№ 9907
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110162281 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
27.05.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 62281/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. Б. С., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
................................., аб. № 290664, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 498,63 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., но
ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 128,62 лева за периода от 15.09.2020
г. до 06.03.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на
1
вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните
суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
2
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том IV, рег. №
9340, нот. дело № 581/2019 г. от 25.10.2019 г., като се установява, че И. Б. С. и МЛП са
продали на НВА следния недвижим имот, находящ се в гр. ..................................
От приложен и неоспорен протокол за предаване на владението (л. 22 в кориците на
делото) се установява, че на 13.11.2019 г. И. С. и МП са предали владението на процесния
имот на НА
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 130, том 3, рег. № 7349, нот.
дело № 452/2003 г. се изяснява, че КЦБ и ККБ са продали на И. Б. С. следния следния
недвижим имот, находящ се в гр. ..................................
Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за процесния период.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
3
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период не е отчитана и начислявана топлинна енергия за
отопление на имот, поради летен период и демонтирани/затапени радиатори. Също така е
изяснено, че не е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е
посочило, че е начислявана единствено топлинна енергия за БГВ на базата на „служебен
отчет“, поради неосигурен достъп. Експертът е достигнал до извод, че за процесния период
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 498,62 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите суми.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ, допълнително СТЕ и ССчЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са
изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период - обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр.
45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013
г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от
20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. ), всички клиенти са
длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. В случая по делото не са
представени протоколи за неосигурен достъп за процесния период, поради което,
настоящият съдебен състав намира, че не са спазени изисквания на Наредбата и общите
условия. В тази насока трябва да се спомене за пълнота, че в случая ищецът е ангажирал
доказателства точно в обратната насока – за предоставен достъп, доколкото на л. 30 в
4
кориците на делото, е представен протокол за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., където са отбелязано демонтирани отоплителни тела, като са посочени и показани на 2
бр. водомери, който отчет е подписан и от служител на ищеца. Тоест, самият ищец не само,
че не ангажира доказателства за това, че достъп не е предоставен, представя такива в
обратен смисъл, което не му е попречило очевидно обаче да не спази договора, общите
условия и Наредбата и да начисли топлинната енергия вместо в хипотеза на реален отчет –
на базата на „служебен отчет“. Тоест, самият ищец е неизправна страна по договора, поради
което претендираните парични вземания не му се дължат.
В случая, съдът констатира, че нито изисквания на ЗЕ, нито правилата на общите
условия са спазени, съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. При това
положение, след като не са ангажирани доказателства, че са спазени изисквания на ЗЕ и
общите условия, за да е начислят суми за отопление на имот на базата на служебен отчет,
поради „неосигурен достъп“, съдът счита, че не е доказано, че предпоставките са били
налице, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени, тъй като съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Този извод на съда се обуславя и от факта, че не са предоставени протоколи за
неосигурен достъп само за първа и втора дата, поради което не може да се направи извод, че
действително е била налице хипотезата на неосигурен достъп. В тази насока трябва да се
спомене обстоятелството, че след като самият ищец не е бил активен, вкл. след приемането
на заключението на кредитираното СТЕ, то съдът не може служебно да събира
доказателства. Нещо повече в случая ФДР е именно самият ищец, т.е. доказателствата за
„неосигурен достъп“, ако действително е налице подобна хипотеза са именно в държане на
ищеца.
Следователно претенцията за главницата за незаплатена топлинна енергия е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия е акцесорен, а
оттам и обусловен от изхода на делото по претенцията за главницата, която се явява
обуславяща. След като обуславящият иск е неоснователен, то такъв се явява и обусловеният,
който също следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски и
не е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..........................., със седалище
и адрес на управление: гр. ......................... срещу И. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че И. Б. С., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..........................., сумата от 498,63
лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор при общи условия
за периода от м.05.2019 г. до м.10.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
................................., аб. № 290664, както и сумата от 128,62 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до
06.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 13753/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6