№ 2211
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505991 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЕЛ. М. М. срещу решение от
24.04.2020 г. по гр.д. №72018/2018 г. на Софийския районен съд, 82 състав, с което
жалбоподателя е осъдена по предявения от ищеца В.В.А. иск с правно основание чл.109 ЗС
да извърши ремонт, с който да отстрани течовете и причините, довели до тях, на южната
тераса на притежаваното от нея ателие №2, находящо се в гр. София, ул. „*******, които
течове причиняват щети по мазилката на стените на притежаваните от ищеца ап. №4.1 и ап.
№4.2, находящи се в гр. София, ул. „******* на основание чл.45 ал.1 ЗЗД да заплати сумата
от 572,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на ап. №4.1 и
ап. №4.2, находящи се в гр. София, ул. „******* причинени от течове от южната тераса на
притежаваното от жалбоподателя ателие №2, находящо се в гр. София, ул. „*******, и
отказа и да извърши ремонт на южната тераса и да осигури достъп за отстраняване на
вредите, както и да заплати разноските по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесната тераса е нейна собственост, а
не е обща част. Поддържа, че липсва противоправно поведение и вина от нейна страна.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В.В.А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
1
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
СРС, 82 състав, е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.109
ЗС за осъждане на ответника да извърши ремонт, с който да отстрани течовете и причините,
довели до тях, на южната тераса на притежаваното от нея ателие №2, находящо се в гр.
София, ул. „*******, които течове причиняват щети по мазилката на стените на
притежаваните от ищеца ап. №4.1 и ап. №4.2, находящи се в гр. София, ул. „******* както и
за заплащане на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди в имотите му, а при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът по чл.109
ЗС за извършване на ремонт, за осъждане на ответника да осигури достъп до притежаваното
от нея ателие №2, находящо се в гр. София, ул. „*******.
По делото не е спорно и се установява от представените нот. акт за продажба на
недвижим имот №45, т.І, н.д. №28/17.02.2016 г. и №46, т.І, н.д. №29/17.02.2016 г. на нот.
Весела Червенкова, че ищецът е придобил собствеността на процесните апартамент №4.1 и
апартамент №4.2, находящи се в гр. София, ул. „*******, ет.4.
Не е спорно и се установява от представения нот. акт за продажба на недвижим имот
№99, т.ІІІ, н.д. №290/16.12.2010 г. на нот. С.Б., че ответникът е придобила правото на
собственост на процесното ателие №2, разположено на две нива, на първи подпокривен
етаж и на втори подпокривен етаж със ЗП от 382,90 кв.м., находящо се в гр. София, ул.
„*******.
От представената по делото нот. покана, връчена на ответника на 18.12.2017 г., се
установява, че последният е поканена от ищеца да осигури достъп до терасата на собствения
и недвижим имот - описаното по-горе ателие №2, за отстраняване на теч в притежаваните от
ищеца в същата сграда апартаменти.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което
настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че причините за
констатираните течове са комплексни – бързото износване на хидроизолациите, това, че
терасата е открита, и начина на отводняване, който начин води до задържане на атмосферни
води около подовите сифони и в зоната на фасадната стена на ателието, което е една от
причините за констатираните течове. От заключението се установява още, че процесната
тераса обхожда сградата, като на тавана в източната стая от ап. №4.1 и на тавана на
дневната на ап. №4.2 има следи от течове, като в одобрения архитектурен проект терасата е
отбелязана като неизползваем покрив с площ от 86 кв.м., като е предвидена функционална
връзка с ателието, и под терасата се намират части от всички жилищни помещения на двата
апартамента на ищеца. Вещото лице сочи още, че терасата представлява открита
използваема площ, разположена над посочените части от ап. №4.1 и ап. №4.2, а директен
достъп до терасата има от ателие №2 и складове №№1 и 2 към ателието чрез предвидените и
изпълнени балконски врати, като с помощни средства /стълби и въжета/ би могло да се
стигне от терасата пред склад №5 към ателие №3, може да се достигне и с фасадно скеле и
др., но директен достъп до тази тераса има единствено от ателието на ответника, като
ателието е изпълнено по проекта и в площта му е включена и процесната тераса.
Във въззивното производство е приет протокол от ОС на процесната СЕС, проведено
на 30.06.2020 г., от който се установява, че е приет план за ремонти през 2020 г., включващ и
2
ремонт на неизползваемия покрив пред ателие №2.
Представено е във въззивното производство и решение от 09.06.2021 г., постановено
по гр.д. №1043/2020 г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 01.07.2021 г., с което
е признато за установено по иска на ЕС на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, по
отношение на ответника ЕЛ. М. М., че покривът с площ от 86 кв.м., находящ се от
западната, южната и източната част на сградата, намираща се в гр. София, ул. „******* е
обща част.
От показанията на свид. М.Ч., дадени във въззивното производство, се установява, че
през мес.08.2021 г. е извършен ремонт на процесната тераса с помощта на вишка от
външната страна на сградата, но след това по сведение на собственика са се появили др.
течове в апартаментите. Свидетелят сочи още, че течовете са от 2019 г., а достъп до терасата
има само от апартамента на ответника.
От показанията на свид. А. А. се установява, че е извършен ремонт на процесната
тераса през мес.08.2021 г., като до нея се стига само през ателието на ответника, която е
отказала да им даде достъп да отремонтират терасата. Свидетелят сочи още, че ремонтът е
извършен с помощта на вишка, но не е довършен и скоро след това пак са се появили
течове.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване. Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №103 от 20.01.2021 г. по
гр.д. №4703/2019 г., I ГО/ покривът на сградата, както и покривните тераси, които не
обслужват всички обекти в сградата, са общи части на всички етажни собственици, а не
само на тези, които пряко обслужват. Разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС причислява покрива към
общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е обикновен,
терасовиден или има друга конструкция. Терасата се окачествява като покрив не само,
когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея.
Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е
терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната
функция на този вид тераси. Тъй като разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС е императивна по
отношение на общите части по естеството си, те не могат да придобиват друг статут по
волята на етажните собственици. Всяка противна на това правило уговорка би била
нищожна поради противоречие със закона. Покривът, респ. покривната тераса, без оглед на
това дали е включена в площта на индивидуален обект, не може да бъде самостоятелен
обект на право на собственост и тъй като е обща част по естеството си, а не по
предназначение, то и предназначението му не може да бъде променено с решение на
етажните собственици. Изключение за този режим предвижда чл.38 ал.2 ЗС, като допуска да
се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните
етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Става въпрос за обособени части, които обслужват само един или няколко обекта в сградата.
Тази промяна на статута на общите части, чрез която се създава т.нар. ограничена
съсобственост обаче може да се обособи само по общо съгласие на всички етажни
собственици.
3
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
процесната тераса представлява покривна такава, както и че достъп до нея има единствено
през ателието, собственост на ответника. Доколкото става дума за обща част на сградата по
естеството си, то и предназначението и не може да бъде променяно. Всичко това води до
извода, че терасата представлява покрив на обектите под нея, т.е. на обща по естеството си
част по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС.
По исковете с правно основание чл.109 ЗС:
Искът по чл.109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия
собственик. В ТР №4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл.109
ал.1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, а също, че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по
всяко дело. Разяснено е, че има хипотези, при които от самото естество на извършеното от
ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем. Пример за това е случаят, при който ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
По главния иск:
В конкретния случай се установи, че процесната тераса е обща по естеството си част
по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС, а не е индивидуална собственост на ответника, т.е.
подлежащата на поправяне част е обща част и задължението за това е на всички етажни
съсобственици съобразно дела им по чл.40 ал.1 ЗС.
Поради изложеното следва да се приеме, че ответникът не е задължен да извърши
ремонта на процесната тераса, т.е. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск
и същият подлежи на отхвърляне.
По евентуалния иск:
По общо правило предназначението на общите части е да осигурят пълноценното
ползване на отделните обекти в сградата, поради което всеки от собствениците на
самостоятелен обект, който притежава в съсобственост и идеална част от общите части на
сградата, има правото на непосредствен достъп до общите части, независимо дали те
обслужват пряко неговия самостоятелен обект. Останалите собственици на самостоятелни
обекти в качеството си на съсобственици на общите части на сградата, са длъжни да се
въздържат от действия, които биха затруднили това ползване. В този смисъл е решение
№291 от 25.06.2010 г. по гр.д. №629/2009 г. на I ГО на ВКС. Съгласно решение №11 от
23.02.2018 г. по гр.д. №954/2017 г. на II ГО на ВКС в случаите, когато с негаторния иск се
брани правото на етажен собственик за достъп до обща част на сградата, от значение е дали
ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният
собственик е лишен от достъп до обща част. Предвид характера на общите части и
предназначението им, дори когато някои от общите части на сградата се намират в обект,
4
който е индивидуална собственост на някой от етажните собственици, този етажен
собственик е длъжен да осигурява достъп до тези общи части на останалите етажни
собственици, когато това е необходимо за тяхното поддържане, ремонт и отчитане /ако се
касае за измервателни уреди на общите инсталации/. Без значение за основателността на
такъв иск са причините, поради които се е достигнало до положение общите части да се
намират в обект - индивидуална собственост на един от етажните собственици. Затова при
предявен иск по чл.109 ЗС за осигуряване на достъп до общи части, попадащи в имот -
индивидуална собственост, той следва да се уважи частично: не за осъждане на ответника да
предоставя неограничен достъп на останалите етажни собственици до общите части на
сградата, а да им предоставя достъп само когато се налага извършване на действия по
поддръжка, ремонт и отчитане на тези общи части. Поради това предявен иск по чл.109 ЗС
за предоставяне достъп до общи инсталации на сградата е основателен, дори когато тези
общи инсталации се намират в обект-индивидуална собственост на етажния собственик-
ответник по иска /в този смисъл е решение №124/10.12.2020 г. по гр.д. №749/2020 г. на
ВКС, І ГО/.
От събраните по делото доказателства /нот. покана, описана по-горе, и показанията
на разпитаните във въззивното производство свидетели/ се установява, че ответникът не е
осигурила достъп на ищеца за извършване на ремонт на процесната тераса, както и че към
настоящия момент течовете продължават. Установено е и че единственият достъп до
процесната тераса е през имота на ответника – процесното ателие №2.
При тези данни следва да се приеме, че е налице противоправно поведение на
ответника, което създава на ищеца пречки да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем, поради което и искът по чл.109 ЗС следва да бъде уважен, но само за
извършване на необходимия ремонт за отстраняване на течовете в ап. №4.1 и ап. №4.2.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД:
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, т.е. в тежест на ищеца е
да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило
вреда, и да установи причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана.
По делото е установено, както вече бе посочено по-горе, че ответникът не е
осигурила достъп на ищеца до процесната тераса за извършване на ремонт, в резултат на
което в собствените му апартаменти са нанесени вреди по боята в помещенията, като
стойността на ремонта за шпакловане и боядисване на засегнатите места възлиза в общ
размер на сумата от 572,04 лв., което се установява от приетото по гр.д. №50655/2018 г. по
описа на СРС, 44 състав, заключение на СТЕ.
При тези данни съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника, т.е. предявеният иск се
явява изцяло основателен.
Поради изложеното обжалваното решение на СРС в частта, в която исковата
претенция по чл.109 ЗС е уважена, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което предявеният главен иск с правно основание чл.109
ЗС бъде отхвърлен и бъде уважен предявеният евентуален иск по чл.109 ЗС, а в останалата
част, в която исковата претенция по чл.45 ЗЗД е уважена, решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца основание чл.78 ал.1 ГПК
5
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1000,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е
неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между въззиваемата страна и адв. М., според който ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 1000,00 лв. Съгласно ТР №6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.4, ал.2 т.1 и ал.9 Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №75926/24.04.2020 г., постановено по гр.д. №72018/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 82 състав, в частта, в която ЕЛ. М. М., ЕГН **********, е осъдена по
предявения от В.В.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.109 ЗС да извърши
ремонт, с който да отстрани течовете и причините, довели до тях, на южната тераса на
притежаваното от нея ателие №2, находящо се в гр. София, ул. „*******, които течове
причиняват щети по мазилката на стените на притежаваните от ищеца ап. №4.1 и ап. №4.2,
находящи се в гр. София, ул. „******* и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.А., ЕГН **********, адрес: гр. ******* срещу ЕЛ.
М. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, ет.*******, иск с правно основание
чл.109 ЗС за осъждане на ответника да извърши ремонт, с който да отстрани течовете и
причините, довели до тях, на южната тераса на притежаваното от нея ателие №2, находящо
се в гр. София, ул. „*******, които течове причиняват щети по мазилката на стените на
притежаваните от ищеца ап. №4.1 и ап. №4.2, находящи се в гр. София, ул. „*******, ет.4.
ОСЪЖДА ЕЛ. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, ет.*******,
на основание чл.109 ЗС да предостави на В.В.А., ЕГН **********, адрес: гр. ******* достъп
до южната тераса на притежаваното от нея ателие №2, находящо се в гр. София, ул.
„*******, за извършване на ремонт за отстраняване на течове в притежаваните от ищеца ап.
№4.1 и ап. №4.2, находящи се в гр. София, ул. „*******, ет.4.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЕЛ. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, ет.*******,
да заплати на В.В.А., ЕГН **********, адрес: гр. ******* на основание чл.78 ал.1 ГПК
сумата от 1000,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7