НЧХД № 1008/2018 г. по
описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на М.И.К.
с ЕГН: ********** и Н.Н.К. с ЕГН: ********** срещу П.И.С. с ЕГН: **********, родена
на *** г. в гр. Е., живуща ***, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, със средно образование, работеща за това, че на 19.06.2018 г. в гр.
П., е нанесла лека телесна повреда на М.И.К. с ЕГН: **********, изразяваща се в
кръвонасядания по главата и крайниците, причинили му болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и за това, че
на 19.06.2018 г. в гр. П., публично е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Н.Н.К. с ЕГН: **********, в нейно присъствие като я е обидила
с думите: „Ти виждала ли си се в огледалото. Ти си по-грозна от крокодил” –
престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1, във връзка с чл. 146 ал.1 от НК.
Подсъдимата не се признава за виновна по така
повдигнатите обвинения. Дава подробни обяснения.
Процесуалните представители на тъжителите - повереници,
пледират за постановяване на присъда, с която подсъдимата бъде призната за
виновна по така повдигнатите ѝ обвинения.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимата по
повдигнатите с тъжбата обвинения, поради липса на безспорни доказателства тя да
е извършила каквото и да е престъпно деяние от обективна и субективна страна и
претендира за разноски.
В дадената ѝ последна дума подсъдимата
иска да бъде оправдана, както и да ѝ се присъдят сторените разноски.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата и тъжителите са съседи. Между семействата им често
възниквали пререкания, свързани с различни конфликти, касаещи етажната
собственост, незаконни престроявания, шум и силна музика. На 18.06.2018 г. по
подаден сигнал за извършено незаконно преустройство на тераса на тъжителите от
Община П. им бил връчен чрез залепване констативен протокол. Тъй като
тъжителите счели, че проверката е по сигнал на съседите им, това още повече
обтегнало отношенията им. На 19.06.2018 г. вечерта подсъдимата и нейният съпруг
– свидетелят Г. У.- излезли на терасата си около 21:00 ч., за да пушат.
Забелязали, че по стъклата на терасата им са хвърляни яйца. В същото време от
апартамента на тъжителите се чувало силна музика. Те решили да се качат на
техния етаж и да се разберат за музиката, както и за хвърлените яйца, тъй като
решили, че са хвърлени от К.. Подсъдимата тръгнала нагоре, а съпругът ѝ
се забавил, докато се облече. При пристигане на площадката на тъжителите,
подсъдимата позвънила. Вратата отворил тъжителят, който се нахвърлил срещу нея
с думите: „****ви, ще пускате жалби срещу мен. Ще ви побъркам“, след което я
бутнал към стълбите, водещи нагоре към друг апартамент. Подсъдимата паднала на
земята, след което тъжителят взел телефона ѝ от ръката и го хвърлил
надолу по стълбите. В този момент се качил и свидетелят У.. Тъжителят се
нахвърлил и върху него, като го бутнал към парапета на стълбите и го затиснал
към него. Подсъдимата хванала тъжителя в гръб и го дръпнала назад, за да не
паднат двамата с У.през парапета. При дърпането подсъдимата паднала по гръб на
площадката, тъжителят паднал върху нея, а У., който го държал за тениската - върху
него. В този момент от апартамента излязла тъжителката, която се обърнала към
съпруга си да спре с действията си. Тогава се качил на етажа и свидетелят В.П.
- съсед, който бил чул шума и се качвал да види какво става. Той казал на
лицата да се успокоят, като отново слязъл надолу с идеята да позвъни на
тел.112, но неговата съпруга вече била звъннала. П. тръгнал да слиза пред
входа, за да посрещне полицаите. Слизайки надолу той се разминал на стълбите
със свидетеля Й.И. – също съсед, който се качвал нагоре. В това време тъжителят
се отдръпнал от подсъдимата и нейния съпруг, но пререкания между тях
продължавали. Подсъдимата седнала на стълбищната площадка, а У.тръгнал да слиза
по стълбите, за да види състоянието на телефона. През това време тъжителката се
приближила до подсъдимата и ѝ ударила един шамар. Подсъдимата ѝ
заявила да не я удря, но тъжителката й отвърнала, че е съпруга на тъжителя, а
подсъдимата била ялова и без деца. Подсъдимата ѝ казала: „Като се гледате
в огледалото, как заспивате от толкова злоба“. В този момент на адреса
пристигнали и полицейските служители – свидетелите В.М. и Д.К.. Те чули
разправиите и решили да изведат двете семейства пред входа на кооперацията, за
да предотвратят продължаването на конфликта. Долу пред входа и на четиримата
били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР да не се саморазправят и
всички конфликти да решават по законов ред.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите В.П., Д.К., Й.И., Г. У.и В.М., обясненията на самата
подсъдима, веществените доказателства – записи от тел. 112, както и приложените
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са
ясни, категорични, логични и взаимно се допълват. Показанията на свидетелите
разкриват именно горепосочената фактическа обстановка. Показанията им следва да
бъдат ценени, тъй като свидетелите описват лично възприети от тях обстоятелства
и не се установи някой от тези свидетели да има лични или други мотиви да не
казва истината. Тези свидетели потвърждават обясненията на самата подсъдима, че
последната не е обиждала и псувала тъжителите, както и че не е нанасяла никакви
удари на тъжителя, а само го дръпнала, за да не бутне съпруга ѝ през
парапета. Последното се потвърждава категорично
от показанията на свидетеля В.П., който е категоричен, че не е видял нанасяне
на удари, а само дърпане между тъжителя и У.. Скандал безспорно се установи, че
е имало. Събраните по делото доказателства свидетелстват обаче, че именно
тъжителите са били агресивно настроени против подсъдимата, като първоначално
тъжителят я е нападнал, а впоследствие тъжителката ѝ ударила шамар. Дори
и в тази насока отиването на подсъдимата пред апартамента на тъжителите да се
явява в основата на случилото се, то предизвикването на скандали е различно от
нанасянето на телесни повреди и отправянето на обиди. Самата подсъдима не
отрича, че имало скандал. Само по себе си обаче възникналият скандал не е
основание за търсене на наказателна отговорност на подсъдимата. В тази връзка
твърдения в тъжбата за нанесени обиди от страна на подсъдимата спрямо тъжителката
К. и удари и душене спрямо К. не се потвърдиха от събраните по делото
доказателства.
При така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на деянията по чл. 130, ал. 2 от НК и чл.148,
ал. 1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК не се събраха категорични, ясни и безпротиворечиви
доказателства, че е налице извършено престъпление. От показанията на всички
свидетели по делото е видно, че скандал между подсъдимата и нейния съпруг от
една страна и тъжителите – от друга – е имало, но обиди и псувни от подсъдимата
към тъжителите не се установи да са изричани. Що се касае до нанасянето на
телесни увреждания спрямо тъжителя чрез удари и душене също не се събраха
доказателства. Установи се, че единствено подсъдимата е дръпнала тъжителя, за
да не бута съпруга ѝ, но при това дърпане самият тъжител е паднал върху
нея. Въобще не се ангажираха от обвинението доказателства, че описаните в
тъжбата наранявания по главата и крайниците са нанесени от тъжителката. В
самата тъжба се говори за душене и нанасяне на удари, а такива действия от
страна на подсъдимата не се установиха. При липса на подобни доказателства, то
съдът не установи описаните в съдебно-медицинското удостоверение увреждания да
са причинени от подсъдимата.
Въз основа на събраните доказателства и във връзка с
гореизложените съображения съдът прие, че подсъдимата следва да бъде оправдана
изцяло по повдигнатите ѝ обвинения на основание чл.304 от НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъпленията
съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната им страна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК
направените по делото разноски следва да се възложат на частните тъжители. Ето
защо ще следва да се осъдят М.К. и Н.К. да заплатят солидарно на П.И.С. сумата
от 500 (петстотин) лева представляваща сторени по делото разноски за адвокат,
за които са представени и доказателства по делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: