Определение по дело №513/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 687
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20191700500513
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 687

гр.Перник 13.08.2019 г.

Пернишкият окръжен съд – гражданска колегия, в закритото съдебно заседание на 13.08.2019 г. в състав:

                                                           Председател: Милена Даскалова

                                  Членове:  Рени Ковачка                                                                                  

Димитър Ковачев

като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.ч.гр. дело N. 513 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1. т.1 във връзка с чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по подадена от „Топлофикация София“ЕАД частна жалба срещу Разпореждане от 28.05.2019г. по ч.гр.д. (заповедно) 1034/2018г. на Радомирски районен съд, с което е обезсилена, издадената по делото в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение и е прекратено производството.

С частната жалба се твърди неправилност на изводите на РРС, че са налице предпоставките за обезсилване на заповедта. Счита, че РРС е следвало да издаде изпълнителен лист за разноските за юрисконсултско възнаграждение, а не да обезсилва заповедта. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски.

Пернишки окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение от 11.09.2018г. по чл. 410 ГПК РРС е издал срещу Д.Д. и Ц.Д. Заповед за изпълнение в полза на „Топлофикация София“ЕАД за дължими суми за доставена топлинна енергия.

Заповедта е връчена на длъжниците на 12.04.2019г. на 17.04.2019г. (п.кл. от 16.04.2019г.) длъжниците са депозирали възражения по чл. 414“а“ от ГПК с приложени писмени документи за плащане и са заявили, че са платили сумите по заповедта на 19.09.2018г. На същата дата от длъжниците са постъпили и възражения по чл. 414 ГПК, в които също се твърди, че е платено.

На 17.04.2019г. РРС е разпоредил преписи от възраженията по чл. 414“а“ да се изпратят на заявителя за становище. На същата дата е разпоредил до заявителя да се изпрати съобщение , че следва да предяви иск за вземането си.

Първото разпореждане (за даване на становище по чл. 414“а“, ал. 3 ГПК) заявителя е получил на 25.04.2019г. като на същата дата по електронната поща на РРС е постъпило становище заведено в регистратурата на РРС с вх. N. 1976/25.04.2019г. В молбата си заявителя посочва, че е получил изпълнение на всички дължими суми по заповедта с изключение на присъденото с нея юрисконсултско възнаграждение. На 02.05.2019г. РРС разпоредил молбата да му се докладва след изтичане едномесечния срок за предявяване на иск.

На 28.05.2019г, постановил обжалваното разпореждане с мотиви за пропускане на срока по чл. 415, ал. 5 ГПК.

При така установените факти ПОС намира обжалваното разпореждане за недопустимо и ще следва да го обезсили.

Съображенията затова са следните:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 414“а“, ал. 4, изр. 2 от ГПК ако заявителя е подал становище в срок заповедния съд дължи постановяване на съдебен акт, с който да се произнесе по твърденията изложени във възраженията по чл. 414“а“, ал. 1 и по становището на заявителя. От това произнасяне зависи и преценката дали са налице условията за даване на указания за предявяване на иск по чл. 422. В този акт той следва да направи преценка (въз основа на твърденията на страните и представените с възраженията доказателства за изпълнение) дали и каква част или пък цялото задължение по заповедта е изпълнено, от което зависи и дали за заявителя ще има интерес от иск и в какъв размер.

Без да се е произнесъл по реда на чл. 414“а“, ал.4 , изр. 2 заповедния съд не може да извърши преценка дали са налице условията за даване на указания за предявяване на иск, да дава такива указания и да прилага последиците от непредявяване на иска, поради което постановяването на акт по чл. 414“а“, ал. 4, изр. 2 се явява процесуална предпоставка на разпореждането за даване на указания за предявяване на иск и на последващите действия на съда.

Съдебен акт на РРС по чл. 414, ал. 4, изр. 2 от ГПК в случая липсва, поради което преждевременно са да дени указания за иск, и е недопустимо разпореждането за обезсилване на заповедта, което следва да се обезсили, а делото да се върне на РРС за произнасяне по чл. 414“а“, ал. 4 от ГПК.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане от 28.05.2019г. по ч.гр.д. (заповедно) 1034/2018г. на Радомирски районен съд, с което е обезсилена, издадената по делото заповед за изпълнение N. 881/31.10.2018г. и е прекратено производството по делото.

Връща делото на РРС за продължаване на действията по него с постановяване на съдебен акт по чл. 414“а“, ал. 4 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       Членове: 1.                                      2.