03.2020 г. /дата на последна погасителна вноска/.
Поради обстоятелството, че Кредитополучателят
не изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната
от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни
погасителни вноски, настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.06.2017 г.,
която дата представлявала падежа на шеста погасителна вноска. Въпреки липсата
на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора,
Кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост с
уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. Твърди, че Кредиторът
не е търговска банка по ЗКИ, а финасова институция по чл.3 от ЗКИ и кредитите,
които отпуска не са банкови сделки – банков кредит, а заеми за потребление по
ЗЗД и потребителски кредити по ЗПК. Твърди че поради горното т.18 от ТР
№4/2013г. на ВКС няма отношение по този казус. Неприложими за сделките на тази
финансова институция намира и чл.430 от ТЗ и чл.60 ал.2 от ЗКИ. Твърди, че
предвидената в договора предсрочна изискуемост настъпва автоматично по силата
на изрична клауза в договора за заем за потребление и уведомление до длъжника
не се дължи, за подкрепа на горното цитира Решение N9 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
На 23.10.2017 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г, на
основание чл. 99 от ЗЗД, между ,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** и „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ************, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS-14530699 от дата 22.02.2017 г между ,,БНП П.П.Ф.“
ЕАД и Й.Р.Р. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *************
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. В изпълнение на изискванията на
закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
за извършената цесия от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-14530699
от 26.10.2017 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се
върнало в цялост като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомление за извършената
цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS- 4530699 от 28.11.2018 г., което отново се върнало в цялост
като неполучено. Ищецът счита че уведомлението за цесията и за предсрочната
изискуемост е получено от ответника, като се позовава и на постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К., съгласно което „в случай, че
фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за
откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г.,
при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността“.
Към исковата молба е представено за връчване на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от
уведомлението за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS- 4530699 от 28.11.2018 г. Цитират се
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем и
з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правният интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил
претенцията и по образуваното ч. гр. д. №506/2019 г., по описа на РС К., била
издадена заповед за изпълнение за следните суми:
- сумата 3090,16 лв. (три хиляди и деветдесет лева и
шестнадесет стотинки), представляващи
главница за периода от 05.06.2017 г. до 05.03.2020 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от дата 05.06.2017 г., ;
- сумата 1937,51 лв. (хиляда деветстотин тридесет и
седем лева и петдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 5.03.2020 г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.06.2017
г.;
- сумата 880,72 лв. (осемстотин и осемдесет лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г.;
- законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда – 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата 118,17 лева (сто и осемнадесет лева и
седемнадесет стотинки), разноски по делото за внесена държавна такса;
- сумата 50,00 (петдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника (сега ответник)
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна, след дадени от съда
указания, обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на
настоящата искова молба, с която моли съда да признае за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№506/2019 г., по описа на РС К.:
- сумата 3090,16 лв. (три хиляди и деветдесет лева и
шестнадесет стотинки), представляващи
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2017
г. до 05.03.2020 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.06.2017 г., ;
- сумата 1937,51 лв. (хиляда деветстотин тридесет и
седем лева и петдесет и една стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 05.05.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.03.2020 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.
5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
5.06.2017 г.;
- сумата 880,72 лв. (осемстотин и осемдесет лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г.;
- законна лихва върху главницата от 04.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
В
условията на евентуалност, в случай че не бъдат уважени изцяло или отчасти кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми:
- 3 090.16 лв. (три хиляди и деветдесет лева и
шестнадесет стотинки) – неизплатената главница от неплатените месечни
погасителни вноски с падежни дати от 05.05.2017 г. до 05.03.2020 г.;
- 1 937.51 лв. (хиляда деветстотин тридесет и седем
лева и петдесет и една стотинки) – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 05.05.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
05.03.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 893.14 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и
четиринадесет стотинки) – лихва (обезщетение) за забава, дължимо за периода от
05.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2019 г.;
- законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2019 г., до окончателно погасяване
на задължението.
Ответницата, представлявана от особения си
представител адв. А.Ц., с отговора на исковата молба оспорва иска по основание
и размер. Твърди, че Й.Р.Р. не била получила съобщение за извършена цесия и не
преподписала договор с новия кредитор. От представените с исковата молба
документи било видно, че дружество - ищец се счита за кредитор след 27.07.2017
г.
Първото уведомително писмо било изготвено на
26.10.2017 г. и не било известно кога е изпратено. Приложеното по делото
известие за доставяне нямало дата, не било посочено колко пъти е потърсена
ответницата, не била посочена и причината, поради която не е връчено
известието.
Второто уведомително писмо било изготвено една
година по-късно – на 28.11.2018г. Кога е изпратено също не било известно.
Приложеното по делото известие за доставяне нямало дата, не било посочено колко
пъти е потърсена ответницата, не била посочена причината, поради която не е
връчено известието.
Ако се приеме, че с исковата молба ответницата се
уведомява за прехвърлянето на вземането, то това уведомяване се случвало две
години след сключването на рамковия договор за продажба на вземания от
27.07.2017 г.
От представените с исковата молба писмени
доказателства било видно, че на 22.07.2017 г. ответницата е сключила с „БНП П.
П. Ф.“ ЕАД. договор за потребителски паричен кредит в размер на 3100 лева.
който следва да се изплати на 36 погасителни вноски, всяка една в размер на
161.01 лева. В договора било посочено, че погасителните вноски са месечни и
включват годишните разходи, застраховки и пр.
С исковата молба бил представен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
който бил подписан на 22.02.2017г. Договорът за потребителски паричен кредит
бил от същата дата. Предоставянето на стандартен европейски формуляр в деня на
предоставяне на кредита представлявало нарушение от страна на кредитодателя на
императивната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗПК, а именно: „Преди потребителят да
е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане па информирано решение за
сключване па договор за потребителски кредит“. Своевременното представяне на
информация във формата на във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне па информация за потребителските кредити не означавало, че с
подписването на договора за паричен потребителски кредит формално се подписва и
стандартния европейски формуляр, за което обстоятелство говорели представените
доказателства. Преддоговорната информация, по време трябвало да предхожда
сключването на договора за паричен потребителски кредит. Именно поради това
законодателят приел, че тя следва да се предостави своевременно. Целта на
изискването била да се гарантира правото на потребителя да вземе информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит, което също предполага
запознаването му с преддоговорната информация да се извърши по време,
предхождащо самия договор. Подписването на стандартния европейски формуляр и
договор за паричен потребителски кредит едновременно, говорело единствено и
само за неспазване на разпоредбата на цитирания член от ЗПК. Неспазването на
цитираната разпоредба опорочавало волята на потребителя и водело до
недействителност, в случая нищожност, на подписания договор за потребителски
паричен кредит.
Нарушена била императивната разпоредбата на чл.11.
ал.1. т.20, предложение последно от Закона за потребителския кредит, съгласно
която в договора за потребителски кредит трябва да е посочен и размера на
лихвения процент на ден, Никъде в представения договор за кредит не бил посочен
дневния лихвен процент. Това нарушение също било самостоятелно основание за
недействителност на процесння договор за потребителски паричен кредит.
Нарушена била императивната разпоредба на чл.11,
ал.2 от закона за потребителския кредит, която гласяла, че Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните но договора. Такива общи условия не били представени от
ищеца. И това нарушение било самостоятелно основание за недействителност на
процесния договор за потребителски кредит.
Оспорва претендираната сума от 1 937.51 лева по
размер и основание, тъй като била неясно и противоречиво определена. Същото се
отнасяло и за лихвата за забава от 880.72 лева.
Всичко изложено водело до извод за нищожност на
процесния договор, поради което ответната страна моли съда да го обяви за
такъв. Алтернативно, моли да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 506/2019 г. на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 298/08.04.2018 г. за следните суми: 3090.16 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 1937.51 лв. – договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.03.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 880.72 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г.; 118.17 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от
Договор за потребителски кредит № PLUS-14530699, сключен на 22.02.2017 г. между
,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Й.Р.Р..
Заповедта е била връчена на ответницата (тогава
длъжник) при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът на осн. чл.415,
т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото
дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по
чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото
Договор за потребителски кредит № PLUS-14530699, сключен на 22.02.2017 г. се
установява, че между ,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД в качеството му на кредитодател, от една
страна и ответницата Й.Р.Р. в качеството ѝ на кредитополучател, от друга,
е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя
заем в размер на 3100.00 лева. Не е спорно между страните, че с подписване на
договора за кредит, кредитодателят е предоставил заемната сума на
кредитополучателя, който се е задължил да я погаси на 36 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 161.01 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска е бил на 05.04.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска – на 05.03.2020 г.
От представения рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. се установява, че ,,БНП П.П.Ф.“
ЕАД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1
от 23.10.2017 г. Представено е по
делото препис-извлечение от Приложение №1 от 23.10.2017 г. към цитираният
договор за цесия, от което се установява, че под номер 346 в него е вписано
задължение на Й.Р.Р. по договор PLUS-14530699 от 22.02.2017 г. с отпусната
главница 3100 лева; остатък дължима главница към 23.10.2017 г. – 3194.32;
остатък договорна лихва към 23.10.2017 г.
– 1937.59 лв.; общо дължимо към 23.10.2017 г. – 5251.29 лв.
Приложено е заверено копие на потвърждение за
сключената цесия.
По делото е приложено и заверено копие на пълномощно
№3230/2018 от което е видно, че ,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.“
ЕАД да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на
длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за
цесия от 27.07.2017 г.
Представено е и уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-БНП/PLUS-14530699 от 26.10.2017 г., за извършеното прехвърляне на
вземания, изходящо от ,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД по пълномощно,
адресирано до ответницата Й.Р.Р. на адрес: ***. Видно от приложеното известие
за доставяне, същото не е връчено на получателя, като е отбелязано, че не е
потърсено.
По делото е представено второ писмо, с което ,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД по пълномощно, уведомява Й.Р.Р. за
извършената цесия на задължението му. Уведомителното писмо е от 28.01.2018 г. и
до същия адрес на ответницата. От приложеното известие за доставяне се
установява, че и това писмо не е връчено на ответницата, като е отбелязано, че
не е потърсено.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като обективна и
компетентно изготвена. От експертното заключение е видно, че задълженията на
ответницата Р. Р. по Договор за потребителски кредит № PLUS-14530699 от
22.02.2017 г., са следните: 3090.16 лв. – главница; 1937.59 лв. – договорна
лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.03.2020 г.; 931.51 лв. – обезщетение за
забава (начислено върху главницата и договорната лихва) за периода от
06.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г.;
При така установените факти, от правна страна съдът
намира предявените искове за неоснователен, като съображенията за това са
следните:
По главния установителен иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“
ЕАД ***.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Частното правоприемство се основава на договора за цесия
между ,,БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.”
ЕАД от 27.07.2017 г. Ето защо ищецът в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***,
на общо основание следва да представи доказателства, че длъжникът е уведомен на
осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД, т. е. няма да бъде
изискуемо.
Ако се касае за осъдителни искове (какъвто е
евентуалният иск), няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова
молба, ведно с приложенията към нея до ответника /длъжника/ играе ролята на
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката
на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично задължение от РС К.,
настоящият съдебен състав счита, че длъжникът следва да е уведомен за
извършеното прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата
заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от
дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от
първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3
от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно,
че длъжникът е уведомен. Както се посочи по-горе, двете изпратени от цесионера
уведомления са върнати с отбелязване в известията за доставяне, че не са
потърсени. С оглед изложеното се налага изводът, че цесията не е породила
действие спрямо длъжника и искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли като
неоснователен.
По евентуалния осъдителен иск:
Съобразявай константната съдебна практика, съдът
приема доводите на ищеца, че няма пречка уведомлението за цесия да се връчи с
исковата молба. В настоящият случай обаче прехвърлянето на вземанията не е
стигнало до знанието на ответницата. На ответницата е назначен особен
представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, на когото са връчени съдебните
книжа. Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите
на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т. см. т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Особеният представител не може обаче с действията си да засяга
материалноправната сфера на представляваното лице. Същият не може да прави
признание на иска, не може да сключва спогодби, не може да извършва отказ от
право. От невъзможността особеният представител да ангажира материалноправната
сфера на ответника следва и че същият не е пасивно легитимиран да получава от
името на ответника изявления, в резултат от които в патримониума на ответника
биха възникнали задължения спрямо дадено лице.
В този смисъл е т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е
нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до
представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети
лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ и Приложение № 1 към него, а и след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител. Връчването на особен представител
не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност
за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които
да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат,
който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с
клиента му се предполага (в този смисъл Определение №567/18.09.2018 по дело
№3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о.).
Ето защо прехвърлянето на вземането не е породило
действие за длъжника и няма как връчването на уведомлението на особения
представител да се приеме като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, който да бъде съобразено от съда по силата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
С оглед отхвърлянето на исковете и липсата на направени
разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адв. А.Ц..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.****,
офис ****, със законни представители Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез юрк. И.Н. за признаване на установено, по
отношение на Й.Р.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №506/2019 г., по описа на РС К.:
- сумата 3090,16 лв. (три
хиляди и деветдесет лева и шестнадесет стотинки), представляващи главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2017 г. до 05.03.2020 г., по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от 05.06.2017 г., ;
- сумата 1937,51 лв. (хиляда
деветстотин тридесет и седем лева и петдесет и една стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 05.05.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.03.2020 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.
5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
5.06.2017 г.;
- сумата 880,72 лв.
(осемстотин и осемдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 04.04.2019 г.;
- законна лихва върху
главницата от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените
евентуални искове от А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Л., ет.****, офис ****, със законни представители Н.
Т. С. и М. Д. Д., чрез юрк. И.Н. да бъде осъдена Й.Р.Р. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на ищцовото дружество следните суми:
- 3 090.16 лв. (три хиляди и
деветдесет лева и шестнадесет стотинки) – неизплатената главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.05.2017 г. до 05.03.2020 г.;
- 1 937.51 лв. (хиляда
деветстотин тридесет и седем лева и петдесет и една стотинки) – договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.05.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 05.03.2020 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- 893.14 лв. (осемстотин
деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки) – лихва (обезщетение) за
забава, дължимо за периода от 05.06.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.08.2019 г.;
- законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2019
г., до окончателно погасяване на задължението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
особения представител адв. А.Ц. разходен касов ордер за сумата от 626.04 лв.
(шестстотин двадесет и шест лева и четири стотинки) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.