Р Е Ш Е Н И Е № 151

гр. Сливен, 05.08.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на тринадесети юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                        Ваня Костова                              и с участието на прокурора          Христо Куков                                                            като разгледа докладваното от                  съдията        административно  дело № 162       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на ЕТ „Е.-Д. С.“ гр. Сливен, представляван от Д. С. Д., с която се претендира заплащане от ответника в настоящото производство – Община Сливен на претърпените от ищеца имуществени вреди в периода 2012г. - 2016 г., настъпили в следствие на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невнасяне в Общински съвет Сливен на предложение от кмета на общината за изменение на ПУП за изграждане на малка ВЕЦ. Ищецът твърди, че с предложение вх.№ 30-00-89/26.01.2015 г.  е поискано одобряване на задание за проектиране и разрешаване изработване на ПУП. Към момента на завеждане на иска липсвало предложение от Кмета на Община Сливен до Общински съвет Сливен за изработване на проект за изменение на ПУП за цитирания имот, с цел реализиране на инвестиционното намерение на ищеца за изграждане на ВЕЦ. Ищецът твърди, че неизграждането на ВЕЦ се дължи на незаконосъобразното бездействие на Кмета на Община Сливен да изпълни разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, като отправи предложение в Общински съвет Сливен за изработване на проект за изменение на ПУП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение. Претендира за направените разноски по делото.

В съдебно заседание лично и чрез адв.М.С. *** поддържа иска. Заявява, че имуществените вреди, които претендира са за направени разноски по подготовката на предложения за изграждане на малка ВЕЦ, свързани с изготвянето на доклади за оценка въздействието на околната среда, подготовката на различни схеми, чрез които да получи съответните съгласие от „ВиК”, от Областния управител в качеството на ръководител на „Асоциацията на водните оператори“. Този процес бил свързан изцяло с подготовката на тези документи, много от които били свързани с влагането на личен труд. Тези 10 000 лева представлявали изразходени усилия, лични усилия, които ищеца направил за подготовката на документи за цялата процедура по инвестиционното предложение. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника.

Ответникът – Община Сливен, представлявана от процесуален представител адв. Д.Д. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Д. ***, редовно упълномощени, оспорва иска. Заявява, че исковата молба касае конкретен имот, а именно имот с идентификатор 67338.301.173. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е инициирал процедура по иницииране на предложение за изменение на ПУП по отношение на имота визиран в исковата молба. До 2015 г. ищецът в свои писма заявявал, че иска да придобие съвсем друг имот, който също бил публична общинска собственост, а от 2015 г. ищецът заявил, че иска да купи част от процесния имот в исковата молба, който е различен от всички други документи преди 2015 г. на които се позовавал. Счита, че не е налице бездействие на Кмета на Община Сливен. Същият бил отговорил мотивирано на молбата на ищеца. Кметът не бил длъжен да внася каквото и да е било предложение, защото не бил сезиран с такова, както и ищецът не бил упълномощено лице да иска изменението на ПУП, защото не бил собственик, не му било учредено право на строеж, нито бил друго правоимащо лице. Счита, че липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заявява, че не са и налице и останалите предпоставки, като липсвала причинноследствена връзка, нито имало каквито и да е било вреди. Претендира за направените по делото разноски..

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че  предявеният иск не е допустим, като липсват всякакви доказателства за това, че са налице увреждания, липсват белези за административен акт, липсват всякакви данни за незаконосъобразност на административен акт, в резултат на който ищецът да е получил увреждане. В тази връзка намира, че предявеният иск трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът ЕТ „Е.-Д. С.“ гр. Сливен, представляван от Д. С. Д. е заявил инициатива за изграждане на малка ВЕЦ с приблизителна мощност 500 квт и с приблизително необходима площ от 120 кв.м. в имот  с идентификатор 67338.301.173, попадащ извън границите на урбанизираните територии в землището на гр.Сливен.

 Във връзка с инвестиционното си намерение  с молба вх. № 4701-603/10.12.2015 г. е поискал от Кмета на община Сливен да му предостави възмездно срещу заплащане част от поземлен имот с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр. Сливен, представляващ публична общинска собственост, с площ от 1255 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване– пасище (Акт за публична общинска собственост № 3419 от 18.02.2016 г.). (л.33 от АД № 205/2019 г.)

С писмо изх.№ 4701-603 от 05.01.2016 г. на Кмета на Община Сливен, ищеца е уведомен, че имот с идентификатор 67338.301.173, спада към земите по чл.19 от ЗСПЗЗ. Същият представлявал публична общинска собственост и за извършване на разпоредителни сделки с него следвало да са изпълнени условията на чл.25 от ЗСПЗЗ и да е взето решение на Общински съвет Сливен. Поради тези причини е посочено, че молбата му не може да бъде уважена (л.35 от АД 205/2019 г.). Това писмо е връчено на ищеца на 08.01.2016 г. с известие за доставяне (л.36 от АД 205/2019 г.)

На 22.02.2017 г. с Вх. № 30-00-233 в Общински съвет – Сливен е входирано заявление от ЕТ „Е. – Д. С.” относно: Одобряване и разрешаване изработване на проект за ПУП за поземлен имот с идентификатор 67338.301.173, попадащ извън границата на урбанизираните територии в землището на гр. Сливен. Към заявлението е приложена скица – чертеж ПР относно имот 173-общинска собственост, както и документи, които касаят процедури по отношение на други имоти – различни от имот с идентификатор 67338.301.173. (л.9 от АД №115/2017)

На 06.03.2017 г. от о. с. Т. Н. е внесено в Общински съвет (ОС) - Сливен, Предложение - Вх. № 30-00-264 от 06.03.2017 г. по описа на ОС – Сливен, относно одобряване и разрешаване изработване на проект за ПУП за поземлен имот с идентификатор 67338.301.173, попадащ извън границата на урбанизираните територии в землището на гр. Сливен. (л.8 от АД №115/2017) В предложението е посочено постъпилото в ОС – Сливен заявление от ЕТ „Е.– Д. С.” и е изложено, че изработването на новия ПУП за имота е с цел преотреждане на ПИ за малка ВЕЦ с приблизителна мощност от 500 квт и че необходимата площ за учредяване право на ползване е в размер до 300 кв.м. С Предложено е на ОС Сливен да одобри задание за проектиране и да разреши изработване чрез възлагане от заинтересованото лице на проект за ПУП-ПЗ за обхвата на ПИ с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр. Сливен, попадащ извън границата на урбанизираните територии в землището на гр. Сливен.

В Удостоверение Изх. № 6101-322 от 14.07.2017 г. на Кмета на Община Сливен е посочено, че по отношение на този имот няма лица, които да са концесионери или лица, на които да е учредено право на строеж върху имота. (л.96 от АД №115/2017)

На 30.03.2017 г. е проведено заседание на ОС – Сливен, на което в т. 34 от Дневния ред е включено разглеждане на горепосоченото предложение на общинския съветник. С Решение № 629, взето по т. 34 от дневния ред, ОС – Сливен, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 124а, ал. 1 и чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ, и чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ, със 6 гласа „за”, 5 гласа „против” и 18 гласа „Въздържали се”, не е приел предложението за одобряване и разрешаване изработване на проект за ПУП за поземлен имот с идентификатор 67338.301.173, попадащ извън границата на урбанизираните територии в землището на гр. Сливен. (л.54 от АД №115/2017)

По жалба на ЕТ „Е. – Д. С.” това решение е отменено с Решение № 239 от 20.12.2017 г. по адм.дело № 115/2017 г. на АдмС Сливен и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган – ОС Сливен. С Решение № 8082 от 14.06.2018 г. по адм.дело № 2154/2018 г. на ВАС –второ отделение това решение на съда е отменено, като е отхвърлена жалбата на ищеца против решението на ОС Сливен. В мотивите си ВАС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.124а, ал.1 от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. Следователно в правомощията на кмета на общината е да сезира компетентния за това орган с искане за разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии. В случая била налице именно тази пречка за провеждане на производството по чл.124а, ал.1 ЗУТ, тъй като предложението за одобряване и разрешаване изработване на проект за подробен устройствен план на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии не е направено от компетентния за това орган – кметът на общината.

По делото е представена кореспонденция между ищеца и държавни институции относно възможността за изграждане на малка ВЕЦ, но те касая имоти с идентификатор 67338.302.147 и  67338.301.91, поради което са неотносими към спора предмет на делото.

По делото са представени документи за извършени разходи от ищеца, а именно  вносна бележка за внесена такса за ВЕЦ в размер на 570 лева по сметка на МОСВ  от 17.04.2012 г., касова бележка за доплащане на държавна такса в размер на 40 лева по сметка на Административен съд - Сливен за образуване на адм. дело № 115/2017 г., вносна бележка от ЕТ по сметка на ВАС в размер на 15 лева – държавна такса внесена на 14.09.2017 г., държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд - Сливен за образуване на адм. дело № 115/2017 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства и обясненията на страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени твърденията на ищеца,  че претенцията му почива на незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Сливен, изразяващо се в "невнасяне на предложение в Общински съвет Сливен " за одобряване на задание за проектиране и разрешаване изработването чрез възлагане на заинтересованото лице на проект за ПУП-ПЗ за обхвата на ПИ с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр.Сливен съгласно чл.124а, ал.1 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В такава хипотеза не се поставя като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване незаконосъобразността на действията/бездействията на администрацията. Ето защо настоящия състав счита, че искът, насочен срещу Община Сливен е допустим.

Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета АПК (чл.203, ал.1, ал.2), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ постановява, че общините отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на следните предпоставки, които да са взаимно свързани, а именно: причинена вреда; незаконосъобразно (за процесния случай) бездействие на орган или длъжностно лице на общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпила вреда. Задължително условие за допустимост на иска е също и това, в случай, че искът се свързва с административен акт, актът да бъде отменен по съответния ред. В процесния случай ищеца изрично е дефинирала, че претендираните вреди са причинени от неправомерно бездействие, по отношение изпълнение на задължения, произтичащи от чл.124а, ал.1 от ЗУТ.

Предвид очертания по - горе фактически състав и по аргумент от чл.4 ЗОДОВ, на изследване за случая подлежи: 1. налице ли е незаконосъобразно бездействие от страна на орган на Община Сливен, което (арг. чл. 256 ал. 1 АПК) кмета на общината е бил задължен да извърши, по силата пряко от нормативен акт; 2. причинена ли е имуществена вреда на ищеца, която по същество представлява пропусната полза, в размер на 10000 лева; 3. налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка, между бездействие на кмета на община Сливен и настъпила вреда.

От събраните по делото доказателства не се установява бездействие от страна на ответника, по смисъла на чл. 256 АПК, което да се изразява в неизвършване на фактически действия, които същият да е бил задължен да извърши по силата на нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ разрешение за изработване на проект за ПУП  на поземлен имот извън границите на урбанизираните територии се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. Съгласно ал.5 на същата норма разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал.1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон.

На първо място по делото не се установи кмета на Община Сливен, да е сезиран от ищеца с искане за внасяне на предложение до ОС Сливен за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП  на поземлен имот извън границите на урбанизираните територии. В молбата, която ищеца е отправил до административния орган е инициирана процедура за придобиване на част от общински имот  с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр. Сливен, представляващ публична общинска собственост. По тази молба административния орган се е произнесъл с писмо изх.№ 4701-603 от 05.01.2016 г. на Кмета на Община Сливен, като е отхвърлил предложението.

На второ място административният орган не е задължен да тълкува действителната воля на сезиралия го гражданин, нито да го съветва за пътя, по който следва да реализира свое инвестиционно намерение, поради което не би могло да се приеме, че е следвало да възприеме искането за придобиване на недвижим имот, като искане за внасяне на предложение за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП  на поземлен имот извън границите на урбанизираните територии. Такова задължение не може да се извлече от общите и специални принципи в АПК за осъществяване дейността на административните органи.

На трето място ищеца не е от кръга на лицата, които съгласно чл.124а ал.5 от ЗУТ имат право да отправят искане за издаване на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план от органите по ал. 1 - 4 на чл.124а от ЗУТ. Според тази разпоредба това става по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. По делото не е установено, че ищеца попада в кръга на тези лица, тъй като от делото е видно, че имот с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр. Сливен, представлява публична общинска собственост и липсват доказателства, че ищеца е концесионер, лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, или е друго лице, определено в закон.

В този смисъл кмета на общината не е имал задължение да внесе предложение за приемане на решение за изработване на проект за ПУП по искане на лице извън обхвата но лицата по чл.124а ал.5 от ЗУТ, поради което не може да се претендира, че е налице бездействие от негова страна.

Не е налична и втората, задължителна материалноправна предпоставка за реализиране отговорност на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не беше установено по делото, че на ищеца е причинена твърдяната от него имуществена вреда. В тежест на ищеца е да установи действително претърпените вреди, което не беше сторено в производството по делото, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Не бе установена стойността на вложените от ищеца разходи и усилия за подготовката на документи за цялата процедура по инвестиционното предложение, като тази стойност не може да бъде определена от съда по справедливост. Представената вносна бележка за внесена такса за ВЕЦ в размер на 570 лева по сметка на МОСВ  от 17.04.2012 г. не е установено, че касае процедурата предмет на делото, тъй като от данните по същото става ясно, че ищеца е водил кореспонденция с държавни органи за изграждане на малка ВЕЦ и на още два имота, а именно 67338.302.147 и  67338.301.91. Не представляват такива вреди и разходите за внесени държавни такси за съдебни производство, които ищеца е могъл да претендира по реда на чл.143 ал.1 от АПК, ако спора е бил разрешен в негова полза. В обратния случая, същият е следвало да понесе неблагоприятния изход от разрешаването на правния спор, като няма основание да претендира за направените разноски, както в производството по което са направени, така и в друго производство, каквото е настоящото.   От изложеното следва, да се направи извода, че претендираните за обезщетяване суми не могат да бъдат отчетена като причинени имуществени вреди за ищеца от бездействие на орган на ответника.

Не е налична и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействие на орган на ответника и настъпила вреда, понеже както бе посочено по-горе липсва незаконосъобразно бездействие, както и имуществена вреда, ощетяваща патримониума на ищеца. Липсва и връзка между разходите направени от ищеца и претендираната от него административна процедура.

Предвид изложеното предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ищецът следва да възстанови на ответника заплатените от него разноски за производството в размер на 1080 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административно дело с материален интерес от 5000 до 10 000 лв. минималното адв.възнаграждение е 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв. или 830 лв.. Ответника е заплатил възнаграждение в размер на 900 лв. без ДДС, поради което не може да се приеме, че същото е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Ето защо възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно.  

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ЕТ „Е.-Д. С.“ гр. С., ул.“В.“ № …, ЕИК ………. против Община Сливен в размер на 10000 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди в периода 2012 г. - 2016 г. от незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Сливен да изпълни разпоредбата на чл.124а, ал.1 от ЗУТ, като отправи предложение в Общински съвет Сливен за изработване на проект за изменение на ПУП относно ПИ с идентификатор 67338.301.173 по кадастралната карта на гр. Сливен за изграждане на малка ВЕЦ.

 ОСЪЖДА ЕТ „Е.-Д. С.“ гр. С., ул.“В.“ № …, ЕИК …….. да заплати на Община Сливен направени по делото разноски в размер на 1080 лв. (хиляда и осемдесет лева).

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: